РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. К., 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320100249 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част ІІ-ра, Дял І-ви от ГПК, като е
предявена искова молба с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл.
76, т. 9 от ЗБЛД.
Ищцата – А. С. С. върди, че ответникът е баща на детето им У. А. С. с
ЕГН **********, роден на ***г. във В., ***, видно от представеното
Удостоверение за раждане № ********** издадено въз основа на Акт за
раждане № 0783/29.06.2018г. съставен в гр. Ш.. С Решение № 10/25.01.2016г.
по гр.д. № 1827/2015г. по описа на Разградски районен съд, влязло в законна
сила на 07.03.2016г., гражданският им брак с ответника бил прекратен с
развод, като на майката предоставили упражняването на родителските права.
Твърди, че детето се отглежда и възпитава във В., където е родено. Живее в
дома на майка си, представляващ - социално жилище в лондонски район Х.,
като грижите за него са поети само и единствено от майката. Бащата не
участвал в живота на детето, не го търсил, не го посещавал, не му заплащал
издръжка. Майката живеела на семейни начала с Д.М.Д. от гр. К., като от него
имала родени още две деца - М. и Р.. Майката осигурявала всичко необходимо
за детето У. - храна, облекло, отопление, лечение, забавления и т.н. Бащата не
заплащал месечната издръжка, определена с решението на съда в размер на
105лв., както и не осъществявал определения режим на лични отношения с
детето си. Същият бил напълно дезинтересиран от детето си. Провела
множество разговори с ответника чрез дядото по майчина линия, тъй като
двамата родители лично не общували, относно предоставяне на нотариално
заверена Декларация за пътуване на детето ни в чужбина от него, както и
съгласие за снабдяване на детето с български документ за самоличност -
паспорт. От страна на ответника нямало съгласие да й се предоставят такива.
1
Твърди, че от 2009г. живеела и работела във В., като една седмица преди
раждането на детето У., баща му я изоставил бременна. На практика детето У.
и ответникът не се познавали, тъй като бащата никога не го е търсил. Към
настоящия момент детето е ученик в ** клас във В., като през месец
септември 2025г. му предстой преместване в друго училище, за да продължи в
** клас. Преместването в друго училище налага У. да разполага с документ за
самоличност, тъй като не е гражданин на В., а той няма такъв. През 2022г.
детето получило във В. право на безсрочно оставане в Обединеното кралство,
а именно уседнал статут. Той има право на безсрочно оставане във В., има
безсрочно право на влизане в страната и няма времеви ограничения за това
колко дълго може да остане в страната. Уседналия статут дава право на детето
да работи в Обединеното кралство, да използва Националната здравна служба,
да учи в Обединеното кралство, да има достъп до обществени фондове като
социални помощи и пенсии, да пътува като влиза и излиза от Обединеното
кралство и др. За да се възползва от всички изброени права, дадени му от
т.нар. Уседнал статут във В., детето трябва да има първо български документ
за самоличност - паспорт, тъй като е ***, след което да получи и документ за
самоличност от В.. За да продължи пълноценно живота и образованието си
във В., първото условие е У. да получи български паспорт за самоличност, но
няма съгласие за това от неговия баща - ответникът Р. Ю. Р.. За да използва и
Националната здравна служба/посещение при Личен лекар или специалист
във В., на детето му е необходим документ за самоличност, тъй като е ***.
Към настоящия момент *** годишното детето е във В. и няма издаден
паспорт. Не може да пътува в чужбина, а идването му в България, без
декларация - съгласие от ответника, влече детето да остане в България и да не
може да продължи образованието си във В., както и да бъде разделен от
семейството си. От 2021г. детето не е идвало в България, а има огромно
желание за това, тъй като има много роднини и приятели в България. Счита, че
не само ще бъде в интерес на детето да пътува в чужбина, но за него е
изключително важно и наложително да получи и документи за самоличност
във В., където е родено и където живее от раждането си. Всяко едно пътуване
само би обогатило мирогледа на детето, ще му позволи да опознае роднините
си в чужбина, както и да получи знания и положителни емоции при
осъществяване на екскурзии и почивки в чужбина. Ответникът обаче не
възприема аргументите й защо детето им трябва да има български паспорт и
без всякакви доводи отказвал да й предостави декларация за пътуване на
детето им в чужбина, отказвал да й даде съгласие и за изкарване на паспорт.
МОЛИ съда, да постанови решение, което да замества липсващото
съгласие на ответника - бащата на детето У. А. С. с ЕГН **********, с което
да разреши на малолетното дете да пътува в чужбина, придружено от ищцата
– негова майка или от упълномощено от нея лице, без ограничение в броя на
пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се
осъществяват до всички страни в Европа, в т.ч. Обединено кралство В. и
Северна Ирландия и Република Турция за екскурзии, почивки, гостуване,
лагери, обучение, лечение и др. в т.ч. и с цел местоживеене на детето със
своята майка във В. до навършване на пълнолетие или за определен период от
време, но не по-малко от 5 години, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение; ДА РАЗРЕШИ да бъде издаван на малолетното дете У. А.
С. с ЕГН ********** документ за самоличност по чл.13, ал.1, т. 2 от ЗБЛД, а
именно - международен паспорт, ако такъв не е издаден, преди изтичане срока
на валидност на вече издаден такъв или при друга възникнала необходимост от
2
това, без да е необходимо за тези действия съгласието на бащата Р. Ю. Р. с ЕГН
**********. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - Р. Ю. Р., представляван от назначения му по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен представител в лицето на адв. Н. Г. намира предявеният
иск е допустим. По основателността на същия, счита че е частично
основателен. Искът касае заместващо съгласие за пътуване на непълнолетно
дете в различни държави и издаване на документ за самоличност на същото,
така, че би следвало да се установят по категоричен начин твърденията на
ищцата в исковата молба, тъй като същите не са подкрепени с никакви
доказателства. На практика се иска майката да има права до пълнолетие на
детето да пътува с него по целия свят, което би означавало, че бащата реално
няма да има възможност да има контакт с детето, докато то навърши
пълнолетие. От представените по делото доказателства не се доказва
категорична нужда детето да пътува в други държави освен до България и В..
За това счита, че не би следвало да се даде заместващо съгласие майката да
пътува навсякъде с детето. Иска се също да бъде издаван международен
паспорт на детето, докато то навърши пълнолетие. Това искане също намира
за неоснователно и неподкрепено с категорични доказателства. Счита, че
следва да се уважи иска частично, а именно - да се постанови решение, с
което да разреши заместващо съгласие на бащата детето да пътува със своята
майка до В. и България еднократно или за по кратък период, а не до
навършване на пълнолетие, като разреши да бъде издаден документ за
самоличност-международен паспорт на детето еднократно, до изтичане на
неговата валидност.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска си, като допусне
предварително изпълнение.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 0783/29.06.2018г. съставен в Община Ш., се установява, че
родителите на детето У. А. С. с ЕГН **********, роден на ***г. във В. са
майка - А. С. С. и баща – Р. Ю. Р..
Видно от Решение № 10/25.01.2016г. по гр.д. № 1827/2015г. по описа на
Разградски районен съд, влязло в законна сила на 07.03.2016г., гражданският
им брак на ищцата с ответника е прекратен с развод, като на майката е
предоставено упражняването на родителските права.
Представеното Удостоверение за постоянен адрес изх. №
00024/14.01.2025г. на Община К. удостоверява, че постоянният адрес на
детето е в гр. К..
Съгласно представените две удостоверения за раждане, съдържащи се на
л. 25 и 26 от делото, ищцата е майка на две деца – Р. А. С. и М.Д.Д..
Установява се от представеното Уведомление от Министерство на
вътрешните работи на В. от 16.01.2022г. с превод на български език, че У. А.
С., съгласно схемата за уседнали мигранти от ЕС е присъдено право на
безсрочно оставане в Обединеното кралство по член EU2 от Приложение EU
на регламентите за имиграция. Това е известно също така като уседнал статут,
което е право на безсрочно оставане. Това означава, че детето има сигурен
статут по законите на Обединеното кралство и няма времеви ограничения за
това колко дълго може да останете в страната. Детето може да работи в
3
Обединеното кралство, да използвате Националната здравна служба, да учи в
Обединеното кралство, да има достъп до обществени фондове като социални
помощи и пенсии, да пътува, като влизате и излизате от Обединеното
кралство.
Видно от представеното копие на Здравно досие, с превод на български
език, У. е регистриран в Националната здравна служба под номер 701 234
6590. Така регистрирано, детето ползва здравни услуги, което се установява от
представеното Писмо от Национална здравна служба с посочен персонален
болничен номер на детето, с превод на български език, удостоверяващ преглед
при дерматолог, педиатър в болница Хомертън на 14.01.2019г.
Съгласно представеното копие от Договор за наем за гарантирано
наемане и за първоначални наематели, с превод на български език – ищцата от
22.03.2021г. ползва жилище под наем в лондонски район Х.. Съгласно
представеното Писмо от Служба за приходите и обезщетенията на Х., с превод
на български език – за наетото жилище получава социални помощи и
намаляване на общинския данък.
Постъпило е Писмо от Д „СП“ – К.. В същото е отразено, че детето У.
живее в Кралство В. и не може да напуска страната. Това възпрепятства Д
„СП“ – К. да изготви социален доклад и да направи преценка дали има риск за
детето. Във връзка с липсата на издаден документ за самоличност на детето и
невъзможността на същото да пътува извън страната, Д „СП“ – К. счита, че са
нарушени правата на У. А. С. и е в интерес на детето да се разреши
заместващо съгласие на бащата за издаване на документ за самоличност и
възможност да напуска пределите на страната, в която се намира.
По делото като свидетел е изслушан Д.М.Д., живеещ на семейни начала
с ищцата. Твърди, че А. е майка на децата му. У. живеел при него в Англия.
Твърди, че детето не можело да пътува свободно до България, защото нямало
издадени документи. Преди три години, бащата на А. поискал пълномощно от
Р. Р. за извеждане на У., но той отказал, като заявил, че няма да даде такова и
детето до 18 години ще стои в Англия, като в затвор. Посочва, че У. е роден в
Англия и сега е на ** години, като нямал издаден никакъв документ за
самоличност нито от Англия, нито от България, освен акт си за раждане.
Майката не можела да му извади пасаван, за да пътува У. до България.
Отказват издаването на такъв документ, защото искат пълномощно от бащата.
В близките години нямат никакъв контакт с Р., а последният не си търси
детето, не контактува с него, не е питал А. как е детето му. Твърди, че У. ходел
на училище в Англия, но искал да пътува и до България. Твърди, че живеели в
Англия, но си идвали през лятото на почивка в България, когато и У. искал да
дойде, но му липсвали документи за това.
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са
представени.
Съгласно чл. 127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, се решават по
общо съгласие на родителите, а когато такова не се постигне, спорът се решава
от районния съд. При решаване на въпроса относно пътуването и
пребиваването на дете в чужбина следва да се изхожда от неговите интереси
като се съблюдава баланс между гарантираните с нормативни актове, права на
детето и родителски отговорности. Упражняването на последните не може да
става по начин, противоречащ на най-добрия интерес на детето.
4
Съгласно чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, правото на
децата да напускат, която и да е страна подлежи само на тези ограничения,
които са предписани от закона и са необходими за защита на националната
сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или
свободите на други лица, и които са съвместими с другите им права, признати
в тази Конвенция. Всяко дете се ползва с гарантирана свобода на
предвижване, която включва, както възможността да се премества и
установява в различни места на територията на страната, в която то живее,
така и на свободата да напуска и да се завръща в тази територия. Това право се
гарантира от разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на Република България
(КРБ), както и чл. 10 от Конвенцията за правата на детето, по която Република
България е страна.
В настоящия случай ищцата и ответникът като родители на детето У. А.
С. не са постигали и не постигат съгласие за пътувания на детето извън
страната. Ищцата поддържа искането си, продиктувано от намерението й,
както детето да бъде с нея във В., така и при пътуванията и до родината –
Република България, при организирани почивки и екскурзии в други държави.
Нормата на чл. 35, ал. 1 от КРБ регламентира, право на всеки свободно
да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на
страната и да напуска нейните предели, като това право може да се
ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното
здраве и правата и свободите на други граждани. Правото на свободно
движение в рамките на държавите-членове на ЕС е гарантирано и от чл. 3, § 2
от Договора за Европейски съюз за защита на националната сигурност,
народното здраве и правата и свободите на други граждани. В Решение №
982/15.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 900/2009г. на ВКС, IV г.о., изрично е
постановено, че въведените в чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБДС изисквания за
напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е
ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл. 2, т. 2 от
Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, а ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие с
общите правила на националното законодателство, уреждащи
дееспособността на лицата.
В хипотезата на чл. 127а от СК, съдът действа при условията на спорна
съдебна администрация, като преценява наличните факти и обстоятелства в
контекста на интересите на детето. По смисъла на § 1, т. 5, б. „а“- „ж“ от ДР на
Закона за закрила на детето, оценката за „най-добър интерес на детето“ са
неговите желания и чувства; физическите, психическите и емоционалните
потребности; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за
детето; последиците, които ще настъпят за него при промяна на
обстоятелствата, и др. От събраните и необорени по делото доказателства
съдът приема, че желанието на малолетно детето е да бъде по време на
почивки и екскурзии с майката, да посещава близки, каквото е и желанието на
майката. Нейните родителски и възпитателски качества са доказани,
потвърдени са и показанията на разпитания по делото свидетел.
От анализа на приетите писмени и гласни доказателства, съдът приема,
че ищцата е организирала живота си и този на детето У. като е осигурила,
както добри социално-битови условия и семейна среда за правилното му
отглеждане, така задоволява потребностите му в т. ч. и образователните. От
5
друга страна от приетите показанията на разпитания по делото свидетел се
установи, че бащата на детето изцяло се дезинтересирал от възпитанието и
отглеждането на сина си, като тази констатация не е оборена от ответника.
Необходимостта да се разреши пътуване на детето извън пределите на
Република България може да бъде свързана с различни причини, включително
нуждата от обогатяване общата му култура, придобиването на нови знания,
които да обогатят представите му за света. Съгласно разясненията, дадени
в Тълкувателно решение № 1/03.07.2017г. по тълк.д. № 1/2016г. на ВКС,
ОСГК, както и трайната съдебна практика по приложението на чл. 127а, ал. 2
от СК, при решаване спора между родителите, съдът може да разреши
конкретни пътувания, в определен период от време и до определени държави
или неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави. В производството по спорна съдебна администрация по
реда на чл. 127а от СК, съдът не е обвързан от формулираното от молителя
искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В
рамките на заявеното искане, съдът разполага с власт да разреши конкретни
пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до
определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни
при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за
пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е установена
и нужда на детето да пътува в чужбина. Срокът на разрешението също се
определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване възрастта
на детето. Съдебната практика приема принципно, че когато съдът дава
разрешение за пътуване на дете в чужбина, без ограничение в броя на
пътуванията и без никакви други ограничения, макар и само до една страна,
дори и да е член на ЕС, а родителят, на когото не са предоставени за
упражняване родителските права, има местоживеене в България, от
съществено значение за определяне срока на разрешението е възрастта на
детето. Даването на такова разрешение - без други ограничения и със срок до
навършване на пълнолетие от детето, ще е в интерес на непълнолетни деца
(навършили 14-годишна възраст), тъй като периодът до навършване на
пълнолетието е 4-годишен и е налице сравнително малка вероятност за
значителна промяна в релевантните за пътуванията на детето в чужбина
обстоятелства. Разрешение за пътуване в чужбина, дори и само до една страна
(дори и когато тя е член на ЕС), със срок до навършване на пълнолетие от
малолетно дете (ненавършило 10 години), т.е. - за срок, винаги по-дълъг от 8
години, ще е в интерес на детето само в изключителни случаи - ако са налице
такива конкретни обстоятелства, установени в рамките на производството
по чл. 127а от СК, които имат изключителен, извънреден характер. В тези
случаи ограничаването на разрешението със срок, по-кратък от навършване на
пълнолетието, поначало ще е в интерес на малолетното дете, тъй като след
изтичането на срока - ако между родителите все още няма съгласие за
пътуване без ограничения от детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с
искане по чл. 127а от СК и ще извърши нова преценка на относимите за
разрешаването на пътуванията обстоятелства.
Когато съдът решава разногласие на родителите относно пътуването на
децата зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. В този
смисъл, действията по издаване на документи за самоличност и предприемане
на пътуване на детето в чужбина, следва да не представляват заплаха за
интересите му. Същите следва да бъдат съобразени и с оглед възрастта му,
6
както и с възможността пътуванията да изиграят благотворно въздействие
върху неговото развитие.
В случая, по делото не се събраха доказателства искането за
разрешаване на пътуване на детето У. А. С. до посочените държави на
екскурзии, почивки и др., да водят до опасност за здравето и живота и да
застрашават сигурността му. Не се касае за разрешение за социално
неосигурени страни или за държави, в която не е препоръчително да се пътува
поради криза, епидемии, война или размирици. Съдът приема за важно и от
съществено значение за цялостното и пълноценно развитие на детето
включително и за емоционалният му комфорт и в изключителен негов интерес
е да има възможността да бъде заедно с майка си като един от най-значимите
за него човек, от която получава адекватни грижи, внимание и обич, като по
този начин ще се осигури зачитане на семейния им живот по смисъла на чл. 8
от Конвенцията. Уважаването на молбата ще даде възможност и на майката да
упражнява ефективно родителските права върху детето, обратното би
ограничило правото на свободно предвижване в рамките на ЕС на майката и
детето и правото им на съвместен семеен живот. В случаите, когато родителят,
упражняващ родителските права има постоянно местопребиваване в друга
държава и съвместното живеене с този родител е в интерес на детето, съдът
дава разрешение за пътуване на детето до тази държава без ограничение броя
на пътуванията, съобразявайки и възможността за осъществяване на личните
контакти с другия родител.
Изхождайки от всички факти и обстоятелства, установени по делото, от
константната съдебна практика и водещият интерес на детето, а не на
родителите, съдът приема, че към момента малолетния У. А. С., който месец
октомври 2025г. навършва ** години е на възраст, която позволява да пътува
извън територията на Република България до всички страни в Европа, в т.ч.
Обединено кралство В. и Северна Ирландия и Република Турция с цел
екскурзии, почивки, туризъм, образователни цели и разглеждане на различни
забележителности, за да придобива впечатления за културата и езика на тези
страни като по този начин ще се разширява неговия мироглед, възпитание и
развитие като цяло. Още повече, по делото категорично се установи, че детето
е родено във В., там живее и учи и поради липса на документ за самоличност,
тъй като бащата не дава съгласие за това, същото не може да посети дори
Република България. Замествайки съгласието на бащата детето да пътува в
чужбина, последното ще има възможност да участва в организирани
мероприятия, както и на такива с цел почивка, екскурзия и туризъм със своята
майка. С даването на разрешението, ще се избегнат и бъдещите конфликти
между родителите по повод въпросите свързани с краткосрочни пътувания на
детето, които конфликти няма как да не рефлектират върху психическото и
емоционално развитие детето предвид и възрастта му.
Предвид изложеното съдът счита, че следва да бъде дадено разрешение
малолетния У. А. С. да напуска пределите на Република България, за да пътува
до всички страни в Европа, в т.ч. Обединено кралство В. и Северна Ирландия
и Република Турция и обратно, придружено от своята майката или
упълномощено от нея трето лице с цел почивка, екскурзия и туризъм с
образователни цели, както и участие в културни или спортни прояви без
съгласието на бащата.
Молбата с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
с която се иска заместващо съгласие на бащата за издаване на паспорт на
7
детето, следва да бъде уважена, тъй като не се установи по делото детето да
има валиден международен паспорт.
По изпълнението на решението:
С разпоредбата чл. 127а, ал. 4 от СК е предвидена възможността за
допускане на предварително изпълнение на решение, постановено по спор при
разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина и издаване на
документи за такова пътуване. Според установената съдебна практика това
основание за допускане на предварително изпълнение е самостоятелно. То е
изрично предвидено от законодателя и се различава от основанията по чл. 242,
ал. 2, т. 1-3 от ГПК. Преценката за допускане на предварителното изпълнение
е на съда (така Определение № 685/28.11.2011г. по дело № 591/2011г. на ВКС,
ГК, IV г.о.; Определение № 271/08.07.2013г. по дело № 3205/2013г. на ВКС,
ГК, II г.о.). В конкретния случай, съдът като съобрази интересите на детето и
доколкото се установява по делото, че е налице предстоящо пътуване,
искането за допускане на предварително изпълнение се явява основателно.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените от нея разноски в производството в общ
размер на 1230.00 лв., от които 30.00 лв. - заплатена държавна такса, 600.00 лв.
- заплатено адвокатско възнаграждение и 600.00 лв. - заплатен депозит за
възнаграждение на особен представител.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, детето У. А. С. с ЕГН
**********, действащо чрез законния си представител А. С. С. от гр. К., ул.
*** с ЕГН ********** да пътува в чужбина, като напуска територията на
Република България, съответно В. (като страна по местоживеене), като пътува
неограничен брой пъти до всички страни в Европа, в т.ч. Обединено кралство
В. и Северна Ирландия и Република Турция за екскурзии, почивки, гостуване,
лагери, обучение, лечение и др. в т.ч. и с цел местоживеене на детето във В.,
придружавано от своята майка А. С. С. с ЕГН ********** или упълномощено
от нея лице до навършване на пълнолетие на детето, без за това да е
необходимо съгласието на бащата Р. Ю. Р. от гр. Ш., ул. *** с ЕГН **********.
ДАВА разрешение, на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 45 от ЗБЛД,
заместващо съгласието на бащата Р. Ю. Р. от гр. Ш., ул. *** с ЕГН **********
за издаване на ПАСПОРТ на детето У. А. С. с ЕГН ********** по подадено
заявление, както и за преиздаване на паспорт, преди изтичане срока на
валидност на вече издаден такъв, без да е необходимо съгласието на бащата Р.
Ю. Р. от гр. Ш., ул. *** с ЕГН **********
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал. 4 от СК, ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р. Ю. Р. от гр. Ш., ул. *** с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. С. С. от гр. К., ул. *** с ЕГН
**********, сумата от 1230.00 лв., представляваща направените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9