МОТИВИ ПО НОХД №438/2015 година
по описа на РС Ловеч,
VІІІ - ми наказателен състав
Срещу подсъдимият М.И.Г.,***,
било предявено обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3, предл.1
от НК за това, че на 23.02.2015г. около 15.30 часа в гр. Ловеч, на бул.
"Велико Търново" в района на пътна връзка с ул. "Хан
Кубрат", с посока на движение към гр. Севлиево, управлявал МПС „Рено
Лагуна” с рег. № ЕВ 7134 АН, собственост на Стефанка Малчева Георгиева от гр.
Севлиево, обл. Габрово, след употреба на наркотични
вещества комбинирана употреба на марихуана, с активно действащ компонент тетрахидроканабинол и метадон,
установено със съдебно - химическа /токсикологична/ експертиза изх. №
2200/05.03.2015г. на ВМА София.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимия
така както е предявено с обвинителния акт, като излага, че от
доказателствата по делото по безспорен
начин се установява описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Излага,
че било безспорно установено, че на посочената в обвинителния акт дата подсъдимия
Г. е управлява МПС л.а. „Рено Лагуна” с рег. № ЕВ 7134 АН, собственост на
неговата майка след употреба на наркотични вещества, като употребата била доказана
както при първоначалната извършена полицейска проверка с тест, резултата от
който бил отразен в съставения АУАН, който е реагирал положително за наличие на „ТНС” – марихуана,
така и от заключението на съдебно химическа /токсикологична/ експертиза на ВМА,
което установявало наличие на метадон и марихуана, в
изследваната кръв на подсъдимия. Излага, че състава на престъплението по
чл.343б, ал.3, предл.1 от НК забранява управляването
на МПС под въздействието на наркотични вещества. Излага, че за да е осъществен състава
на престъплението за което подсъдимия Г. е предаден на съд се изисква управление
на МПС след употреба на наркотично
вещество, което обстоятелството безспорно се установявало от свидетелските
показания. Излага, че от представеното в с.з. доказателство от защитата на
подсъдимия се установявало, че същия все още е на лечение по така наречената „Метадонова
програма” провеждана в кабинета на д-р Мартинова в гр. Ловеч, в която програма с лечебна цел се приемал метадон, което още повече говорило за умисъла му, че знае,
че лекарственото средство метадон представлява
наркотично вещество заместващо приемания наркотик и след употребата му същия
няма право да управлява МПС. Излага, че в случая освен метадон
било установено и употреба на марихуана.
Моли съда да признае подс. Г. за виновен по
повдигнатото му обвинение и да постанови осъдителна присъда. Излага, че в
случая при определяне на вида и размера на наказанието следва да бъдат отчетени
като утежняващи вината обстоятелства наличието и на други осъждания като с
оглед данните от справката за съдимост предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, в размер на
една година, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Режимът и вида на затвора предлага да е първоначално строг в затвор. Предлага
на осн. чл.343г във вр. с
чл.37 от НК на подсъдимия да бъде наложено и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС”, за срок от 1 година като се зачете времето през което подсъдимият
е бил лишен от право да управлява МПС от
23.02.2015 год.
В с.з.
подсъдимият М.И.Г. се явява лично и с адв. Василева от
САК. Подсъдимият в с.з. заявява, че дадения му въпросния ден метадон не го бил пил, понеже знаел, че ще шофира. Заявява,
че бил „пушил марихуана” преди това, като не си спомня точно кога, но не и в
деня, когато шофирал. Заявява, че когато го спрели за проверка се чувствал
добре, че не бил имал замайване и отнасяне. Заявява, че въпросния ден излязъл
от програмата, където, както винаги имало полицай, който записал данните му. Заявява,
че полицаят след като записал данните му го попитал с какво е дошъл и той по инерция
му отговорил, че е с автобус. Заявява, че след това отишъл към колата си, сетил
се, че е с кола, като в действителност
решил да не се връща, за да му казва това обстоятелство. Заявява, че се
качил в колата, за да се прибира в къщи, където го чакали родителите му. Заявява,
че видял, че полицая се обажда втори път по радиостанцията като диктувал номера
на колата му. Заявява, че преценил, че ще пратят патрулна кола, която решил да
изчака като тръгнал по главната улица и с около 30 км/ч., за да ги изчака
да го настигнат. Заявява, че постоянно гледал задното огледало, и когато видял,
че пристига полицейски автомобил със светлинни сигнатури подал десен сигнал, и отбил
в страни от пътя. Заявява, че му поискали шофьорската книжка, винетка на
автомобила, застрахователна полица на автомобила, които предоставил. Заявява,
че същите след като установили, че всичко е наред решили да му направят
проверка за алкохол на която също се съгласил. Заявява, че след като дрегерът отчел 0.00 промила, му направили тест за
наркотици, за която цел тъй като били от охранителна полиция извикали автомобил
на КАТ, и го поканили да тръгне с тях към сградата на КАТ, за да извършат
проверката там. Заявява, че отишли в КАТ, където му направили тест за
наркотици, след което той самия поискал да даде и кръвна проба, с която да
установи, че в този ден не е употребявал нищо. Заявява, че за кръвната проба
знаел, че ще отчете предишни ползвания,
но знаел, че ще отчете минимален резултат. Заявява, че го закарали до болницата,
където дал кръв и понеже било горещо, почти припаднал. Заявява, че после му
сложили белезници и го закарали в ареста за 24 часа. Защитникът му адв. Василева моли съда да постанови оправдателна присъда
по отношения на нейния подзащитен. Излага, че както в
хода на ДП, така и на съдебното следствие не се установили с категоричност
данни за извършване на повдиганото и поддържано обвинение нито от обективна нито
от субективна страна. Излага, че от показанията на разпитаните свидетели Т. и С.
се установявало, че са имали съмнение и не си спомнят, с оглед на което счита,
че са на лице предпоставките на чл. 304
от НПК и моли съда да постанови оправдателната си присъда.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели Т.П.Т.,
С.М.С., Ф.Т.Ф., М.Б.Й., от приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на св. Ф.Т.Ф., от заключението на в.л. по
реализираната в хода на ДП съдебно – химическа /токсилогична/
експертиза, от дадените от подсъдимия обяснения, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.И.Г. бил с
постоянен и настоящ адрес на местоживеене ***. Не бил женен, имал средно
образование, не работел.
Подсъдимият Г. притежавал СУМПС
№*********, валидно до 13.11.2016г., като бил правоспособен водач на МПС за
категория "В, АМ".
Видно от справката за нарушител
същият бил многократно наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП.
Видно от приложената справка за
съдимост подсъдимият Г. бил осъждан, в това число и за деяния по чл.354а и
чл.354в от НК.
Свидетелите М.Б.Й. и Ф.Т.Ф.,
изпълнявали длъжността - полицаи при РУ МВР Ловеч. Същите на 23.02.2015г. били
на работа за времето от 08.00 до 20.00 часа, като дежурен автопатрул.
Двамата свидетели около 15.25 часа на 23.02.2015г. със служебния си автомобил,
се намирали на кръстовището на бул. "Велико Търново” и ул. "Хан
Кубрат" в гр. Ловеч, където спрели за проверка лек автомобил марка „Рено
Лагуна" с рег. № ЕВ 7124 АН. На водача на автомобила била извършена проверка,
като от представените им документи свидетелите установили, че водач на
автомобила е подсъдимият М.И.Г. ЕГН-********** ***, а собственик на автомобила по регистрационен
талон била Стефанка Малчева Георгиева от гр. Севлиево, обл.
Габрово. Поведението на подсъдимият М.Г. усъмнило свидетелите Ф. и Й., че същият
е под въздействието на наркотици, още повече, че същите разполагали с
информация, че участва в т.н. „Метадонова
програма". За извършване на проверка за наличие на наркотици свидетелите извикали за съдействие свои колеги от сектор
Пътна полиция при ОД МВР Ловеч – свидетелите Т.П.Т. и С.М.С., които изпълнявали
длъжността младши автоконтрольори при Сектор ПП на ОД
МВР Ловеч. Свидетелите Т.П.Т. и С.М.С. поканили подс.
Г. да бъде изпробван за алкохол с техническо средство и тест за употреба на
наркотици, при което последният се съгласил доброволно да ги придружи до сектор
„ПП" на ОД МВР Ловеч, за извършване на пробите. Сградата на Сектор ПП се
намирала в близост до района, в който подсъдимият бил спрян за проверка.
В сградата на сектор ПП на подсъдимият
Г. била извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол - с Дрегер „Алкотест 7510" с фабр. № ARB 0039, дисплея на който отчел отрицателен
резултат „0.00" промила алкохол в издишания въздух. Освен това на подсъдимия
М.Г. бил извършен и тест за наркотици с техническо средство „TEST Drug Check 1200 STK", който еднократен тест отчел
положителен резултат за наличие на „ТНС" - марихуана.
Свидетеля Т.П.Т. съставил на подсъдимият
М.И.Г. АУАН сер.Т с фабр.№
772082 от 23.02.2015г., в който вписал нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Свидетелите
М.Й. и Ф.Ф., били вписани като свидетели по съставения акт. Подсъдимият Г. в
съставения му акт, в графа възражения, собственоръчно вписал, че не е
употребявал наркотични вещества. На подс. Г. бил издаден
и талон за медицинско изследване с фабр. № 0401211 за
взимане на кръв, за изследване за установяване употреба на наркотични вещества
или техни аналози, който му бил връчен в 16.40 часа на 23.02.2015г., като същия
следвало да се яви в ЦСМП - Ловеч до 17.10 часа на същия ден.
Видно от получения в ход на ДП отговор
на директора на ЦСМП – Ловеч, се установява, че подс.
Г. се е явил на 23.02.2015г. в 17.05 часа, като е дал кръв за химическа
експертиза.
От заключението на вещите лица по
назначената и реализирана в хода на ДП съдебно - химическа /токсилогична/
експертиза с изх. № 2200/05.03.2015г. на ВМА София се установява, че при
изследване на кръвната проба взета от подс. Г. е установено наличие на 0,3 мг/мл - „метадон" в кръвта /включен в списък II на Наредбата за
класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП/ и
присъствие на специфичен метаболит на тетрахидроканабинол в кръвта, доказващ употреба на упойващо
наркотично вещество съдържащо тетрахидроканабинол /от
Списък I към Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични към ЗКНВП /. Установява се, че в изследваната кръвна проба от подс. Г. е установено комбинирана употреба на упойващи
наркотични вещества - метадон и марихуана, с активно
действащ компонент татрахидроканабинол. И двете
вещества са упойващи наркотични и са включени в списък I и II на наредбата към
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Видно от приложената по делото справка
от Централната база данни на КАТ, управлявания от подс.
Г. лек автомобил е собственост на Стефанка Малчева Георгиева от гр. Севлиево - майка
на подсъдимия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подс. М.И.Г., е осъществил
от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343б,
ал.3, предл.1 от НК, като на 23.02.2015г. около 15.30
часа в гр. Ловеч, на бул. "Велико Търново" в района на пътна връзка с
ул. "Хан Кубрат", с посока на движение към гр. Севлиево, управлявал
МПС „Рено Лагуна” с рег. № ЕВ 7134 АН, собственост на Стефанка Малчева
Георгиева от гр. Севлиево, обл. Габрово, след
употреба на наркотични вещества комбинирана употреба на марихуана, с активно
действащ компонент тетрахидроканабинол и метадон, установено със съдебно - химическа
/токсикологична/ експертиза изх. № 2200/05.03.2015г. на ВМА София.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние като на посочената в обвинителния акт дата, е
управлявал моторно превозно средство - „Рено Лагуна” с рег. № ЕВ 7134 АН,
собственост на Стефанка Малчева Георгиева от гр. Севлиево, обл.
Габрово, след употреба на наркотични вещества комбинирана употреба на
марихуана, с активно действащ компонент тетрахидроканабинол
и метадон, установено със съдебно - химическа
/токсикологична/ експертиза изх. № 2200/05.03.2015г. на ВМА София.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Съдът
намира, че обвинението срещу подс. Г. е доказано по безспорен и несъмнен начин, и че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на в.л. по реализираната
в хода на ДП съдебно
- химическа /токсилогична/ експертиза може
да се направи категоричен извод, че подс. Г. е автор на престъплението за което е предаден на
съд, поради което направените в тази връзка възражения от същия и неговия защитник касаещи участието на
подсъдимия в извършването на престъплението за което е предаден на съд са
неоснователни.
Съдът
намира, даденото от подс. Г. обяснение, видно от
което последния отрича да е употребявал наркотични вещества в деня на
проверката, за негова защитна теза, и не кредитира тези негови обяснения, тъй
като цялостния доказателствен материал и обективните
данни по делото опровергават категорично обяснението на подсъдимия и доказват
приетата по - горе фактическа обстановка. Съдът стигна до този извод съпоставяйки
обясненията на подс. Г. със събраните по делото
писмени доказателства и с показанията на свидетелите Т.П.Т., С.М.С., Ф.Т.Ф. и М.Б.Й., които
са непротиворечиви, логични и убедителни, и които съответстват на събраните по
делото писмени доказателства, както и на заключението на в.л. по изготвената съдебно - химическа /токсилогична/ експертиза, а от части и на обяснението на
самия подсъдим.
От обяснението,
както на самия подсъдим, така и от показанията на свидетелите Ф.Т.Ф. и М.Б.Й. се установява,
че на процесната дата и час св. Ф. и св. Й. били на
смяна като автопатрул, като на кръстовище образувано
от бул. „Велико Търново” и ул. „Хан Кубрат” спрели за проверка управлявания от
подсъдимия Г. л.а. Установява се, че след като била извършена документална
проверка на водача, при която се установило, че документите на същия, и на л.а.
са изрядни, подсъдимият бил поканен, за да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство и тест за употреба на наркотици, при което последният се
съгласил доброволно да ги придружи до сектор „ПП" на ОД МВР Ловеч, където
да му бъде извършена проверката. Установява се, че тъй като свидетелите Ф. и Й.
нямали право да извършват тази проверка, както и да съставят АУАН за нарушения
по ЗДвП извикали свои колеги от Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч – свидетелите С.
и Т., които извършили необходимите проби, като за алкохол използваното
техническо средство отчело 0.00 промила в издишания въздух, а за наркотици
теста отчел наличие на марихуана. Установява се, че св. Т. съставил на
подсъдимия Г. АУАН за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на същия бил
издаден и талон за медицинско изследване. В тази връзка са и свидетелските
показания на свидетелите С. и Т., от които се установява, че въпросния ден
колегите им от автопатрула Ф. и Й. ги извикали за
съдействие на бул. „Велико Търново” на изхода за гр. Севлиево. Установява се, че при отиването им на място колегите им
били спрели л.а., като същите имали съмнение, че водача е употребил наркотици.
Установява се, че отишли в сградата на КАТ, където направили проба за алкохол и
тест за наркотици, който отчел наличие на наркотично вещество, като св. Т.
съставил АУАН и бил издаден талон за медицинско изследване. Безспорно от
събраните по делото писмени доказателства, се установява, че подсъдимия Г.
посетил ЦСМП – Ловеч, в указаното в издадения му талон за медицинско изследване
време, като на същия била взета кръв за изследване. Действително в хода на
съдебното следствие свидетелят Ф. не си спомни подробности около извършената
проверка, поради което показанията му дадени в хода на ДП бяха прочетени на
основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 от НПК,
като след прочитането им св. Ф. заяви, че поддържа така прочетените му
показания. В подкрепа на показанията на
цитираните по – горе свидетели е съставения в хода на ДП АУАН с бл. №772082 от
23.02.2015г., от който е видно, че на 23.02.2015г. св. Т., в присъствието на
св. Й. и св. Ф. съставил на подс. Г. цитирания по –
горе АУАН за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Видно от съставения АУАН подс. Г. е вписал в графа възражения „Не съм употребявал
наркотични вещества особено в деня, в
който съм спрян и тестът си излезе както трябва излезе си видиочерта”,
но това негово възражение, поддържано и в съдебно заседание, категорично се опровергава
от заключението на вещите лица по назначената и реализирана в хода на ДП съдебно - химическа /токсилогична/
експертиза с изх. № 2200/05.03.2015г. на ВМА София, от което се установява, че
при изследване на кръвната проба взета от подс. Г. е
установено комбинирана употреба на упойващи наркотични вещества - метадон и марихуана, с активно действащ компонент татрахидроканабинол, като и двете вещества са упойващи
наркотични и са включени в списък I и II на наредбата към Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите. Нещо
повече на въпроса на защитата на подсъдимия „Ако подсъдимия е в терапия на методанова програма и се лекува с антидепресанти
би ли могло по някакъв начин да повлияе на изследването за наличие на
марихуана?”, отговора на в.л. в хода на съдебното следствие при изслушването на
заключението беше „Категорично, не”. С оглед на което съдът цени така даденото
от подсъдимия обяснение като негова защитна теза.
Съдът кредитира изцяло
заключението на съдебно - химическа /токсилогична/
експертиза за достоверно при изграждане на становището си, както за авторството
на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на същото, обсъдено
само по себе си и въз основа на свидетелските показания и конкретно
установените по делото факти и обстоятелства. Касае се за експертиза извършена
компетентно и обективно въз основа на обективни дадености – проба кръв, взета
от подс. Г. след деянието. Не на последно място и
двете страни приеха заключението и не го оспориха.
Съдът намира, че за състава на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е без значение обстоятелството, кога
точно е употребено упойващото вещество от водачите на МПС, като направените в
тази връзка възражения от подсъдимия, че е „пушил трева, марихуана” „дни, може
и месеци преди това” за неоснователни. Неоснователно е и направеното от защитата
на подсъдимия възражение, че в случая не е изпълнен състава на престъплението
по чл.343б, ал.3 от НК от обективна и субективна страна. Безспорно от
доказателствата по делото, а и от самото обяснение на подсъдимия се установява,
че последния е съзнавал, че е употребил упойващо вещество – марихуана, и че в
това състояние не следва да управлява МПС. Обстоятелството, кога точно е взето
упойващото вещество, дали непосредствено преди деянието или преди това е без
значение за състава на престъплението за което подсъдимия е предаден на съд.
Обстоятелството, че подсъдимия не се е чувствал под влиянието на наркотика по
никакъв начин не изключва липсата на пряк умисъл за осъществяване на деянието. Още
повече, че в случая е установено комбинирана употреба на упойващи наркотични
вещества - метадон и марихуана, с активно действащ
компонент татрахидроканабинол. Безспорно от
представеното от защитата на подсъдимия прието и вложено като доказателство по
делото писмено доказателство, а именно – „Удостоверение №39/07.09.2015г.”
издадено от д-р Мартинова – ръководител програма „Програма за лечение с опиеви агонисти и агонисти антагонисти гр. Ловеч”, се установява, че
подсъдимия е на лечение в Поддържаща програма със Метадон
с История на заболяването №115 М от 13.07.2010г. и продължава да се лекува и към
настоящия момент, като същия е с диагноза Синдром на хероинова
зависимост. Рецидивиращо депресивно разстройство – умерено изграден депресивен
епизод. Установява се, че подсъдимият е стабилизиран и е във фаза на медицинско
поддържане, като дозата на метадон е 120 мг дневно. Цитираното
по – горе писмено доказателства се явява косвено доказателство за наличието на
пряк умисъл за осъществяване на деянието, тъй като подсъдимия от години
всекидневно приема метадон, който е включен в списък
II на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични към
ЗКНВП и е наясно, че не следва да управлява МПС, което обстоятелство се
установява и от собствените му обяснения.
Законодателят изисква упойващо
вещество в кръвта да бъде установено по надлежния ред. В случая това е редът,
установен в Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра
на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, съгласно чл.1, ал.2 на която употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически
средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Както е посочено и по
– горе в хода на ДП е назначена и реализирана съдебно - химическа /токсилогична/ експертиза с изх. № 2200/05.03.2015г. на ВМА
София, която по безспорен начин установява употребата на упойващо вещество от
подсъдимия.
Неоснователно е и възражението на
адв. Василева, че от показанията на разпитаните
свидетели Т. и С. се установявало, че са имали съмнение и не си спомнят, с
оглед на което не били на лице предпоставките на чл. 304 от НПК и следвало съда
да постанови оправдателна присъда. Действително в хода на съдебното следствие
тези двама свидетели не си спомняха подробности около извършената на подсъдимия
Г. проверка, но тъй като тези факти за които същите нямаха спомен не касаят
главния факт на доказване предмет на настоящето дело, а от друга страна тези
факти бяха безспорно изяснени с показанията на свидетелите Ф. и Й. и събраните
по делото писмени доказателства, включително и със заключението на съдебно -
химическа /токсилогична/ експертиза, както и предвид
обстоятелството, че това са свидетелите отишли в последствие на мястото на
проверката, които не са спрели водача за проверка, а само са извършили проверка
на подсъдимия с техническо средство за употреба на алкохол и тест за наркотично
вещество за резултата от който е съставен АУАН приет като доказателство по
делото, съдът прецени, че е безпредметно да се прочитат показанията на тези
двама свидетели при условията на чл.281 от НПК, още повече, че никоя от
страните по делото не направи искания и възражения в тази насока в хода на
съдебното следствие.
Предвид
на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият
за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка, приета
за установена, се изяснява от показанията на разпитаните по делото свидетели Т.П.Т.,
С.М.С., Ф.Т.Ф., М.Б.Й., от приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на св. Ф.Т.Ф., от заключението на в.л. по
реализираната в хода на ДП съдебно – химическа /токсилогична/
експертиза, от дадените от подсъдимия обяснения.
Причина за извършване на
престъплението се явява нежеланието на подсъдимия да се съобразява със законоустановената забрана за управление на МПС след
употреба на наркотични вещества, и пренебрегването на обществено опасните
последици от това противоправно поведение.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подс. Г., съдът като взе предвид
обществената опасност на дееца и деянието, съдебното минало на същия, който към
момента на извършване на деянието е бил осъждан, здравословното състояние на
подсъдимия, който видно от събраните по делото доказателства е с диагноза Синдром на хероинова
зависимост. Рецидивиращо депресивно разстройство – умерено изграден депресивен
епизод, като същия е стабилизиран и е във фаза на медицинско поддържане, като
дозата на метадон е 120 мг дневно, направените
самопризнания, процесуалното му поведение, както и начина на извършване на
деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на
деянието, както и данните за личността на подсъдимия, го осъди на основание чл.343б,
ал.3, предл.1 във вр. с
чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК на
ПРОБАЦИЯ при следните пробацинни мерки:
- по
чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за
срок от 3 /три/ години, като
подсъдимия Г. се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично.
- по чл.42а, ал.2, т.2 от НК -
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 3 /три/ години.
Съдът наложи именно наказание „Пробация” в посочения размер вземайки предвид
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
На основание чл.343г от НК, съдът
наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 1 /една/ година, като съобрази, че в
конкретния случай, е установено комбинирана употреба на упойващи наркотични
вещества - метадон и марихуана. Това, преценено
самостоятелно, и в съвкупност с останалите обстоятелства, очертаващи
спецификата на деянието, както и данните за личността на подсъдимия, наложи
извода за необходимост от прилагане на по-строга санкция с оглед постигане на съответствие
с извършеното, както и за успешното реализиране на целите на наказанието.
На основание чл.59, ал.4 от НК
съдът приспадна времето през което подсъдимия Г. за същото деяние е бил лишен
от право да управлява МПС по административен ред, считано от 23.02.2015 година.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и
ал.2 от НК съдът приспадна времето през което подсъдимия Г. е бил задържан за
24 часа със Заповед с рег. №25/23.02.2015г. на МВР, считано от 23.02.2015г. в
15.30 часа, като един ден задържане се зачита за три дни пробация.
Съдът намира, че така наложеното
наказание на подс. Г. е справедливо, и че съответства
на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
При този изход на процеса, съдът
осъди подсъдимият подсъдимия Г. да заплати на ОД на МВР Ловеч сумата от 256.00
лв. представляваща разноски за химическа /токсилогична/
експертиза и сумата от 204,00 лв. по сметка на РС Ловеч, представляваща
разноски за в.л.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: