Определение по дело №11382/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2906
Дата: 29 септември 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110211382
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2906
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
в присъствието на прокурора К. Сп. Н.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20221110211382 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.430, ал.1 и сл. от НПК.
СРС е сезиран с Предложение на прокурор при СРП за прилагане на
принудителни медицински мерки по реда на чл. 89 от НК по отношение на Н.
И. И..
В съдебно заседание представителя на СРП поддържа искането.
Защитниците на освидетелствения намират искането за
неоснователно и излагат съображения в тази насока.
Освидетелственият Никола И. се присъединява към казаното от
защитниците му.
Съдът като обсъди събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, становищата на страните,
експертните позиции на вещите лица, придоби непосредствено впечатление
от освидетелствания, съобразно закона и вътрешното си убеждение прие
следното от фактическа и правна страна:
Срещу Н. И. И. е било образувано досъдебно производство № 225
ЗМК -336/2022 по описа на 01РУ-СДВР за извършено на 23.02.2022 г.
престъпни деяния по чл. 144, ал.3 и по чл.131, ал.1, т.5а във вр. с чл.130, ал.2
от НК. С Постановление от 17.08.2022г., издадено по реда на чл. 243 от НПК,
1
прокурорът е прекратил наказателното производство спрямо
освидетелствения приемайки, че от писмените доказателствени средства и в
частност назначената комплексна съдебно психологична и психиатрична
експертиза се установява че след деянията, същият е изпаднал в
продължително разстройство на съзнанието, което е водело до
невъзможността да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
От приобщените доказателства по настоящото производство
безспорно се установява, че на инкриминираната дата и място
освидетелстваното лице е извършило посочените общественоопасни деяния.
От заключението на СППЕ на вещите лица, дадено в хода на
посоченото наказателно производство и разпита на д – р Е. С. Т. се
установява, че И. страда от множество психични и соматични разстройства.
Тези заболявания се приравняват на същинско психично заболяване, при
което е налице продължително разстройство на съзнанието. В заключението
се установява още, че към момента на деянието Н. И. не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От
изразените становища на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
предвид поведението на И. на процесната дата е необходимо провеждане на
медицинско лечение по чл. 89 буква б."б" от НК в ДПБ ,,Свети Иван Рилски“
– гр.Нови Искър. Същото е обусловено от промененото и влошено
психическо състояние на самото лице както и от обясненията на неговата
майка и пострадала от деянията К. Д. Пред съда пострадалата признава, че
синът й системно злоупотребява с алкохол, което обуславя и неговата
вербална и физическа агресия най – вече спрямо нея. Същевременно е налице
опасност и за живота и здравето на самото лице, както и за околните. Майката
на освидетелствения, като единствен негов родител, очевидно не би могла да
поеме задължение да осигурява лицето за лечение в психо – новрологичен
диспансер.
При така установеното настоящата инстанция намира, че не са налице
предпоставките на за вземане на принудителна медицинска мярка по
отношение на Н. И., каквато е била първоначално предложена от прокурора.
От изготвената по делото СППЕ по безспорен начин се установи, че към
момента на извършване на инкриминираното деяние не е могъл да разбира
2
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
поради което е извършил общественоопасното деяние в състояние на
невменяемост, поради което и спрямо него следва да бъде приложена
принудителна медицинска мярка.
Според съдебния състав най-адекватната принудителна медицинска
мярка спрямо И., е тази по чл.89, б.,б“ от НК. От изразеното становище в хода
на производството от страна майката и експертът по безспорен начин се
установява, че към настоящия момент И. е не критичен към своето здраве и не
желае провеждането на лечение. При тези данни съдът намира, че е налице
реална обществена опасност Н. И. да извърши противоправно деяние и то с
такъв интензитет, който да го постави във временна изолация.
Направените в хода на съдебното производство разноски за разпит на
вещо лице в съдебно заседание в размер на 60.00 лева следва да останат за
сметка на държавата.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА по отношение на Н. И. И. от ................., с ЕГН:
********** със средно образование, неженен, не работи, неосъждан,
ПРИНУДИТЕЛНА МЕДИЦИНСКА МЯРКА "ПРИНУДИТЕЛНО
ЛЕКУВАНЕ В ОБИКНОВЕНО ПСИХО – НЕВРОЛОГИЧЕСКО
ЗАВЕДЕНИЕ" ДПБ ,,Свети Иван Рилски“ – гр.Нови Искър за срок от 6
/шест/ месеца.
ПОСТАНОВЯВА направените в хода на съдебното производство
разноски за разпит на вещо лице в размер на 60.00 лева следва да останат за
сметка на държавата.
Определението може да се обжалва или протестира в 7- дневен срок
от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите


СРС е сезиран с Предложение на прокурор при СРП за прилагане на принудителни
медицински мерки по реда на чл. 89 от НК по отношение на Н. ИВ. ИВ.. В съдебно
заседание представителя на СРП поддържа искането. Защитниците на освидетелствения
намират искането за неоснователно и излагат съображения в тази насока.
Освидетелственият Н. И. се присъединява към казаното от защитниците му. Съдът като
обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
становищата на страните, експертните позиции на вещите лица, придоби непосредствено
впечатление от освидетелствания, съобразно закона и вътрешното си убеждение прие
следното от фактическа и правна страна: Срещу Н. ИВ. ИВ. е било образувано досъдебно
производство № 225 ЗМК -336/2022 по описа на 01РУ-СДВР за извършено на 23.02.2022 г.
престъпни деяния по чл. 144, ал.3 и по чл.131, ал.1, т.5а във вр. с чл.130, ал.2 от НК. С
Постановление от 17.08.2022г., издадено по реда на чл. 243 от НПК, прокурорът е прекратил
наказателното производство спрямо освидетелствения приемайки, че от писмените
доказателствени средства и в частност назначената комплексна съдебно психологична и
психиатрична експертиза се установява че след деянията, същият е изпаднал в
продължително разстройство на съзнанието, което е водело до невъзможността да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От приобщените
доказателства по настоящото производство безспорно се установява, че на инкриминираната
дата и място освидетелстваното лице е извършило посочените общественоопасни деяния.
От заключението на СППЕ на вещите лица, дадено в хода на посоченото наказателно
производство и разпита на д – р Е. С. Т. се установява, че И. страда от множество психични
и соматични разстройства. Тези заболявания се приравняват на същинско психично
заболяване, при което е налице продължително разстройство на съзнанието. В заключението
се установява още, че към момента на деянието Н.И. не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От изразените становища на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че предвид поведението на И. на
процесната дата е необходимо провеждане на медицинско лечение по чл. 89 буква б."б" от
НК в ДПБ ,,Свети Иван Рилски“ – гр.Нови Искър. Същото е обусловено от промененото и
влошено психическо състояние на самото лице както и от обясненията на неговата майка и
пострадала от деянията К. Д. Пред съда пострадалата признава, че синът й системно
злоупотребява с алкохол, което обуславя и неговата вербална и физическа агресия най –
вече спрямо нея. Същевременно е налице опасност и за живота и здравето на самото лице,
както и за околните. Майката на освидетелствения, като единствен негов родител, очевидно
не би могла да поеме задължение да осигурява лицето за лечение в психо – новрологичен
диспансер. При така установеното настоящата инстанция намира, че не са налице
предпоставките на за вземане на принудителна медицинска мярка по отношение на Н.И.,
каквато е била първоначално предложена от прокурора. От изготвената по делото СППЕ по
безспорен начин се установи, че към момента на извършване на инкриминираното деяние не
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
поради което е извършил общественоопасното деяние в състояние на невменяемост, поради
което и спрямо него следва да бъде приложена принудителна медицинска мярка. Според
съдебния състав най-адекватната принудителна медицинска мярка спрямо И., е тази по
чл.89, б.,б“ от НК. От изразеното становище в хода на производството от страна майката и
експертът по безспорен начин се установява, че към настоящия момент И. е не критичен към
своето здраве и не желае провеждането на лечение. При тези данни съдът намира, че е
налице реална обществена опасност Н.И. да извърши противоправно деяние и то с такъв
интензитет, който да го постави във временна изолация. Направените в хода на съдебното
производство разноски за разпит на вещо лице в съдебно заседание в размер на 60.00 лева
следва да останат за сметка на държавата.
1