РЕШЕНИЕ
№ 13934
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ИННА Т. Т.
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110116405 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „фирма”
ЕАД срещу М. А. Т., с която са предявени кумулативно обективно съединени
осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 1338,33 лева - главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и
сумата от 26,48 лева - главница, представляваща цената за услугата дялово
разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда (30.03.2023 г.) до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 262,92
лева, представляващи лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г. и сумата от 6,79 лева,
представляващи лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата М. А. Т. e клиент по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея са приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период са били в
сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„фирма“ ЕАД на потребители в гр. (град), приети с Решение по Протокол № 7
от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „фирма“ ЕАД и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл.
1
33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. е бил определен 45-дневен
срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който е
започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Твърди се
още, че ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № **, находящ се в (град),
(адрес) , с абонатен № *****, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но
не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се твърди, че се е
намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която е бил сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
с „фирма“ ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество е начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края са били изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата са били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този
имот са били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо ищецът
моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответницата М.
А. Т., чрез назначения от съда по реда на чл. 48, ал. 2 ГПК особен
представител – адв. П. Л. от САК, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от същата, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. С отговора се оспорва иска, както по основание, така и по
размер. Оспорва се обстоятелството, че ответницата е битов клиент и
потребител на топлинна енергия, тоест, че е собственик или ползвател на
имота. Отбелязва, че от представената справка от район „Н.“, СО от
09.02.2017 г. е видно, че процесният недвижим имот е бил закупен от сестрата
на ответницата – Кр. Т. с договор за продажба от 16.03.1988 г. Оспорва се
наличие на прието наследство, както и на договорна връзка между страните
по делото. Моли се съдът да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „фирма“ ООД не изразява
становище по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 338,33
лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия
през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 26,48 лева -
главница, представляваща цената за услугата дялово разпределение за периода
от 01.02.2020 г. до 31.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда (30.03.2023 г.) до окончателното изплащане
на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
2
ответницата да заплати на ищеца сумата от 262,92 лева, представляващи
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 01.03.2023 г. и сумата от 6,79 лева, представляващи лихва за забава върху
главницата за услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до
01.03.2023 г.
С доклада по чл. 146 ГПК, обективиран в Определение № 43955 от
08.12.2023 г., приет при липса на възражения от страните, съдът е указал на
ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи следните
обстоятелства: 1. наличието на валидно възникнали договорни отношения
между него и ответницата за доставка на топлинна енергия до процесния имот
през исковия период; 2. качеството потребител на топлинна енергия за битови
нужди на ответницата през процесния период, в това число, че е собственик,
респ. ползвател на процесния топлоснабден имот; 3. количеството на реално
доставената на ответницата топлинна енергия, нейната цена и размера на
претендираното вземане; 4. настъпването на изискуемостта на предявеното
вземане; 5. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва; 6.
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствената тежест
на ответницата е възложено да установи, че е заплатила претендираните
вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
3
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост, т. е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. „фирма“ ЕАД е дружество,
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Страните не спорят, а и същото се подкрепя от представения по делото
Протокол на етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: (град),
(адрес), за сключване на договор с дружество за извършване на
индивидуалното измерване на потреблението на топлинната енергия (л. 18-19
от делото), че като собственик на процесния апартамент № ** е посочена Кр.
А. Т.. В писмо от (община) - (район) от 09.02.2017 г. е посочено, че имотът е
закупен от Кр. А. Т., която е починала.
Видно от представеното удостоверение за наследници на Кр. А. Т. (л. 15
от делото), същата е починала на 25.09.2012 г., като е оставила за свой
единствен наследник своята сестра и ответница в настоящото производство -
М. А. Т., родена на ********** г., като по силата на наследственото
правоприемство последната е станала собственик на процесния имот.
Предходното се установява и от останалите представени по делото
писмени доказателства (на л. 10-14 от делото): писмо от (община), (район) от
09.02.2017 г.; писмо от (община), (район) от 06.03.2019 г.; справка по Наредба
№ 14/18.11.09 г. по искане № ****; справка по Наредба № 14/18.11.09 г. по
4
искане № ****, както и представените по делото от писмо от (община),
(район) от 05.05.2023 г., ведно с приложенията към същото (на л. 45-50 от
делото). По делото не са налице доказателства, които да установяват, че
ответницата М. А. Т. се е отказала от наследството на своя наследодател по
реда на чл. 52 ЗН, а във връзка с доводите на представителя на ответницата
следва да се посочи, че прием на наследство може да се извърши и с
конклудентни действия.
Предвид горното съдът намира, че ответницата е собственик на
процесния на имот за процесния период и като такава се явява страна по
облигационното правоотношение с „фирма“ ЕАД по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР (чл. 150, ал.1 от Закона
за енергетиката).
По делото е представен договор между етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: (град), (адрес) и „фирма Б.“ ООД за извършване на
индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно
системата за индивидуално измерване (лист 16-17 от делото), както и договор
от 28.05.2018 г., сключен между ищеца и третото лице помагач - „фирма“ ООД
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна собственост (лист 25-32 от делото), от които
документи се установява, че за процесния период услугата дялово
разпределение на количеството топлинна енергия се е извършвала от третото
лице помагач - „фирма“ ООД.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от
ДКЕВР общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„фирма“ АД на потребителите в гр. София (представени по делото на л. 31)
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договорът за продажба се счита за
сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответницата да е
направила предложения за промени в общите условия, поради което и същите
я обвързват. Според клаузите на тези Общи условия (идентични са
разпоредбите във всички редакции на Общите условия) се установява, че
страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за
доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като
месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и
една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация - чл. 31, ал. 1 от
ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на
покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45-дневен период, след изтичане на периода,
за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. (приложими през процесния
период).
5
Горното означава, че ответницата е била потребител на топлинна
енергия, т. е. битов клиент и между страните е възникнало облигационно
отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните
нормативни актове, тъй като същата е собственик на недвижим имот в сграда
- етажна собственост, който е топлоснабден, като не са налице данни по
делото към исковия период това облигационно отношение да е преустановило
действието си.
Въз основа на гореизложеното, а и от представените по делото писмени
доказателства съдът стигна до извод, че сградата, в която се намира имотът на
ответницата е е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово
разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ (чл. 139 -
148, Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, действала до 24.03.2020 год., §
1, т. 3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, в сила от
12.03.2020 год.). Топлинната енергия за отопление на сграда етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал.
1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на
чл. 153, ал. 5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
6
Като доказателства за размера на вземанията по делото са представени:
съобщение към фактура № (номер)/31.08.2020 г. за отчетен период: 01.05.2019
г. – 30.04.2020 г.; съобщение към фактура № (номер)/31.07.2021 г. за отчетен
период: 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., както и извлечение от сметки за
дължимостта на месечните вноски за абонат № ********** (л. 20-24 от
делото).
По делото са приети заключения на извършени съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и които
съдът възприема като обективно и компетентно изготвени, от лица
разполагащи с нужните специални познания и опит в областта.
От приетото заключение на вещото лице - инж. Т. К. по съдебно-
техническа експертиза, се установяват следните обстоятелства: сградата, в
която се намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период – м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г., като „фирма“ ЕАД
ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер, който е от търговски тип и
съгласно нормативните изисквания (Наредба за топлоснабдяване) е
преминавал метрологичен контрол, като за сметка на ищеца са отчислявани
технологични разходи, съгласно одобрената методика; услугата дялово
разпределение на ТЕ за сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот през процесния период е извършено от „фирма“ ООД
и в съответствие с одобрената методика, нормативната уредба, проверените
документи и данни от уреди за сградата и имота; изравнителната сума за
процесния период, която е за доплащане, е в размер на 210,72 лева; общата
сума за топлинна енергия за сградна инсталация, начислена от ищеца „фирма“
ЕАД през процесния период е в размер на 1127,59 лева, от която 662, 32 лева
за отопление и сградна инсталация общо, и 465,27 лева за битово горещо
водоснабдяване; извършените през процесния период измервания в
абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение и
остойностяване на потребена ТЕ за имота на ответницата М. А. Т., с аб. №
***** са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за
топлоснабдяване и цени на ТЕ.
За установяване размера на вземанията е допусната съдебно-
счетоводната експертиза, от чието заключение на вещото лице – А. Б., се
установява, че за процесния период няма извършени плащания на процесните
суми, които да са осчетоводени по договорна сметка, като е посочено, че в
счетоводството на ищеца за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2022 г. е осчетоводена
като задължения към ищцовото дружество сума в общ размер на 1634,52 лева,
от които 1364,81 лева – главница и 269,71 лева – лихва за забава до 01.03.2023
г. Вещото лице посочва, че общата стойност на изравнителните сметки за
периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. е в размер на 210,75 лева и представлява
разлика за доплащане, която сума е прибавена към първоначалното
задължение на абоната за процесния период, като към изравнителните сметки
няма прибавени задължения извън процесния период. Вещото лице
установява, че стойността на потребената ТЕ за аб. № ***** за процесния
период - м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г., с включени изравнителни сметки за
същия период, е в размер на 1338,34 лева, а претенцията на ищеца е за сумата
7
в размер на 1338,33 лева, като начислената законна лихва върху тази сума е в
размер на 262,92 лева, изчислена от първия ден след срока за плащане на
всяко задължение за периода от 15.10.2020 г. до 01.03.2023 г., а таксите за
услугата дялово разпределение за периода м. 02.2020 г. – м. 04.2021 г. са в общ
размер на 26,48 лева, като законната лихва върху тази сума, изчислена от
първия ден след срока за плащане на всяко задължение от 31.03.2020 г. до
01.03.2023 г. е в размер на 6,79 лева.
Предвид горните доказателства, съдът приема, че за процесния период
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. незаплатената топлинна енергия, доставена от
ищеца възлиза на 1338,34 лева, а стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 31.04.2021 г. възлиза на сумата от
26,48 лева. Съдът не следва да присъжда суми свръх петитум, поради което
исковете следва да бъдат уважени в претендираните от ищеца размери, а
именно за сумата в размер на 1338,33 лева - главница, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., както и сумата от 26,48 лева - главница, представляваща цената
за услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 31.04.2021 г.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от 30.03.2023 г. (датата на
подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на
вземанията.
По претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на
главен дълг и забава в погасяването му.
За процесния период са приложими ОУ на „фирма“ ЕАД от 2016 г.,
публикувани на 11.07.2016 г. и влезли в сила на 10.08.2016 г. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4, обаче е посочено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С
8
оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на
фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода.
Съдът стигна до извода, че е налице главен дълг по отношение на
главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в
размер на 1338,33 лева, предвид което основателен е и иска за мораторната
лихва върху тази сума за процесния период от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г.,
която според кредитираното от съда заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза е в размер на сумата от 262,92 лева, каквато сума е и
претенцията на ищеца, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
Относно иска за лихва за забава върху цената на услугата дялово
разпределение:
Лихва за забава за плащане на парично задължение се дължи при
настъпване на две хипотези - уговорен срок за плащане, или покана към
длъжника. В общите условия на „фирма“ ЕАД не се съдържа уговорка за срок,
в който следва да се плащат разходите за дялово разпределение. По делото не
са събрани доказателства, обуславящи извода, че ответницата е била поканена
да плати тези сума преди образуване на съдебно производство или че е
следвало да ги заплати в определен срок, респективно липсва основание за
отговорност за неизпълнение в срок. Поради това искът за сумата в размер на
6,79 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г., следва да се
отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и с оглед изрично направеното искане за
присъждане на разноски от страните, право на същите има ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (99,58 %), а ответницата -
пропорционално на отхвърлената част (0,42 %), съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, съгласно представен списък по
чл. 80 ГПК, и е доказал същите в общ размер на 1148,53 лева, от които 203,53
лева за държавна такса, 500 лева за депозити за вещи лица по СТЕ и ССчЕ, 15
лева за такса за издаване на съдебно удостоверение, 30 лева за държавна такса
за призоваване на ответницата чрез „Държавен вестник“, 300 лева за депозит
за особен представител на ответницата и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37,
ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, от
които пропорционално ответницата дължи 1143,76 лева. Съдът не намира
основание за промяна на размера на възнаграждението за особен представител
предвид фактическата и правна сложност на делото, както и извършените
процесуални действия.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата също има право на
разноски, но такива не са извършени от нея, поради което и не се следват.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. Т., родена на ********** г., с адрес: (град), (адрес) да
заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(град), (адрес), на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сума в размер на 1338,33 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 26,48 лева - главница, представляваща
цената за услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
30.03.2023 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното
изплащане на дължимите суми, както и сумата в размер на 262,92 лева,
представляващи лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
сумата в размер на 6,79 лева, представляващи лихва за забава върху
главницата за услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до
01.03.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. А. Т., родена на
********** г., с адрес: (град), (адрес) да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК
(номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес) сумата от 1143,76
лева, представляваща разноски в производството.
Решението е постановено при участието на „фирма“ ООД, ЕИК: (номер)
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10