Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-320 30.10.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На двадесет и
девети септември две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ЙОРДАНСКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 685 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от М.Р. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. ,,И.“ №**, чрез адв.Красимир Кацарски - БАК, против Решение № 263 от 14.11.2019 г.,
постановено по гр. дело № 180/2019г. по описа на РС - Карнобат, с което е
отхвърлен иска на ищцата против Т.С.Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
,,Я. Л.“№*, с правно основание чл.422, във вр. чл.415 от ГПК, във вр.чл.55, ал.1
от ЗЗД, за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата
сумата от 4963.83лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.11.2018г. до окончателното плащане, на отпаднало основание, за която сума е
издадена заповед за изпълнение №890/23.11.2018г. по ч.гр.д.№1359/2018г. по
описа на Районен съд- Карнобат, като неоснователен.
Със същото решение, М.Р.А., ЕГН **********
е осъдена да заплати на Т.С.Р., ЕГН **********, направените по делото съдебно-
деловодни разноски в размер на 500 лева.
Недоволство от така постановеното
съдебно решение, изразява въззивницата, като намира същото за неправилно и
необосновано. Излага подробни съображения. Иска отмяна на първоинстанционния
съдебен акт.
В срока предвиден в ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - Т.С.Р., ЕГН **********, чрез
адв. Димитринка Вълева - БАК, с който се оспорват наведените с въззивната жалба
доводи. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се
присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Бургас са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК
във вр.чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено следното:
Производството
по делото първоначално е започнало по подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК от въззивницата М. А. против въззиваемата страна
Т.Р., като съдът е постановил заповед №890/23.11.2018 г. по гр.д. №1359/2018 г.
по описа на Районен съд – Карнобат, с която е разпоредил длъжникът Р. да
заплати на кредитора А. сумата от 5000 лева главница, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски – 100 лева – държавна такса и 400 лева –
адвокатско възнаграждение. В разпореждането е посочено, че задължението на длъжника
е възникнало от преведената му сума по лична негова банкова сметка в размер на
5000 лева, като същият се е задължил да закупи животни за отглеждане.
Пред
първоинстанционният съд са събрани гласни доказателства, въз основа на които
съдът е достигнал до извода, че претендираната сума не се дължи и е отхвърлил
иска. Настоящата съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционния
съд решение за правилно и законосъобразно и на основание чл.272 от ГПК препраща
към мотивите на първата инстанция.
Видно от
приложената искова молба ищецът твърди, че в началото на месец декември 2017
година ищцата А. и съпругът й Р. А. постигнали устна уговорка за закупуване на
животни от въззиваемия Р. – крави и телета, като продажбата е следвало да се
осъществи през месец март 2018г., а продажната цена била в размер на 30000
евро. Р. е поискал да получи от купувачите сумата от 5000 лева, за да е
сигурен, че сделката ще бъде осъществена, при което на 19 и 20 декември 2017 г.
М. А. превела по банковата сметка на Р. сумата от 2500 евро, за което
обстоятелство по делото, макар и да няма писмени доказателства, същото е
безспорно потвърдено и от въззиваемата страна. В средата на месец март била
проведена среща, на която въззивницата уведомила въззиваемия, че до края на
месец март 2018 година ще му бъде заплатена сумата от 15000 евро, а до края на
месец май 2018г. цялата сума. Според въззивницата ответникът Р. не се съгласил
да продаде животните при тези условия, като твърдял, че преведената му сума от
2500 евро била капаро по договора за покупко-продажба на животни.
В приложения
отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, освен оспорване на
твърденията, въззиваемата страна излага, че през месец октомври 2017г. страните
са се уговорили стадото от животни да бъде продадена за сумата от 60000 евро до
края на 2017г., но в последствие въззивницата и съпругът й няколкократно
отлагали датата на плащане. През месец април 2018г. ищецът предложил плащане на
сумата на части, като първоначално платят 15000 лева, животните бъдат
прехвърлени от продавача на купувачите, а те в по-късен етап да заплатят
остатъка от 40000 лева, но това не било прието от въззиваемия. Ответникът
твърди, че е поискал 5000 лева капаро и получил сумата от 2500 евро от
въззивницата, като отказал да ги върне, тъй като сделката не се била
осъществила.
От изложените
твърдения на страните се установява, че между страните е бил сключен устен
договор за продажба на процесните крави и телета. Направено е предложение от страна
на въззиваемия Р., което е достигнало до въззивницата и същата, заедно с мъжа
си, са се съгласили да закупят животните за сумата от 60000 лева (шестдесет и пет хиляди лева според свидетелите – с
балите фураж), като платената сума, предмет на настоящото дело, е
послужила в качеството си на дадено капаро по смисъла на чл.93 ал.2 от ЗЗД.
От показанията
на свидетеля А., както и от показанията на свидетеля Р. се установява общо
взето една и съща обстановка по делото, сочеща на това, че страните са
постигнали съгласие за закупуване на животните. Неосъществяването на сделката е
довело до развалянето й, което като последица е свързано със задържането на
капарото от страна на въззиваемата страна. От показанията на свидетеля Р. – без
родство със страните, се установява, че страните са постигнали уговорка кравите
да бъдат продадени наведнъж за сумата от 60000 лева или 65000 лева при
уговореното капаро. Стигнало се е до предоставяне на номерата на животните на
свидетеля Р., който работи като адвокат и се е нагърбил със задачата да сключи
договор между страните. Според свидетеля през есента на 2017 година е
постигнато съгласието, а след Нова година купувачите не са донесли парите, а
само сумата от 15000 лева, която е отказана от въззиваемия Р. и не е имало
сделка. Първоинстанционният съд не е взел предвид показанията на свидетеля А. (с. на въззивницата - ищца),
както и тези на свидетелката К. (д. при
въззиваемия), тъй като последната не е пряк свидетел на
постигнатите уговорки между страните.
Пред настоящата
съдебна инстанция въззивницата ангажира писмено доказателство – справка за
пътуванията на лицето Р. А. А., с която се цели оборване на събраните гласни
доказателства и по-специално тези на свидетеля Р., като се отрича факта, че
през есента на 2017 година между страните е постигната договорка за продажба на
животните, тъй като в този период свидетелят Р. А. не е бил на територията на
Република България. Действително от представената справка се установява, че Р.
А. е напуснал Р България през ГКПП – Русе Дунав мост на 05.02.2015 година и е
влязъл в България пред ГКПП Калотина на 04.01.2018 година, но следва да се
отбележи, че справката не е пълна и не може да удостовери с точност движенията
на лицето след 2007 година. Още повече, че в самата справка е посочено, че след
влизането на 04.01.2018 година лицето е излязло от РБ през ГКПП Калотина на
17.02.2018 година, след което отново е излязло от РБ през ГКПП Калотина на
25.03.2018 година и се е върнало в страната на 23.04.2018 година. В справката
не е отразено евентуално влизане на лицето в страната между 25.03.2018г. и
23.04.2018г. поради което това доказателство не оборва свидетелските показания.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че постановеното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна се
присъдят направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 300
лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263 от 14.11.2019г.,
постановено по гр. дело № 180/2019г. по описа на Районен съд – Карнобат.
ОСЪЖДА
М.Р.А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ,,И.“ №**, чрез адв.Красимир
Кацарски - БАК, ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ,,Я.
Л.“ №*, сумата от 300 лева – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.