№ 17629
гр. София, 29.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110160808 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т е предявило срещу Н. Л. К. и К. Л. Н., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 23159/2021 г., по описа на СРС, 74 състав:
- Н. Л. К. - сумата в размер на 2799,26 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се
в гр.София, ж.к. „Младост – 4“, бл. 470, вх. В, ет. 1, ап. 48, аб. № 237998, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 22.04.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 425,79 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 13.04.2021 г., сумата в размер на 39,87 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410
ГПК - 22.04.2021 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 7,46 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 13.04.2021 г.;
- К. Л. Н. - сумата в размер на 1679,55 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се
в гр.София, ж.к Младост 4, бл. 470, вх. В, ет. 1, ап. 48, аб. № 237998, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 22.04.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 255,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода
от 15.09.2018 г. до 13.4.2021 г., сумата в размер на 23,92 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 22.04.2021 г. до
изплащане на вземането и сумата в размер на 4,47 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 13.04.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
1
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на ищеца, като дължимите от ответниците суми за исковия
период не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. Л. К., с
който оспорва предявените искове по основание и размер. В подаденото от него възражение
по чл. 414 ГПК е направил и възражение за погасяване на вземанията по давност.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. Л. Н.,
но в подаденото от нея възражение по чл. 414 ГПК е оспорила вземанията, като твърди да не
е ползвала имота през процесния период и е направила възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Третото лице – помагач Т не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на последните е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот от 14.06.1991 г.,
удостоверение от Столична община относно сключен от Л К. граждански брак, както и
приетото удостоверение за наследници на В К.а, се установява, че наследодателите на
ответниците ЛН К. и ВК К.а са придобили правото на собственост върху процесния имот по
време на брака им, преди исковия период. От неоспореното удостоверение за наследници се
установява, че ВК К.а е починала на 05.10.2001 г., а ЛН К. – на 28.08.2014 г. Следователно
със смъртта на В К.а се прекратява съпружеската имуществена общност между двамата,
като дяловете им са равни (чл. 28 СК). Така делът на В К.а от ½ ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот е наследен от съпруга й и нейните деца при равни квоти
съгласно правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН. Видо от представеното по делото удостоверение за
наследници, наследници по закон на В К.а са освен съпруга й Л К., но и трите й деца –
ответникът Н. Л. К., ПВ и СД. Последната е починала на 08.01.2007 г., като нейни
наследници по закон за съпругът й К А. Щ и синът й Ю. По делото не се установява някой
от тях да се е отказал от наследството на В К.а, поради което се налага извод, че след
смъртта й Л К. е наследил 2/16 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, Н. Л.
К. и ПВ – също по 2/16 ид.ч., а К А. Щ и Ю - по 1/16 ид.ч., в качеството им на наследници
на СЗ, която също е била наследила 2/16 ид.ч. При това положение се налага извод, че към
датата на смъртта му Л К. е бил собственик на 10/16 ид.ч. от процесния имот (8/16 ид.ч. = ½
2
ид.ч. - при прекрятване на СИО и 2/16 ид.ч. - наследени от съпругата му). Съгласно
удостоверението за наследници, наследници по закон на Л К. са ответниците Н. Л. К. и К. Л.
К.а – негови деца. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН същите наследяват Л К. при равни квоти или
всеки от тях - по 5/16 ид.ч. Следователно ответникът Н. К. се явява собственик на 7/16 ид.ч.
от процесния имот (2/16 ид.ч. - наследени от В К. и 5/16 ид.ч. – наследени от Л К.), а
ответникът К. К.а – на 5/16 ид.ч. Ето защо следва да се приеме, че същите съобразно
действащата нормативна уредба са били клиенти на топлинна енергия през исковия период.
Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в
зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови
потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при отчуждаване на
топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи
облигационните отношения. По делото не са ангажирани доказателства и не се твърди
ответниците да са отчуждили притежаваните от тях ид.ч. от процесния имот преди исковия
период, поради което се налага извод, че е налице договорна връзка между страните за
доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал –
доставил е топлоенергия, съответно за ответниците е възникнало задължение да платят
дължимата цена съобразно притежаваната от тях квота от съсобствеността на имота.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и
прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че
начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове.
Съгласно заключението за процесния период е начислена топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация, топлинна енергия за отопление, отдадена от 4 бр. радиатори с ИРРО и
топлинна енергия за БГВ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с
изискванията на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Топлинната енергия за БГВ е определяна
въз основа на показанията 2 бр. водомери за топла вода. Вещото лице е констатирало, че
през периода от 24.04.2020 г. до 30.04.2020 г. топлинната енергия постъпила в абонатната
станция е измервана с топломер с изтекъл срок на метрологична проверка и неясна годност,
като начислените за този период суми възлизат на 22,16 лева. Съгласно заключението
стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на 4443,30 лева,
изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и приспадане на
посочената по-горе сума от 22,16 лева. Следователно дължимата от ответника Н. К. сума
съобразно квотата от съсобствеността (7/16) възлиза на сумата в размер на 1943,94 лева, а
дължимата от ответника К. Н. сума възлиза на 1388,53 лева, поради което с оглед липсата на
твърдения и ангажирани доказателства сумите да са платени, се налага извод за
основателност на исковете спрямо двамата ответници до посочените размери, а за разликата
до пълните предявени размери от 2799,26 лева спрямо ответника Н. К. и от 1679,55 лева
спрямо ответника К. Н. – исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
3
потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, че дължимата сума за процесния
период от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. е в обш размер на 63,79 лева. Доколкото в
посочената по-горе сума за топлинна енергия съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза не е включена и дължимата сума за дялово разпределение, то
претенцията за същата се явява основателна спрямо установената квота от съсобствеността
на всеки от ответниците, а именно до сумата в размер на 27,91 лева, дължима от ответника
Н. К. и до сумата в размер на 19,93 лева, дължима от ответника К. Н., а за разликата до
пълните предявени размери претенциите на ищеца за цена на извършена услуга дялово
разпределение се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответниците възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца,
по което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
22.04.2021 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 22.04.2018
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила
през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При
това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2017 г., започва
да тече от 16.07.2017 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2020 г. Следва да бъде
отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от
01.05.2017 г. до 30.11.2017 г., тъй като давността за задължението за месец декември 2017 г.
изтича на 25.04.2021 г., а същата се счита прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410
ГПК на 22.04.2021 г., от който момент се считат предявени разглежданите искове. Съгласно
посоченото в заключението на съдебно-техническата експертиза начислените погасени по
давност вземания за главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. възлизат на сумата
в общ размер на 319,65 лева, а задължението на ответниците за потребена топлинна енергия
за непогасения по давност период от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г. възлиза на сумата в общ
размер на 4123,65 лева или съобразно квотата от съсобствеността дължимата от ответника
Н. К. сума за главница е в размер на 1804,10 лева, а дължимата от ответника К. К.а сума за
главница е в размер на 1288,64 лева. Именно до тези размери и за периода от 01.12.2017 г.
до 30.04.2020 г. предявените спрямо тях искове за главница за потребена топлинна енергия
се явяват основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните им предявени
4
размери и за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. – отхвърлени.
Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
касае периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., то предвид изложеното по-горе се налага
извод, че давността за същата не е изтекла, поради което този иск следва да бъде уважен
установените дължими размери от 27,91 лева, дължими от ответника Н. К. и от 19,93 лева,
дължими от ответника К. Н..
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че Т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за процесния
период от 15.09.2018 г. до 13.04.2021 г. върху непогасената по давност и дължима сума за
топлинна енергия в общ размер на 4123,65 лева възлиза на сумата в общ размер на 625,09
лева. Следователно съобразно квотата от съсобствеността ответникът Н. К. дължи
обезщетение за забава в размер на 273,48 лева, а ответникът К. Н. – в размер на 195,34 лева,
до които размери предявените спрямо тях акцесорни искове се явяват основателни и следва
да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери – отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответниците, поради
което акцесорните претенции в размер на 7,46 лева, спрямо ответника Н. К. и в размер на
4,47 лева спрямо ответника К. Н. за периода от 01.05.2018 г. до 13.04.2021 г. се явяват
изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 510 лева, от които
110 лева за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за вещо лице и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част от исковете
възлизат на сумата в общ размер на 351,18 лева, съответно ответникът Н. К. дължи разноски
в размер на 234,12 лева, а ответникът К. Н. дължи разноски в размер на 117,06 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за платена
държавна такса в размер на 104,72 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 106,54
лева. Следователно дължимите от ответника Н. К. разноски в заповедното производство
възлизат на сумата в размер на 76,10 лева, а тези от ответника К. Н. - в размер на 30,44 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но поради липсата на претенция за такива, разноски не
5
следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. Л. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София,
ж.к. „Младост – 4“, бл. 470, вх. В, ет. 1, ап. 48, дължи на Т, с ЕИК ... и със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1804,10 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г.,
доставена в имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост – 4“, бл. 470, вх. В, ет. 1, ап. 48, аб.
№ 237998, ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 273,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
13.04.2021 г., както и сумата в размер на 27,91 лева, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23159/2021 г. по
описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за незаплатена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 1804,10 лева до пълния предявен размер от
2799,26 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г., иска за обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 273,48 лева до
пълния предявен размер от 425,79 лева, иска за цена на извършена услуга дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 27,91 лева до пълния предявен размер от
39,87 лева, както и иска за сумата в размер на 7,46 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 13.04.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. Л. Н., с ЕГН ********** и адрес гр. Перник,
ул. „Софийско шосе“, бл. 85, вх. 1, ет. 1 ап. 1, дължи на Т, с ЕИК ... и със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1288,64 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г.,
доставена в имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост – 4“, бл. 470, вх. В, ет. 1, ап. 48, аб.
№ 237998, ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 195,34 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
13.04.2021 г., както и сумата в размер на 19,93 лева, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23159/2021 г. по
описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за незаплатена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 1288,64 лева до пълния предявен размер от
1679,55 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г., иска за обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 195,34 лева до
пълния предявен размер от 255,48 лева, иска за цена на извършена услуга дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 19,93 лева до пълния предявен размер от
23,92 лева, както и иска за сумата в размер на 4,47 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение в за периода от 01.05.2018 г. до 13.04.2021 г.
ОСЪЖДА Н. Л. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Младост – 4“, бл. 470,
вх. В, ет. 1, ап. 48, да заплати на Т, с ЕИК ... и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 234,12 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 76,10 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА К. Л. Н., с ЕГН ********** и адрес гр. Перник, ул. „Софийско шосе“, бл.
6
85, вх. 1, ет. 1 ап. 1, да заплати на Т, с ЕИК ... и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 117,06 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 30,44 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца Т
– Т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7