РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Варна, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500537 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Ц. Ц. Т. против решение № 107/03.10.2022 г. по гр.д. № 158/2022г.
на ОС – Търговище, с което е обявено за нищожно саморъчно завещание от
10.05.2021 г. и втора дата 11.05.2021 г., с което Д. П. М. е завещала на
въззивницата цялото си движимо и недвижимо имущество - поради липса на
достоверна дата, на основание чл.42, б.“б“, вр. с чл.25, ал.1 от ЗН.
Оплакванията са за необоснованост и неправилност, поради противоречие с
материално-правните и процесуалните норми, с молба за отмяна и за
отхвърляне на иска.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Р. М. В. и от П. М. П.,
които оспорват въззивната жалба и изразяват становище за правилност на
решението. .
Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Приложените писмени доказателства установяват, че на 10.05.2021 г. е
починал М. Т. М. – съпруг на Д. П. М. На същата дата нотариус С. С.-Б., рег.
1
№ 780 на НК, район на действие: РС – Попово посетила Д. М. в дома й и
извършил едновременно удостоверяване на съдържанието и подписа положен
от М. върху пълномощно за извършване на разпоредителни сделки в полза на
Ц. Ц. Т..
Приложено е саморъчно завещание с посочен автор Д. П. М. от с.
Долец, община Попово, с което се е разпоредила с цялото си движимо и
недвижимо имущество, както и с паричните влогове, които притежава във
всички банки в български левове и чуждестранна валута в полза на
въззивницата Ц. И. Т.. Завещането съдържа на втори ред от първа страница
дата 10.05.2021 г. /десети май през две хиляди двадесет и първа година/ и на
ред последен от втора страница датата 11.05.2021 г.
На 12.05.2021 г. Д. М. е починала.
С протокол № 4 по нотариално дело № 3, рег. № 135/18.05.2021 г., по
описа на нотариус Е. Д., рег. № 495 на НК, район на действие: РС – Попово,
/л. 147 от гр. д. 158/2022 г. на ОС – Търговище/ завещанието е било обявено.
В практиката на ВКС е прието, че в случаите, когато експертното
заключение установява, че саморъчното завещание вероятно е написано и
подписано от лицето, посочено като негов автор, може да бъде обоснован
извод за автентичност на документа и спазване на формата по чл. 25, ал. 1 ЗН
и действителност на завещанието.
Заключението на на назначената съдебно-почеркова експертиза
установява, че текстът на процесното завещание е изцяло изписан от
завещателката Д. П. М. и подписът вероятно е положен от нея. В
констативно-съобразителната част на заключението, както и при проведения
разпит в съдебно заседание вещото лице уточнява, че липсата на
категоричност в извода му относно авторството на подписа се дължи на
вероятно влошено здравословно състояние или емоционално преживяване на
завещателката Следователно, съдът приема завещанието за автентично и
изхождащо от Д. П.
Съдът намира, че съдържащите се в завещанието две дати – 10.05.2021
г. и 11.05.2021 г., са основание за нищожността на саморъчното завещание,
поради опорочена форма /арг. чл. 42, б. „б)“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН/.
Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността
му е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН – да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя след
завещателните разпореждания. Датата на съставяне е съществен елемент от
съдържанието на завещанието, тъй като въз основа на нея се извършва
преценка за поредността на няколко последователни завещания, за
последиците от отменяване на някое от тях, както и за наличие на
завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на
разпореждането. Ако в завещанието са посочени две дати, независимо от
2
причината за това /умишлено или поради пропуск/, предписаната от закона
форма е опорочена и това има за последица нищожност на саморъчното
завещание, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че
двете дати сочат съответно началото и края на съставянето му.
Неотносими към спора са причините поради които завещателката е
посочила в завещание различни дати на неговото съставяне. От значение за
валидността му е обективното му съответствие с предписаната от закона /чл.
25, ал. 1 ЗН/ форма, която е форма за действителност, а не за доказване.
Правната характеристика и спецификите на саморъчното завещание налагат
стриктно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗН, за да се
обезпечи правната сигурност и да се постигнат целите на закона.
Съдът приема, че саморъчното завещание е нищожно, поради което
постановеното решение, с което нищожността е обявена, следва да бъде
потвърдено. При този изход на спора, въззивницата следва да заплати на
въззиваемите сумата от 1500 лв. – разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/03.10.2022 г., постановено по гр.д.
№ 158/2022 г. на Окръжен съд – Търговище.
ОСЪЖДА Ц. Ц. Т., ЕГН:********** от с.Славяново, обл. Търговище,
ул. „Дунав“ № 12, ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. В. от гр. Сливен, ул. „Сини
камъни“ № 7, вх. Б, ап. 11, ЕГН:********** направените за настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, при наличие на
предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3