О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 195/29.V.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                  Председател : Деляна Пейкова

Членове:1. Георги Гочев

2.Ирена Аврамова

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

 

Обжалвания акт

 

    С решение №51/08.IIІ.2019 г. постановено по гр.дело №407/2018 г. състав на Районен съд-Харманли отхвърля като неоснователен и недоказан иска на Б.К.Д. ЕГН********** от гр.*** и В.Д.Г. ЕГН********** от с.***, за признаване за установено по отношение на М.Р.М. ЕГН ****** 8504 и К.Д.М. ЕГН**********,***, че ищците са собственици по давностно владение и наследство от К.Г.К.б. ж. на с.*** община Харманли област Хасково, на следния недвижим имот : Сграда с идентификатор 43458.10.110.3 / четиридесет и три хиляди четиристотин петдесет и осем точка десет точка сто и десет точка три/ в с.*** общ. Хар­манли, обл. Хасково по кадастралните карти и регистри, одобрени със зап. № Р Д-18-341/ 06.П.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на сградата с.*** п.к. 6466 ул./неизвестна/, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор 43458.10.110 /четиридесет и три хиляди четиристотин петдесет и осем точка десет точка сто и десет/,със застроена площ от 318 /триста и осемнадесет квадратни метра,ведно с право­то на строеж върху мястото, брой етажи: 1 един предназначение : Селскостопанска сграда.

С решението си съдът оставя без уважение като неоснователно  искането на Б.К. Д. ЕГН ********** от гр.*** и В.Д.Г. ЕГН ********** от с.***, по реда на чл.537 ал.2 от ГПК, за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот признато по обстоятелствена проверка № 117 т.1 рег. № 916 изда­ден по н.дело № 93 от 28.11.2018 г. на Мария Динева нотариус с рег. №419 по регистъра на нотариалната камара на Република България и с район на действие Районен съд град Харманли.

С решението си съдът осъжда Б.К.Д. ЕГН ********** от гр.*** и В.Д.Г. ЕГН ********** от с.***, да заплатят на М.Р.М. ЕГН ********** и К.Д.М. ЕГН**********,*** сумата от 500лв.- заплатен адвокатски хонорар.

 

Обстоятелства по обжалването

 

    Б.К.Д. ЕГН********** от гр.***, Хасковска област, бул.*** и В.Д.Г. ЕГН********** от с.***, Хасковска област са останали недоволни от съдебния акт поради което го обжалват като неправилен,незаконосъобразен,постановен при нарушение на производствените правила и материалния закон,като се иска отмяната му и уважаване на предявените претенции.

    При постановяване на решението си първата инстанция не обсъдила всички събрани по делото доказателства,в частност препис извлечение от акта за смърт на Т.В.Г. и преписката по жалба №ОХ-05-188/24.I.2018 г.,които имали съществено значение за изхода на делото.

    РС-Харманли не следвало да кредитира показанията на  свидетеля К.В.К.Видно и от касаещия го договор за покупко-продажба същия е закупил от  десетте бивши собственици половината от сградата овчарник-или продавачите са му продали повече от това , което притежават.

    Неправилно съдът възприел като еднопосочни и безпротиворечиви показанията на свидетелите К.,К.К.,С.С., както и превратно тълкувал изложеното от тях.

    Въззивниците твърдят,че от изложеното от свидетелите К.И.,Й.Н. и Д.И. се извеждало несъмнено,при условията на пълно и главно доказване,че ищците владеят имота и понастоящем.Те извели,че въззивниците упражнявали фактиееска власт върху спорната сграда,която била ползвана от К.И.,син на първата и внук на втората жалбоподатели,за съхраняване на груби фуражи,като изградил там и видеонаблюдение,както и електропастир, което вършел от 2006 г. без въззиваемите да имат отношение към тази сграда.Само веднъж били внесени тикви за изхранване на собствени животни.Според въззивниците от ноември 2006 г. до смъртта си на 05.VII.2014 г. наследодателят им К.К. владеел спорната сграда като своя,а след смъртта му същата се владеела от въззивниците.Никога през този период никой не бил предявявал каквито и да претенции към този обект,като и самите въззивници и наследодателят им явно демонстрирали отношението си на собственици към него.

    Според жалбоподателите недобросъвестно ответниците по иска съставили и представените договори от 2007 г. за да обосноват пред нотариуса владението си върху спорната сграда с оглед издаване на нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствената проверка.

    Въззиваемите М.Р.М. ЕГН ****** 8504 и К.Д.М. ЕГН**********,*** представят отговор на въззивната жалба,която намират неоснователна,а атакуваното първоинстанционно решение за правилно.

    Съдът обсъдил всички събрани доказателства съобразно точния им смисъл и постановил съобразени с тях и закона правни последици.

    Извлечението от акта за смърт на Т.Г. установявало само смъртта му,не и други факти.Същевременно автентичността на представените договори от 2007 г. за продажба е доказана от показанията на свидетелите от страна на ответниците и от един то свидетелите на ищците.При оригинерните способи за придобиване на собственост важна била датата на установяване на владението.В случая през 2007 г. имота закупен от К.В. е препродаден от него на ответника М.М.,който пък започва да го владее за себе си вкл.и чрез държателя К.В.Това владение според въззиваемите продължило спокойно,явно и необезпокоявано повече то десет години до снабдяването с нотариален акт и до предявяване на настоящия иск,с намерение за своене.

    В отговора се извежда е че било недопустимо от процесуална гледна точка да се установява противоречие между дадени показания в нотариално производство с такива дадени от свидетели в настоящото исково,а и такива сериозни разминавания всъщност нямало.

    Всички показания на посочените от ответниците по иска свидетели били еднопосочни и категорични,за разлика от изложеното от тези на ищцовата страна.

 

Правни съображения

 

Задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.В подобна насока не се правят доводи и възражения от страните. Представената въззивна жалба е израз на налично субективно право на активно легитимирани страни,породено от обективирания негативен за тях резултат,разпореден с решението на Районенсъд – Харманли

Преценено по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка,адекватно тълкуване на доказателствените средства и точно прилагане на материалния и процесуален закон спрямо установените факти.В хода на производството пред първата инстанция страните са участвали надлежно,съобразно действащото законодателство и са имали възможност да упражнят адекватно наличните им процесуални права.Решаващите мотиви на съда са възможния отговор в рамките на закона на установените факти,а разпоредените последици с диспозитива прилагат точно закона.

Безспорно е,че между страните има формиран спор за материалното право на собственост върху описаната сграда,обективиран чрез установените действия на страните.

Изложеното във въззивната жалба като твърдения и доводи е неоснователно.Предявената установителна претенция от ищците по делото и сега въззивници в режима на чл.124 от ГПК не е доказана съобразно пълното и главно доказване,за да може да се постанови и положително съдебно решение.Фактическия състав на придобивната давност е сложен-трябва несъмнено и категорично да се установи,че съответния субект,изявил претенцията, е осъществил явно,спокойно и необезпокоявано владение върху спорния недвижим имот,като е изключил каквито и да са намеси на други лица,с намерението да го свои в продължение на десет години.В случая т.нар. корпус и анимус не са доказани по делото.От събраните по делото доказателства,достатъчни да се изгради решение,се извежда несъмнено,че ищците не са осъществили хипотезата на оригинерното придобивно основание спрямо процесния имот и по отношение на ответниците по делото.

Напротив-налага се извода съобразно установените логически свързани факти,че ответниците са установили свое владение върху спорната сграда,с което са се съобразявали ищците.М.М. още от 2007 г. установява фактическа власт върху сградата,след сключената сделка за продажбата й със свид.К.В.Този договор е само писмен,няма формата на нотариален акт,поради което е налице установявана начало на придобивна давност.В последствие съобразно изложеното от свидетелите на ответната страна,което е еднопосочно и безпротиворечиво,както в рамките на свидетелските покаания,така и с представените по делото други доказателства това владение се осъществява от ответниците именно от 2007 г..С него се съобразява и основния свидетел и пряк роднина на ищците,К.Б.,който заплаща наем за ползването на обора и то непосредствено преди предявяване на исковата молба.Същевременно ответникът М. е заплащал на свид.К. месечна сума да наглежда въпросния обор при отсъствието му.Така установените обстоятелства логично са завършили с издаването на нотариален акт за собственост в полза на ответниците за собственост върху спорния имот на 28.II.2018 г. като израз на осъществения оригинерен способ на придобиването и възникване на собствеността.Всички тези обстоятелства са несъмнено установени и изключват придобиване на собствеността върху процесния имот съборазно заявения начин от страна на ищците,което е и единствено възможния извод.Както се посочи по-горе изложеното от същите като възивниците в жалбата не е основателно.Първата инстанция е обсъдила доказателствата по делото съобразно процесуалното им значение, поотделно и в цялост,вкл. и на представените свидетелски показания.

Правилно следователно РС-Харманли е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения установителен иск,който не обективира съществуващо материално право,така акцесорната претенция, обусловена от основния иск по чл. чл.537 ал.II от ГПК, за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот признато по обстоятелствена проверка № 117 т.1 рег. № 916 изда­ден по н.дело № 93 от 28.11.2018 г. на Мария Динева нотариус с рег. №419 по регистъра на нотариалната камара на Република България и с район на действие Районен съд град Харманли.

В тази насока изложените мотиви на първата инстанция са подробни,обхващат анализ на всички събрани доказателства и градят законосъобразни изводи.Ето защо първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди,като въззивния съд препраща изцяло към съображенията изложени в него на основание чл.272 от ГПК.

    Съобразно изхода от въззивното производство следва на основание чл.78  от ГПК да се присъдят разноски на въззиваемите в размер на 1 000 лв.-заплатен хонорара за адвокат.

    Водим от изложеното и на основание чл.271,чл.78 и чл.280 ал.I т.3 от ГПК Окръжен съд-Хасково

 

Р    Е    Ш    И

 

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение №51/08.IIІ.2019 г. постановено по гр.дело №407/2018 г. на Районен съд-Харманли.

    ОСЪЖДА Б.К.Д.,ЕГН ********** от гр.***,Хасковска област,бул.*** и В.Д.Г. ЕГН ********** от с.***, Хасковска област да заплатят на М.Р.М. ЕГН ********** и К.Д.М. ЕГН**********,*** сумата от 1 000 лв. заплатен адвокатски хонорар.

    РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по касационен ред пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщаването му.

 

    Председател:

 

    Членове :    1.                             2.