Решение по дело №778/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 761
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20204430100778
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Плевен, 01.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ПЛЕВЕНСКИЯТ   РАЙОНЕН    СЪД, ІV гр.с-ав   в       открито заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година в състав :

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : Анета Х.

като разгледа докладваното от съдия Томова  гражданско дело  № 778 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното :

 

          В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Р.К. с ***, от ***, съдебен адрес:*** против В.Л.К., ЕГН**********,***, в която се твърди, че страните са бивши съпрузи чийто брак бил сключен на  02.05.2019г.  и прекратен с решение по гр.д.№4456/2019г. по описа на Плевенски районен съд влязло в сила решение на 31.07.2019г. Твърди се, че преди сключване на гражданския брак, както и с оглед бъдещите им намерения да заживеят съвместно, страните сключили предварителен договор за покупка на недвижим имот от 12.11.2018г. с лицето ***от ***за имот, находящ се в ***с площ 840 кв.м, съставляващ ***по плана на селото, ведно с построените в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и ТРИ СТОПАНСКИ СГРАДИ. Излага се, че към датата на сключване на договора ищеца заплатил на продавача сумата от 1000 лева като капаро. Общата стойност на имота съгласно договора била 7000лв., които ищеца заплатил по следния начин: на 04.12.2018г. - 1000 лева; на 03.01.2019г. - 1000 лева;  на 02.02.2019г. - 1000 лева; на 04.03.2019г. - 1000 лева; на 01.04.2019г. - 1000 лева и на 05.05.2019г. - 1000 лева. Сочи се, че последната вноска от 1000 лева била изплатена на продавача на третия ден след сключването на брака с ответицата. Твърди се, че всички суми по заплащане на имота били заплатени от ищеца с негови лични средства и плащанията отразени с дата и подпис на гърба на предварителния договор. Излага се, че окончателния договор за покупко-продажба бил обективиран в нот.акт №***от 03.06.2019г. на Нотариус ***, рег.№*** на НК и район на действие Плевенски районен съд. Твърди се, че ответницата нямала никакъв принос в закупуването на имота и била вписана в нотариалния акт формално. Твърди се още, че ищецът бил закупил къща в ***и живеел там постоянно. Ответницата била безработна, не е живяла при ищеца, а идвала инцидентно, не се грижела за домакинството им, не била полагала труд и влагала средства, не била отглеждала деца, тъй като нямали такива. Сочи се, че ответницата била социален асистент на майка си и се грижела за нея като единствените нейни и на майка й доходи били от помощите, отпускани й за асистенцията в размер на около 350 лева.

          Ищецът твърди още, че със съдебното решение за прекратяване на брака, съдът предоставил ползването на процесния имот на двамата бивши съпрузи, но само ответницата живеела в него и ищеца нямал достъп до имота.

          Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищеца е едноличен собственик на процесния имот. Претендира се също така да бъде осъдена ответницата да отстъпи на ищеца собствеността и предаде владението на имота.

           Ответницата В.К. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции.

          С влязло в законна сила определение от о.с.з. на 05.06.2020г. е прекратено производството по делото по отношение на предявеният иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС, поради оттеглянето му от ищеца.

            Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

           Безспорно е между страните, а това е видно и от приложения препис на удостоверение, издадено от Община Плевен на 03.05.2019г., че ищеца Р.К. и ответницата В.К. са сключили граждански брак на 02.05.2019г.

Не се спори също така и се установява от приложения препис на Решение №***. по описа на ПлРС, че бракът между страните е бил прекратен с развод, считано от датата на постановяване на решението.

Безспорно е и се установява от приложения препис на нотариален акт за покупко-продажба ***. на нотариус с рег. №*** на НК, че на 03.06.2019г. ищеца Р.К. и ответницата В.К. са сключили договор за покупко-продажба с предмет  процесния недвижим имот, находящ се в ***съставляващ ***по плана на ******ведно с построените в него масивна жилищна сграда и три стопански постройки, заедно с всички подобрения в имота. Според обективираното в нотариалния акт продажната цена била уговорена на 6 000лв. и изплатена преди подписването му.

           Спорен между страните е въпросът с какви средства е била платена  продажната цена на процесния имот - с лични средства на ищеца или общи средства на двамата съпрузи.

          Установява се от приложения препис на Предварителен договор за покупко-продажба от 12.11.2018г., че по него е било постигнато съгласие между ищеца Р.К., в качеството на купувач и ***, в качеството на продавач за продажба на процесния имот, находящ се в ***. Видно е от обективираното в раздел II, че е било постигнато съгласие за продажна цена в размер на 7 000лв., от която 1 000лв. платими при подписване на предварителния договор, а разликата от 6 000лв. платима на равни части – по 1 000 лв. всеки месец в продължение на шест месеца – до 31.05.2018г., считано от подписване на това съглашение.

          Видно е от отбелязванията върху приложения препис от екземпляр на предварителния договор, че са направени отбелязвания за извършени шест плащания от Р.К. в полза на продавача ***за период от месец декември 2018г. до 05.05.2019г. в размер на по 1 000лв. или общо 6 000лв. Първото от отразените плащания е през 2018г. и последващи за месеците януари, февруари, март, април и последно плащане на 05.05.2020г.

          Ищецът е приложил извлечение от негова банкова сметка ***, от която е видно, че през периода от 01.06.2018г. до 31.12.2019 е получил приходи по сметката си в общ размер на 14 404лв., а за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. приходите по сметката му са били в общ размер на 18 428лв. Видни са от същото писмено доказателство и извършени операции по теглене на суми, като не се установяват датите, на които са били извършени.

          От приложените преписи на служебни бележки с изх.№ЧР-18-7603/31.10.2019г. и изх.№ЧР-18-1487/28.02.2020г., изд. от ***се установява, че ответницата В.К. работи като личен асистент от 02.10.2017г. за продължен срок до 31.07.2024г. при брутно трудово възнаграждение в размер на 300 лв. към 2019г. и 496 лв. от 01.01.2020г.

          От приложения препис на експертно решение на ТЕЛК от 29.07.2019г. е видно, че ответницата В.К. е с определени 50% трайно намалена работоспособност. Видно е от представеното експертно решение на ТЕЛК от 27.10.2016г., че св.***– майка на ответницата, е определена 100% трудова неработоспособност с чужда помощ.

          От представеното удостоверение за декларирани данни, изд. от ***и препис на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот *** на нотариус с рег.№***на НК  се установява, че  ответницата В.К. е закупила на 12.02.2016г. дворно място в ***заедно с построена в него жилищна сграда.

          От приложените преписи на заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди от 01.10.2019г., фактура и разписка от същата дата, издадени от ***се установява, че по искане на ответницата В.К. е била открита на нейно име партида за процесния имот при доставчик на ел.енергия, като е била заплатена такса за възстановяване на доставката на такава.

          От приложеното копие на фактура, изд. на 30.08.2019г. от ***е видно, че за имота е открита партида на името на ответницата за захранване с вода и е заплатена такса за възстановяване на водозахранване.

          От представената служебна бележка с изх.№0301/02.06.2020г., изд. от Кметство ***се установява, че от 06.03.2016г. ответницата В.К. е с вписан настоящ и постоянен адрес ***.

          Ответницата е представила копие на заявление, което е подала до ***за издаване на справка за кредитна задлъжнялост, като между страните не е налице спор, че същата не е имала кредитни задължения към датата на сключване на процесния договор.

          Представени са от ответницата и копия на сметки/фактури от 02.06.2019г. и 03.06.2020г., установяващи платени от нея нотариални такси при подписване на процесния договор за покупко-продажба.

          В о.с.з. на 05.06.2020г. са събрани гласни доказателства по искане на страните. Свидетелят ***излага в показанията си, че постигнал споразумение с ищеца за продажба на процесния имот, като същия при водене на преговорите дошъл с ответницата, т.к. не разбирал достатъчно добре български език. Твърди, че подписали писменото си съглашение в гр.Плевен при машинописка, която имала офис на ***като го съставили в два еднакви екземпляра – по един за всяка от страните. Извършването на отделните плащания удостоверявали на всеки екземпляр. Твърди още, че впоследствие ищеца му споделил, че ответницата била взела неговия екземпляр от договора и поради това продавача му отстъпил своя. Св.***излага, че сумите по отделните вноски му предавал ищеца, като ответницата също присъствала. Излага също, че предал ключа на имота на ответницата, т.к. искала да почистят и ремонтират. Твърди, че при изповядване на окончателния договор отишли при нотариус, като ответницата там заявила, че били в сключен граждански брак и трябвало да се впише името й в нотариалния акт. Сочи още, че разноските по прехвърлянето били заплатени от ищеца, който извадил парите от чантичката си и ги подал.

          Свидетелят ***сочи, че бил съсед на ищеца в ***, където последния живеел постоянно. Твърди, че бил виждал ответницата да идва четири –пет пъти там, но не я виждал да работи  нещо в двора.

          Свидетелката ***– майка на ответницата, сочи в показанията, че тя запознала страните през месец февруари по обява в местен вестник. Твърди, че след този момент те си гостували, като дъщеря й ходела в селото на ищеца, за да му чисти, готви и той я търсел, когато бил болен, за да го води на лекар. Твърди също, че след като двамата се оженили ответницата заживяла в процесния имот, където била и към момента. Сочи, че дъщеря й работи и никога не е била безработна, както и била работила в чужбина.

Съдът възприема показанията на разпитаните свидетели, т.к. в тях се излагат лични възприятия и не противоречат помежду си.

          При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Относимата нормативна уредба регламентира в чл.23, ал.1 от СК, че лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил ( чл.22, ал. 1, изр. І СК ). Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на ищеца е да докаже, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, като установи наличието на пълна трансформация на лично имущество по несъмнен начин, чрез пълно и главно доказване.

 При предявен иск по чл.23, ал.1 от СК, основният спор между страните е за произхода на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота.

Установи се в настоящето производство от обсъдените доказателства, че страните са били в сключен граждански брак от 02.05.2019г.

          Установи се също така, че процесния имот е бил придобит от тях по време на брака – на 03.06.2019г., по силата на възмездна сделка.

          Горното обосновава презумпцията по чл.21, ал.3 от СК за съвместен принос на средствата, с които е заплатена цената на имота.

          При заявения спор, съдът извърши преценка дали тази презумпция се оборва от ангажираните от ищеца доказателства.

          Стана ясно от приложения препис на Предварителен договор за покупко-продажба от 12.11.2018г., че процесния имот е бил предмет на  предварително съглашение за продажбата му, сключено от ищеца Р.К. и св.***. Страни по това съглашение, за което писмената форма е задължителна, са единствено подписалите го лица, т.к. към същия момент ищеца и ответницата не са били в сключен граждански брак. При това  напълно ирелевантно е присъствието на ответницата при водените преговори, получаването на ключа и действията по нанасяне в имота.

          Установи се, че в предварителния договор е била регламентирана цената – в размер на 7 000лв. и начина на плащането й – 1 000лв. при подписване на съглашението и по 1 000 всеки от следващите шест месеца.

          От приложения препис на договора, представляващ екземпляра, останал първоначално при продавача ***, както и от показанията на последния в качеството на свидетел категорично се установи, че 6 000лв. от продажната цена са били заплатени от ищеца Р.К. до 01.04.2019г., т.е. преди сключване на брака му с ответницата. С оглед на това, съдът приема, че тази част от цената несъмнено е била заплатена с лични средства на ищеца. За посочения период на плащане (преди сключване на брака) не е налице презумпция за съвместен принос на средствата, с които са били платени сумите, а ответницата не установи да е заплащала част от тях. Следва да се посочи, че за същия период, когато страните все още не са били в граждански брак, без правно значение е оказването на помощ от ответницата на ищеца, почистване в дома му, водене на лекар – това по никакъв начин не обосновава съвместен принос на средствата, с които той е платил цената.

          Установи се от отбелязването на приложения екземпляр от сключения предварителен договор, че последната част от цената – в размер на 1 000лв. е била заплатена на 05.05.2019г., т.е три дни след сключване на брака. Съдът обаче счита, че от събраните доказателства се налага извод, че и тази сума е била заплатена с лични средства на ищеца. Установи се от обсъдените извлечения от негова банкова сметка ***есечен приход от около 1 900лв., като също така от там е теглел регулярно суми. Това може да обоснове извод, че с тези получавани приходи не само е осигурявал издръжката си, но и е могъл да заплаща продажната цена на имота, както е правил това в месеците преди сключване на брака. В същото време всяка вноска, в това число последната, е предал лично, което също навежда, че сумата е била изтеглена от банковата му сметка. Законодателната уредба  по действащия Семеен кодекс регламентира, че притежаваните от съпруга суми по личната му сметка са негово лично имущество. Придобитата с такива средства вещ също става негова лична собственост по силата на чл.23, ал.1 от СК (в този смисъл и Решение №168 от 30.11.2016г. по гр.д.№2411/2016г. на ВКС, II г.о.). Нито се твърди, нито се установява от ответницата платената последна сума по договора за покупко-продажба да е представлявала общи средства на двамата съпрузи, придобити след сключване на брака им от 02.05.2019г., в това число да е внасяла суми по личната сметка на ищеца. Ирелевантно при решаване на настоящия спор е  кой е заплащал нотаралните такси по прехвърляне на имота, поради което съдът не изследва в детайли този въпрос.

          Предвид горното, съдът намира, че може да се приеме за оборена от събраните доказателства презумпцията по чл.21, ал.3 от СК за съвместен принос на средствата, с които е била заплатена продажната цена на процесния имот.

          Ето защо, съдът счита, че предявената искова претенция се явява основателна и доказана и следва да се уважи като такава, като се признае за установено в отношенията между страните, че ищеца е изключителен собственик на процесния имот.

           С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 810лв. (50лв. за държавна такса по уважения иск, като не може да бъде съобразявана внесената държавна такса по оттегления иск; 750лв. за адвокатско възнаграждение и 10лв. за такса за вписване).

            Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.23, ал.1 от СК, по отношение на В.Л.К. с ЕГН **********, че Р.К. с ***, адрес: ***, ***, е изключителен собственик на следния недвижим имот, закупен с договор за покупко-продажба от 03.06.2019г., обективиран в нот.акт ***на нотариус с рег.№*** на НК : УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 840 кв.м., означен като имот с № ***по плана на ******, ***ведно с построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и ТРИ СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ и всички подобрения в имота, при съседи: улица, имот №***.

          ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Л.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Р.К. с ***, сумата от 810 лв., представляваща направени по делото разноски

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

          

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: