№ 358
гр. Монтана, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. Т.-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20241630100430 по описа за 2024 година
Предявеният иск е с правно основание чл.557 ал.1 т.2 от КЗ
частично предявен за сумата от 5 000 лева.
Ищецът К. К. К., ЕГН ********** твърди в исковата молба, че на
14.11.2022 г., около 18:30 – 19:00 часа, на път втори клас, с посока на
движение от гр.Лом към гр.Монтана, обл.Монтана по прав участък,
управлявал т.а.„МАН“ с рег.№ ************* АТ с прикачено полуремарке
„Шварцмюлер“ с рег. № *******. По същото време, на същия път, излиза
самоходна косачка с КТИ, с рег. № М********** точно пред
тежкотоварния автомобил, като същата била без светлинни сигнали и
светлоотразители. За да избегне удар с косачката, ищецът предприема
маневра насяво и излиза от пътната лента в банкета, като последвал удар в
дърво. Поддържа, че така настъпилото ПТП е настъпило само и единствено по
вина на водача на самоходната машина. Твърди, че му било съставено НП №
22-0996-002389 издадено от органите на ОД МВР-Монтана, което било
атакувано по съдебен ред и отменено впоследствие като незаконосъобразно.
Поддържа, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани болки и страдания от
нанесените му физически травми, като болките и страданията оставят своя
траен отпечатък върху поведението и социалните му контакти – става
затворен, умислен, ограничава вижданията си с приятели, тъй като е обект на
1
обсъждане от обкръжаващата го среда. Първите 7-10 дни след ПТП, силните
болки нарушават съня на ищеца. Поддържа, че веднага след настъпване на
ПТП, е откаран в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, гр. Монтана, като му
е поставена диагноза изкълчване на раменна става – лакксацио арт.
Хумеро скапуларис синистри. Ищецът твърди, че множеството увреди, които
са му причинени от ПТП, му налагат да промени за един значително дълъг
период от време обичайните си навици и начин на живот, като имат
неблагоприятно въздействие върху цялостния му организъм.
Поддържа, че катастрофирането му е в резултат на внезапно появило се
на пътя, тъй като е без светлини, МПС – самоходна косачка, като не е
от категорията на предвидими препятствия, относими към факторите на
пътната обстановка, съобразно установените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП критерии.
Поддържа, че към датата на настъпване на ПТП, самоходна косачка с рег.№
М04652 няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, като сочи, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ,
когато виновния водач при настъпване на ПТП няма сключена задължителна
застраховка „ГО“, то ГФ се ангажира за изплащане на обезщетение на
пострадали от ПТП лица и се явява пасивно легитимирана страна. Поддържа,
че на основание чл. 380 КЗ ищецът е отправил покана до ответното дружество
за доброволно плащане на обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди, като е образувана Щета № 23210147/24.07.2023 г., като е
отказано изплащане на заведената щета в съобщение с изх.№ 24-01-
312/28.07.2023 г. от ГФ. Ищецът поддържа, че с оглед разпоредбата на чл. 498
от КЗ, за него е налице правен интерес и отправя писмена претенция за
присъждане на застрахователно обезщетение вследствие на настъпилото на
14.11.2022 г. ПТП на път втори клас № 81 – Община Монтана, за
действително претърпените вреди, ведно със законната лихва върху
присъдената сума.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди „Гаранционен фонд“ БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.„*********“ № 2, ет.4 да му заплати сумата в
размер на 5 000 лева, предявен частично от сумата 20 000 лева,
представляваща претърпени болки и страдания, настъпили вследствие на
пътнотранспортно произшествие на 14.11.2022г. в 19:00 часа в Община
Монтана, на път Втори клас № 81, както и направените по делото разноски и
2
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „********“, БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„*********“ № 2, ет. 4, представлявано от Максим Колев и Стефан Стоилков -
изпълнителни директори чрез юрк. Калоян Янев е представил писмен отговор
на исковата молба, в който изразява становище по исковата претенция.
Поддържа, че предявеният иск е недопустим, тъй като липсват предпоставки
за ангажирането на „ГФ“ като пасивно легитимирана страна. Оспорва изцяло
исковите претенции – по основание и размер, като подробни съображения са
изложени в отговора на исковата молба. Предвид гореизложеното, моли съда
да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
При условие на евентуалност, оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм
на настъпилото ПТП, както и прави възражение за съпричиняване. Моли съда
за присъждане на всички сторени в хода на производството разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани са и са
приети заключения на вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Безспорно е по делото, че на 14.11.2022 г., около 18:30 – 19:00 часа, на
път втори клас, с посока на движение от гр.Лом към гр.Монтана,
обл.Монтана ищецът управлявал т.а.„МАН“ с рег.№ ************* АТ с
прикачено полуремарке „Шварцмюлер“ с рег.№ *******. Ищецът твърди, че
по същото време, на същия път, се е движила самоходна косачка с КТИ, с
рег. № М04653. Ищецът заявява, че за да избегне удара с косачката,
предприел маневра и излязъл от пътната лента в банкета, като се ударил в
дърво.Твърди, че настъпилото ПТП е настъпило само и единствено по вина на
водача на самоходната машина. В следствие на удара в дървото, ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани болки и страдания
от нанесените му физически травми. След настъпване на ПТП, е откаран в
МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, гр.Монтана, като му е поставена диагноза
изкълчване на раменна става.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
3
вещото лице И. А., се установява, че при движение на товарния автомобил с
около 40 км/час опасната зона за спиране е около 26,35 м. и това разстояние е
достатъчно товарният автомобил да спрепри виждане на косачката от страна
на водача на товарния автомобил и предприемане на незабавно спиране от
страна на водача. Вещото лице е отразило в заключението си, че при тази
скоростот 40 км/час водачът има възможност да види косачката пред него и да
да предприеме спиране.
По делото е изслушана и повторна съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Е. К., в което е посочено, че мощността на
самоходната косачка „Е-302” с КТИ № М 04652 е 44+3,7 кВт.
Установено е от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р И. Д., че е възможно получаването на всяка една
от травмите, посочени от ищеца, да са получени от удари на различни части от
вътрешността на купето на тежкотоварния автомобил, както и от удариот
предмети, проникнали в кабината – например клони на дървото в което се е
блъснал тежкотоварният автомобил.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства и от заключенията на
вещите лица, които заключения съдът кредитира изцяло, като обективни,
безпристрастни и компетентно изготвени.
От събраните по делото доказателства не може да се установи
механизмът на настъпване на процесното ПТП. Липсват доказателства, които
да установяват механизма, причините и обстоятелствата, при които е
настъпило събитието, както и поведението на участниците в него. Ищецът
претендира обезщетение във връзка с увреждането, поради което той носи
тежестта на доказване на механизма на ПТП и затова следва да ангажира и
други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания. Ищецът е предявил своята претенция за изплащане на
обезщетение на основание претърпени вреди вследствие ПТП от 14.11.2022 г.,
но по никакъв начин не доказа възникването на отговорността на
Гаранционния фонд и своето право за получаване на обезщетение за
имуществени вреди, причинени от водача на самоходната косачка с КТИ №
М04652. Не е доказано наличието на деликтно поведение от страна на водача
на косачката. Липсват категорични данни за наличие на причинно-следствена
връзка между твърдяното пътнотранспортното произшествие и претърпените
от ищеца увреждания.
4
Приложеният по делото Протокол за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила, относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Когато фактът,
съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила, само относно съдържащите се неизгодни факти за
лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. В
рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са
възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка
с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила
относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в
протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не
обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните
факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в
пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление, относно възприет от съставителя на протокола
факт. В този смисъл е Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д.№ 1506/2013г.,Т.К.
на ВКС. В процесния случай лип липсват данни длъжностните лица да са
възприели непосредствено механизма на ПТП, поради което съдът намира, че
в тази си част протоколът представлява частен документ, по смисъла на чл.180
от ГПК.
С оглед събраните по делото доказателства се установява, че вина за
настъпване на инцидента има единствено ищецът, който се е движил с
несъобразена скорост с конкретните пътни условия на видимост, която не му
е позволявала да спре в рамките на осветената от фаровете на товарния
автомобил пътна отсечка. Освен това водачът на т.а. МАН е бил длъжен да
реагира по начина, указан в чл.20, ал.2 изр.2 ЗДвП, а именно да направи
всичко възможно, за да намали скоростта или да спре превозното средство.
Ако се беше ограничил само с тези действия нямаше да настъпят
вредоносните последици. От заключението на вещото лице по основната
съдебно – техническа експертиза се установява, че ищецът е имал
техническата възможност да продължи праволинейното си движение напред
крайно в дясно, както и законът го задължава и при тази маневра, т.а. МАН и
самоходната косачка с КТИ № М04652 не биха влезли в съприкосновение.
Направеното в повече, а именно завИ.ето на ляво, представлява маневра,
5
която ищецът е предприел неправилно, макар и с желание да предотврати
удара.
Съгласно ТР № 106 от 31.10.1983г. по Н.Д.№ 90/1982г., ОСНК на ВС,
спасителната маневра, като действия, които водачът на едно моторно превозно
средство извършва за изменение посоката на движението, не е
правнорегламентирана, така както това е направено за всички други маневри
съгласно чл.22 от Закона за движението по пътищата ЗДвП), съответно чл.40 -
68 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (*).
Необходимостта да се извършат тези действия възниква при критична пътна
ситуация и той прави усилия за предотвратяване на произшествие. При
"спасителна маневра" водачът е принуден да предприеме такива действия по
изменение посоката на движение при създадена реална непосредствена
опасност за живота и здравето на граждани или за увреждане на имущество, с
цел да се предотврати настъпването на тези последици. Опасността може да
възникне: а) от неправомерното поведение на другите участници в
движението, б) от случайно събитие, резултат на природни сили и в) от
неправомерното поведение на самия водач. Спасителната маневра е
правомерна, когато водачът се намира в състояние на крайна необходимост -
чл.13, ал.1 НК. Следователно тя се предприема, за да се спаси живота и
здравето на хора, като при извършването на деянието се уврежда имущество.
Водачът не може да се позове на крайна необходимост, когато уврежда
здравето и живота на хора. Например той не може, за да спаси своя живот,
този на пътниците или на други участници в движението, да причини смърт
или телесна повреда другиму. Спасителната маневра е неправомерна и когато
водачът е нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в
положение да я извърши.
В конкретния случай водачът на т.а. МАН – ищецът по делото е
предприел маневрата, за да предотврати имуществени вреди за сметка на
неимуществени такива. Оттук мследва единственият извод, че вина за
процесното ПТП има единствено водачът на т.а.МАН - К. К. К., който е бил
длъжен да реагира по начина указан в чл.20, ал.2 изр.2 ЗДвП, а именно да
направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре превозното
средство. В тази насока е и заключението на вещото лице по първоначалната
съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно изготвено. Ищецът е самокатастрофирал и вина за
6
настъпване за процесното ПТП има единствено и само той. Същият се е
движел с несъобразена и неразрешена скорост, поради което не е успял да
реагира по начина, посочен по – горе.
Ангажираните по делото доказателства не са достатъчно убедителни, за да
обусловят извод, че е осъществен фактическият състав на непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Предоставените доказателства нямат
доказателствена сила за механизма на ПТП и поведението на участниците,
непосредствено преди и по време на инцидента, поради липса на
непосредствено формирани впечатления на съставителя за тези факти, още
повече, че в случая такива констатации липсват. Не се установява фактът на
извършено от посочения за виновен - водач на неустановено МПС
противоправно и виновно нарушение на Закона за движение по пътищата. Не
са налице доказателства за водача на косачката, за да се приеме, че етой е
реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е
причинено произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за ищеца.
Оттоворноспа от непозволено увреждане, съгласно чл.45 от ЗЗД възниква
тогава, когато е пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно поведение на едно конкретно лице, са настъпили вреди -
имуществени и/или неимуществени, в патримониума на увреденото лице.
Фактическият състав на деликтната отговорност включва четири кумулативни
елемента - противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която
съгласно чл.45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че виновен за ПТП-то е
ищецът, което изключва изобщо отговорността на водача на процесната
косачка, а оттам и на на ответника по делото - ГФ.
Съобразно този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника по делото сумата от 850,00 лева - реализирани в
производството разноски /400 лева – депозити за експертизи и 450,00 лева–
юрисконсултско
възнаграждение/.
По горните съображения съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. К. от град Чипровци, област Монтана,
ул.”*******” № 9, ЕГН ********** против „********“, БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„*********“ № 2, ет.4, представлявано от Максим Колев и Стефан Стоилков -
изпълнителни директори иск за заплащане на сумата в размер на 5 000 лева,
предявен като частичен иск от сумата 20 000 лева, представляваща
претърпени болки и страдания, настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие на 14.11.2022г. в 19:00 часа в Община Монтана, на път Втори
клас № 81, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. К. К. от град Чипровци, област Монтана, ул.”*******” №
9, ЕГН ********** да заплати на „********“, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.„*********“ № 2, ет.4,
представлявано от Максим Колев и Стефан Стоилков - изпълнителни
директори сумата от 850,00 лева - реализирани в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8