№ 1592
гр. София, 29.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100602782 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
С определение от 28.06.2022 г., постановено по НЧД № 20221110207870 по описа за
2022 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 108 състав, е оставил без
разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Н. АТ. К., чрез адв. К.М. от САК,
срещу постановление на прокурор при СРП от 16.02.2022 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 40/2008 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №
55618/2007 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 309, ал.1 НК.
Срещу така постановеното определение на СРС е подадена частна жалба от Н. АТ. К.,
чрез адв. К.М. от САК. В жалбата се твърди, че районният съд неправилно е приел, че Н.К.
не е лице в състояние на „наказателно обвинение“ по см. на чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС, тъй като
наказателното производство е образувано по жалба срещу него, а проведените от
разследващите органи разпити представляват официално уведомяване на на даденото лице
за това че той е заподозрян в извършването на престъпление. Излага съображения, за това,
че понятието „обвинение“ в смисъла на ЕКЗПЧОС следва да се разбира не само след
привличането на лицето в това качество, но и след официалното му уведомяване от
компетентен орган, че е заподозряно в извършването на престъпление. Моли съда да отмени
обжалваното определение и да измени постановлението на прокурора относно основанията
за прекратяване на наказателното производство.
Софийски градски съд, като обсъди изложените доводи в жалбата и се запозна с
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирано за това
лице в рамките на предвидения в закона 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 243,
ал. 7 НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а обжалваното
първоинстанционно определение – законосъобразно и правилно.
Наказателното производство по ДП № 40/2008 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №
55618/2007 г. по описа на СРП е образувано и водено срещу неизвестен извършител за
извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. В хода на досъдебното производство никое
лице не е било привлечено в качеството на обвиняем.
С постановление на прокурор при СРП от 16.02.2022 г. наказателното производство
по ДП № 40/2008 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 55618/2007 г. по описа на СРП,
1
водено срещу неизвестен извършител, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, чл. 24,
ал. 1, т. 3 от НПК, чл. 245, ал. 2 от НПК и чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК.
Недоволен от прокурорският акт е останал Н. АТ. К., който, легитимирайки се като
обвиняем, е обжалвал прекратителното постановление пред Софийски районен съд. С
постъпилата жалба е направил искане за изменение на постановлението относно
основанията за прекратяване, тъй като Н.К. не е извършил престъпление. За разглеждане на
така депозираната жалба в СРС – НО е образувано НЧД № 20221110207870 по описа за 2022
г., разпределено на 108-и състав.
Със свое определение от 28.06.2022 г., постановено по НЧД № 20221110207870 по
описа за 2022 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 108 състав е оставил без
разглеждане жалбата, приемайки, че не се установява жалбоподателят Н.К. да има
качеството обвиняем или пострадало лице, поради което не притежава правен интерес от
обжалване на прокурорския акт.
По жалба на Н.К. срещу това определение е образувано настоящото въззивно
производство, за проверка на законосъобразността и правилността на атакувания съдебен
акт.
От събрания доказателствен материал първостепенният съд е възприел фактически и
правни изводи, които са формирани при внимателен и задълбочен анализ на събраната
доказателствена съвкупност, намират опора в доказателствата по делото и са съответни на
закона, поради което изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Обосновано СРС е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата
на Н.К. срещу прекратителното постановление на СРП. Противно на твърденията на
жалбоподателя, заключителните изводи на районния съд се явяват правилни и
законосъобразни, тъй като едно лице придобива качеството на „обвиняем“ по см. на чл. 54
НПК след привличането му в това качество при условията и по реда, предвидени в НПК.
Действително в жалбата, послужила като законен повод за образуване на досъдебното
производство е посочено името на Н.К., но за наказателно обвинение по см. на чл.6, §1 от
ЕКПЧ спрямо него към момента на прекратяване на наказателното производство не може да
се говори, тъй като към този момент той е бил разпитан единствено в качеството на
свидетел. Уведомяването на дадено лице за започналото срещу него разследване съставлява
юридически факт с голяма важност и поради това трябва да отговаря на условията за форма
и съдържание, които могат да обезпечат ефективното упражняване на правата на
обвиняемия /в този см. Решение № 156 от 13.03.2012 г. по нак. д. № 237/2012 г. на ВКС/.
Именно такъв акт е постановлението за привличане на обвиняем /чл. 219, ал. 1 НПК/, в което
се съдържат фактическата рамка на обвинението, правната му квалификация и посочване на
лицето, за което се твърди от компетентните органи, че го е извършило. Едва със
съставянето и предявяването на посочения акт след като са събрани достатъчно
доказателства за виновността на определено лице в извършването на престъпление,
последното е официално уведомено от компетентните органи с твърдението, че е извършило
престъпление, спрямо него могат да бъдат приложени мерки за неотклонение и други мерки
за процесуална принуда и придобива визираните в разпоредбата на чл. 55 от НПК
процесуални права. По тази причина, доколкото Н.К. не е бил привлечен като обвиняем в
хода на досъдебното производство, за него липсва предвидена възможност да инициира
съдебен контрол върху постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
производство.
По тези съображения, въззивният съд споделя изводите на СРС, че в случая е
изключена възможността съдебните инстанции да се произнесат по същество по
законосъобразността на цитирания прокурорски акт, в какъвто смисъл са наведените доводи
и отправени искания в жалбата.
В заключение СГС намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, ограничавайки правото на защита на жалбоподателя,
тъй като в хода на наказателното производство не са били нарушени или застрашени негови
2
права и законни интереси. Поради това настоящата инстанция намира жалбата за
неоснователна, а атакувания съдебен акт – за правилен и законосъобразен, поради което
следва да бъде потвърден.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 243, ал. 7 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.06.2022 г., постановено по НЧД №
20221110207870 по описа за 2022 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 108
състав, с което жалбата на Н. АТ. К., чрез адв. К.М. от САК, срещу постановление на
прокурор при СРП от 16.02.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
40/2008 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 55618/2007 г. по описа на СРП, образувано и
водено за престъпление по чл. 309, ал.1 НК е оставена без разглеждане като процесуално
недопустима.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3