РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 25.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, първи касационен състав, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 265
по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна
жалба от П.О.Г. ***, подадена чрез адв.-пълномощник В. Л. при САК, против
Решение № 424 от 12.06.2023 г., постановено по АНД № 556/2023 г. по описа на
Районен съд – Русе /РС – Русе/, с което e изменено
Наказателно постановление /НП/ № 38- 0003901 от 25.01.2023 г. на Директора на
РД ”Автомобилна администрация” /РД АА/ – Русе при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. С НП на жалбоподателя за нарушение на чл.139,
ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 6,
ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл.177,
ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 3 000 лева. С въззивното решение е изменено НП, като е намален размерът на
глобата от 3 000 лева на 2 000 лева. В касационната жалба се сочи, че
решението на РС - Русе е постановено в нарушение на материалния закон и при
явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП или в условията на
алтернативност – да се измени наказателното постановление като се намали
наложеното наказание на законовия минимум.
Ответникът в производството – Директорът на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе не изразява становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе изразява становище за неоснователност на жалбата.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа
страна, първата съдебна инстанция е установила следното: на 20.10.2022 г. Г.
управлявал т.а. „Мерцедес Актрос“, категория N3 и прикачено към него
полуремарке, категория О4 като извършвал превоз на товар – сол с маршрут на
движение от гр. Русе за гр. Перник. В района на местност „Мойсей“ бил спрян за
проверка от служители на РД АА – Русе, с оглед проверка за спазване на ЗАвПр и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В хода на проверката било
установено, че при допустима максимална маса на състава от ППС в размер на 40
000 кг., управляван от водача, същата е в размер на 47 720 кг., т.е. налице е
превишение от 7 720 кг. За констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз
основа на него АНО издал обжалваното пред РС – Русе НП, с което на нарушителя
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева за
нарушение по чл.177, ал. 3, т. 1, пр. 2, във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.
2 от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. “а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ.
При тези факти,
съдът е приел от правна страна, че с оглед идентификацията на моторното
средство масата му не може да превишава 40 тона. Приел е, че надвишената с над
7 тона норма може да бъде установено с представената кантарна бележка,
доколкото не е предвиден изричен способ за установяването на нарушението.
Според съда, поради установеното с кантарната бележка тегло – 47 720 кг., ППС се явява тежко и съгласно разпоредбата на
чл.8, ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС може да се придвижва с разрешително, издадено от
администрацията, управляваща пътя. Изводът на въззивния съд е, че като
управлявал тежко ППС без съответното разрешително, както от обективна, така и
от субективна страна, жалбоподателят е извършил нарушението, за което е
санкциониран. Не е констатирано съществено нарушение на процесуалните правила. За
да измени обаче НП в частта относно размера на наложеното наказание, РС – Русе
е приел, че при индивидуализацията на последното АНО не е съобразил критериите
на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Посочил е, че съгласно санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1
пр. 2 от ЗДвП
наказанието за извършеното нарушение е глоба в размер от 500 лв. до 3 000 лв.,
като в конкретния казус претоварването е със 7 720 кг., което действително
представлява под 20% надвишаване на максимално допустимата маса и попада в т. 4
от Приложение № 1 „Категория на тежестта на нарушенията“ от Регламент (ЕС)
2016/403
на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) №
1071/2009
на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките
нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата
репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към
Директива 2006/22/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета. Приел е обаче, че това претоварване
всъщност е съвсем непосредствено под 20% (18,3%), поради което би било
незаконосъобразно само на това основание наказанието да се намали към минимума,
тъй като и подобно претоварване много сериозно уврежда пътната инфраструктура с
всички произтичащи от това рискове за безопасността на движението. Според
контролираната инстанция, по този начин нарушението се квалифицира като много
тежко нарушение - в границите на претоварване от 10% до 20%, поради което и е
намалила наказанието от 3 000 лв. на 2 000 лв.
Решението е правилно.
Касационната инстанция напълно
споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на
закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Оспореното в настоящото съдебно
производство решение на РС - Русе е постановено при правилно приложение на
материалния закон. Не е налице релевираното касационно основание. Районният съд
е събрал и обсъдил по надлежния ред допустими и относими доказателства,
установяващи правнорелевантните за случая факти и обстоятелства, въз основа на
които е формирал правни изводи за доказаност на нарушението, вменено на
жалбоподателя. Съдът е
обсъдил възраженията на санкционираното лице и ги е отхвърлил като
неоснователни, излагайки изключително подробни мотиви въз основа, на които
достига до съответните правни изводи. Същите възражения са направени и пред
касационната инстанция.
Административнонаказателната
отговорност по смисъла на чл. 177, ал. 3 т. 1, пр. 2
от ЗДвП е предвидена за водача, поради което касаторът, като водач на ППС, е
бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на чл. 139, ал. 1 от ЗДвП,
във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Кантарната
бележка, въз основа на която органът е приел, че пътното превозно средство е
надхвърлило допустимата си маса, представлява частен свидетелстващ документ,
изхождащ от трето лице, като при извършване на проверката водачът не е оспорил
верността му и не е поискал претегляне на пътното превозно средство. При това
положение не е имало обективна пречка удостоверените с нея факти и
обстоятелства да бъдат зачетени, както от актосъставителя, така и от АНО. В
АУАН не са вписани обяснения и/или възражения, не са представени други
доказателства в хода на административнонаказателното производство. Проверката
на измерващото средство въз основа на Закона за измерванията не е била дължима,
тъй като процесното МПС не е такова, попадащо в хипотезата на чл. 35, ал. 1 от
Наредба № 11/2001 г.
Настоящият съдебен
състав не възприема и изложените от касатора
доводи за липса на яснота при описание на нарушението. АУАН и НП са
съставени при спазване на императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат
всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Мястото на нарушението е точно установено, противно на
твърденията на касатора – местност „Мойсей“, обл. Русе, посока гр. Бяла.
Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не изискват
„точно“ посочване на мястото чрез посочване на GPS координати
или респ. точни километри на главен път I-5, противно
на доводите на касатора, а само на мястото на извършване на нарушението, като в
случая е налице достатъчна конкретика в това отношение и не са били създадени
затруднения при определяне на териториално компетентния орган, който да
разгледа преписката – чл. 48, ал. 4 от ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е
издадено оспореното НП, а така също и в самото НП, са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Правилно са посочени конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от АНО и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Прецизно е посочен приложимия нормативен акт. Деянието е квалифицирано
като нарушение на чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във връзка с разпоредба
от подзаконов акт с посочване на текста в пълнота, както и номера, датата на
издаване и издателят на наредбата - Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. За
пълнота следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на НП е посочено
пълното наименование на наредбата - Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
РС – Русе е
анализирал подробно събраните доказателства, основателно ги е ценил за
безспорни и безпротиворечиви. От приложените към преписката писмени
доказателства и разпита на актосъставителя в съдебно заседание, обосновано е
прието, че жалбоподателят е управлявал ППС, състоящо се от товарен автомобил с две оси и прикачено към
него полуремарке, категория О4, с три оси. Съгласно § 6, т. 35 от ЗДвП,
допустимата максимална маса е разрешената максимална маса на ППС в натоварено
състояние, определена за допустима от компетентните органи. Очевидно, тази
законова дефиниция във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП препраща към Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от тази наредба допустимата максимална маса
на съчленени ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване за
МПС с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 тона. От това следва
изводът, че управляваното от жалбоподателя съчленено ППС, ведно с товара, не
може да надвишава 40 тона.
Неоснователно е възражението
на касатора за явна несправедливост на определеното от РС – Русе наказание и
съответно искането му за редуциране на същото на законовия минимум от 500 лева.
Изменяйки оспореното пред него НП досежно размера на наложеното наказание,
първата съдебна инстанция е съобразила критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. РС
– Русе е изложил подробни съображения защо счита, че следва да намали размера
на наложеното от АНО наказание и то именно в размера от 2 000 лева.
Посочил е, че съгласно санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1
пр. 2 от ЗДвП
наказанието за извършеното нарушение е глоба в размер от 500 лв. до 3 000 лв.,
като в конкретния казус претоварването е със 7 720 кг., което действително
представлява под 20% надвишаване на максимално допустимата маса и попада в т. 4
от Приложение № 1 „Категория на тежестта на нарушенията“ от Регламент (ЕС)
2016/403
на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) №
1071/2009
на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките
нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата
репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към
Директива 2006/22/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета. Приел е обаче, че това претоварване
всъщност е съвсем непосредствено под 20% (18,3%), поради което би било
незаконосъобразно само на това основание наказанието да се намали към минимума, тъй като и подобно претоварване
много сериозно уврежда пътната инфраструктура с всички произтичащи от това
рискове за безопасността на движението. Според контролираната инстанция, по
този начин нарушението се квалифицира като много тежко нарушение - в границите
на претоварване от 10% до 20%, поради което и е намалила наказанието от 3 000
лв. на 2 000 лв. Касационната инстанция споделя напълно мотивите на районния
съд и в тази им част. Правилно и напълно обосновано съдът е приел, че АНО не е
индивидуализирал правилно наложеното наказание, като намалил същото в размер
малко над средата на предвиденото от приложимата санкционна норма, отчитайки
критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне конкретния размер.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 424 от 12.06.2023 г., постановено
по АНД № 556/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.