№ 1315
гр. Пазарджик, 17.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно дело
частен характер № 20245220200302 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Тъжителката А. С. К.- редовно уведомена се явява лично и с адв. В. М.
от АК Пловдив, надлежно упълномощена, редовно уведомена.
Подсъдимите Т. В. М., Ж. П. М. и Л. Т. М. - редовно уведомени се явяват
лично и с адв. А. У. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен, редовно
уведомен.
Свидетелят С. К. – при режим на довеждане от страна на повереника се
явява лично.
Свидетелката И. З. - при режим на довеждане от страна на повереника се
явява лично.
АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. У.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът с оглед установените противоречия между дадени от
подсъдимите обяснения в предходните с.з. и показанията на св.И. З. и С. К.
счита, че следва да бъдат поставени всеки един от подсъдимите с всеки един
от свидетелите поотделно в очни ставки.
1
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА св.И. З. и подс.Л. М..
СВ.З.: Познаваме се. Нямаме отношения.
ПОДС. Л. М.: Познаваме се. В никакви отношения не сме.
СВ.З.: Да, видях Л. да идва и да удря в лицето с юмрук А. К..
ПОДС. Л. М.: Не съм я докосвал тъжителката.
СВ.З.: Това се случи след всичко с брадвите. Просто изскочи от някъде,
аз бях до нея и той я удари в долната част на устата с юмрук и тръгна на
някъде, а тя се разплака.
ПОДС. Л. М.: Чух какво каза свидетелката. Аз не съм я пипал.
СВ.З.: Даже имаше кръв.
ПОДС. Л. М.: Белега не е от това, че съм я удрял- на 100 %, не съм се
вглеждал дали има белег.
СВ.З.: Нямам въпроси към подс.
ПОДС. Л. М.: Нямам въпроси към свидетелката.
СВ.З.: чух какво каза другият . Аз казвам истината.
ПОДС. Л. М.: Чух какво каза свидетелката. Аз казвам истината.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА св. И. З. и подс.Ж. М..
СВ.З.: Познавам я, в никакви отношения не сме.
ПОДС.Ж. М.: Даже не съм я виждала, само по физиономия.
СВ.З.: Докато А. беше в гръб тя я хвана няколко пъти за косата, след
това А. се обърна и Ж. започна да я удря през лицето и А. се опита да се
защити с ръце, даже даде малко назад. Аз бях до А. тогава.
ПОДС.Ж. М.: А. се насочи към Т. и Л., беше с лице, което не беше в
гръб. За скубане я хванах, за да предотвратя да не се намеси. Ударих я с ръка в
лицето, след което тя ми отговори с удари по тялото в горната част.
СВ.З.: А. се опита да се защити, но не бих казала, че са удари. А. просто
2
се опита да се защити и не е имало удари.
ПОДС.Ж. М.: Имаше удари.
СВ.З.: Докато А. се опитваше да спаси баща си, застана между тях и се
хвана за дръжката на брадвата. В този момент Т. се опита да се отърве от нея
един вид , замахна и я бутна. Сигурна съм. Аз бях в гръб и не се виждаше
абсолютно всичко, но видях как с брадвата - той замахна и тя буквално падна
в краката му. Не, удар с брадвата не съм видяла.
ПОДС.Ж. М.: Удар с брадвата от моят съпруг не съм видяла.
СВ.З.: А. през цялото време казваше - тате не, тате спри.
ПОДС.Ж. М.: Категорично не. Тя се насочи, а К. биеше сина ми и Т.
стана. Чух А. да насъсква - тия простаци, нещо такова имаше и се насочи.
СВ.З.: Такива думи не съм чула. Видях, че замахна с брадвата, А. се
държеше за дръжката и той като замахна тя падна. Той искаше тя да пусне
брадвата, замахна настрани, за да се отърве от нея. Виждаше се тя как се
държи за брадвата. Тя още като изтича към тях се хвана за дръжката на
брадвата.
ПОДС.Ж. М.: Много интересно, че той е бил с гръб и е по-висок, а тя
какво е видяла, като е била зад мен?
СВ.З.: Не бях зад вас. Бях настрани. Брадвата вече беше вдигната когато
А. беше на земята. След като е на земята А. стана сама. Просто мина покрай
главата й с острието, това го видях. След това се замахна и дървото се счупи
на две – това, което държеше баща й.
ПОДС.Ж. М.: Аз това, което видях, че баща й я бутна А..
СВ.З.: Съвсем нормално е А. да е докоснала подс.М., просто видях
защита – как ръцете са и буквално пред лицето, за да не може да я удари. Не
бих казала А. да удря тялото на подс., контакт между двете не съм видяла в
този момент.
ПОДС.Ж. М.: Имаше контакт.
СВ.З.: Нямам въпроси към подс.
ПОДС.Ж. М.: Нямам въпроси към свидетелката.
СВ.З.: Чух какво каза. Аз казах истината.
ПОДС.Ж. М.: Чух какво каза. Аз казах истината.
3
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА СВ.И. З. и подс.Т. М..
СВ.З.: Познаваме се, но нямаме отношения.
ПОДС. Т. М.: Виждал съм я, но не мога да кажа, че имаме отношения.
СВ.З.: Т. М. не я удря с брадвата, а се опитва да се отърве от нея със
замах и тя пада на земята.
ПОДС. Т. М.: Замах имаше, за да се предпазя от нападения с дърво. К.
държи 2 дървета, посяга с едното на което аз отвръщам, посрещам удара на
дървото, което се счупи и той го хвърли в ливада. После ме удря с другото. В
същото време със замахването А. се намеси между нас двамата и нещо
крещеше и той я бутна, защото му пречеше. Той е нисък и тя ниска и му
пречеше. Аз съм висок и не я отразих. Тя не се е хващала за дръжката на
брадвата, защото аз държа брадвата на високо и на края на дръжката и тя няма
как да се хване. Може за моята ръка да се е хванала, но не и за брадвата.
Нямах никакъв допир с нея, нито тя с мен.
СВ.З.: Тя се хвана за дръжката.
ПОДС. Т. М.: За мен това е лъжа. Брадвата беше на високо във въздуха.
Аз се отбранявам и въобще тя на мен не ми пречи. Острието на брадвата е
високо, обърнато с тъпата страна, а не с острата. К. ме напада и аз се
отбранявам и аз имам 2 секунди да реша с какво ще се отбранявам. Не може
да мине близо до лицето. Тя е дълга брадвата и аз отдолу я държа, острието е
високо на 2 метра, аз съм 190 см.. Аз посрещам удар срещу мен с брадвата. Тя
е нагоре, а не надолу. Желязната част- острието на брадвата е във въздуха над
2 метра.
СВ.З.: Той замахна надолу и просто видях как тя, когато се изправи,
острието мина покрай главата. След като А. е на земята е това замахване.
Когато е права тя държеше дръжката и нямаше замахване. След това имаше
замахване от подс. и тогава мина покрай главата й докато се изправяше А..
ПОДС. Т. М.: Не е така. Докато се развива това действие свидетелката я
нямаше. Тя като видя, че става дебела работата се скри и се появи накрая. Аз
бях с гръб, но после се обърнах с лице към камерата, защото ми изчезна от
полезрението. Още по време на разправията свидетелката изчезна. Още когато
4
беше само люта кавга към мен. Свидетелката зад мен, ако е била, но после
след това я нямаше и се появи на края.
СВ.З.: Аз бях там в началото на двора, на разстояние може би 5 метра и
бях отстрани в началото на двора и виждах цялата ситуация. А. стана сама.
ПОДС. Т. М.: Не съм обърнал внимание дали някой е помогнал на А. да
стане.
СВ.З.: Нямам въпроси.
ПОДС. Т. М.: Нямам въпроси.
СВ.З.: Чух какво каза. Аз казах истината.
ПОДС. Т. М.: Аз казах истината. Чух какво каза, тя лъже.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА св.К. и подс.Л. М..
СВ.К.: Моята дъщеря дойде и ми каза, че са вдигнали чистачките на И.
отвън. Аз и казаха на А.- питай Т. М., достатъчно си голяма иди и си го питай.
Тя отиде да го пита и той казва, че спряла неправилно. Аз се намесих когато
той продължи и му казах, че не е правилно това, което правят, че тя си е
спряла на пътя, а той иска да качи неговата кола на тротоара. От там Л. М. с
майка му от терасата се подадоха. Л. М. слезе и тръгна към мен все едно да
тича -и ми вика, ти кво крещиш на баща ми бе? Аз тръгвам към него и бях с
едни чехли и се спънах и паднах върху него почти.
ПОДС.Л. М.: Аз като чух тоя лют скандал отнесен към баща ми
побеснях. Слязох долу и може би в момент на афект да съм бил - движенията
да са ми били – човек, кво крещиш на баща ми? Да, може би съм бил малко
по-така, не съм тичал и не съм издавал, че едва ли не ще ударя или ще тръгна
да удрям. К. изцяло изключително нахъсано се затича към мен с удари. Първо
имах спор с А. и казах -човек кво крещиш на баща ми - и К. взе бойна позиция
и да напада. Взе бойна позиция и започна да ми нанася удари. Аз се дръпнах,
но в гърба с юмруци, и в главата ме удряше. Той ме повлече към средната част
на двора към ъгъла и ме удряше с юмруци в гърба. Той не се е спъвал.
Целенасочено си беше, не се е спъвал. Нямало е спъване. Ако става въпрос за
спънка - засили се към мен и започна да ме удря я главата и в гърба. В гърба,
защото замахна да ме удари, докато бях с лице към него, но аз се дръпнах и
5
той ме подгони и аз вече съм с гръб към него, за да избегна спора и той
започна в гърба да ме млати.
СВ.К.: Не е така. Аз при спъването падам върху него, а той е с лице към
мен. Той тръгва в дясно да бяга, тръгва с гръб и аз съм по него и там вече става
една тясна част и той се препъна и аз заедно с него и баща му идва зад нас. Аз
просто го държах да не бяга, исках да спре, защото аз не можех да се изправя.
Държа го, за да не изгубя равновесие. Удари не съм му нанасял. Дойде баща
му и чувам как се чупи стъкло и той вика - удари го с дървото и аз като чух го
пуснах и отидох към гаража и аз да взема дърво. Пуснах го и отидох към Т.
М.. Л. го видях да удря с юмрук в лицето А., след като се счупи камерата. Това
стана след като аз взех брадвата, той с баща му отиде да счупи камерата и
моята дъщеря беше там. Аз бях на 6-7 метра. Л. беше срещу дъщеря ми и я
удари, при което тя се разпищя. Л. М. се отдръпна след това, тя не му е
отвръщала.
ПОДС.Л. М.: Абсолютно не е било така, допир с дъщеря му не съм имал.
Когато камерата се беше счупила вече- откачена, спора беше утихнал и аз
пушех на двора цигара и даже не съм физически нападал, който и да е.
СВ.К.: Удари я.
ПОДС.Л. М.: Нямам въпроси.
СВ.К.: Нямам въпроси.
ПОДС.Л. М.: Чух какво каза другия. Аз казах истината.
СВ.К.: Аз казах истината. Чух какво каза.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
Поставя в очна ставка св.С. К. и подс. Ж. М..
СВ.К.: Познаваме се, в една къща сме.
ПОДС. Ж. М.: Съседи сме.
СВ.К.: Когато подс.М. е нанесла удари на моята дъщеря аз вече бях в
суматохата с Л. М. и съм бил с гръб и не съм видял. В момента в който моята
дъщеря се хвана за дръжката на брадвата Т. искаше да се отскубне от нея и с
отскубването я удря с дръжката на брадвата при което тя пада на земята. С
дръжката и вече като се отскубна острието мина покрай нея.
6
ПОДС. Ж. М.: Няма такова нещо. Брадвата е горе, а тя е долу и е ниска.
След като К. я бутна - баща й е на земята - тя не стана, а излази и избяга
между тях.
СВ.К.: Не съм бутнал аз моята дъщеря. Аз с нея контакт не съм имал.
Когато М. посегна с брадвата, той първо ми счупи дървото на две и тогава
бутна дъщеря ми, защото тя се хвана за брадвата и аз видях, че стана напечена
работата и тръгнах да търся и аз брадва. Не съм бутал моята дъщеря.
ПОДС. Ж. М.: К. нападна първо. Това с дъщеря му стана от него. Колко
пъти по време на разправията, поне 3 пъти той държеше брадвата и ме
заплаши мен и моето семейство, че ще ме накълца на парчета. Казала съм на
полицаите- вие чухте ли колко пъти го каза? Обаче полицая не си спомняше.
Не съм нанасяла удари с дръжка, тя си беше цяла метлата.
СВ.К.: Тази дръжка я счупи по ръката ми, целият бях син от дръжката.
Удряше и налагаше. Това беше в суматохата.
ПОДС. Ж. М.: Не е така.
СВ.К.: Нямам въпроси.
ПОДС.Ж. М.: Нямам въпроси. Да си каже истината.
СВ.К.: Чух какво каза. Аз казах истината.
ПОДС. Ж. М.: Чух какво каза. Аз казах истината.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА подс. Т. М. и св. К..
СВ.К.: Познаваме се. В лоши съседски отношения сме.
ПОДС.Т. М.: В началото бяхме в добри отношения, но сега не можем да
се гледаме.
СВ.К.: С дръжката на брадвата Т. удари А., може да не е умишлено, но
при дърпането искаше да се отърве от нея и с дръжката я удари и тя падна на
земята. Тя се хвана за дръжката на брадвата и той, за да се отскубне от нея, той
трябва да я удари.
ПОДС.Т. М.: Отичам, лъже.
СВ.К.: И Л. М. видях да удря А..
7
ПОДС.Т. М.: Л. не я е удрял тъжителката. Той след случая с брадвата се
беше дръпнал настрани и пушеше пред нервна криза. Началото на сблъсъка
между Л. и К. го изтървах, но усетих, че нещо става. Видях Л. М. приведен и
К. отгоре с юмруци по главата и гърба. Аз оттам ги разтървах.
СВ.К.: Не е имало такъв момент. Нямам въпроси.
ПОДС.Т. М.: Нямам въпроси.
СВ.К.: Чух какво каза. Аз казах истината.
ПОДС.Т. М.: Аз казах истината. Те всички лъжат.
АДВ.М.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ.У.: Моля да прегледаме отново видеозаписа, защото го гледахме
отдавна и може би са избледнели някой неща. Пак ще декларирам уважение
към Вас. Аз не бих си позволил да ви създавам излишна работа и
притеснения. Това ми беше едното основание, защото считам, че то е вид
доказателство и за да бъдем обективно трябва да правим анализ на тези
доказателства. Второто беше, че тоя преглед на записа ще ни помогне да
изясним противоречията, които бяха. Други искания нямам.
АДВ.М.: Възразявам.
Съдът счита, че не следва да се преглежда още веднъж видеозаписа от
камерите в с.з., след като вече същият е възпроизведен и страните са
запознати с него. Освен това страните имат процесуална възможност да се
сдобият с копия на записа и да го преглеждат по всяко време, поради което
искането за преглеждане още веднъж на записа с оглед изминало време от
предходното с.з., когато е гледан, е неоснователно и съдът счита, че следва да
го остави без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на подсъдимите за
повторен преглед на записа, находящ на приетата по делото флашка.
Страните /по отделно/: Нямаме други искания по доказателствата.
8
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. М.: Уважаеми господин Председател, моля да уважите тъжбата
така, както е предявена с изключение на удара на Ж. М., който изяснихме в
лицето след 6 месечния срок и той поначало не е предмет на това дело.
По отношение на подс. Ж. М. нанесените телесни повреди- вижда се
както на записа, така и от свидетелските показния, че подс. Ж. М. напада
пострадалото лице тъжителката А. К. в гръб и силно я скубе до оскубване на
част от косата, нараняване на кожата, кръвонасядане, което е доказано е и със
медицинско свидетелство. Твърденията, че А. е насъсквала баща си е
предизвикала това нападение в гръб не отговарят на истината, защото се чува
на записа, че тя казва - тате спри, тате недей. Още повече, че с риск тя да бъде
наранена се опитва да разтърве другите двама- баща й и Т. М.. Считам
деянието на подс. Ж. М. за напълно изяснено и доказано като отскубване на
част от косата на А. в гръб със сила и нанасяне на увреждане. Отделно
унижение, претърпени болки и страдания, шок и ужас от това деяние и то без
никаква причина. Думите, които се чуват на подс.Ж. М.- той защо го бие?
Един вид тя отмъщава на А., без А. до този момент да е участвала в сбиване
или предизвикване с обиди или по какъвто и да е начин към самата Ж. М.. Що
се отнася до защитата на А. той е след удара, който следва след скубането е
много силен в лицето, за което има доказателства в СМУ.
За подс. Л. М. свидетелите са категорични, че е нанесъл един удар с
юмрук в лицето на А., от което тя имала разкървавяне и подуване на устната.
Явно види ми белези, които са освидетелствани и от съдебната медицина.
Бащата на А. е бил по-далече и е видял замахването, но св. И. е била
непосредствено близо и е видяла ясно и точно нанасянето на удар с юмрук в
лицето и то в част от устата на А..
Що се отнася до Т. М. - действително там нещата са сложни като
ситуация, защото конфликта и ударите са между него и С. К.. Вижда се и на
записа, че А. се хваща с две ръце за дръжката на брадвата когато тя е във
въздуха. Няма как тя сама да падне нито да се пусне, ако няма силно
9
движение. Самото ВЛ каза, че има тангентно завъртане и при падането и
нараняването на земята. Там са най- сериозните наранявания на А., както
според СМУ, така и поред ВЛ, което беше разпитано в с.з., но механизма е с
много силно тангенциално завъртане и движение по посока от въздуха към
земята и тя е паднала при това движение. Въпреки, че е паднала и се е
наранила подс. Т. М. заявява, че той изобщо не отразил нейното присъствие, че
тя не му е пречела по никакъв начин. Никой не и е подал ръка или да се
интересува какво се е случило или какво и е състоянието, а напротив -
брадвата вече при следващото движение при замахване от въздуха към земята
минава на по-малко от 10 см. покрай лицето на А., когато тя лежи вече лежи
на земята.
Отделно от това подсъдимите по никакъв начин не съжаляват за това,
което са сторили на А. К.. Те намесват конфликта с баща й, но не изпитват
вина по отношение на А. и на това, което са и причинили. Нито са потърсили
начин за споразумение. Както виждате ние не сме предявили граждански иск,
защото лицата освен съседи и роднини. Т. М. и е вуйчо на А., брат на баба й.
Така, че тя когато се намесва иска да предотврати изобщо удари и конфликта
между двамата и да не се случи най-лошото. Не може да се приеме, че човек
се защитава с брадва срещу дърво. Подс.Т. М. е поставил в опасност живота и
здравето на двамата – А. и баща й. освен това на записа се вижда, че са трима
срещу един. Включително и Ж. М. е участвала в побоя над С. К., но това е
друга тема и е извън предмета на делото.
Държим за най-строго наказание в съответствие с предвиденото
наказание в НК за престъпление по чл.130 ал.1, защото няма разкаяние по
никакъв начин от никои от подсъдимите. Те си противоречат непрекъснато
едни с други, с предишните им обяснения, както и с тези на свидетелите и не
изпитват чувство за вина или угризение на съвестта, поради което ще моля да
бъдат осъдени по справедливост с предвиденото в закона наказание. Моля да
ни присъдите сторените разноски по делото, съгласно приложените списъци
по делото и доказателства за плащания.
ТЪЖИТЕЛКАТА: Искам да кажа, че искам справедливо наказание за
тези хора, тъй като това не е тяхното първо провинение срещу моето
семейство. В опит да ме защити моята майка мен и сестра ми не е отговаряла
на техните провокации. Моля да определите най-строгата присъда. Физически
10
раните ми минаха, но психически аз още преживявам този ужас и живея с
мисълта, че следва да се случи нещо по-лошо. Не може да се живее по този
начин.
АДВ. У.: Уважаеми господин Председател, считам, че Вие трябва да
погледнете обективно и да видите, че сме поставени пред една трудна
ситуация, защото как се развива обвинението и доказателствата? Моите
трима подзащитни са обвинение, че в една затворена среда са извършили
деяние, всеки един от тях и за доказване на това се сочи видеозапис и
свидетелите, които са обвързани с роднински или приятелски отношения с
пострадалото лице. Ние имаме ли видеозапис? Нямаме и свидетели.
Ситуацията може би щеше да бъде по-различна, ако например св. К. за който
има данни, че е наранен от някой от моите подзащитни също се беше включил
в процеса като тъжител и щеше да има някакво изравняване на силите, защото
щеше да има само видеозапис и един свидетел. По една или друга причина г-н
К. е решил да не повдига частно обвинение за причинените му вреди, а да се
включи като свидетел. Въпреки, че и днес той каза, че е бит. Това за мен е
важно и се надявам да го отчетете като фактор, който трябва да повлияе
значително върху обсъждането обективността на свидетелствата на г-н К. по
отношение на важните факти. А защо той е решил тази възможност да не
търси справедливост, а да помогне на дъщеря си. Поставяйки в тази ситуация
аз съм бил може би свръх предпазлив да разнищим до край представените
доказателства и на въпросния видеозапис на който ще се позоваваме всички.
Единствено целта ми по отношение на видеозаписа е да установим истината.
Харесах си за мото на моята дейност – ако едно нещо е лесно не си заслужава,
а ако си заслужава няма да е лесно. За мен винаги си е заслужавало да
установя каква е истината и в конкретния случай. Тук нямаме никакви
доказателства с които да организиране защитата си ,а напротив. Срещу нас
има видеозапис и двама свидетели. Насочвам вниманието Ви към самата
тъжба, където са описани цялата ситуация, ударите и на стр. 2 от тъжбата ще
моля да прочете факта, че А. К. изрично и ясно обяснява всеки един от
подсъдимите какви удари е нанесъл и казва, че всичко това е записано на
видеозаписа. В заключителната му част се оказа, че от първоначални
твърдения, че всичко е записано на записа и след това преминавайки през
твърденията на К. в предходно с.з., че на записа е записано всичко докрай, но с
11
изключение на началото и накрая стигаме до ситуация в която вече се твърди,
че записа не отразява цялата ситуация, тъй като удара от Л. М. е нанесен след
като камерата е извадена от строя. Това развитие по отношение на този факт е
един от много важите елементи на които Вие трябва да обърнете внимание и
да прецените как седят нещата по отношение обективността на свидетелските
показания, в частта им относно за Л. М.. Следва да отбележа факта, че
свидетелските показания са формирани след като същите са имали
възможност да гледат видеозаписа още преди да бъдат ангажирани като
свидетели. По отношение на К. нямам никакво съмнение за това. Св.З. в
предишните си показания е направила изявление, че е гледала записа преди
делото. Т.е. съзнателно или не те са си формирали някакво виждане по
протеклите събития, което съзнателно или не да им е повлияло на
показанията.
Относно защитата на Л. М. за записа- спомням си когато аз пак
предизвиках един ненужен спор по отношение на записа и неговото
възприемане ще кажа, че аз съм се сдобил с копие и съм го гледал
многократно и искането ми сега не беше с цел шиканиране на процеса, а
просто исках всички да го видим за последно и да си изградим обективно
мнение. Вие казахте миналият път всеки, че всеки, който гледа видеото може
да види нещо различно. Аз там не видях по никакъв начин Л. М. да има досег
с А. и да й нанася удар. Пак ви връщам към началната част на моето
изложение,че съгласно твърденията в тъжбата и свидетелските показания и
днес изслушани цялата ситуация, която се описва за удари от Л. към А. е след
прекъсване работата на камерата. Идеята за удар след преустановяване
работата на камерата досега не е имало.
Относно свидетелските показания и това дали са обективни по
отношение на Л. М.? По отношение показанията на св.З. първото за което се
сещам ще кажа, че З. потвърди и в писмен вариант, че е в приятелки
отношения с постр.К.. по този повод се сещам за един случай от едно време с
един мой съученик, който искаше да ме ангажира като свидетел и то съвсем
невинен случай. Дали по професионална деформация или нещо друго аз не се
съгласих и от тогава ние не поддържаме много близки отношения, меко
казано. Нека да помислим на първо място - имала ли е възможност св.З. да
свидетелства? След като се е съгласила напълно обективна ли е била за това,
12
което е видяла? Каза,че е видял удар с юмрук. Обръщам внимание , че
въпросния удар виждаме, че е фиксиран в дясната част на лицето и долна
устна. Аз не чух св.З. да уточнява по какъв начин с коя ръка е нанесен удара с
юмрук. Обикновената биомеханика за нанасяне удар от едно на друго лице и
този удар да се отрази в дясната половина на лицето трябва да е с лявата ръка,
ако е с юмрук. Аз тук данни за такова нещо не видях. Те са елемент от
тежестта на доказване на обвинението. Би трябвало Л. М. да е нанесъл юмрук
с лявата ръка, който да попадне в дясната част на лицето. Ние не виждаме
никакъв удар на записа. К. не конкретизира как се е случило това. Във
видеоклипа виждаме друг тип удар - циганския шамар. Т.е. удар, нанесен с
завъртащ удар с дясна ръка с външната част на дланта. Такъв удар в лицето на
К. нанася подс.Ж. М.. Надявам се, че го виждаме всички. По въпроса за този
удар да не излезе, че е произволен чета допълнението към тъжбата, където е
посочено пред ОС и пред РС Пещера където се е повдигнал спор относно
обвинението обстоятелствената част и диспозитива, като там е посочено, че
след изглеждане на целия материал се подвига обвинение на Ж. М., което след
това не е било възприето, но там се описва удар с опакото на ръката в лицето.
Така, че и от страна на обвинението трябва да се приеме, факта, че е нанесен
такъв удар с опакото на ръката на Ж. М. в лицето на К. и то и на видеозаписа
се вижда, че попада точно в устните в дясната част на лицето. Този удар в
лицето на К. не е нанасян от Л. М., а от Ж. М.. По въпроса за обективността
показанията на св.З. по отношение на М. ще кажа, че в първия й разпит
заявява, че не го познава. Още тогава ми светна, че тя като е близка приятелка
на К. и вероятно много пъти е ходила у тях няма как да не го е виждала –Л. М..
Тук на мен ми светва, че Вие следва да го отчетете. Ако не си спомня този
факт почвам много да се съмнявам дали си спомня другите. Описвайки цялата
ситуация св.З. няколко пъти, че няколко пъти ту слиза, ту се качва горе при
детето и аз не мога да разбера как се появява точно по време на ударите от
страна на подсъдимите и не вижда нищо друго?
Относно показанията на св.К., на стр.6 от миналото с.з. той казва- Л.
удари дъщеря ми с шамар по лицето и тя падна. Шамар има, но той е нанесен
от Ж. М.. Второто, което ми направи впечатление е падането на земята от този
удар от Л. М., който липсва в показанията на св.З.. ето защо аз считам, че има
противоречие в свидетелските показания и в обясненията на подсъдимите, а и
между самите свидетелски показания. Да вярваме ли на К. сега за удара, било
13
шамар или юмрук. За удара на Л. М. по К.. Г-н К. е баща на госп.К. и ще бъде
направо престъпление, ако той не я подкрепи. Да вярваме ли изцяло на
неговите показания? Аз се опитвам да приема нещата с чувство за хумор.
Останах с впечатление, че К. приема това дело, като възможност да се изяви
актьорски. Казвам го с най-добро чувство. Аз бих погледнал по - сериозно да
погледна на показанията на К. и при наличие на видеоклип как мъж с добро
здраве полита няколко пъти и се подпира на Л. М..
АДВ.М.: Моля за почивка.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ПОЧИВКА от 5 мин. в 12,05 часа.
Заседанието продължава в 12,10 часа, при същия състав и същите
страни.
АДВ.У.: Аз считам, че не е сериозно св. К. да говори на съда, че един
път залитнал към Л. М., след това пак залитнал и го хванал, за да не избяга,
въпреки, че нямал против да избяга. При тия запитания виждаме, че според
медицинската документация и експертното заключение залитайки К. и
подпирайки се на Л. М. някой е предизвикал контузия на гръдния кош,
кръвонасядане на гърба, контузия на ляв горен крайник, кръвонасядане и
охлузване. За това Вие преценете може ли с чисто сърце и съзнание да
вярваме, че К. е обективен по всеки от съществените по делото въпроси.
Относно показанията на св. З. – тя и в миналото с.з. и днес тя категорично
заяви, че не е виждала никой да нанася удари на подсъдимите. А пък имаме
данни категорични, че такива удари имат Л. и Т. М.и. Това аз си го обяснявам
най-вероятно, че през това време св.З. не била долу на двора и за топва не ги е
видяла тези неща. Като следваме хронологията при размяната на тези удари,
включително и по видеозаписа следва, че тя не би могла да види и обратната
ситуация. Да вярваме ли на К.? Той категорично заяви, че от негова страна и
на неговата дъщеря не са нанасяли удари на никои от тримата подсъдими. За
дъщеря му може да не е видял,но видеозаписа, като изключим подхлъзването
и медицинските данни сочат, че удар е имало и аз останах с впечатлението, че
те са нанесени от него. Той обаче го отрича, защото свидетеля можеше да не
отговаря на въпроси, които го уличават в престъпление, но той така или иначе
14
отговори, но ми се струва, че не беше обективен в тези отговори. Много неща
се получиха според, които да видите, че двамата свидетели не са коректни по
отношение за съществени за делото факти. Тогава, ако те не са коректни за
тези факти, защо да са коректни за другите, които вменяват извършване на
престъпление на моите подзащитни? Това беше само за Л. М.. Ето защо аз
считам, че като съберем всичко в подкрепа на тезата за невинност и като се
вгледаме във видеозаписа ще отсеем категорично, че Л. М. е ударил К.. За
нейния удар вече няколко пъти казахме, че е Ж. М..
Сега към Т. М. - аз лично докато гледах видеозаписа не мога да кажа по
каква причина пада, но не виждам целенасочено движение от Т. М. към
бутането на К. на земята. Сега, дали става въпрос за случайно събитие при
дърпане на бравата или натиск от страна на бащата при досег с негния баща,
или съвместно, аз не мога да кажа, но в никакъв случай не виждам деяние,
което да бъде насочено причиняване на нараняванията на К.. В свидетелските
показния по отношение на З. в предишно с.з. каза, че тя не е видяла конкретно
нанасяне на удари и днес се изясниха тези неща.
По отношение на видеозаписа, ако гледаме обективно смятам, че няма
как да видим това, което се твърди - бутане да падне и т.н.
Накрая стигаме и до Ж. М.- аз одеве си позволих да кажа, че тя е
виновника с известна условност. Действително на записа се вижда как Ж. М.
мисля, че беше с гръб и хваща К. за косата и я дърпа. Ако изследваме
предисторията виждаме, че са започнали нещата след забележка на К. и
намесата на баща й. Тълкувам твърденията на Ж. М., че има насъскване.
Разговора и конфликта започва от това, че К. се почувствала засегната от това,
че са вдигнати чистачките на нейна приятелка. Оплакала се на баща й, той се
намесил и започнала разправия. След това и тя се намесила да обясни какво е
предизвикало нейния гняв. Така, че ситуацията стига до хващането за косата,
което е когато К. хващайки Л. М. залитат към задната част на двора и с
тежестта си политат назад. Натам се насочва К.. Може би Ж. М. остава с
впечатление, че сина й ще бъде засегнат и хваща К. за косата. При завъртането
на К. с лице към М. се разменят някакви реплики тогава М. нанася фамозния
удар с дясна ръка с външна част на дланта и засяга дясната част на устната на
К.. Така си обяснявам аз следите от този удар. Нанася се този удар и след него
К. прави защитни движения – най-добрата зашита е нападението, аз така ги
15
тълкувам. Всъщност тя се защитава от последващи удари на Ж. М. или по-
скоро отвръща на нанесените удари с двете си ръце нанасяйки няколко удари -
до 3-4 с махови движения на ръцете посока от горе надолу, засягайки
предната част на М. или нейните предмишници. Ударите на М. няма как -
налице са, но е налице и отговор веднага, като на тази телесна повреда е
отговорено със същото изпълнително деяние. Считам, че не е налице
хипотезата на чл.130 ал.3 НК, която съда може и считам за необходимо да
освободи от отговорност двамата извършители на деянието.
Ето защо считам, че в настоящето дело, ако анализираме правилно или
от моя гледна точка всички доказателства, то това дело трябва да приключи с
оправдателна присъда по отношение на Л. М. и Т. М.. По отношение на Ж. М.
не мога да бъда 100 % сигурен може да бъде призната за виновна, но да бъде
освободена от наказателна отговорност за престъплението по чл.130 ал.2 от
НК и да получим всички разноски по делото. Това е моето мнение.
РЕПЛИКА АДВ.М.: По отношение на удара на Ж. М., че и СМЕ и ВЛ
казаха, че е това е фронтален удар, като на Л. М. и последиците са спукана
устна, а не от цигански шамар.
ДУПЛИКА АДВ.У.: Това твърдение на защитата, че някой казал, че това
е от удара на Л. М. не кореспондира с доказателствата по делото. Само ще
отбележа, че не спестих да обсъждам становището на ВЛ, което не изключи
възможността нараняването да е в резултат на падането. Да, каза, че има някои
условности, но не го изключи напълно. Ако го съчетаем с презумпцията за
невиновност, която така или иначе задължава и дава възможност на съда да
обсъжда фактите в полза на обвиняемите и да иска категорични
доказателства, че това е извършено считам, че дори експертното заключение
не потвърди, че този удар е нанесен с юмрук в лицето на К.. Аз си позволих в
ущърб на моите подзащитни, че твърдя, че този удар е нанесен от един от тях
и това е Ж. М.. Не мога да допусна, че този съд като гледа записа, да приеме,
че имам удар нанесен от Л. М. и обратното, че няма да види класическата
ситуация в която Ж. М. се завърта и с външната част на дясната си ръка нанася
удар на по дясната лицева част на К. и тоя удар попада в устната й. Относно
показанията на тримата полицая –двама от тях категорично сочат, че
оплаквания на мястото на събитието е имало само по отношение на Л. М. и Т.
16
М. като пострадали лица. По емоционално и войнствено настроен е бил
единствено К.. Това като го допринесем към ситуацията ще видим, че и моите
подзащитни имат травми, а за психическите няма да коментирам. Аз мисля, че
емоцията, която те показаха сочи, че те също са засегнати от цялата ситуация.
Включително и по отношение на факта, че в подкрепа на обвинението се сочат
факти и обстоятелства с които те не са съвсем съгласни.
РЕПЛИКА АДВ.М.: Удара на Л. М. е след като баща му счупва
камерата. То се вижда и на записа кой тръгва с брадвата към камерата. ВЛ
никъде не е казало, че може при падане точно това нараняване, а точно
обратното каза, че ако би паднала от високо лицето тогава пораженията биха
били много по-големи, а напротив - при фронтален удар и то точно по този
начин може да се получи това увреждане на устата. По отношение на полицая
К. не мога да се въздържа, защото точно той си противоречи с
първоначалната докладна записка и показанията тук. В показанията на другия
полицай няма противоречие. Факт е, слушахме и тук записа от тел.112 и кой
се е обадил, кой е пострадал така, че много моля за Вашата обективност г-н
съдия.
ДУПЛИКА АДВ.У.: Сега чак за първи път чувам, че удара на Л. М. е
след като е счупена камерата. Нито е изложено като факт, а това е съществен
факт на обвинението. Нито св. К. казва -когато сваляхме записа момчето каза,
че не може да го свали от самото начало, защото там има нещо ,но не казва,
че няма нищо накрая. В самата тъжба пише – този ме удари, онзи ме наплю, и
т.н. и пише- всичко това е записано на видеокамерата.
ВЛ какво е казало –ВЛ каза, че е възможно травмите в лицето да са
причинени от падане, но по принцип, ако е падане по лице вероятно удара ще
бъде по-силен. Не е казал, че не е невъзможно. Нека да видим записа – К. пада
не като талпа, а в последния момент си слага ръцете и си опира главата.
Погледнете показанията на св.З. от миналото с.з. на 2две места пише- тя падна
- К. и си удари главата. Може ли при всички процесуални изисквания
присъдата да почива само на категорични и ясни доказателства, а ние да
приемем, че има доказателства, че Л. М. е нанесъл удар с юмрук в лицето на
К.. При условие, че всички приказки за шамара на К., който говори за шамар и
падане, а не за юмруци и експертното заключение. В крайна сметка тя пада и
се подпира и си удря главата. Стига вече сме го коментирали този въпрос, че
17
Л. М. е нанесъл удар с юмрук в лицето на К. и имало доказателства за това. Аз
казах, че доказателства няма и съм 100 % сигурен в това, което казвам.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Т. М.: Ако не беше агресията на
К. да нападне сина ми, това нямаше да се случи. Вината дойде от него и от
тази госпожица, защото тя вдигна скандал с нейната приятелка.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс.Ж. М.: Нямам какво да добавя.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Л. М.: Както каза уважаемата К.,
че се страхува да живее по този начин, но и ние сме хора и ние се страхуваме.
В една къща с агресия не се живее. Аз съм този, който най-малко заслужава
да бъда нападан, защото съм имал 1-2 спора с тях и не съм имал сериозни
препирни с тях и не съм се отнесъл неуважително.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Т. М.: Искам справедлива присъда.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Ж. М.: Искам справедлива присъда.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Л. М.: Този, който е наистина прав в
ситуацията и който е невинен да бъде доказан за такъв и максимално, с което
можете да ги накажете тези агресивни хора. Съжалявам.
Съдът се оттегли на съвещание за произнасяне на присъдата, обяви
същата на страните и разясни сроковете за нейното обжалване.
Протоколът се изготви в с. з., което приключи в 13.30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
18