Мотиви на присъда
по НОХД №4329/2017г. по описа на Районен съд гр.Бургас – наказателна колегия, 17 състав.
Производството по делото е
образувано по внесен обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура гр. Бургас,
с който се повдигат обвинения както следва:
На С.И.Г., ЕГН **********,
българин, с българско гражданство, неженен, с висше образование, неосъждан,
работещ като вахтен помощник капитан, с
адрес за призоваване в страната в гр.Бургас, ул.“Македония“ № , ет., ап., за
това, че :
1. На 30.06.2016 г. в гр.Бургас,
на публично място - в района на бензиностанция „ОМВ“ на ул.“Транспортна“ № 55,
в съучастие като съизвършител със С.Д.М., ЕГН **********, и А.Н.М., с ЕГН **********,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, а именно нанесъл удари с ръце и крака в
областта на главата и тялото на И.П.И. , ЕГН ********** , нанесъл удари с ръце
и крака в областта на главата и тялото на И.В.Д., ЕГН **********, и употребил
електрошокова палка, като я опрял в сърдечната област на И.П.И. и в областта на
шията на И.В.Д. - престъпление по
чл.325, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК.
2.При условията на реална съвкупност
с деянието по пункт първи, на 30.06.2016 г. в гр.Бургас на публично място - в
района на бензиностанция „ОМВ“ на ул.“Транспортна“ №, в съучастие като
съизвършител със С.Д.М., ЕГН **********, и А.Н.М., с ЕГН **********, по
хулигански подбуди, причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
-чрез нанасяне на удари с ръце и
крака в областта на главата и тялото на И.П.И., ЕГН **********, му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на страничните десни
израстъци на три поясни прешлена, водеща до трайно затруднение движението на
снагата за срок от около 2 до 3 месеца при обичайно протичане на оздравителния
процес.
-чрез нанасяне на удари с ръце и
крака в областта на главата и тялото на И.В.Д., ЕГН **********, му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в
лек травматичен оток на носа с кръвонасядане и драскотини по лицето,
водещи до болка и страдание - престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, предложение
трето и т.12, предложение първо, вр. чл.129, ал.1, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.23, ал.1 от НК.
Повдигнати са и обвинения срещу С.Д.М.,
ЕГН **********, българин, с българско гражданство, женен, със средно специално
образование, неосъждан с адрес за
призоваване в страната в гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ бл.71, вх.Б,ет.1, ап.16, за
това ,че :
1. На 30.06.2016 г. в гр.Бургас,
на публично място- в района на бензиностанция „ОМВ“ на ул.“Транспортна“ №, в
съучастие като съизвършител със С.И.Г., ЕГН ********** и А.Н.М., с ЕГН **********,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, а именно нанесъл удари с ръце и крака в
областта на главата и тялото на И.П.И. , ЕГН **********, и нанесъл удари с ръце и крака в областта на
главата и тялото на И.В.Д., ЕГН ********** - Престъпление по чл.325, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК.
2.При условията на реална
съвкупност с деянието по пункт първи , на 30.06.2016 г. в гр.Бургас на публично
място- в района на бензиностанция „ОМВ“ на ул.“Транспортна“ № , в съучастие
като съизвършител със С.И.Г., ЕГН ********** и и А.Н.М., с ЕГН **********, по
хулигански подбуди, причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
-чрез нанасяне на удари с ръце и
крака в областта на главата и тялото на И.П.И., ЕГН **********, му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на страничните десни
израстъци на три поясни прешлена, водеща до трайно затруднение движението на
снагата за срок от около 2 до 3 месеца при обичайно протичане на оздравителния
процес.
-чрез нанасяне на удари с ръце и
крака в областта на главата и тялото на И.В.Д., ЕГН **********, му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в
лек травматичен оток на носа с кръвонасядане и драскотини по лицето,
водещи до болка и страдание - престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, предложение
трето и т.12, предложение първо, вр.
чл.129, ал.1, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.23, ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт се
повдигат обвинения и на А.Н.М., ЕГН **********,
българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, осъждан , с
адрес за призоваване в страната в гр.Поморие, кв.“Свобода“ № 22, вх.2,ет.1,
ап.19, за това, че:
1. На 30.06.2016 г. в гр.Бургас,
на публично място - в района на бензиностанция „ОМВ“ на ул.“Транспортна“ № 55,
в съучастие като съизвършител със С.И.Г., ЕГН ********** и С.Д.М., с ЕГН **********,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, а именно нанесъл удари с ръце и крака в
областта на главата и тялото на И.П.И. , ЕГН **********, нанесъл удари с ръце и крака в областта на
главата и тялото на И.В.Д., ЕГН **********,
плюел по И.П.И. и с ръка изблъскал мобилен телефон марка „Айфон“, модел
6, с ИМЕИ ...., от ръцете на И.В.Д., чийто дисплей се счупил при падането на
земята - престъпление по чл.325, ал.1
вр. чл. 20, ал.2 от НК.
2.При условията на реална
съвкупност с деянието по пункт първи, на 30.06.2016 г. в гр.Бургас на публично
място - в района на бензиностанция „ОМВ“ на ул.“Транспортна“ № , в съучастие
като съизвършител със С.И.Г., ЕГН ********** и С.Д.М., с ЕГН **********, по
хулигански подбуди, причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
-чрез нанасяне на удари с ръце и
крака в областта на главата и тялото на И.П.И., ЕГН **********, му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на страничните десни
израстъци на три поясни прешлена, водеща до трайно затруднение движението на
снагата за срок от около 2 до 3 месеца при обичайно протичане на оздравителния
процес.
-чрез нанасяне на удари с ръце и
крака в областта на главата и тялото на И.В.Д., ЕГН **********, му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в
лек травматичен оток на носа с кръвонасядане и драскотини по лицето,
водещи до болка и страдание - престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, предложение
трето и т.12, предложение първо, вр. чл.129, ал.1, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.23, ал.1 от НК.
3. При условията на реална съвкупност
с деянията по пункт първи и втори, на 30.06.2016г. в гр.Бургас на публично
място - в района на бензиностанция „ОМВ“ на ул.“Транспортна“ № , противозаконно
повредил чужда движима вещ- мобилен телефон марка „Айфон“, модел 6, с ИМЕИ .., като стойността на щетата е в размер на 600
лева - престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК.
Районната прокуратура, в хода по
същество, поддържа обвиненията, така както са по обвинителния акт, като счита, че
същите са доказани по категоричен начин и моли съдът да признае и тримата
подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения. Прави подробен анализ на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съпоставя показанията на
отделни групи свидетели, като намира обясненията на подсъдимите за нелогични и
неподкрепящи се от останалия събран доказателствен материал. При определяне на
наказанията прокурорът предлага:
-за подс.С.М.:
за престъплението по чл.325 ал.1 НК да се определи наказание при приложението на чл.54 НК, а именно две години
„лишаване от свобода“, което на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за
изпитателен срок от четири години, както и кумулативно наказанието „обществено
порицание“, което да се изпълни, чрез прочитане на присъдата по местния
радиовъзел. За престъплението по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 НК предлага да се определи наказание при
приложението на чл.54 НК, а именно три години „лишаване от свобода“, което на
основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.
На основание чл.23 ал.1 НК предлага на подс.С.М да се определи едно общо
наказание най-тежкото, а именно три години „лишаване от свобода“, което на
основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от четири години и
към него да се присъедини наказанието „обществено порицание на осн. чл.23 ал.2 НК.
-за подс.Ст.Г.:
за престъплението по чл.325 ал.1 НК да се определи наказание при приложението на чл.54 НК, а именно две години
„лишаване от свобода“, което на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за
изпитателен срок от четири години, както и кумулативно наказанието „обществено
порицание“, което да се изпълни, чрез прочитане на присъдата по местния
радиовъзел. За престъплението по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 НК предлага да се определи наказание при
приложението на чл.54 НК, а именно три години „лишаване от свобода“, което на
основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.
На основание чл.23 ал.1 НК предлага на подс.Г. да се определи едно общо наказание
най-тежкото, а именно имено три години „лишаване от свобода“, което на
основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от четири години и
към него да се присъедини наказанието „обществено порицание на осн. чл.23 ал.2 НК.
-за подс.Ат.М.:
за престъплението по чл.325 ал.1 НК да се определи наказание при приложението на чл.54 НК, а именно две години
„лишаване от свобода“, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС да се
търпи при първоначален „строг“ режим, както и кумулативно наказанието
„обществено порицание“, което да се изпълни, чрез прочитане на присъдата по
местния радиовъзел. За престъплението по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 НК предлага да се определи наказание при
приложението на чл.54 НК, а именно три години „лишаване от свобода“, което на
основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС да се търпи при първоначален „строг“
режим. За престъплението по чл.216 ал.1 НК предлага да се
определи наказание при приложението на чл.54 НК, а именно една години „лишаване
от свобода“, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС да се търпи при
първоначален „строг“ режим На основание чл.23 ал.1 НК предлага на подс.М. се
определи едно общо наказание най-тежкото, а имено именно три години „лишаване
от свобода“, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС да се търпи при
първоначален „строг“ режим и към него да се присъедини наказанието „обществено
порицание на осн. чл.23 ал.2 НК. Прокурорът намира, че на основание чл.68 ал.1 НК настоящият съдебен състав следва да приведе в изпълнение и наказанието
наложено на подс.Ат.М. по НОХД 58/2013г. по описа на районен съд Поморие, а
именно една година „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, тъй като
настоящата престъпна деятелност била извършена в рамките на определения три
годишен изпитателен срок. Предлага предявените граждански искове да бъдат
уважени и в тежест на подсъдимите да се възложат сторените по делото разноски.
Повереникът на частните обвинители
и граждански ищци – адв.К. подкрепя пледоарията по същество на държавното
обвинение, като допълва оценка на показанията на свидетелите от групата на
подсъдимите. Заявява, че посоченият размер на наказанията от прокурора се явява
справедлив. Акцентира на претърпените болки и страдания на пострадалите Д. и И.
и намира, че неимуществени вреди следва да бъдат репарирани с така предявените
граждански искове. Предлага същите да бъдат уважени в пълно предявените им
размери, ведно със законната лихва от деня на деликта. Иска присъждане и на
разноски по делото за заплатени адвокатски възнаграждения.
Частните обвинители и граждански
ищци – Д. и И. се придържат към казаното от адв.К..
Защитникът на подс.М. и подс.М. –
адв.С., излага доводи за неправилно приета от държавното обвинение фактическа
обстановка, което водело до грешни правни изводи от страна на прокурора. Прави
подробен анализ на доказателствата за всяко от обвиненията. Твърди, че са
събирани доказателства които само подкрепят обвинителната теза на прокурора. Намира,
че по делото не били събрани доказателства подзащитните му да са участвал в извършване на
инкриминираните деяния. Сочи на извършени в ДП процесуални нарушения, като
излага съображения и за тенденциозно провеждане на разследването в нарушение на
принципа за справедлив процес. Твърди за извършени други престъпления от други
лица, за които няма повдигнати обвинения. Предвид на това защитникът пледира
съда, на основание чл. 304 НПК, да признае подсъдимите за невинни и да ги
оправдае по всички повдигнати им обвинения.
Защитникът на подс.Г. – адв.З. в
своята пледоария по същество изцяло се придържа към казаното от адв.С.. Допълва
подробен анализ на приетите в с.з. съдебно-медицински експертизи. Моли съдът да
не кредитира съдебно-техническата експертиза на вещите лица от НИКК – Й. и Д.,
тъй като същата била в противоречие със СТЕ на вещите лица С. и Б.. Оспорва
доказателствената стойност на записа на оптичен носител, който беше предявен на
страните в с.з. касаещ настъпилия на 30.06.2016г. побой на бензиностанция ОМВ
на ул.Транспортна. Предлага съдът да кредитира заключенията на вещите лица Б. и
С., тъй като счита, че приложените по делото записи са негодни за лицево
идентифициране.
В своята пледоария и тримата
подсъдими се придържат към казаното от техните защитници.
В последната си дума, подс.М., М.
и Г. заявяват, че са невинни и молят да бъдат оправдани по всички обвинения.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като извърши оценка на
събрания по делото доказателствен материал, поотделно и в неговата
съвкупност, намира за установена
следната фактическа обстановка:
Пострадалите И.Д. и И.И. били
членове на различни групи в платформата „Фейсбук“ с конкретни инициативи и
защитаващи определени идеи. Така на 30.06.2016г., около 08,30ч. сутринта,
пострадалият И.Д. пристигнал в гр.Бургас, за да вземе участие в предстоящо
събитие организирано чрез Фейсбук мрежата, свързано с преминаването на нощните
вълци - рокерска група, приближена до президента на Русия В П под наслов
„Подобаващо посрещане на глутницата на Путин в Бургас. 2016г. не е 1944г.“
Д. считал, че това е пропаганда и демонстрация на чужда власт в нашата
страна. Той не споделял подобни възгледи и с цел да изрази протеста си,
подготвил плакат, изобразяващ среден пръст на ръка. В конкретна група във фейсбук било определено
и мястото на протеста - бензиностанция ОМВ, намираща се на изхода на гр.Бургас,
в посока гр.София, на ул.“Транспортна“ № . Д. пристигнал на място, като бил
придружаван от приятелката си – св.П.С.. Те пътували двамата с нейния
автомобил, а с друг автомобил пристигнали по същото време техните приятели
-пострадалият И.П.И. и свид.Р.Л.. Когато пристигнали, те забелязали, че отдясно
на входа в близост до тревните площи на бензиностанцията, имало струпване на
множество хора, разделени на две групи. Едната група била съставена от
украинци, сред които св.О С., В.Е., Г.М., В.Х., Т.Т.. Към тях се присъединил и
пострадалият И.Д. с плаката си. Хората от другата група били облечени предимно
с камуфлажни униформи и развявали български знамена, като на ръцете си носели
ленти. Те били членове на Воински съюз В Л и БНО Шипка и дошли на същото място,
в знак на антипротест на организираното във Фейсбук събитие. Те били
организирани от друга група, която споделяла възгледите на президента на Русия.
Сред тази група били свид.Е.Щ., подс.С.М.,
подс.А.М., подс.С.Г., свид.К.М., свид.С.Т., свид.К.К., свид.А.Н. и свид.Г.Г.. Спонтанно
членовете на двете групи си отправяли взаимни обиди и неприлични жестове. Словесните
нападки касаели за и против политиката на руския президент П, като се
провокирали взаимно с нападки - „русофили“ и „русофоби“. От страна на
украинската група скандирали към другата група с думите “Руски подлоги“,
„Проститутки на П, а от страна на воинския съюз- „Продажници“, „Капути“,
„Нещастници“ „Соросоиди“и „Омитайте се от тук“.
В тази суматоха постр.И.Д. извадил
подготвения от него плакат срещу групата с камуфлажните униформи и започнал
също да скандира против политиката на президента П. В същото време пострадалият
И.И. се намесил, като вдигнал с ръце
плакат с изображение на равенство между пречупен кръст, сърп и чук и влязъл в спор с някои от лицата в
камуфлажни униформи по повод руската политика и Македонския въпрос. В тази
суматоха възникнал словесен спор между подс.С.М. и пострадалия И. относно принадлежността
на македонската нация. В това време пострадалият Д. се опитал да заснеме с
телефона си марка Айфон модел 6, с ИМЕИ ..., възникналия словесен конфликт,
като продължавал да държи в другата си ръка плаката. Подс.А.М. забелязал това
негово действие и го изблъскал с цел да спре да снима. Подс.С.М. започнал да
блъска пострадалия И., като ставал все по агресивен, поради което пострадалият И.И.
извикал на приятелите си да се обадят на полицията. В знак на отговор подс.М.
наплюл пострадалия И., а подс.М. го ударил с ръка по лицето. В следващия
момент, И. бил нападнат от подс.С.М. и повален от него на земята с удари с ръце
и крака в областта на главата и тялото. Пострадалият
Д. забелязал, че на приятеля му И. се нанася побой, при което се опитал да му
помогне да се измъкне от нападателя си. Той се приближи към тях, продължавайки
да държи плаката си в ръце. В това време свид.А.Н. измъкнала плаката от ръцете
на Д. и той паднал на земята. Пострадалият Д. се опитал да си го вземе, при
което се приближил към свид.А.Н.. В следващия момент пострадалият Д. бил
повален на земята от подс.М., който му нанесъл удари с ръце и крака по тялото и
главата. Подс.С.Г. се присъединил към М. и допрял електрошокова палка в
областта на шията на пострадалия Д., от страна на дясното му ухо, при която
пострадалият усетил силна болка, която го разтресла. Поради намесата на други
присъстващи лица, подс.М. преустановил
побоя над пострадалия Д. и нападнал падналия на земята пострадал И., на който подс.М.
продължавал да нанася удари с ръце и крака по главата и тялото. Пострадалият И.
се опитал да предпази главата си и я закрил с ръце, докато М. му нанасял
поредния удар с крак по главата. Към тях
се присъединил и Г., който също нанесъл удари с ръце и крака в тялото и главата
на пострадалия И.. В това време пострадалият Д. успял да се отдалечи на няколко
метра от мястото на инцидента, вземайки със себе си плаката си, но бил
настигнат и повален, с удари с ръка в главата и тялото от страна на подс.М.,
зад лек автомобил Ауди с рег.№ Към него
се присъединили и подс.М. и подс.Г., като тримата нанесли на пострадалия Д.
множество удари с ръце и крака в областта на главата и тялото. Постр.И. видял,
че тримата подсъдими ритат св.Д. и се отправил да му помогне. В този момент подс.Г.
пресякъл пътя на пострадалия И., нанесъл му удар с ръка и удар с електрошокова
палка в сърдечната област. След това И. побягнал в обратна посока.
Свид. П.С. и свид.В.Е., станали
преки очевидци на случилото се и уплашени от действията на тримата подсъдими,
позвънили на тел.112. Част от случващото
се било възприето и от свид.Х.И., който по същото време се намирал в района на
бензиностанцията. Докато дойде полиция в конфликта се намесили и част от
украинската група, които се опитали да предотвратят боя. Първоначално на място
пристигнали служители на СОТ 161- свид. А.Н. и свид. К.Д., които били повикани
от персонала на бензиностанцията. При пристигането им конфликтът бил приключил
, като двете групи си отправяли взаимни словесни нападки и псувни. След като
дошли полицейските служители всичко било приключило. На място пристигнала и
линейка. Пострадалите И. и Д. били откарани в МБАЛ Бургас.
Целият конфликт бил заснет от св.Т.К.
– журналист от информационна агенция „Топ новини Бургас“, който разбрал за
организираното мероприятие от фейсбук групата. Спречкването между двете групи,
както и нанесения побой над пострадалите Д. и И. бил заснет от св.К. на личния
му фотоапарат на видео режим, след което клиповете били качени в приложението
на сайта „Ю туб“, а от там били разпространен и в останалите медии. Св.К.
представил на служители на 05 РУП картата с паметта на своя фотоапарат и от там
направените от него клипове били свалени на оптичен носител и приобщени към
образуваното ДП. В последствие въз основа на тези клипове са изготвени и
няколко съдебно-технически експертизи приложени в досъдебното производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тази
фактическа обстановка съдът възприе от събрания доказателствен материал
разгледан поотделно и в съвкупност, а именно: от приложените по делото писмени
доказателства:
заповед за задържане, протокол за личен обиск, 2 бр. талони за медицински преглед,
издаден от МБАЛ Бургас, протокол от с.з. по НАХД 3626/2016г. по описа на БРС, 6
бр. СМЕ, 6 бр. СТЕ, съдебно-оценителна
експертиза, фактура и гаранционна карта
към нея, протоколи за доброволно предаване, писмо от НИКК, 2 бр. листи за
преглед на лица от МБАЛ Бургас с приложени към тях медицински изследвания,
заповеди за задържане с приложени декларации към тях и приемопредавателни протоколи,
справки
за съдимост; свидетелските показания на св.Т.К., П.С., К.М., С.Т., К.К., Г.Г.,
И Д, М.Г., Е.Щ., А.Н., Д.С., И.Д., И.И., Ф.Х., Р.К., Д.Х., С.А., Д.Г., Г.С., М.М.,
Х.Х., Х.И., С.С., М.Д., Н.Г., Д.М., М.М., К.Д., З.С., Т.А., Р.Л., А.Н., К П, В.
Е, Н.Н. , П.Т. така също и от прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 НПК показания от ДП на св. А.Н., както и прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр.
с ал.1 т.2 НПК показания от ДП на свидетелите П.С., И.П., Ф.Х., Р.К., Д.Х., С.А.,
Х.Х., Х.И., В.Е..
При анализа на доказателствата съдебният състав съобрази
следното:
При
изграждането на посочената по-горе фактическа обстановка съдът кредитира в
различни части показанията на разпитаните свидетели, като ги раздели на няколко
групи:
В
първата група попадат показанията на пострадалите И.Д. и И.И., както и свидетелите
Г., Л., Е., С.. Двамата пострадали в своите показания пред настоящия състав
подробно описват възникналия конфликт между двете групи протестиращи. Посочват,
че на 30.06.2016г. посетили град Бургас заедно със св.Л. и св.С. във връзка с
организирано във фейсбук група събитие против идването в страната на „вълците
на П“ – моторизирана група, симпатизираща на руския президент. И двамата
пострадали посочват, че подс.М., М. и Г. били членове на „войнски съюз
В.Левски“. Лицата от тази група били облечени с камуфлажни дрехи. Д. заявява,
че конфликтът възникнал от вербална комуникация на украински граждани с лица от
Войнския съюз. Постр.Д. е категоричен в своите показания, че именно подс.Г. го
нападнал с електрошокова палка и той паднал на земята, след което бил ритан в
областта на лицето и тялото от подс.М. и М.. Посочва, че телесните повреди,
които претърпял са нанесени именно от тримата подсъдими. Сходни показания дава
и другия пострадал – И.И.. Заявява, че първоначално подс. М. го наплюл. След
това посочва, че подс.М. го хванал зад врата и го повалил на земята, след което
М. и Г. му нанасят побой с ръце и крака в областта на лицето и гърба. Подс.С.Г.
допрял електрошокова палка в областта на шията на пострадалия Д., от страна на
дясното му ухо, при което пострадалият усетил силна болка. И. посочва, че след
като се намесили други лица побоя над Д. бил преустановен, но в този момент
подс.М. го нападнал. Към него се присъединил и подс.М., който му нанесъл
няколко удари с крак в областта на главата.
Г. също нанесъл удари с ръце и крака в тялото и главата на пострадалия И..
Показанията на двамата пострадали са последователни, логични и взаимодопълващи
се, като те се подкрепят и от показанията на св.К., св.Г. и св.Л.. Св.К. –
журналист в информационна агенция „Топ новини Бургас“ – единствения
незаинтересован свидетел, тъй като е пристигнал да отрази медийно събитието по
пристигането на „Вълците на П“ заявява фактическа обстановка сходна с тази
заявена от двамата пострадали. Този свидетел е изготвил и няколко видеофайла на
личния си фотоапарат на станалия побой на бензиностанцията, като същите са
предадени на разследващите с протокол за доброволно предаване. Св.К. посочва,
че възникнал словесен спор между двете групи, който прераснал в побой. Този
свидетел с голяма убедителност посочва, че е видял лично подсъдимите да нанасят
удари с ритници на постр.Д. и И.. Посочва, че пострадалите били повалени на
земята, като пръв видял подс.М. да нанася удари. Показанията на този свидетел,
като първични съдът цени с доверие, тъй като те се покриват от показанията на
св.Д. и И.. В тази насока са и показанията на св. Л., който заявява, че именно
тримата подсъдими са нападнали Д. и И. и са им причинили телесните увреждания.
Показанията на св.Д., И., К. и Л. се подкрепят и от възпроизведените в с.з.
видеофайлове, съдържащи се на магнитни носители приложени в ДП и предадени на
разследващите от журналиста - св.К.. В своите показания св.С. посочва че трима
лица нанесли побой над приятелите и И.Д. и И.И., но не може да ги разпознае.
Въпреки това относно механизма и начина на насяне на ударите показанията и
кореспондират с показанията на св.И., Д., Л. и К., както и с направения запис
съдържащ се на магнитен носител от въпросния ден.
Във
втората група свидетели следва да се включат показанията на св.К.М., С.Т., К.К.,
Г.Г., И.Д., Е.Щ., А.Н.. Показанията на тази група свидетели – някои членова на
„Войнски съюз В.Л“, други симпатизанти, следва да се ценят внимателно. Досежно
началния момент и възникването на конфликта между двете групи показанията им
съвпадат с тези на първата група свидетели. Но от момента на прерастването на
словестния конфликт във физическа разправа е налице разминаване в показанията
на двете групи свидели. Така например всички свидетели от тази група посочват,
че тримата подсъдими не са нападали постр.Д. и И. и не са им нанасяли телесни
повреди. Заявяват, че тяхната група била нападната от украинските граждани и се
наложило подсъдимите да защитават възрасните св.Т. и св.К., които били
нападнати. Посочват, че пострадалите са напданали подсъдимите. Така
пресъздадена фактическата обстановка от тези свидетели некореспондира с
останалия доказателствен материал – показанията на св.Д., И., К., Л., както и
от възпроизведените в с.з. видеофайлове от инцидента, от съдебно-техническата
експертиза на вещите лица от НИКК – Д. и Й.. Съдът приема, в тази част
показанията на тази група свидетели за недостоверни и не ги кредитира. Следва
да се отбележи и, че тези свидетели в своите показания са доста обстойни за
факти ирелевантни към така повдигнатите обвинения, поради което същите в
останалата им част не следва да се обсъждат.
В
трета група следва да се поставят показанията на св.Н. и С. – служители на СОТ
161, както и показанията на работещите в Бензиностанция ОМВ служители – Х., К.,
Х., А., Г., С., М., Х., Д., С., както и показанията на св.Г. и М., които са
зареждали гориво на въпросната бензиностанция на 30.06.2016г. В своите
показания тази група свидетели разказват за струпани групи от хора на
бензиностанция ОМВ на изхода от Бургас в посока София, като никой от тях не
посочва конкретни лица да са участвали в сбиване или в непристойни действия.
Показанията им са хаотични и без каквато и да било конкретика относно
участващите в мероприятието лица, поради което няма да се обсъждат подробно.
Съдът
кредитира с доверие и показанията на полицейските служители – Св.Н.Н. и св.П.Т..
Св.Н. е съставил протокол за личен обиск на постр.Д., а Т. е свидетел на това
действия. Протокола е съставен на основание чл.80 ЗМВР и в него е отразено
какви вещи са били намерени в пострадалия Д. на 30.06.2016г. В този протокол
фигурира и мобилен телефон марка „Айфон“, модел 6, с ИМЕИ 355898065638841. В
протокола лично постр.Д. е записал, че е получил описаните вещи без липси и
щети. Разпитани в с.з. св.Т. и Н. заявяват, че въпросният телефон не е бил със
счупен дисплей. И двамата свидетели убедително посочват, че няма как да
съставят протокол, в който да отразят неверни обстоятелства.
Обясненията
и на тримата подсъдими, в частта, в която същите отрича авторството на престъплението
по чл.131 ал.1 т.4,12 НК, съдът не кредитира като достоверни и приема за тяхна
защитна версия, израз на упражненото им право на защита. Изявленията на
подсъдимите в тази им част са в противоречие с показанията на пострадалите, св.С.,
св.Л., св.К., които звучат логично и кореспондират на останалия доказателствен
материал, приложен по делото - СТЕ на вещите лица Й. и Д., както и с предявения
в с.з. запис предаден от св.К.. При оценка достоверността обясненията на
подсъдимите съдът се ръководи от правилото, че освен средство за защита те са и
важен източник на доказателства, но като доказателствено средство същите следва
да се ценят във връзка с останалия доказателствен материал и с оглед на
собствената им убедителност, логичност и вътрешна последователност. Давайки
обяснения по повдигнатите им обвинения подсъдимите изразиха своето отношение като
оспорват изложената фактическа обстановка. Същите не са длъжен да съдейства за
изясняване на обективната истина и има процесуално право да дава такива
обяснения, каквито намерят за необходимо, включително и неверни, както и да
изберат момента, в който да ги депозират. В настоящия случай, по пътя на
доказването със съответните доказателства, събрани по реда на НПК, се установи
неверността на обясненията на подсъдимите М., М. и Г., в частта, в която същите
отричат авторството на деянията по чл.131 ал.1 т.4,12 НК, поради което и
лансираните от тях версии в тази насока, съдът прие за защитни, противоречащи
на събрания доказателствен материал и като неправдоподобни и недостоверни ги
отхвърли.
В
останалата им част, обясненията на подсъдимите, макар и спорадични, звучат
правдоподобно, поради което и съдът кредитира техните изявления, в частта, в
която обясняват за възникналия конфликт между двете групи лица. В тези им
части, обясненията на подсъдимите кореспондират на останалия, събран по делото
доказателствен материал.
В
хода на ДП е изготвена съдебно-медицинска експертиза №162/2016г. на вещото лице
К.Я., в която е констатирано, че при преглед на пострадалия Д. се е установило
лек травматичен отток на носа с кръвонасядания и драскотини по лицето. Посочено
е, че е възможно уврежданията да са причинени по време, както се съобщава от
пострадалия. Изготвена е и съдебномедицинска експертиза №161/2016г. от вещото
лице Я., в която се констатира, че при преглед на пострадалия И. се установило
охлузвания с кръвонасядания и травматичен отток в дясна поясна област,
драскотини по лицето, кръвонасядания по врата и охлузвания по крайниците.
Прието е, че е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Изготвена
е и съдебномедицинска експертиза №312 от 2016г. на вещото лице Галина Милева, в
заключението на което посочва, че при преглед на подсъдимия С.М. е установено
счупване с разместване на фрагментите на основата на пета метакарпална кост на
дясната длан. Причинено е трайно затруднение на движението на дясната ръка.
В
ДП е изготвена и приложена допълнителна съдебномедицинска експерттиза №
309/2016г. на вещото лице Я., в която посочва, че след като се е запознал с
медицинската документация от престоя на пострадалия И. в МБАЛ Бургас е
установил, че на 30.06.2016г. са му причинени охлузвания с кръвонасядания и
травматичен отток в дясна поясна област, драскотини по лицето, кръвонасядания
по врата и крайниците. Обсъдено е разчитането на ренгенологична снимка, даваща
данни за фрактура на страничните израстъци на три поясни прешлена вдясно.
Установено е кръвонасядания по гърба, в дясната част, както и в областта на
поясните прешлени. Вещото лице е посочило че фрактурата на страничните десни
израстъци на поясните прешлени на гърба са довели до трайно затруднение в
движението на снагата за срок от около 2-3 месеца при обичайно протичане на
оздравителния процес. Налице е временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
В
допълнителна съдебномедицинска експертиза №310/2016г. вещото лице Я. посочва,
че след допълнително запознаване с медицинската документация, касаеща престоя
на пострадалия Д. в МБАЛ Бургас, е установил травматичен отток по носа с
кръвонасядания и драскотини по лицето. Посочил е, че уврежданията е възможно да
са получени така, както се съобщават от пострадалия. Установените травми
квалифицира, като водещи до болка и страдания.
В
ДП е изготвена съдебнотехническа експертиза от вещото лице Г.Б., приложена на
стр.88 от том 2 от досъдебното производство и допълнителна такава на стр.144,
том 2. Вещото лице е посочило, че от представения му за изследване диск, в
който се съдържат файлове, представляващи видеозапис от фотоапарат от
30.06.2016г. на бензиностанция ОМВ, не се установяват признаци за манипулация.
Посочва, че от представените записи е невъзможно да се определи видеокамерата,
но се установява времето - 8.46ч. На снимков носител са снети основни моменти
от заснетите клипове. В допълнителната експертиза вещото лице Б. посочва, че
поради ниското качество на записа не може да направи лицево разпознаване на
участващите в сбиването лица.
В
ДП е изготвена и допълнителна съдебнотехническа експертиза от вещото лице З.С.,
приложена на стр.151, том 2. Касае се за запис снет на оптичен носител,
представен на разследващите с протокол за доброволно предаване от св.Е.. Вещото
лице е посочило, че характеристиките на представения за изследване оптичен
носител съдържат два броя записи изготвени на 30.06.2016г. на бензиностанция
„ОМВ“ на изхода на град Бургас. Посочва се, че не се установяват признаци,
водещи до съмнения за извършени корекции или други технически интервенции върху
диска. Съставен е и фотоалбум от основните моменти на видеозаписите. Вещото
лице е заключило, че поради невисокото качество на записа и снимковия материал
не може да даде отговор кои са участващите лица.
В
допълнителна съдебнотехническа експертиза, приложена на стр.168, том 2 вещото
лице С. е посочило, че характеристиките на представения за изследване диск
съдържа записи от сайта „Дневник“ и е предаден доброволно от пострадалия И.Д..
Не се установяват признаци, водещи до съмнения за извършване на корекции или
други технически интервенции върху диска. От основните момента на видеозаписите
е съставен подробен фотоалбум. Вещото лице посочва, че не може да даде отговор кои са лицата на записите, тъй като е
много ниско качеството.
В
кориците на ДП е приложен и протокол за извършена техническа експертиза от
вещите лица М.Й. и Й.Д. от НИКК към МВР – стр.103 том 2, касаещ изследва на
предадените от св.К. записи от 30.06.2016г. на бензиностанция ОМВ. Вещите лица
посочват, че видно от представения за изследване диск съдържащ 11 видеофайла е
налице висока резолюция, използвана в съвременните видеокамери, пренесена от
флашпамет на диск. Установено е, че записаното изображение е цветно, без звук,
заснет е от подвижно устройство. Дискът не съдържа информация, която да
позволява определянето на марката и модела на заснемащото устройство.
Експертите посочват, че настройката на апарата показва, че записващото
устройство е стартирано в интервал 8.57-9.51ч. на 30.06.2016г. Видеофайловете
са цифров презапис от оригиналните файлове, като не се установяват следи от
манипулация или чужда намеса върху записаната информация. Прегледът на
файловете е извършен с професионален видеоредактор и специализирани
криминалистични програми за видеообработка налични само в НИКК. Вещите лица
посочват, че в записа се виждат насилствени действия над две лица от мъжки пол,
условно обозначени като лица № 1 и №2, над които се нанасят удари с крак и ръка
по тялото и главата от други лица. Извлечени са снимкови материали от основните
кадри на видеото. Вещите лица са посочили, че съгласно идентификационното
изследване на изображенията извлечени от видеозаписа, може да се разпознаят
лицата А.М., С.М., Евгени Щ., С.Г., И.Д. и И.И..
С
протоколно определение от 16.03.2018г. съдът предяви на страните 4 бр. дискове
съдържащи се в ДП, като ги възпроизведе в залата с помощта на технически
сътрудник. В диск 1, приложен в том 2 се съдържа папка, озаглавена „Бой ОМВ“. В
нея се съдържат 11файла, заснети от фотоапарата на свидетеля К. – журналист в
„Топ Новини – Бургас“. От първият клип, озаглавен „00000“ се вижда как една
група от лица, облечени в камуфлажни дрехи влиза в словесен спор с друга лица,
облечени цивилно. Спонтанно конфликтът прераства в побой, като подсъдимият М.
поваля на земята пострадалия И.И.. Започва да го рита в областта на кръста и му
нанася удари по лицето с ръце. Към него се присъединява и подсъдимият А.М.,
който започва да рита поваления на земята И.И.. В това време пострадалият Д. се
опитва да измъкне своя приятел И., но не успява. В този момент подсъдимият М.
удря Д. в областта на лицето. И. успява да избяга в страни, но в този момент
подсъдимият М. го настига и отново го поваля на земята и започва да го рита.
Към тях се присъединява и подсъдимият М., както и подсъдимият Г.. Тримата
подсъдими започват да ритат И. в областта на гърба, а М. и да удря в областта
на лицето. Останалите файлове в тази папка не разкриват релевантни факти към
така повдигнатите обвинения, поради което няма да бъдат обсъждани подробно. В
том 3 се съдържа друг диск, в който се съдържа папка, озаглавена „Всичко това е
подготвено отдавна“. При внимателен преглед на този файл се установява, че
началният момент е същият като този, записан в предишния файл, но продължава в
един по-дълъг момент. От записа се вижда, че след нанасяне на побоя на
пострадалия И., към групата на подсъдимите се насочва пострадалият Д., който
бива едновременно нападнат и от тримата подсъдими, изблъскан в страни от
колонките на бензиностанцията и удрян в областта на лицето, както от Г., така и
от М. и от М.. Останалите записи, предявени на страните, съдържат факти,
предхождащи възникването на конфликта, както и моменти след пристигането на
охранителя от СОТ и полиция. Същите няма да бъдат обсъждани подробно. Предвид
на така възприетите от съдебния състав факти, непосредствено от изгледаните
видео материали, се стигна до категоричния извод, че участващите в побоя лица
могат да бъдат идентифицирани и разпознати. По тази причина, съдът намира, че
не следва да кредитира експертизите – 2 броя на вещото лице Г.Б., както и
експертизите – 2 броя на вещото лице З.С., тъй като същите не кореспондират с
останалия доказателствен материал, а именно експертизата на вещите лица Й. и Д
от НИКК, както и от изгледаните записи от съдебния състав. Съдът намира, че
заключенията на вещите лица С. и Б. не следва да бъдат ценено, тъй като те са
посочили в експертизите, че поради ниската резолюция и качество на видео
файловете, участващите лица не могат да бъдат разпознати. На обратното становище
са вещите лица по изготвената повторна експертиза – Й. и Д, които като експерти
от НИКК считат, че записите са направени от професионален фото апарат и са с
висока резолюция. Изрично е посочено, че прегледът на файловете е извършен с
професионален видео редактор и специализирани криминалистични програмни
продукти за видео обработка налични в НИКК гр.София. Посочват, че сравнявайки
изображенията от видео файла, предоставен от свидетеля К. със снимките на
подсъдимите и пострадалите от БДС, с голяма степен на вероятност дават
заключение, че лице №1, облечено с тъмна кафява риза и къси ръкави, тъмни
панталони и къси чорапи и нанася удари с крак по падналото на земята лице №5.
Вещите лица посочват, че лице №2, облечено в камуфлажни дрехи с лента и емблема
на лявата ръка, обуто с кубинки, с тъмни ръкавици без пръсти, висок на ръст,
атлетичен, с къса тъмна коса и тъмни очила, нанася удари с крак по падналото на
земята лице №5. Лице №3, облечено с камуфлажни дрехи , с емблема на лявата
ръка, обуто с тъмни кубинки и носещо тъмни обича, висок на ръст и едро телосложение,
дълга светла коса ,сресана на опашка, като това лице се опитва да сдържа
действията на лица № 1 и №2 ,като само наблюдава побоя. Лице №4 е облечено в
тъмна тениска и панталони, с тъмни обувки и шапка с козирка на главата ,със
среден ръст и телосложение и къса коса. Лице №5 е облечено с тъмна виолетова
тениска, с къси панталони и спортни обувки. Лицето е с висок ръст, едро
телосложение, с чуплива тъмна коса. Посочено е че лицето е обект на побой с
крака и ръце докато е паднал на земята. В последствие се изправя и е заснето да
обяснява началото на конфликта. Лице №6
е облечено с бяла тениска, скъсана на гърба и дълги дънкови панталони със
спортни обувки ,среден на ръст, едро телосложение и къса тъмна коса. Паднал на
земята лицето е обект на побой, като бива ритано. В заключение вещите лица са
посочили че с голяма степен на вероятност, заснетото лице №1 е подсъдимият А.М..
Лице №2 е подсъдимият С.М.. Лице №3 е
свидетелят Е.Щ.. Лице №4 е подсъдимият С.Г..
Лице №5 е пострадалият И.Д. и лице № 6 е пострадалият И.И.. Съдът цени
експертизите на вещите лица Й. и Д с доверие, тъй като тяхното заключение
напълно съответства на видео файловете на оптичен носител, приложени по делото,
за което съдът се убеди непосредствено. Точно по тази причина, съдът намира, че
не следва да цени експертизите на вещите лица Б. и С., тъй като същите приемат
, че поради ниското качество на записите не може да бъде направено лицево
разпознаване. Изводите на тези вещи лица са необосновани, тъй като съдебният
състав разпозна участващите в побоя лица и без наличието на специален програмен
продукт. Съдът намира че видео файловите са с достатъчно високо качество,
позволяващо след стартиране на видео файла, участващите в действията лица да
бъдат разпознати.
С
доверие се кредитират и 4 бр. СМЕ на вещото лице К.Я.. В с.з. ясно се посочи,
че първоначалните СМЕ, касаещи телесните увреждания на двамата пострадали са
изготвени в деня на инцидента, като при изготвянето им е съобразен само личния
преглед от вещото лице. По-късно обаче двамата пострадали са постъпили в МБАЛ
Бургас. Тъй като И. е имал оплаквания от силни болки в областта на гърба в
долната част в дясно, се е наложило да му бъде направено ренгенологично
изследване. Вещото лице посочва, че двете допълнителни експертизи на Д. и И. са
били изготвени, след запознаване и с медицинските документи по престоя на
двамата пострадали в болницата. Обсъдено е разчитането на ренгенологична
снимка, даваща данни за фрактура на страничните израстъци на три поясни
прешлена вдясно. Експертът е категоричен, че фрактурата на страничните десни
израстъци на поясните прешлени на гърба на И. са довели до трайно затруднение в
движението на снагата за срок от около 2-3 месеца при обичайно протичане на
оздравителния процес, като стига до извода, че е налице временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така изяснената фактическа
обстановка и с оглед на събраните гласни и писмени доказателства в хода на
съдебното следствие, съдебният състав приема следното:
Подсъдимите М., М. и Г. към момента
на деянието са били пълнолетни и в състояние на вменяемост, разбирали са
свойството и значението на извършеното за което съдът се убеди след като
изслуша обясненията им.
Съдебния състав счита, че не са
налице безспорни доказателства всеки един от подсъдимите да е осъществил
състава на престъпление по чл.325 ал.1 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна. Доказано се явява твърдението, че те са имали неправомерно
поведение насочено към нанасянето на телесни повреди по хулигански подбуди на
пострадалите Д. и И.. Съгласно трайно установената съдебна практика
престъплението по чл.325 от НК се поглъща от състава на престъплението по
чл.131 ал.1 т.12 от НК, когато в рамките на приетите фактически констатации
действията на подсъдимият, които очертават квалифициращият състав на
престъплението телесна повреда по хулигански подбуди не са различни от тези, с
които той е осъществил изпълнителното деяние на престъплението хулиганство по
смисъла на чл.325 от НК (ППВС 2/74г.) Двете престъпления могат да бъдат
осъществени единствено и само при реална, но не и при идеална съвкупност. Тава е
така, защото когато действията на подсъдимите по нанасянето на телесна повреда
са съпроводени с хулигански действия, които са ги подтикнали да ги извършат или
пък когато е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на обществения живот или на човешката личност, то
тези хулигански действия се обхващат от състава на телесната повреда по
хулигански подбуди, когато е извършена с едно деяние. Безспорно, настоящият
случай е именно такъв - налице са
фактически констатации единствено и само по отношение на едно деяние,
осъществено по едно и също време и спрямо едни и същи пострадали. Това се вижда
и от записите направени от св.К.. Не се касае за две отделни деяния, а за едно
единствено, станало много бързо за няколко минути, без прекъсване. В настоящият
случай не се събраха никакви доказателства поведението на подсъдимите да са били
насочени към други действия, изразяващи явно неуважение към обществото извън
тези, които са били насочени единствено и само спрямо св.Д. и И.. Дори и
словестните нападки са насочени само към тях, но не и към останалите членове от
тяхната група. В този смисъл е и фактологията, описана в съставеният и предявен
обвинителен акт, където са посочени фактите, очертаващи съставомерните действия
по така повдигнатите обвинения. Основното задължение на прокурора е да формулира обвинението така, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието
на подсъдимите в него, като посочи и съответните индивидуализиращи белези,
касаещи го с техните времеви измерения, начина на извършване и произтичащите от
това обществено опасни последици, които се събират във визираната материално
правна норма. Следва да се отбележи, че при изписването на изпълнителното
деяние в диспозитивната част е посочено, че се касае за действия, с които подсъдимите
са причинили телесни повреди по хулигански подбуди на постр.Д. и И., като в
обстоятелствената част липсва ясен разграничителен момент между двете деяния.
Съдът намира, че такъв разграничителен момент между двете престъпления – по
чл.131 ал.1 т.4,12 и чл.325 ал.1 НК липсва, тъй като се каса за едно
престъпление, такова по чл. 131 ал.1 т.4 и т.12 НК. Изпълнителното деяние като елемент от
обективната страна на основния състав на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 от НК се припокрива с това по посоченото обвинение по чл.325 ал.1 от НК, като отново
се е изразило в съответните припокриващи се форми – нансяне на удари на Д. и И.,
плюене по И., използване на електрошокова палка по И. и Д.. Това са все
съставомерни действия по вмененото обвинение за извършено престъпление по чл.131
ал.1 т.4,12 от НК. Липсва описание в обвинителния акт на други действия на
подсъдимите, които да касаят непристойни действия, които грубо да нарушават
обществения ред и да изразяват явно неуважение към обществото извън тези, които
се включват в т.12 на чл.131 НК. В този
смисъл е и постоянната съдебна практика, изразена в т.19 от Постановление
№2/16.1.21957г. на Пленум на Върховния съд на РБ. От събраните в хода на
цялостното наказателно производство гласни и писмени доказателства, преценени в
съвкупност, съдебният състав прие, че от страна на подс.М., М. и Г. не е
осъществено вмененото им изпълнително деяние на престъпление по чл.325 ал.1 от НК. Съдът несподеля становището на прокурора, че събраните доказателства касаят
две отделни деяния, тъй като този извод несъответства на събраните
доказателства. Няма доказателства, които да определят поведението на
подсъдимите като такова, което да е с различна насоченост от това, да причинят
телесна повреда по хулигански мотиви на пострадалия Д. и И.. Ето защо развитата
от прокурора теза за съставомерност на поведението на подсъдимите по този
престъпен състав на чл.325 ал.1 от НК, не почива на събраните доказателства. По
тази причина липсата на признаците от обективна страна на състава на престъплението
по чл.325 ал.1 от НК води до липса на престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК, поради което и тримата подсъдими бяха оправдани по тези обвинения на
основание чл.304 НПК.
С оглед на възприетата и изложена
по – горе фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимите М., М. и Г. формално
са осъществили от обективна и субективна страна с действията си съставът на
престъплението по чл. 131, ал.1, т.4 пр.З т.12 пр.1 вр. 129 ал.1 вр. с чл. 130,
ал.2 вр. чл. 20, ал.2 от НК, затова, че на 30.06.2016 г. в гр.Бургас на
публично място - в района на бензиностанция „ОМВ“ на ул.“Транспортна“ № , в
съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди, причинил телесни повреди
на повече от едно лице, а именно: чрез нанасяне на удари с ръце и крака в
областта на главата и тялото на И.П.И., ЕГН **********, му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на страничните десни израстъци на
три поясни прешлена, водеща до трайно затруднение движението на снагата за срок
от около 2 до 3 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес и чрез
нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на И.В.Д., ЕГН **********,
му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в лек травматичен оток на носа с кръвонасядане
и драскотини по лицето, водещи до болка и страдание.
Обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновенността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.Субект на престъплението са пълнолетни вменяеми
физически лица – подс.М., М. и Г.. От обективна страна изпълнителното деяние се
осъществява чрез действие и се изразява в такова въздействие върху организма,
вследствие на което на пострадалия Д. получил лека телесна повреда изразяваща
се в лек травматичен оток на носа с кръвонасядане и драскотини по лицето,
водещи до болка и страдание; пострадалия И. получил средна телесна повреда
изразяваща се във фрактура на страничните десни израстъци на три поясни
прешлена, водеща до трайно затруднение движението на снагата за срок от около 2
до 3 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес, обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимите с вина под формата на пряк умисъл –
всеки един от тях е предвиждал, че нанасяйки ударите на пострадалите ще
предизвика подобни травматични увреждания, съзнавал е общественоопасните
последици от това деяние и е допуснал настъпването им. При определяне
квалификацията на деянието съдът съобрази нанесените на пострадалите
травматични увреждания, явяващи се лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.2 от НК за постр. Д. и средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.1 от НК за И.. Квалифициращият елемент по смисъла на чл. 131, ал.1, т.4 от НК по
отношение на подсъдимите, съдът прие за доказан с оглед на обстоятелството, че са
причинили телесни увреждания на две лица - свидетелите Д. и И.. Квалификацията
на престъплението при условията на т.12 на чл. 131, ал.1 от НК по отношение на тримата
подсъдими се определя от обстоятелството, че деянието е извършено по хулигански
подбуди. Тази квалификация е налице, тъй като същите са целели чрез причинените
телесни повреди на пострадалите да покажат явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. Според
Постановление № 2/1974 г. на Пленума на ВС, хулиганските действия са прояви,
скандализиращи обществото, чрез които се изразява брутална демонстрация против
установения ред и с които се изразява открито висока степен на неуважение към
личността. Съдът след като се запозна непосредствено с предадения от св.К.
запис намира, че процесното деяние се отличава с такива особености.
Безразборното нанасяне на удари от
подсъдимите на публично място пред много присъстващи лица съпроводени със
словесни нападки, плюене, използване на електрошокова палка категорично
изключва наличието на личен мотив при извършването на деянието. Тяхното
поведение съчетано с отправените заплахи е израз на физическо превъзходство и
то в нарушение на общоприетите законови и морални норми на поведение. Действително,
в случая повод за нанасянето на побоя е било наличието на политически различия
между двете групи и съвкупните действия на тримата подсъдими придружени с
телесни повреди по други лица следва да се счетат за извършени по хулигански
подбуди, тъй като при хулиганството съдържанието на умисъла често надхвърля
личния мотив и пряко преследваната цел /Решение № 487/2012 г. на ВКС, ІІ н.о.,
НК/. Квалификацията по чл. 20, ал.2 от НК е налице по отношение и на тримата
подсъдими, тъй като деянието е извършено от три лица, които са участвали пряко
в самото изпълнение на престъплението, т.е. всеки един от тях се явява съизвършител
по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК. Според правната теория и константната
практика на ВКС, налице е съизвършителство и общност на умисъла, когато
съучастниците нанасят побой заедно - едновременно или поотделно, или единият в
отсъствие на другия, но с последващо продължение на съвместните действия, при
което видът на пострадалия ясно е показвал какво му е сторено до този момент.
По делото безспорно са налице данни и доказателства, че в инцидента са взели
участие и тримата подсъдими, което води до квалифициране на деянието като
извършено в съучастие. В тези случаи също така дори не е необходимо да се
детайлизират поотделно действията на всеки един от съучастниците /в този смисъл
е Решение № 356/2011 г. на ВКС, І н.о., НК/, като всички отговарят за общия съставомерен
резултат.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до несъобразяване и незачитане на обществените
отношения и правото на неприкосновеност на човешкото здраве, както и ниската
правна култура.
Досежно повдигнатото трето обвинение
спрямо подс.А.М. за извършено престъпление по чл.216 ал.1 НК съдът намира
следното:
За да е осъществено от обективна
страна противозаконно повреждане на чужда вещ, съставомерно по чл. 216, ал. 1 НК е необходимо деецът да въздейства по такъв начин върху субстанцията или
структурата на определена вещ, че това въздействие да предизвика изменение в
структурата или субстанцията на последната, което да доведе до нейното
повреждане. Разликата между унищожаването и повреждането се изразява в степента
на засягане на вещта. Докато при унищожаването вещта е напълно негодна за
използване по нейното предназначение, то при повреждането същата е само
частично увредена или временно неизползваема. В конкретния случай е повдигнато
обвинение за повреждане.
В показанията си полицейските
служители – св.Н. и Т. са категорични, че въпросният мобилен телефон – айфон 6
не е бил със счупен дисплей. Тези показания противоречат на показанията на св.Д.. Съдът приема, че следва да кредитира
показанията на св. Н. и Т., тъй като те кореспондират с други доказателства -
изготвения от полицейските служители протокол за личен обиск на св.Д. – стр.82
том 3 от ДП, в който самият пострадал е описал, че вещите включително и въпросният
телефон са му били върнати, без липси и щети. След като той сам е отразил тези
обстоятелства в официален документ, пред полицейските служители, съдът намира,
че следва да зачете доказателствената му стойност, която не се разколебава от
показанията на св. Т. и Н.. При тези факти съдебният състав прие, че се явява
недоказано обвинението подс.М. да е повредил чужда вещ – мобилен телефон Айфон
6 така както се твърди в обвинителния акт. Субективната страна на деянието на
подсъдимия не може да бъде обсъждана, тъй като същата се изразява в отношението
на дееца към обективните признаци от състава на престъплението, които
настоящата инстанция не установи безспорно да са били осъществени. По тази
причина и подс.М. беше оправдан на основание чл.304 НПК по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.216 ал.1 НК.
Относно възраженията на защитата
касаещи негодност на предявените в с.з. записи инкорпорирани в оптични носители
приложени в ДП и искането за изключването им от доказателствения материал съдът
намира следното: приложените
по делото веществени доказателства - компактдискове със записи от 30.06.2016
год., надлежно са приобщени към доказателствената съвкупност от разследващия
орган по реда на чл. 109 и сл. НПК. Назначените по него видеотехнически
експертизи от експертите от НИКК Д. и Й. са установили, че върху дисковете не
са налични характерни признаци за добавени или изтрити кадри и манипулации на
записите, като словесно и със снимков материал са описани действията на
заснетите лица в хронологичен ред. Видеозапис, направен случайно на обществено място с камера/апарат/
може да бъде доказателство в наказателния процес. В тези случаи е налице т.
нар. случаен запис и доколкото той съдържа информация, относима към основния
факт на доказване в производството тя може и трябва да бъде ценена. В
конкретното дело правилно в ДП са били назначени основна и допълнителна
експертиза със задача той да бъде изследван, като бъде проверена автентичността
му и бъде снета информацията от него. След като записа е предявен на страните
няма пречка съдът непосредствено да се позове на заснетото. Обстоятелството, че
записите са били представени от свидетели след началото на производството не
може да го компрометира и не може да бъде формално основание това доказателство
да не бъде ценено и да се изключи както иска защитата. В този смисъл е Решение
602/20.02.2012г. по кнд 2736/11г. на III н.о. на ВКС.
Съдът намира, че следва да отговори и на
възраженията на защитата и на подсъдимите, които навеждат за извършени други
престъпления по същото време и място, за които няма повдигнато обвинение. Следва
да се отбележи, че съдът няма правомощия да дава задължителни указания на
прокурора да внесе обвинителен акт в съда за конкретни престъпления, защото
обвинителната функция е изцяло в правомощията на държавното обвинение съгласно
ЗСВ. По принцип основната функция на съда в състезателното наказателно
производство е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес
изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно
упражняване на предоставените им от закона права т.е. те да бъдат
равнопоставени, така както изисква Конституцията и НПК. Тежестта на доказване е
върху прокурора и разследващите органи. Съдът е арбитър по фактически и правни
спорове по повдигнатите от прокурора обвинения, а не орган по разкриване на
престъпленията и разобличаване на виновните. Съдът е обвързан от задължението
за служебно събиране на доказателства само тогава, когато страните бездействат
и същевременно извършването на необходимите следствени действия е възможно
непосредствено без да се налага съдът да извършва оперативно-издирвателни
мероприятия. По тази причина и съдът не разполага с механизъм по който да се
произнася по обвинения, които не са повдигнати или да се намесва в правомощията
на прокуратурата, която единствено е компетентна да повдига обвинения.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
Престъплението по чл. 131, ал.1,
т.4,12, вр. чл. 129, ал.1, вр. чл.130 ал.2 вр. с чл.20 ал.2 НК се наказва с
лишаване от свобода от две до десет години. При индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия М. и Г. съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства чистото им съдебно минало, младата възраст,
трудовата им ангажираност, добри характеристични данни от преди деянието. Като
отегчаващо обстоятелство съдът възприе характера на причиненото на пострадалите
увреждане, оздравителният период, липсата на критичност. Съдът не включи като
отегчаващо вината обстоятелство упоритото нарушаване на обществения ред, тъй
като то се съдържа в квалифициращото обстоятелство „хулигански подбуди”. С
оглед на така възприетите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът
прие, че следва да наложи наказание на подсъдимите М. и Г. при условията на
чл.54 НК, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни. Съдът, отчитайки горепосочените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, наложи наказание лишаване от свобода в минималния
размер предвиден в нормата, а именно две години лишаване от свобода. Съдът
прие, че за М. и Г. са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на
чл. 66 ал. 1 от НК и постанови наложеното им наказание лишаване от свобода да
бъде отложено за изпитателен срок от три години. Съдът прецени, че наказание в
този му размер ще способства максимално за постигане на целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, счете наказанието за справедливо и
съответстващо на обществената опасност на деянието и на дееца, което ще
въздейства превъзпитателно, както на подсъдимите, така и на другите членове на
обществото.
При индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия Ат.М. съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства младата възраст, трудовата му ангажираност. Като
отегчаващо обстоятелство съдът възприе предишно осъждане, характера на
причинените на пострадалите увреждане, оздравителният период и липсата на
критичност. Съдът не включи като отегчаващо вината обстоятелство упоритото
нарушаване на обществения ред, тъй като то се съдържа в квалифициращото
обстоятелство „хулигански подбуди”. С оглед на така възприетите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства съдът прие, че следва да наложи наказание на
подсъдимия М. при условията на чл.54 НК, тъй като смекчаващите отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни. Съдът, отчитайки
горепосочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, наложи на този подсъдим
наказание лишаване от свобода в минималния размер посочен в нормата, а именно
две години лишаване от свобода. Съдът прие, че за М. не са налице
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК, тъй като
настоящата престъпна деятелност е извършена в рамките на определения
изпитателен срок по НОХД 58/2013г. на РС Поморие. От приложената по делото
справка за съдимост се установи, че подсъдимият М. е осъждан на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер. Ето защо съдът счита, че по делото не
са налице предпоставките за прилагане на чл.66, ал. 1 от НК и отлагане
изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода. Наказанието
„лишаване от свобода„ за срок от две години следва да се изтърпи от подсъдимия М.
при първоначален строг режим по силата на чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС. След като на М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години за умишлено престъпление от общ характер, извършено на 30.06.2016г.,
следва, че това деяние е извършено в изпитателния срок от три години, определен
с условното осъждане по НОХД № 58/2013г. на РС Поморие. Присъдата по последното
дело е влязла в сила на 06.11.2013г. Поради което на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода за срок
от една година по НОХД № 58/ 2013г. на Районен съд Поморие, което следва да се
търпи при строг режим.
ПО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
От доказателствата по делото се
установи наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 ЗЗД. Установи се, че от деянието на подсъдимите са причинени
на пострадалите - граждански ищци неимуществени вреди, изразяващи се в болка от
нанесените удари, уплаха и стрес. Налице е следователно непозволено увреждане,
изразило се в причиняване на вреди - неимуществени. Тези вреди са пряка и
непосредствена последица от престъплението извършено от подсъдимите. Налице е и
причинна връзка между престъплението и причинените с него вреди, както и
виновно поведение - действие при пряк умисъл на подсъдимите, при която форма на
вина те са извършили престъпление, довело до причиняване на неимуществени
вреди. Те представляват
преживените от пострадалите болка от внезапното нападение на бензиностанцията,
от нанесените удари, уплаха и стрес, които се доказаха безспорно от показанията
на постр.И. и Д., св.Павлов и св.С.. Предвид така установеното досежно
неимуществените вреди – претърпените от пострадалите болка, уплаха и стрес, при
спазване на принципа за справедливото им възмездяване, прогласен в чл.52 ЗЗД, съдът уважи изцяло предявеният от И.Д. против
подс.М., М. и Г. граждански иск за солидарно заплащане на сумата от 3000 лв.
Беше уважен и предявеният от И.И. граждански иск против тримата подсъдими за
солидарно заплащане на сумата от 9000 лв. представляващи претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъплението, като за горницата до пълно
предявеният размер от 15000 лв. искът беше отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Според съдебният състав тези размери ще обезпечат сторените от
подсъдимите неимуществени вреди. Беше присъдена и законната лихва по двата
иска, считано от деня на увреждането – 30.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимите бяха осъдени и да
заплати разноските по делото на частния обвинител и граждански ищец И.Д. в размер
на 800 лв., както и на частния обвинител и граждански ищец И.И. в размер на 900
лв. съразмерно на уважената част от гражданските искове.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На осн.чл.301 ал.1 т.12 НПК подсъдимите
бяха осъдени с присъдата да заплати д.т. по сметка на БРС в размер на 160 лв. всеки
съразмерно на уважената част на гражданските искове. С оглед изхода на делото и
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати
по сметка на ОД на МВР, гр. Бургас направените в ДП разноски в размер на 341,19
лева, както и по сметка на БРС по 136,66 лева за всеки представляваща разноски
в хода на съдебното следствие.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови след влизане на
присъдата в сила приложените като ВД - 2 бр. плакати да бъдат унищожени, като
вещи без стойност, а приложените в ДП дискове да останат приложени по делото.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се
съобщи писмено на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/Анатоли Бобоков/
В.О:К.А.