РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Перник, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – П.***, в открито
съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
При секретаря Е. В., като разгледа административно дело № 310/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 – чл.178 от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР.
Образувано
е по Жалба вх. № 2275/05.07.2021 г., подадена от Ц.В.Б. с
ЕГН ********** – мл. автоконтрольор I-ва степен
в група КПДГПА на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР – П.***, чрез адв. И.М. ***,
срещу Заповед рег. № 313з-995/25.06.2021 г., издадена от директора на ОДМВР – П.,
с която на основание чл.194, ал.2, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.2,
предл. първо от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР на Ц.Б. е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година, считано от датата на връчване
на заповедта.
Жалбоподателят
счита процесния административен акт за необоснован и незаконосъобразен. Навежда
доводи за издаването на същия в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Оспорва възприетите от
административния орган фактически констатации и твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение на служебната дисциплина. Моли съда да отмени заповедта и да му присъди направените по делото
разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят се представлява от адв. М., която поддържа жалбата и допълва
доводите в нея. Потвърждава искането за отмяна на оспорената заповед. Представя
писмени бележки и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В
проведеното съдебно заседание, ответникът – директорът на ОДМВР – П.***, не се
явява. Представлява се от главен юрисконсулт З.В.***. Последната изразява становище за неоснователност на оспорването по подробно изложени
съображения и моли съда да го отхвърли.
Административен съд – П.***, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че
жалбоподателят Ц.В.Б. с ЕГН ********** е мл. автоконтрольор I-ва степен
в група КПДГПА на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР – П.***, включително и към момента на издаване на оспорената заповед.
Изискванията за заемане
на длъжността, основните задължения, организационни връзки и взаимоотношения са
посочени в Типова длъжностна характеристика, с която служителят се е запознал
на 25.04.2016 г., видно от саморъчно направеното отбелязване и положен подпис
върху нея.
С Писмо рег. № 7855р-1275/2021
г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, адресирано до директора
на ОДМВР – П.***, са постъпили данни за евентуално извършени нарушения от
служители на ОДМВР – П.*** на разпоредбите на Инструкция 8121з-533/2015 г. за
реда и условията на носене на служебно оръжие от държавните служители на МВР и
чл.87 от ЗМВР. Сочело се, че при преглед на видеофайлове, съдържащи
видеоинформация от камерите, монтирани в служебен автомобил „***“ с рег. № ***,
числящ се на ОДМВР – П.***, се виждало, че водачът на автомобила зарежда и
стреля със служебно оръжие по диво животно през отвора за стъклото на предна
дясна врата.
Със Заповед рег. №
313з-312/18.02.2021 г. директорът на ОДМВР – П.*** образувал проверка на
данните в горепосоченото писмо. Определен е състава на комисията, предмета на
проверката и срока на завършването й.
В хода на проверката били
предоставени и прегледани 39 файла, за чието снемане е изготвен Протокол рег. №
313р-3268/11.03.2021 г. Установено е, че те съдържат видеоинформация от АИС
ВОДПК за времето от 13:03 ч. до 13:20 ч. на 29.01.2021 г. от камери 01, 02 и
03, монтирани в служебен автомобил „***“ с рег. № ***, числящ се на ОДМВР – П.***.
От сектор ПП в отдел ОП при ОДМВР – П.*** са предоставени копия от ежедневната
ведомост и от проведен инструктаж на служителите от сектора. Установено е, че в
наряд като АП 153 със служебен автомобил „***“ с рег. № *** за времето от 08:00
ч. до 20:00 ч. са назначени мл.инспектор Ц.В.Б. и мл.инспектор
К.И.В.***–
младши автоконтрольори в сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР – П.***. Към материалите
е приобщен диск, съдържащ видеозаписи от камера на АИС ВОДПК, намираща се в
посочения служебен автомобил. Назначена е и видео-техническа експертиза, а
изготвената Експертна справка № 42/18.03.2021 г. /рег. № 313р-4298/19.03.2021
г./ е приложена към дисциплинарната преписка. Изискани са обяснения от
полицейския служител С. Н. П.***, от жалбоподателя Б. и от мл.инспектор К. В.***.
Резултатите от проверката са
изложени в Справка № 313р-4069/16.03.2021 г. по описа на ОДМВР – П.***. Във
връзка с данните в нея директорът на ОДМВР – П.*** е издал Заповед рег. №
313з-466/22.03.3021 г. С нея е конкретизиран предмета на проверката и е удължен
срока за извършването й. В изпълнение на указанията в нея, допълнително са
изискани сведения от мл.инспектор Ц.В.Б. и мл.инспектор
Кирил Иванов Владимиров. Такива са дадени на 31.03.2021 г.
Към дисциплинарната преписка
са приобщени документи, представени от сектор ПП при ОДМВР – П.***: заверени
копия от приложения към Инструкция № 8121з-749/2014 г. за организацията по
дейностите по контрол на пътното движение за дата 29.01.2021 г., ежедневната
форма на отчет към пр. № 11 към чл.75,
ал.2, т.1 и график за провеждане на инструктаж и отвод на нарядите.
Изискани са и са приложени и документи, представени от сектор КАПО и ЧР към
отдел „Административен“ при ОДМВР – П.***: кадрови справки, длъжностни
характеристики и протоколи за запознаване с тях на служителите Ц.Б. и К. И..
Видно от протоколите, на двамата служители не са налагани дисциплинарни
наказания; мл.инспектор Ц.Б. е награждаван пет пъти с „писмена похвала“ – през
2003, 2004, 2014, 2017 и 2018 г., индивидуална парична награда от 650 лв. във
връзка с извънредното положение по повод пандемията Ковид-19 през м.април 2020 г.;
мл.инспектор К.В.***е награден с колективна парична награда през 2005 г., два
пъти с „писмена похвала“ – през 2018 и 2019 г. и два пъти с индивидуална
парична награда през 2020 г.
Данните и резултатите от
проверката са изложени в Обобщена справка рег. № 313р-6561/29.04.2021 г. В нея
са описани извършените действия на дисциплинарноразследващия орган, събраните
доказателства, направения анализ на същите, възприетите факти и обстоятелства.
Формирани са изводи и е направено предложение на мл.инспектор Ц.В.Б., за
извършено нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР „неспазване на
служебните правомощия“ да бъде наложено дисциплинарно наказание на основание
чл.200, ал.1, т.2, предл.1-во от ЗМВР „порицание за срок от шест месеца до една
година“; предложено е на мл.инспектор К.И.В.***да бъде наложено дисциплинарно
наказание на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР „порицание за срок от шест
месеца до една година“ за извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4
от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР“.
Въз основа на събраните
доказателства, дисциплинарната комисия е възприела следната фактическа
обстановка: на 29.01.2021 г. младши автоконтрольорите от сектор ПП в отдел ОП
при ОДМВР – П.*** Ц.В.Б. и К.И.В.***били на работа в наряд като АП 153 със
служебен автомобил „***“ с рег. № *** за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч. Водач
на автомобила бил жалбоподателя Б.. В 13:14 ч. той се намирал на път II-63, в местността
„Секирица“, в околностите на гр. Трън, и се движел към гр. Б.. В 13:14:36 ч.
вече бил на разклона за с. Ездимирци и в този моментК.В.***посочил с ръка нещо
пред колата. От записа на предната камера на автомобила се виждало, че това е
животно, което се намирало вдясно от пътното платно и с подскок напуснало
полезрението на камерата, отивайки надясно встрани от пътя. Автомобилът спрял
на мястото, на което се наблюдавало животното в 13:14:48 ч., стъклото на
предната дясна врата се спуснало и водачът му Ц.В.Б. извадил от кобура
служебния си пистолет „***“, спуснал предпазителя, вкарал патрон в цевта. В
този момент седящият до негоК.В.***се дръпнал встрани и назад, а Б. произвел
изстрел в посоката, в която се наблюдавало животното, след което прибрал
пистолета. На записите се виждало, че двамата автоконтрольори слизат от
автомобила, вдигат задния капак и напускат полезрението на камерите за времето
от 13:15:39 ч. до 13:19:13 ч. /т.е. за около пет минути/, след което се качват
обратно в службния автомобил.
Жалбоподателят, в дадените
писмени обяснения, не отрича, че на посочената дата, място и час, управлявайки
служебния автомобил „***“ с рег. № ***, забелязал до пътя диво животно, което
оприличил на чакал, и въпреки разпореждането на старшия на екипа К. В.***,
спрял колата, извадил пистолет „***“ и произвел изстрел по посока на животното,
след което слязъл, за да провери дали няма пострадали от изстрела. К. В.***, в
писменото си обяснение, заявява, че е забелязал животното до пътя, но когато
видял, че колегата му Б. има намерение да стреля, го предупредил да не прави
това. Той не докладвал за произшествието, защото жалбоподателя го бил уверил,
че сам ще направи това и освен това е възприел, че наличната в автомобила
система за видеонаблюдение записва всички техни действия и ръководителите вече
са уведомени.
Въз основа на събраните
доказателства комисията счела, че мл.инспектор Ц.В.Б., с действието си да
използва служебното си оръжие без това да е абсолютно необходимо, е извършил
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР - „неспазване
на служебните задължения“, във връзка с чл.87 от ЗМВР – „Полицейските органи
могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо: 1. при
въоръжено нападение или заплаха с оръжие; 2. при освобождаване на заложници и
отвлечени лица; 3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или
извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва
да избяга; 4. След предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано
по съответния ред за извършено престъпление от общ характер; 5. При вземане на
мерки за осигуряване на лична безопасност“.
На 05.05.2021 г.
жалбоподателят се е запознал с Обобщена справка рег. № 313р-6561/29.04.2021 г.
и правото си да даде допълнителни възражения в 24-часов срок. Удостоверил това
със собственоръчно изписан текст и подпис.
С Покана за изслушване и даване на
писмени обяснения рег. № 313р-7579/26.05.2021 г. директорът на ОДМВР - П.*** поканил мл.инспектор Ц.В.Б. да
даде писмени обяснения в срок до
24 часа.
Поканата е връчена на 27.05.2021 г., в 08:30
ч., но обяснения не са дадени. В 08:30 ч. на 16.06.2021 г. на жалбоподателя е
връчена нова покана – Покана за изслушване
и даване на писмени обяснения рег. № 313р-8642/15.06.2021 г. На следващия ден е издаден
Протокол рег. № 313р-8770/17.06.2021 г., в който е отразено, че след извършена
проверка в 11:00 ч. на 17.06.2021 г. в информационната система на МВР – ЦАИСДО,
не са установени регистрирани писмени обяснения/възражения от страна на младши
инспектор Ц.Б., което директорът на ОДМВР – П.*** е приел за отказ от страна на
служителя да се възползва от правото си да даде допълнителни обяснения или
възражения по зависещи от него причини.
При горните данни и на основание чл.194, ал.2, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.2, предл.1-во и
ал.2 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР, със Заповед № 313з-995/25.06.2021 г.,
директорът на ОДМВР – П.*** е наложил на Ц.В.Б. в качеството му на младши инспектор – младши
автоконтрольор I степен в група КПДГПА на сектор ПП към отдел ОП
при ОДМВР – П.***, дисциплинарно наказание
„порицание“
за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта, затова че
на 29.01.2021 г., на път II-63, в местността „Секирица“, с посока на
движение към гр. Б., преди разклона за с. Е.***, като водач на лек автомобил „***“
с рег. № ***, около 13:15 ч., след сваляне на стъклото на предна дясна врата на
купето на превозното средство, в нарушение на служебните му правомощия,
произвел изстрел със служебното си оръжие – пистолет „***“, в посоката на
оттегляне на диво животно – нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР –
„неспазване на служебните правомощия“, във връзка с чл.87, ал.1 от ЗМВР -
„Полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно
необходимо: 1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие; 2. при
освобождаване на заложници и отвлечени лица; 3. след предупреждение при
задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако
то оказва съпротива или се опитва да избяга; 4. След предупреждение за
предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено
престъпление от общ характер; 5. При вземане на мерки за осигуряване на лична
безопасност“.
Заповедта е връчена на жалбоподателя лично, срещу подпис, на 25.06.2021 г. Срещу нея е подадена Жалба вх. № 2275/05.07.2021 г., по която е образувано настоящото производство.
В хода на съдебното следствие от страна на жалбоподателя са
представени Разрешение № 20150134848 за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях на името на Ц.В.Б., издадено от 02 РУ
при ОДМВР - П.*** на 27.07.2020 г. и валидно до 26.07.2025 г., както и
Приложение към разрешение с № 20150134848/27.07.2020 г. Представени са и две
фотоснимки на пистолети „***“, но с различни номера.
При така установените факти, настоящият
състав на Административен съд – П.***, като извърши цялостна проверка по реда
на чл.168, ал.1 от АПК за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, по която е
образувано делото, е подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, от лице по чл. 147, ал.1 от АПК, чиито законни права
и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на пряк
съдебен контрол на основание чл.211 от ЗМВР, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.204, т.3
от ЗМВР, компетентен да издаде заповед за дисциплинарно наказание по чл. 197, ал.1, т.1 – 3 /в конкретния случай: чл.197, ал.1, т.3/ срещу него е
ръководителят на структурата по чл.37 от същия закон, който в случая е
директорът на ОДМВР – П.***. Това е и издателят на оспорения административен акт и същият отговаря на изискването за материална и териториална
компетентност.
Процесната заповед е обективирана е в изискуемата съгласно чл.204 от ЗМВР
писмена форма, с реквизити и съдържание, посочени в
чл.210, ал.1 от ЗМВР. В нея са индивидуализирани извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му
квалификация.
Мотивирана е и са обсъдени доказателствата,
въз основа на които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е
дисциплинарното наказание и основанието за налагането му. Посочен е срокът за
обжалване и пред кой орган.
Дисциплинарната отговорност е реализирана в
сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР. С оглед датата на установяване на
нарушението
/предвид данните в Справка рег.
№ 313р-6561/29.04.2021 г./ и неговото извършване на 29.01.2021 г., то оспорената Заповед № 313з-995/25.06.2021
г. се явява издадена не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Спазен е редът за провеждане на дисциплинарното производство, уреден в чл.205 и сл. от ЗМВР.
Проверката по случая е назначена след постъпването на данни за евентуално
извършени нарушения от служители на ОДМВР – П.*** със заповед на директора на
ОДМВР – П.*** с рег. № 313з-312/18.02.2021 г., с която е определен състава на
комисията и срока на завършването.
Констатациите на комисията са
обективирани в Обобщена справка рег. № 313р-6561/29.04.2021 г. и е предложено на дисциплинарнонаказващият
орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание порицание. В съответствие с чл.206, ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е
дал възможност на привлечения към дисциплинарна отговорност служител да направи обяснения. Последният не се е възползвал
от правото си и не е представил такива в определения срок.
С оглед на горното, съдът
намира, че са спазени правилата
за провеждане на дисциплинарното производство и не е налице нарушение по
чл.146, т.3 от АПК, представляващо основание за отмяна на заповедта, с която то
е приключило.
Относно приложението на
материалния закон и съответствието с неговата цел, съдът намира следното:
Оспореният административен акт е издаден на основание чл.194, ал.2, т.3, във вр. с чл.87, ал.1 от ЗМВР, вр. чл.200, ал.1, т.2 от ЗМВР – за неспазване на служебни
правомощия, в хипотезата на използване на служебно
оръжие без това да е абсолютно необходимо. Като неизпълнено е посочено задължението, следващо от разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗМВР, според която
„Полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно
необходимо: 1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие; 2. при
освобождаване на заложници и отвлечени лица; 3. след предупреждение при
задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако
то оказва съпротива или се опитва да избяга; 4. След предупреждение за
предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено
престъпление от общ характер; 5. При вземане на мерки за осигуряване на лична
безопасност“.
Същевременно, съгласно чл.200,
ал.1, т.2 от ЗМВР, посочена като правно основание за издаването на заповедта,
дисциплинарното наказание „порицание“ се налага за неизпълнение на разпоредбите
за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества;
боеприпаси; имущество; картотеки или службни карти, полицейски знаци или
документи.
В тази връзка съдът намира за
основателно възражението на жалбоподателя за недоказаност на твърдението, че е
използвал служебното си оръжие. Същият е представил доказателства, че притежава
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за тях, както и два пистолета с марка „***“, изглеждащи по един и същи начин
/разликата е само в нанесения номер/. Единият от тях е служебен, а другият –
личен. В хода на дисциплинарната проверка не са събрани данни и доказателства с
кой от тях е произведен изстрела при процесия случай, поради което не може да
се приеме за категоричен и обоснован извода на дисциплинарноразследващия орган,
а после и на дисциплинарнонаказващият, че Б. е използвал неправомерно служебно
зачисленото му оръжие. Не са събрани и доказателства, че е използвал служебни
боеприпаси.
Дисциплинарното обвинение не
може да почива на предположения. В случая то не е доказано по убедителен и
безспорен начин, поради което защитната теза на жалбоподателя не може да бъде
пренебрегната. Описанието на деянието и обстоятелствата, при които е извършено,
както и събирането на относими и надлежни доказателства, е от съществено
значение, за да се даде отговор на въпроса съставлява ли деянието дисциплинарно
нарушение и ако е така – за правилното квалифициране на същото и определянето
на нарушената законова разпоредба.
Горното води до извода, че разпоредбата на
чл.206 от ЗМВР е приложена формално, а това е довело до неправилно приложение
на материалния закон.
От изложеното следва, че е налице несъответствие между установените в
дисциплинарното производство факти и правния извод на дисциплинарнонаказващия
орган за квалифицирането им като неспазване на служебните правомощия, произтичащо
от неизпълнение на разпоредбите за използване на служебно оръжие.
Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и като такава, на основание чл.172, ал.2 от АПК, във вр.
с чл.211 от ЗМВР, следва да се отмени.
С оглед на
горния извод относно изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в размер на 810,00 лв.
/осемстотин и десет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 800,00 лв. /осемстотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед рег. № 313з-995/25.06.2021 г., издадена от
директора на ОДМВР – П.***, с която на основание чл.194, ал.2, т.3, чл.197,
ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.2, предл. първо от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР на Ц.В.Б.
с ЕГН ********** – мл. автоконтрольор I-ва степен
в група КПДГПА на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР – П.***, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година, считано от
датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА ОДМВР – П.***, със седалище и адрес на управление гр. П.***,
ул. Самоков, № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.В.Б. с
ЕГН ********** направените
по делото съдебни разноски в размер на 810,00 лв. /осемстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.211, изр.3-то от ЗМВР, не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ:/П/