Разпореждане по дело №433/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител.

Депозирана е жалба от Г. К. Я. от [населено място], действащ чрез пълномощник, против Заповед № РД-15-417/27.06.2025 г., издадена от началник на ДНСК – София, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя.

Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Твърди, че в случая не било налице основанието по чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, както и че това било основание за прекратяване на служебното му правоотношение. Твърди, че административният орган, в лицето на работодателя - ответник не бил извършил обстойна проверка на конкретната фактическа обстановка, в резултат на което да прецени, съставлява ли посоченото в мотивите на обжалваната заповед, основание за прекратяване на служебното му правоотношение. Счита, че разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл представлява общо основание за прекратяване на служебните правоотношения на държавните служители и повелява общи правила за прекратяване, но при определени условия и че прекратяване на служебно правоотношение по начина и по реда, по който ответникът е пристъпил към това, следвало да бъде осъществено при определени условия и ред, които били спазени. Сочи, че чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл повелявал освен основания и забрана/недопустимост за прекратяване на служебно правоотношение, при хипотезата на друга подходяща длъжност в същата администрация. В тази връзка твърди, че такава длъжност съществувала в РДНСК – Кърджали и тя му била предложена с уведомително писмо от 29.04.2024 г., при което тогава работодателят неправилно приел, че е отказал да я заеме.

Счита, че с оглед постановеното решение на ВАС по а.д. № 11273/2024 г. следвало да измени служебното правоотношение с господин Я., а не да пристъпва към прекратяването му.

Оспорва изцяло констатациите на органа, че е с влошено здравословно състояние, което не му позволява да изпълнява длъжността „[длъжност]“ в РДНС – Кърджали. Само в случаите, когато държавният служител бил в реална невъзможност да осъществява служебните си задължения, респ. да изпълнява възложената му работа, служебното му правоотношение можело да бъде прекратено на основание чл. 103 от ЗДСл. и само когато било налице неприемане на предложена длъжност, която по смисъла на закон следвало да е „подходяща“, можело да бъде прекратено служебното правоотношение на това основание, а в настоящият случай това не било така.

Твърди, че обжалваната заповед се явявала незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че актът страдал от съществени пороци в съдържанието си, в нарушение на разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, т.е същата се явявала немотивирана и поради това, издадена в противоречие с предвидената от закона форма, т.к. не съдържала изброените в чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити. Според жалбоподателя, посоченото в мотивите на обжалваната заповед правно основание било неотносимо към конкретната фактическа обстановка и се разминавало с посочените мотиви, като са изложени доводи в тази насока.

Счита, че в разрез с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, в заповедта не се съдържали данни за „дължимите обезщетения” и „придобития ранг” – обстоятелства, обуславящи незаконосъобразността на издадената заповед и водещи до нейната отмяна. Излага повторно довод, че посоченото в обжалваната заповед правно основание - чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл1, не било относимо към описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка и че ако действително е била налице невъзможност за изпълнение на възложени задачи, то служебното му правоотношение е следвало да бъде прекратено на друго правно основание, но не и на това, което било посочено в обжалваната заповед. Твърди, че това само по себе си водело до ограничаване на правата на адресата на обжалваната заповед и било самостоятелно основание за отмяна, както и че това нарушение било от категорията на съществените такива в административно производствените правила, водещо до отмяна на обжалваната заповед. Счита, че по този начин непосредствено се засягало правото му на защита да узнае, какво точно бил нарушил и в съответствие с това да ангажира защитата си.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № РД-15-417/27.06.2025 г., издадена от началник на ДНСК – София, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с Г. К. Я. от [населено място]. Претендира присъждането на деловодни разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът намира, че следва да се приемат приложените към административната преписка писмени доказателства, като в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират и страните по делото, а именно: Г. К. Я. от [населено място], в качеството му на жалбодател и органът, издал оспорения административен акт – Началник на ДНСК - София, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 и чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: Г. К. Я. от [населено място], с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], [адрес], които да бъде призована на посочения адрес;

ОТВЕТНИК: Началник на Дирекция за национален строителен контрол гр. София, с адрес за призоваване: [населено място] ***, [улица].

Заинтересовани страни: НЯМА.

ПРИЕМА и прилага като ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото административната преписка по издаване на оспорената заповед, съдържаща, както следва: Заверено копие на заповед № РД-15-417/27.06.2025 г. на началника на ДНСК с данни за връчването й; Заверено копие на заповед № РД-15-416/26.06.2025 г. на началника на ДНСК за изплащане на обезщетение на служителя с данни за връчването й; Заверено копие на длъжностно разписание на ДНСК към 23.06.2025 г.; Заверено копие на допълнително разписание на длъжностите в ДНСК към 23.06.2025 г.; Заверено копие на протокол № 1/23.06.2025 г. от заседание на комисия по трудоустрояване в ДНСК; Заверено копие на заповед № РД-15-409/20.06.2025 г. на началника на ДНСК за възстановяване на служителя на предишната длъжност с данни за връчването й; Копие на решение № 6147/09.06.2025 г. по адм. дело № 11273/2024 г. на ВАС ; Заверено копие на заповед № РД-13-13 0/21.03.2025 г. на началника на ДНСК за определяне на длъжности за хора с трайни увреждания; Копие на заключение на СТМ при „Трудова медицина“ ООД изх. № [номер]/[дата] Копие на експертно решение на НЕЛК № [номер]/[дата]; Заверено копие на пълномощно от началника на ДНСК.

ДА СЕ ИЗИСКА и приложи а.д. № 145/2024 г. по описа на Административен съд –Кърджали.

УКАЗВА на жалбоподателя Г. К. Я., че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на началника на ДНСК - София, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка ответникът следва включително да установи по делото, че в случая, към датата на прекратяване на служебното правоотношение с Г. К. Я. е налице възникнала обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия, както и че към датата на прекратяване на служебното правоотношение е нямало друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация, респ. в случай на такава същата му е била предложена, но той е отказал да я заеме.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.09.2025 г., от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

Разпореждането не подлежи на обжалване.