Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,11. 03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на четвърти март
през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретаря Антоанета Луканова
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 874 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Т. И.Т. и Н.Г.Т., ответници
пред СРС, срещу решение № 485483 от 11.09.2018 г., постановено от СРС, 59
състав по гр.д.№ 18782 по описа за 2016 г. , с което в полза на „Т.С.“ ЕАД са
признати вземания по иска по чл.422 ГПК в размер на 2 260,78 лв.-
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*********ап.**, аб. № *****, за периода
м.11.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законната лихва за периода от
28.07.2014 г. до изплащането на вземането и сумата в размер на 219,38
лв.,представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2012 г. до 09.07.2014
г., както и в тяхна тежест са възложени разноските.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи за допуснати нарушения при
обсъждане на доказателствата, защото от ищеца били изпращани на ответниците
съобщения, че от м.05.2013 г. нямат стари задължения. Това следвало да се счита
за извънсъдебно признание, че не се дължат сумите.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението изцяло. Не се претендират разноски.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е постъпил отговор. Представено е
становище с което се сочи, че въззивните жалби са неоснователни. Претендират се
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Решение по в.гр.д.№ 874 по описа за 2019 г., с.2
Третото лице помагач на страната на
ищеца – „Н.и.“ ООД не взема становище по въззивните жалби. Не претендира
разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение всеки от въззивниците е уведомен
на 08.10.2018 г.
Въззивната жалба е подадена на 22.10.2018
г./по пощата/, следователно е в срока по
чл.259 ГПК.
С решението, което се обжалва е признато вземане в
полза на ищеца /пред СРС/ по отношение на въззивниците, следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
За издадената на 02.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 41350 по описа
за 2015 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжниците
са били уведомени на 19.03.2015 г. В срока по чл.414 ГПК – на 02.04.2015 г.
всеки един от длъжниците е подал възражение срещу така издадената заповед за
изпълнение.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за
сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 08.03.2016
г.
Исковата молба е подадена в СРС на 05. 04.2016 г.,
т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че ответниците като собственици на процесния топлоснабден имот са
потребители на топлинна енергия по смисъла на пар.1,т.42 от ЗЕ. Това
обстоятелство било прието и съответно обявено за безспорно по делото. Размерът
на дължимите суми бил установен от заключенията на съдебно-техническата и
съдебно-счетоводна експертизи и възлизал общо в размер на 2 480, 25 лв.,
от която сума - главница в размер на 2 260,87 лв. и лихва за забавеното й
издължаване в размер на 219,38 лв.
По доводите
във въззивната жалба:
Видно от заключението на допуснатата, изслушана и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /СЧЕ/ няма данни за извършени
плащания на суми, касаещи процесния период – м.11.2011 г. до м.04.2013 г.
В публичното съдебно заседание, състояло се на
17.11.2017 г. пълномощникът на въззивниците, ответници пред СРС, с оглед констата-
Решение
по в.гр.д.№ 874 по описа за 2019 г., с.3
циите
на вещите лица за дължимост на претендираните суми, е поискал да му бъде дадена
възможност да формулира въпроси на вещите лица. В следващото о.с.з. вещите лица
са отговорили на въпроси на адв.Т. като е посочено, че за периода 2011 г.- 2013
г. до имота е била доставяна топлинна енергия. В това заседание адв.Т. отново е
поискал възможност и такава му е била дадена от съда, да формулира допълнителни
въпроси на експертите, както и да представи доказателства във връзка с
твърдението, че доверителите му нямат задължения. Видно от съдебният протокол,
отразяващ процесуалните действия на съда и страните в о.с.з. на 14.05.2018 г.
адв.Т. е заявил, че няма доказателствени искания.
При това положение тезата на ответниците, че са
заплатили на ищцовото дружеството дължимите за периода по исковата молба, суми,
се явява недоказано.
Настоящият съдебен състав намира, че дължимостта на
процесните суми е установена от заключенията на съдебно-техническата и
съдебно-счетоводна експертизи.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред СРС, правилно са
разпределени разноските –претенциите са били изцяло уважени.
Пред
въззивната инстанция – при този изход
на спора на въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски, изразяващи се в юрк.възнаграждение,
което съдът определя в размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ –
100 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 485483 от 11.09.2018 г., постановено от СРС, 59 състав по гр.д.№ 18782 по
описа за 2016 г., изцяло.
ОСЪЖДА
Т. И.Т., ЕГН ********** и Н.Г.Т., **********,***, съдебен адрес:*** – адв. П.Т.,
да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
в размер на 100 лв.-юриск.възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца – „Н.и.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Решение по в.гр.д.№ 874 по описа за 2019 г., с.4