РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. гр. Хасково, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200203 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С. Х. М. от град Хасково, чрез пълномощника
си – адв. В. Л. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 1970-34
от 11.01.2021 г. на Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на основание
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 300 лева за нарушение по чл. 209а, ал 1 от Закона за здравето. В
подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се от
жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното производство
били допуснати нарушения по чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, както
и чл. 57, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като се излагат подробни и конкретни
съображения в какво се изразява всеки от визираните процесуални пропуски.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление.
1
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото
процесуален представител – адв. В. Л. заявява, че поддържа жалбата и
искането си за отмяна на наказателното постановление, като в хода по
същество излага конкретни съображения в тяхна подкрепа. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган - Директорът на ОД на МВР -
Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощен по делото
представител – юриск. Д. И. М. заявява, че оспорва жалбата и в хода по
същество и в писмени бележки аргументира доводи за неоснователност на
същата. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение за
юрисконсулт, респ. отправя възражение, при условията на евентуалност, за
прекомерност по отношение на разноските, направени от другата страна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 24.12.2020 г. свидетелите П. А. П. и Й. М. Г., двамата на длъжност
„мл. инспектор“ в РУ на МВР – Хасково, в около 11:50 часа при обход, като
автопатрул, в района на улица „****“ в град Хасково, установили в
пространството, прилежащо към хранителен магазин, известен като „***“
група лица, сред които и свид. Е. В. М. да играят карти седнали около маса на
открито, а друга част около тях да наблюдават. Направило им впечатление, че
част от тях били без поставена защитна маска, която да закрива устата и носа
и поради това извършили проверка за спазване на противоепидемичните
мерки. След като преценили, че е налице неизпълнение на действащите
противоепидемични мерки и конкретно тази въведени с т. 8 от Заповед № РД
– 01 – 675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, разпоредили на
свид. Е. В. М. да излезе и да се приближи до служебния автомобил, както и на
още едно от лицата – жалбоподателя С. Х. М.. Същият бил на място в
откритото пространство около хранителния магазин, пиел кафе и разговарял с
2
брат си – Х. Х. М., като също бил без поставена маска, закриваща носа и
устата. След като преценили допуснато нарушение на противоепидемичните
мерки, на същата дата – 24.12.2020 г., срещу жалбоподателя С. Х. М. бил
съставен от свид. П. А. П. Акт за установяване на административно
нарушение № 1970-34/04.01.2020 г. Процесният АУАН бил съставен за
нарушение по чл. 209а, ал 1 от Закона за здравето за това, че на „24.12.2020 г.
в около 11:50 часа в гр. Хасково, по ул. „****“, горепосоченото лице, не е
поставило защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство покриващо носа на обществено място, на което има
струпване на хора и невъзможност за спазване на дистанция от 1.5 метра, с
което не е изпълнило задълженията си по т. 8 Заповед № РД – 01 –
675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена във връзка с
чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето“. Актът за установяване на
административно нарушение бил подписан от лицето, сочено в него като
нарушител, а в съответната предвидена за това графа, жалбоподателят вписал,
че пиел кафе, а маската му била в джоба. Препис от АУАН е връчен на лицето
на 24.12.2020 г., лично срещу подпис, според отбелязването в съдържащата се
разписка. Възражения срещу АУАН не са депозирани допълнително в
рамките на законоустановения срок от връчване.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите
констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение,
и след като преценил, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 и чл. 29
от ЗАНН, на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр, наложил процесното
административно наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе. По отношение на показанията на свидетелите П. А. П. и Й. М.
Г. следва да се отбележи, че същите имат преки и непосредствени
впечатления за извършената проверка и за фактите, за които разполагат с ясен
спомен, показанията им се кредитират с доверие, още повече предвид липсата
на основание да се счита, че у тях съществува предубеденост или
заинтерисованост от изхода на делото. Въпреки това, за друга част от
събитията, а именно в коя група лица попада жалбоподателят – тази на
играещите карти или тази на наблюдаващите и стоящи встрани на процесната
3
дата, у тях липсва какъвто и да било спомен, поради което не са пълноценен
източник на доказателства, от значение за преценката при обосноваване на
фактическите изводи на съда в тази част. В същата част съдът дава вяра на
изложеното от свидетелите Е. В. М. и Х. Х. М., които също са присъствали на
място и имат значително по – ясен спомен, въпреки изминалия период от
време. Показанията им са вътрешно безпротиворечиви и логически
последователни и се приемат от съда като съответни на обективната истина
относно обстоятелствата, включени в предмета на изследване по делото,
свързнаи с конкретното положение и поведение на жалбоподателя към
момента на извършване на проверката. Извод, който не се променя от
установената близка родствена връзка на единия от свидетелите – Х. Х. М. със
страна по делото, а именно с жалбоподателя, доколкото същият, след като са
разяснени правата, задълженията и отговорността, е обещал да говори
истината и не се установяват индиции за недостоверност на показанията му,
още по – малко реални факти, разколебаващи истинността им. Значението на
установените с тях факти пък, ще бъде анализирано по същество.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. По силата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. ДВ, бр. 34 от 2020
г., в сила от 9.04.2020 г., съобразно действащата към датата на деянието
редакция, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието
съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер на 5000 лв., а според
актуалната редакция, който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Следователно, деянието,
за което е наложена административна санкция на жалбоподателя е обявено от
закона за наказуемо с административно наказание.
4
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът намира, че не са налице процесуални нарушения от категорията на
съществените, които налагат отмяна на санкционния акт. В този смисъл,
необходимо е да се отбележи най – напред, че не са допуснати такива
нарушения по чл. 40 от ЗАНН в процедурата при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение в присъствие на лицето,
привлечено с него към административнонаказателна отговорност, което било
запознато със съдържанието му и е имало възможността да впише възражения
или обяснения по него в съответната графа, предвидена за това, от която се е
възползвало. Изпълнено е и изричното изискване за връчване на екземпляр от
акта, срещу подпис на лицето, който факт е надлежно удостоверен в
приложената разписка, като е била обезпечена възможността в
законоустановения срок да бъдат депозирани писмени възражения срещу
него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
формално отговаря на изискванията за неговата редовност съгласно
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, установяваща необходимите реквизити.
Налице е, макар и лаконично, надлежно описание на визираното от
актосъставителя деяние, тоест, в съответствие с изискванията на закона от
гледна точка гарантиране правото на защита на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност и обезпечаване възможността за
съдебен контрол. Според въведените в съставения акт за установяване на
административно нарушение фактически твърдения, жалбоподателят С. Х. М.
е санкциониран за това, че на 24.12.2020 г. в около 11:50 часа в гр. Хасково,
по ул. „***“, не е поставил защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство покриващо носа на обществено
място, на което има струпване на хора и невъзможност за спазване на
дистанция от 1.5 метра, с което не е изпълнило задълженията си по т. 8
Заповед № РД – 01 – 675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
издадена във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Тоест, отговорността
на жалбоподателя, според твърденията е ангажирана за неизпълнение или
нарушаване на въведени противоепидемични мерки със заповед на министъра
на здравеопазването, издадена във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето,
която правна норма касае обаче основанието за обявяване на
противоепидемична обстановка в страната, а не отделни мерки в тази връзка.
Въпреки това, налице е конкретизация в какво точно фактически се изразява
5
поведението на лицето и нужната яснота какви конкретни мерки, въведени с
цитираната Заповед № РД – 01 – 675/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването се счита, че са нарушени, откъдето би могло да се приеме,
че е налице описано съставомерно поведение и то такова, съобразно
изискванията на фактическия състав на посочената правна норма от
специалния закон – Закона за здравето.
На следващо място, наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на правомощията му и при тяхното изпълнение, а
по съдържанието си отговаря на изискването на чл. 57 от ЗАНН за реквизити.
От материално правна страна, изложените в акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление се установяват по необходимия безпротиворечив и
категоричен начин, но само отчасти от гледна точка изискванията на
фактическия състав на разпоредбата, под която е подведен съставът на
нарушение. Установено е от събраните гласни доказателства, че на
посочената дата – 24.12.2020 г., жалбоподателят С. Х. М. е бил на открито – в
пространство около търговски обект, което без съмнение следва да се
окачествено като обществено място и без съмнение там са присъствали и
други хора – брат му, с когото е пиел кафе и група лица, играещи карти.
Установено по несъмнен начин е и обстоятелството, че при извършване на
процесната проверка от органите на МВР по спазване на
противоепидемичните мерки, жалбоподателят е бил без поставена защитна
маска, закриваща носа и устата или друго от предвидените защитни средства,
съгласно Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г. за въвеждане на
противоепидемични мерки на територията на Република България - правила
за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др.,
издадена от Министъра на здравеопазването, на основание чл. 63, ал. 4 и 11 и
чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември
2020 г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на Министерския
съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължена с
Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на
Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския
съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли
2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г. и
6
Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и по
предложение от Главния държавен здравен инспектор. Тази заповед е била
действаща към датата на извършване на проверка и в т. 8 от нея е предвидено,
че всички лица, когато се намират на открити обществени места, на които има
струпване на хора и невъзможност за спазване на физическа дистанция от 1,5
м., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в
приложение № 3. От анализа на цитираната разпоредба на заповедта обаче
става ясно, че необосновано е прието, че поведението на жалбоподателя е в
разрез с нея, доколкото изискването е не просто да се касае за открито
обществено място със струпване на хора, но и за невъзможност за спазване на
физическа дистанция от поне 1.5 м един от друг. В случая, контролните
органи не са изследвали именно това основно положение, обосноваващо
съставомерност на жалбоподателя или най – малкото не са ангажирани
доказателства в тази именно насока, доколкото свидетелите П. А. П. и Й. М.
Г. сочат единствено присъствие на жалбоподателя при извършване на
проверката, но липсва у тях ясен спомен на какво разстояние е бил от
събраните хора. Въпреки разпределението на доказателствената тежест, сам
жалбоподателят ангажира доказателства, след като не спори, че е бил без
поставена маска или друго предпазно средство, закриващо носа и устата, че
се е намирал на разстояние по - малко от 1.5 метра от друго лице, но
единствено от свид. Х. Х. М.. Същият обаче е брат на жалбоподателя, тоест
намират се в близка родствена връзка, а търговският обект е разполагал с
обособена зона за консумиране на храни и напитки и двамата са пиели кафе.
Или, налице е изключението по т. 9, б. „а“ от Заповед № РД – 01 –
675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването от изискването по т. 8 от
същата заповед. Доколкото последното не е съобразено както при повдигане
на административно – наказателното обвинение със съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, така и при реализиране на
отговорността с издаване на наказателното постановление, санкционният акт
е необоснован и подлежи на отмяна от съда.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба за основателна, поради което същата следва да бъде
уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като неправилно –
7
отменено.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените
от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен
по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са
действително сторени от страната по делото. В случая адвокатското
възнаграждение е уговорено в размер на 400 лева, в какъвто размер е и
заплатено, но е отправено искане от другата страна за намаляването му,
поради прекомерност. Това налага да се изследва въпросът за съответствието
с фактическата и права сложност на делото, като се съобрази, че същото е
приключило в едно съдебно заседание и без отклонение в протичане на
съдебното следствие, пък било то и с ангажиране на допълнителни гласни
доказателства. В тази ситуация, необходимо е да бъдат присъдени разноски в
минималния размер, установен в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, какъвто е
процесният случай, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Относимата
хипотеза, към която препраща разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата е чл.
7, ал. 2, т. 1 от нея и възнаграждението, респ. разноските на страната, която
има право на присъждане на такива, заплатени за процесуално
представителство по делото са в размер на 300 лева.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1970-34 от 11.01.2021 г. на
Директора на ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на С. Х. М. от град Х., ж.к.
„****“ № ** вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН: ********** сумата в размер на 300 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
8
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п / не се чете.
Вярно соригинала!
Съдия при Районен съд – Хасково:
Секретар: Г.С.
9