Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260051 28.07.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 178 по описа за 2020г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт М. С., твърди в исковата си молба, че с Договор за цесия от 16.11.2010г.( Приложение № 1 от 01.05.2019г.), кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД цедирал на ищеца вземането си по Договор за паричен заем № 3348080/16.10.2018г., сключен с ответника М.Х.М. с ЕГН **********,***. Твърди още, че тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, а срокът му изтекъл на 16.04.2019г., т.е. преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 30.10.2019г., то ищецът претендира заплащане на всички дължими и непогасени суми по договора в размер на 1500лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2019 год. до окончателното плащане на главницата, договорна лихва в размер на 145.15 лв. за периода 30.10.2018 год. – 16.04.2019 год., неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 677,82лв. за периода от 30.10.2018 год. – 16.04.2019 год., такса разходи в размер на 45 лв. и лихва за забава в размер на 108.01 лв. за периода 31.10.2018 год. – 29.10.2019 год., изискуеми на краен падеж-16.04.2019г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 970/30.10.2019г. по ч.гр.д. № 1875/2019г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове; претендира разноските в заповедното и в настоящото производство. Направено е искане уведомлението за извършената цесия да се връчи на ответника с преписа от исковата молба. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, ведно със законните последици, като е направено искане при наличие на предпоставките за това, против ответинка да бъде постановено неприсъствено решение.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от ответника не е постъпил, липсва становище по исковете. Депозирано е възражение по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д.№ 1875/2019г. по описа на РСТ, което е бланкетно.
По искането за постановяване на неприсъствено решение против ответника, съдът, като е съобразил обстоятелството, че ответникът е оспорил вземанията по заповедта, а и съществува обоснована вероятност да са налице нищожни клаузи по договора, е приел, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което с протоколно определение от 23.07.2020г., постановено по делото, е оставил искането без уважение, като неоснователно, на осн. чл. 239,ал.3 от ГПК, поради което претенциите следва да се разгледат по същество.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за паричен заем № 3348080/16.10.2018г., представен по делото се установява, че страните-ищецът, чрез кредитен консултант Мартин Йорданов и ответника са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 1 500лв. с размер на двуседмичната погасителна вноска от 126,55лв., със срок от 26 седмици, 13 погасителни вноски и последна вноска на 16.04.2019г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 35%, общ размер на всички плащания, вкл. допусканията по т.8 в размер на 1 645,15лв. и ГПР 41,72%-чл.2; в чл. 2,т.9 е уговорено усвояване на сумата веднага след сключването на договора, като в чл.3 е уговорено, че договорът има силата на разписка.В чл. 4 е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения:1-две физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов договор с нетен осигурителен доход от 1000лв.;да не е заемател или поръчител по друг договор със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история в ЦКР към БНБ да е със статус не по-лош от 401-„редовен” за една година назад; или 2-б. гаранция, като съобр. чл. 4,ал.2 от договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 677,82лв., която се заплаща от заемателя разсрочено с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 52,14лв.В чл. 8 е уговорено обезщетение за забава при просрочие в размер на законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава, а в чл. 9 е уговорено, че при неизпълнение на задължението на заемателя за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия по събиране на вземането.В договора се съдържат уговорки във връзка с изпълнението на договора, както и други клаузи, относими към договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по см. на ЗПФУР, но доколкото настоящият договор не е сключен от разстояние и чрез средства за масова комуникация, а чрез кредитен консултант и сумата е предадена в брой, тези условия са неотносими към конкретното правоотношение. Представени са и договорът за прехвърляне на вземанията между заемодателя и настоящия ищец от 16.11.2010г., както и приложение № 1/01.05.2019г., в което е посочено и вземането по процесния договор, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера за съобщаване на цесията.Приложено към исковата молба е и уведомление до длъжника-ответник за извършената цесия.От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като отговарящо на поставените задачи се установява, че ответникът не е изплатил нито една вноска по договора, като дължимата главница е в размер на 1 500лв., договорната лихва за периода от 30.10.2018 год. – 16.04.2019 год. е в размер на 145,15лв., таксата разходи за събиране на вземането е в размер на 45лв., неустойката за непредоставено обезпечение е в размер на 677,82лв. , а обезщетението за забава върху главницата е в размер на 152,08лв. за периода от 31.10.2018г. до 30.10.2019г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заплащане на дължимите двуседмични вноски, като ищецът твърди, че към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-30.10.2019г., срокът на договора е изтекъл – на 16.04.2019г., при което се претендират задължения по процесния договор, изискуеми на краен падеж- 16.04.2019г. Видно от съдържанието на договора, макар в него да са налице елементи на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доколкото същият е сключен лично между кредитен инспектор и ответника, а сумата е предадена в брой, спрямо него е неприложима регламентацията по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), а следва да се приложи тази по Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, в която връзка са и част от възраженията на особения процесуален представител на ответника. Съдът, преценявайки договора съобразно императивните изисквания на ЗПК, приема, че същият съдържа конкретни данни за параметрите на задълженията, лихвеният процент е фиксиран, а ГПР е изчислен при съобразяване с допусканията, визирани в чл.2,т.8 от договора, поради което възраженията на ответната страна за противоречие на договора с изискванията по чл. 11,т.9-11 от ЗПК са неоснователни. Що се отнася до съобщаването на цесията, това е направено с исковата молба и съдът го приема за редовно.С оглед на изложеното и като взе предвид заключението по назначената СИЕ, съдът приема, че от събраните доказателства е безспорно установено обстоятелството, че ответникът не е погасил никаква част от задължението си по договора, поради което същият дължи на ищеца сумата от 1 500лв. главница, ведно със законната лихва от 30.10.2019г. до изплащане на задължението, договорната лихва за периода от 30.10.2018 год. – 16.04.2019 год. в размер на 145,15лв. и обезщетение за забава върху главницата в размер на 152,08лв. за периода от 31.10.2018г. до 30.10.2019г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 970/30.10.2019г. по ч.гр.д. № 1875/2019г. по описа на РСТ, при което предявените искове за тези суми са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
По претенцията за присъждане на
неустойка за непредоставено обезпечение по чл.4 от договора в размер на 677,82лв.
и като съобрази практиката на ВКС, обективирана в решение № 384/02.11.2011 г. по
гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение №
751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО, съобр. която ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права
е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато
тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено
възражение за нищожност, съдът приема следното:
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на
договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.В този смисъл е
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити.Разгледана в този аспект, клаузата в чл.4 от договора за заем, според
която се дължи неустойка в размер на 667,82 лв. при
неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения
чрез поръчителство на физически лица или б. гаранция в полза на заемодателя, се
намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК
директива.Подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията.По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
стори, дългът му нараства.Според чл.16 от ЗПК, проверката за
кредитоспособността на потребителя трябва да се извърши преди сключване на
договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от
проверката.В конкретния случай и след като кредитът е бил разрешен, от лицето е
изисква да представи обезпечение и да заплати неустойка,
предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски.На
следващо място, неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за ищеца
да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение), е пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване.Според т.3 от Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г.,
ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.По посочения начин се заобикаля и разпоредбата на чл.33
ал.1 от ЗПК.С процесната клауза за неустойка в полза
на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – непредоставено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди.Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от
това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл.33 ал.1 от ЗПК.По изложените съображения, с оглед нищожността по
чл. 26,ал.1, пр. трето от ЗЗД на клаузата по чл.4 от договора съдът намира, че
ответникът не дължи уговорената неустойка в размер на 667,82 лв., за която
е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 970/30.10.2019г. по ч.гр.д. №
1875/2019г. по описа на РСТ, обстоятелство,
обуславящо отхвърлянето на иска, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 92,ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 9 от ЗПК.
Относно
претенцията за установяване съществуването на вземане за разходи за
извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45лв., съдът приема
следното:Ищецът обосновава дължимостта на тази сума с
уговореното в договора, в която е предвидено заплащането на такса за изпращане
на писма, електронни съобщения и провеждане на телефонни разговори с длъжника
при забава в плащанията на всяка от уговорените вноски, като по този иск съдът приема следното: Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора. Изпращането и връчването на напомнителни
писма или покани, както и провеждането на телефонни разговори с длъжника,
обаче, не са допълнителни услуги, а са действия, целящи осигуряване на
изпълнението, включително и по принудителен път, на задълженията на потребителя
по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е
изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, обуславящо нищожността на тази клауза на осн.
чл. 26,ал.1,пр.първо от ЗЗД и отхвърлянето на иска за присъждане на сумата от
45лв., за която е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 970/30.10.2019г.
по ч.гр.д. № 1875/2019г. по описа на РСТ, като неоснователен, на
осн. чл.422,ал.1 вр. чл.
415,ал.1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК.
По
разноските: С оглед изхода от спора и предвид задължението на съда да се
произнесе по разноските в заповедното и в исковото производство, съдът приема,
че ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, като съдът следва да определи и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца съгл. чл. 78,ал.8 от ГПК, което приема, че следва да се определи в
размер на 100лв., на осн. чл. 37,ал.1 от ЗПП вр. чл.25,ал.1 от НЗПП.Така, от направените разноски в
заповедното производство в размер на 99,52лв. ищецът има право на разноски в
размер на 66,75лв.В настоящото производство ищецът е направил разноски в размер
на 210,48лв. държавна такса, 150лв. депозит за вещо лице и определеното от съда
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. или
общо 460,48лв., при което съобразно уважената част от исковете, ищецът има
право на 326,94лв. на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на Ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт М. С., против М.Х.М. с ЕГН **********,***, за сумата от 1 500лв. главница
по Договор за паричен заем № 3348080/16.10.2018г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт “ АД, цедирано на настоящия ищец, ведно със законната лихва от 30.10.2019г. до изплащане на
задължението, договорната лихва за периода от 30.10.2018 год. – 16.04.2019 год.
в размер на 145,15лв. и обезщетение за забава върху главницата в размер на
152,08лв. за периода от 31.10.2018г. до 30.10.2019г., за които суми е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК № 970/30.10.2019г. по ч.гр.д. № 1875/2019г. по описа
на РСТ, на осн.
чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от
ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт М. С., против М.Х.М. с ЕГН **********,***, установителни искове за съществуване на вземане за сумата от 677,82лв.
неустойка за непредоставено обезпечение за периода от 30.10.2018 год. – 16.04.2019 год.
и за такса разходи в размер на 45 лв. за
извънсъдебно събиране на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 970/30.10.2019г. по ч.гр.д. № 1875/2019г. по
описа на РСТ, като неоснователни, на осн. чл. 422, ал.1 във вр.
с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 92,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК.
ОСЪЖДА М.Х.М. с ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт М. С., разноските в заповедното производство в размер на
66,75лв., както и разноските в исковото производство в размер на 326,94лв.,
определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: