Р Е Ш Е Н И Е
№…260163……./27.04.2021г., гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,гражданска
колегия, ІІ въззивен състав, в публично заседание проведено на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година ,в състав
Председател: Красимир Ненчев
членове : Албена Палова
Мариана Димитрова
при участието на секретаря Галина Младенова, като изслуша докладваното от
съдия Мариана Димитрова гр.дело № 178 по
описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №260042
постановено на 04.11.2020г. по гр.дело № 785 по описа на Панагюрския районен
съд за 2019г., е отхвърлен предявения от ЕТ „ВАС-ВЕС-МИ-В.Г.“ ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление на дейността: гр. П., ул. „Е.“ №
11, представлявано от В.Г. против „Е.- М.И.“ ООД ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление на дейността : гр. С., ул. „Т.“ № 39, ет.1, ап.
1,иск по чл.108 от ЗС, с който се иска да се приеме, че ищецът е собственик на основание давностно владение продължило
десет години за периода от 20.07.2001 г. до 01.12.2013 г., в евентуалност пет
годишно давностно владение върху сграда
на един етаж със застроена площ от 161 кв.м. представляваща масивна сграда със
стоманобетонна носеща конструкция, ограждащи стени от тухлена зидария, находяща
се в с. Панагюрски колонии, площадка „М.“, община П., с идентификатор
55302.1.415.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-39 от 17.07.2012
г. и помощна сграда със застроена площ от 30,00 кв.м., представляваща масивна
сграда със стоманобетонна носеща конструкция, ограждащи стени от тухлена
зидария, находяща се в с. Панагюрски колонии, площадка „М.“, община П., с
идентификатор 55302.1.415.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. П., одобрени със Заповед РД-18-39 от 17.07.2012 г. и двете сгради
разположени в терен – държавна собственост-25,506 дка. в с. Панагюрски колонии,
площадка „М.“, общ. П., както и за
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху имотите,като
неоснователен.
С въззивна жалба въззивникът-ищец в първоинстанционното
производство обжалва решението,като твърди че е неправилно и
необосновано.Твърди,че представените по
делото доказателства не са анализирани от първоинстанционният съд от една
страна-поотделно и в съвкупност, и от друга страна пък са тълкувани превратно.
С превратното тълкуване на доказателствата, съдът е обосновал и погрешни правни
изводи, които не кореспондират с доказателствата по делото и с обективната
фактическа обстановка, с което е нарушен и материалния закон. Изводът на съда ,че процесните сгради са
придобити от въззивника на основание договор за продажба на таен търг от
19.07.2001г. е необоснован. В случая съдът неправилно е тълкувал и приложил
разпоредбата на чл.30 глава VІ от ЗППДОбП,съгласно която държавни и общински
предприятия или обособени техни части без предварителното им преобразуване в
търговски дружества се продават чрез преговори с потенциални купувачи, публичен
търг и или конкурс, която продажба се осъществява по ред определен от
Министерски съвет. От данните по делото
е установено,че към датата на продажбата 19.07.2001г. „Еко М. ЕООД“ е търговско
дружество и като такова извършва сделки с движимо и недвижимо имущество по реда
на ТЗ и ЗЗД. Ето защо единствения
обоснован извод, е че ищецът не е придобил собствеността върху процесните
сгради на основание действителен договор за продажба чрез таен търг на обособен
обект по см. На параграф 2 от ДР на ЗППДОбП,тъй като продавачът не е търговско
дружество. Ето защо и с оглед данните по делото ,следва да се приеме ,че от
2001г. –момента на сключване на договора, е поставено началото на давностното
владение и в периода 20.07.2001г.-01.12.2013г. ищецът и придобил собствеността
върху процесните сгради на основание давностно владение. Искането е решението
да бъде отменено, а предявения иск
уважен от въззивната инстанция.
Въззиваемата страна „Е.- М.И.“ООД, чрез
пълномощника си-адв. Т. с
отговора на въззивната жалба излага съображения
за нейната неоснователност. Искането е решението да бъде
потвърдено.
Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция, след като констатира,че
въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в процеса, е
допустима, провери изложени в нея оплаквания и съображенията на въззиваемата
страна в отговора на въззивната жалба, обсъди събраните пред първата инстанция
доказателства , констатира относимите
към настоящото производство обстоятелства,които са следните :
Ищецът в исковата си молба против Е.- М.И.“
ООД,твърди, че е собственик на масивна сграда на един етаж със застроена
площ от 161 кв.м. представляваща сграда със стоманобетонна носеща конструкция,
ограждащи стени от тухлена зидария, находяща се в с. Панагюрски колонии,
площадка „М.“, община П., с идентификатор 55302.1.415.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-39 от 17.07.2012 г. и помощна
сграда със застроена площ от 30,00 кв.м., представляваща масивна сграда със
стоманобетонна носеща конструкция, ограждащи стени от тухлена зидария, находяща
се в с. Панагюрски колонии, площадка „М.“, община П., с идентификатор
55302.1.415.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
одобрени със Заповед РД-18-39 от 17.07.2012 г. и двете сгради разположени в
терен – държавна собственост-25,506 дка. в с. Панагюрски колонии, площадка „М.“,
общ. П., на основание давностно владение продължило 10 години ,считано от
20.07.2001 г. до 01.12.2013 г., в условията на евентуалност давностно владение
продължило 5 години.Твърди,че е придобил собствеността на процесните два имота
на основание договор за продажба чрез таен търг на „Микробиологична инсталация“
обособена част по см. на пар. 2 от ДР на ЗППДОбП от 19.07.2001 г., който
договор е сключен между „Еко М.“ ЕООД и ЕТ „ВАС-ВЕС-МИ-В.Г.“.Ищецът посочва,че
този договор е сключен в нарушение на закона по отношение на формата на
сключения договор.Но,твърди че в негова полза се е осъществил друг придобивен
способ,а именно : давностно владение ,считано от 20.07.2001г. повече от 10 години.Посочва,че процесните
имоти са заведени в счетоводните регистри на предприятието и са заприходени
като ДМА, като за тях е подадена и декларация пред Община П. и е заплащан
данък. С протокол от 16.10.2013 г. е извършено възлагане и предаване на движима
вещ „Микробиологична инсталация за производство на меден концентрат“ на
ответника – „Е.- М.И.“ ООД.Ищецът посоча,че в началото на м. декември 2013 г. е
бил отстранен принудително от процесните имоти, въпреки че е извършена публична
продан само на движимите вещи.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция.
Твърди,че ищецът не е придобил правото на собственост върху процесните вещи
нито на договорно основание , нито пък на основание : придобивна давност.
Процесните имоти са собственост на държавата. Ответникът е собственик само на движима вещ -„Микробиологична
инсталация за производство на меден концентрат“.
В мотивите на обжалвания съдебен акт, за да отхвърли
иска по чл.108 от ЗС , първоинстанционният съобразявайки събраните по делото
писмени доказателства и гласни такива: показанията на св. М.С., Н.Н. и Б.Ш., е
приел следното: Въз основа на договор за продажба на таен търг от 19.07.2001г.
ищецът е придобил правото на собственост върху „Миробиологична инсталация“.
От заключението на вещо лице В. на
съдебно-техническата експертиза, се установява,че „ Микробиологична инсталация“
представлява многокомпонентна система от сграда с идентификатор
55 302.1.415.2 и сграда с
идентификатор 55 302.1.415.3 , и съоръжения, предназначени да изпълняват
съответни функции в цялостния процес на добиване на отпадни скални маси на
меден концентрат по метода на
микробиологичното излужване.Вещото лице е посочило, че микробиологичната
инсталация не е недвижима вещ ,а цялостен комплекс от сгради и съоръжения ,работата на които е свързана в
общ процес с краен резултат : добив на меден концентрат.
Първоинстанционният съд е приел,че договорът от
19.07.2001г. ,въз основа на който ищецът се легитимира като собственик и от
датата на сключването на който сочи началния момент на второто придобивно
основание върху процесните вещи,а именно давностно владение, не страда от
порок, който да води до неговата недействителност. Съдът е приел,че договорът е
сключен в законоустановената форма и като такъв легитимира ищеца като
собственик на микробиологична инсталация ведно с двете процесни сгради. Съдът е
установил,че ответникът не е противопоставил възражения относно
недействителността на договора, поради което е приел,че не дължи служебно
произнасяне по действителността на същия. След като ищецът се легитимира като
собственик на договорно основание, първоинстанционният съд е счел ,че не следва
да обсъжда доводите на ищците досежно твърдения от него оригинерен способ за
придобиването на правото на собственост върху процесните вещи.
Правилен е изводът на съда, че собствеността не може да бъде призната и на релевираното оригинерно придобивно основание - придобивна давност.
Правните изводи на първоинстанционният съд са правилни
,поради което и на основание чл.272 от ГПК настоящият съдебен състав мотивира
съдебния си акт като препраща към тях.
Наред с изложеното от първоинстанционния съд обаче, следва да се има предвид
и следното: На 1 юни 1996 г. беше премахната забраната в Закона за
собствеността за придобиване на вещи публична или частна държавна и общинска
собственост, действала от 1951 г.През 1996 г. законодателят я остави само по
отношение на публичната държавна и общинска собственост.През 2006 г., малко
преди да изтече 10-годишният срок за придобиване при недобросъвестно владение,
е въведен първият мораториум,чието последно удължаване е със срок до
2023г. Както се посочи по-горе , ищецът
твърди,че се легитимира като собственик на „ Микробиологична инсталация“
,считано от 2001г. ,когато е поставено началото на давностното владение до
2013г. В същото време ,посочва,че ответникът
пък се легитимира като собственик с постановление за възлагане на
движима вещ от 2013г., т.е следва да се
приеме,че надлежна страна в материалното правоотношение по отношение на
установяване на собствеността на придобивното основание е давност не е
въззиваемата страна,а най-вероятно това би била Държавата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
,приема, че въззивникът е придобил права на заявеното деривативно придобивно
основание – сделка,които впоследствие е изгубил,но не и на алтернативно релевираното основание -
придобивна давност.Затова, като е отхвърлил иска за собственост, първоинстанционният
съд е постановил правилен съдебен акт,който следва да се потвърди.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените във
въззивното производство деловодни разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК в
размер на 1620,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 271,ал.1 от ГПК
,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260042 постановено на
04.11.2020г. по гр.дело № 785 по описа на Панагюрския районен съд за 2019г.
ОСЪЖДА ЕТ „ВАС-ВЕС-МИ-В.Г.“ ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление на
дейността: гр. П., ул. „Е.“ № 11, представлявано от В.Г. да заплати на „Е.-
М.И.“ ООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление на дейността : гр. С.,
ул. „Т.“ № 39, ет.1, ап. 1,представлявано от С.Х.-управител сумата в размер на
1620,00/ хиляда шестстотин и двадесет / лева-представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: членове: 1.
2.