№ 25
гр. Пловдив , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20215000500226 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№8697/03.08.2021 г. от К. на с. в.
против решение № 174/14.07.2021 г. ,постановено по гр.д.1061/2010 г. по
описа на ОС – С. З.,в частта ,в която е прието за установено,че М. Н. В.- ЕГН
********** е собственик на 4/16 ид.части, Д.И. А. ЕГН ********** е
собственик на 2/16 ид.части, СТ. П. ИВ.- ЕГН ********** е собственик на
2/16 ид.части, М. П. П.- ЕГН ********** е собственик на 2/16 ид.части;
непълнолетната АН. АЛД. Б.- ЕГН **********/действаща лично и със
съгласието на своята майка М. В. Б.- ЕГН **********/, е собственик на 1/16
ид.част и малолетния В. АЛД. Б.- ЕГН ******/действащ чрез своята майка и
законен представител М. В. Б.- ЕГН **********/ е собственик на 1/16 ид.част
от реална част, по отношение на К. на с. в./КСВ/- ЕИК ******, гр.С., бул. Г.
Т., № ***- относно недвижими имоти ,както следва :
а/ в размер на 14 кв.м., от поземлен имот с идентификатор *********,
намираща се в югоизточната част на имота, целият с площ целият с площ
109263 кв.м., при съседи: *******; *********; ******; ********;
********; ********; ********; *******; ********* ********; *********;
********;
б/ в размер на 2123 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ********,
намираща се в североизточната част на имота, целият с площ 182089 кв.м.,
1
при съседи: ******; **********; *********; **********;
********; *******8; ***********; ***********; *********; ********;
*******6; *******5; **********; *********; **********; ********;
***********; **********;
КАКТО И в частта ,в която КСВ е осъдено да предаде собствеността и
владението върху посочените имоти ,а също и са присъдени разноски.
По съображенията ,подробно изложени във въззвната жалба
жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност ,неправилност и
необоснованост на решението в неговата атакувана част и заявява искане в
тази част решението да бъде отменено и предявеният ревандикационен иск
да бъде отхвърлен ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемите А. - М. А. Б. ,действаща лично и със съгласието на майка
си М. В. Б. ,В. АЛД. Б. ,действащ чрез майка си М. В. Б. ,Д. И. А. ,СТ. П. ИВ.
,М. П. П. и М. Н. В. ,представлявани от адв.М.Г. са депозирали отговор ,с
която оспорват въззивната жалба и поддържат доводи за правилност на
решението в неговата обжалвана част и заявяват искане същото да бъде
потвърдено ведно с присъждане на разноски.
Третото лице помагач на ответника КСВ – М. о. поддържа изцяло
въззивната жалба на първия и счита решението ,в неговата обжалвана част за
неправилно.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и са налице всички други законови
изисквания за нейната редовност, поради което тя е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Гр.д. 1061/2010 г. по описа на ОС – С. З. е образувано по искова
молба/многократно уточнявана/ от общо шест броя ищци, които заявяват, че
всички те са наследници по закон на техен общ наследодател С. И. Д./бивш
жител на гр.С. З./ и че с оглед наследственото правоприемство те притежават
съответните идеални части от реституиран недвижим имот, находящ се в
строителните граници на гр.С. З., в м.“П. к.“, като М. Н. В. притежавала 4/16
ид.ч., Д.И. А. притежавала 2/16 ид.ч., СТ. П. ИВ. притежавал 2/16 ид.ч., М. П.
П. притежавала 2/16 ид.ч., непълнолетната А. М. А. Б./действаща лично и със
съгласието на майка си М. В. Б./, притежавала 1/16 ид.ч. и малолетния В.
АЛД. Б./действащ чрез своята майка и законен представител М. В. Б./
притежавал дял 1/16 ид.ч. от наследството- или всички ищци по делото
претендират, че притежават по наследство общ дял в размер на 3 / 4 ид. части
от спорни недвижим имот. Претендират спрямо ответниците О. С. З. ,К. на с.
в./КСВ/ и Г. ЕАД / в несъстоятелност / по реда на чл.108 от ЗС да им бъде
2
предадена собствеността и владението върху отделно подробно описани
части от този имот ,които се ползват от ответниците без основание.
С решение № 211 / 22.07.2017 г. на ОС – С. З. ,постановено по гр.д.76 /
2015 г. по описа на същия съд ,влязло в сила ,е признато за установено по
отношение на КСВ ,че към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралния регистър на гр.С. З. със Заповед № РД – 18- 65/ 30.05.2008 г.
настоящите ищци са съсобственици с общ дял 3 / 4 ид.ч.на част в размер на
14 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *********,както и че е налице
грешка и непълнота в КККР ,одобрени с посочената заповед ,изразяваща се в
погрешно отразяване на посочената част към поземлен имот с идентификатор
********* и погрешно записване на същата на МО съобразно скица
,неразделна част от решението ;
Признато е за установено по отношение на КСВ , че към момента на
одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.С. З. със
Заповед № РД – 18- 65/ 30.05.2008 г. настоящите ищци са съсобственици с
общ дял 3 / 4 ид.ч.на част в размер на 2123 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор ********, както и че е налице грешка и непълнота в КККР
,одобрени с посочената заповед ,изразяваща се в погрешно отразяване на
посочената част към поземлен имот с идентификатор ********* и погрешно
записване на същата на МО съобразно скица ,неразделна част от решението .
Искове с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР / отм./ сега чл.54 ал.2
от настоящите ищци са уважени и по отношение на Г. ЕАД и О. С. З..
След влизане в сила на това решение и възобновяване на
производството по настоящето дело ,което е било спряно,ищците са
конкретизирали петитума на предявените от тях искове като са го съобразили
с диспозитива по посоченото по –горе решение ,постановено по иск по чл.53
ал.2 от ЗКИР/ отм/ досежно индивидуализацията на имотите,,а с определение
от 24.01.2020 г. съдът е допуснал уточнение по отношение на исковите
претенции спрямо КСВ в частта досежно поземления имот ,в която попадат
претендираните от ищците част от 14 кв.м. и съответно 2123 кв.м. поради
разделяне на предишните имоти с идентификатори съответно *********,и
********* като ги е съобразил с актуалното им положение и обозначение.
С обжалваното решение съдът е уважил изцяло предявените искове
като въззивна жалба е постъпила от КСВ и Г. ЕАД / в несъстоятелност / като
последната е върната с разпореждане на съда ,което не е било обжалвано.
Следователно предмет на разглеждане е решението на ОС – С. З. само в
частта ,в която е признато за установено по отношение на КСВ ,че ищците са
собственици в съответни ид.ч. на част от имот в размер на 14 кв.м., от
3
поземлен имот с идентификатор *********, намираща се в югоизточната част
на имота, целият с площ 109263 кв.м., при съседи: *******; *********;
******; ********; ********; ********; ********; *******; *********
********; *********; ********;КАКТО и на част от имот в размер на 2123
кв.м. от поземлен имот с идентификатор ********, намираща се в
североизточната част на имота, целият с площ 182089 кв.м., при съседи:
******; **********; *********; **********; ********; *******8;
***********; ***********; *********; ********; *******6; *******5;
**********; *********; **********; ********; ***********; **********; , А
СЪЩО така е осъдил посочения ответник да им предаде собствеността и
владението досежно тези части.
Правото на собственост в лицето на ищците досежно процесните части
и на твърдяното от тях основание , а именно земедеска реституция, към 2008
г. е безспорно доколкото по този въпрос е формирана сила на присъдено
нещо и същата обвързва ответника КСВ ,тъй като е бил страна в спора по
гр.д.76 / 2015 г. по описа на ОС – С. З. ,по което е постановено решението по
исковете по чл.53 ал.2 / отм/ от ЗКИР.В настоящето производство посоченият
ответник ,за да може да успешно да отрече правата на ищците следва да
противопостави възражения ,почерпени от факти и обстоятелства след
посочената 2008 г. ,каквито възражения от страна на същия изцяло липсват.В
срока за отговор на исковата молба ,след конституирането му като ответник
,същият е поддържал ,че имоти с идентификатори ********* и ********* са
публична държавна собственост ,предоставени за управление на МО с НА №
1*********. ,както и на основание Решение на МС № 404 /06.06.2001 г.
,изменено с решение на МС № 66/05.02.2006 г. за първия имот и на
основание „Други № 88 / 12.06.197 г. на княз Фердинанд за втория поземлен
имот.Със Заповед № ЗС – 2053/ 30.06.2011 г-. на Министъра на отбраната тези
имоти са предоставени за управление на Сухопътните войски като
самостоятелно юридическо лице.Тези възражения са били поддържани и в
последващ отговор ,постъпил след разделяне на производството и отделянето
на иска по чл.53 ал.2 / отм/ от ЗКИР в отделно производство ,по което е
образувано казаното вече гр.д. 76 /2015 г. по описа на ОС – С. З..
Тези възражения са били поддържани и по иска по чл.53 ал.2 / отм/ от
ЗКИР ,поради което са преклуридани от силата на присъдено нещо с
решението на гр.д. 76 / 2015 г. по описа на ОС – С. З..
С протоколно определение от 07..06.2016 г. производството по
настоящето гр.д. 1061/2010 г. е спряно до приключване на гр.д.76/ 2015 г. по
описа на ОС – С. З.,възобновено с определение от 05.06.2019 г. При спиране
на производството по делото всички процесуални действия ,извършени до
момента запазват своето действие ,а след възобновяването на производството
същото започва от това процесуално действие ,при което е било спряно. В
случая производството е било спряно след размяна на книжа и няколко
4
съдебни заседания ,поради което с неговото възобновяване нов срок за
отговор на исковата молба не започва да тече ,поради което и независимо ,че
съдът е дал възможност за отговор в 1 месечен срок от връчване на
съобразената с влязлото в сила решение по иска по чл.53 ал.2 / отм/ ЗКИР
досежно индивидуализацията на имотите искова молба,то постъпилият в
резултат на това отговор от ответника КСВ не съставлява такъв по смисъла на
чл.131 от ГПК ,срокът за което е изтекъл далеч преди спирането и съответно
възобновяване на производството по делото.Това е от значение доколкото с
постъпилия на 12.08.2019 г. ответникът КСВ въвежда нови възражения ,а
именно ,че процедурата по земеделска реституция ,от който ищците черпят
права не е приключила ; че реституционното решение на съда няма
конститутивен ефект и не е обвързващо за ответника ,тъй като държавата не е
участвала в реституционното производство;че е налице недопустимост за
реституция ,тъй като процесната земя не е годен обект за възстановяване.
Поддържа се и вече направеното възражение,че процесните имоти са в
управление на Сухопътните войски и са със статут на публична държавна
собственост.В условията на евентуалност се прави възражение за подобрения
,без същите да са конкретизирани по обекти и стойност , заявено е право на
задържане до заплащане на подобренията ,както и възражение за изтекла в
негова полза придобавна давност ,която счита ,че е започнал ада тече считано
от 1973 г.
Тези нововъведени възражения, от една страна ,се явяват преклудирани
като заявени далеч след изтичане на срока за отговор , а от друга страна са
преклудирани от силата на присъдено нещо ,формирана с влязлото в сила
решение по гр.д. 76 /2015 г. по описа на ОС – С. З. доколкото КСВ ,бидейки
ответник по иска по чл.53 ал-.2 / отм/ от ЗКИР ,който е иск за собственост ,е
следвало да изчерпи всички възражения ,които има срещу иска ,оборвайки
претендираното от ищците право на собственост като силата на присъдено
нещо преклудира не само възраженията ,които ответникът е поддържал ,но и
тези ,които е имал ,но не е предявил.
С оглед на казаното безспорно е ясно ,че правото на собственост в
лицето на ищците към 2008 г. е установено с влязло сила съдебно решение.
Не се повдигнаха от ответника КСВ възражения ,отричащи правото им на
собственост към настоящия момент ,които да са почерпени от факти
,настъпили след 2008 г. ,поради което следва да се приеме ,че ищците са
собственици и към настоящия момент на процесните части от поземлените
имоти , ползващи се от ответника КСВ и в съответната за всеки ищец ид.ч.
,поради което предявеният ревандикационен иск в неговата установителна
част се явява основателен и доказан .Същият е такъв и в неговата осъдителна
част доколкото е безспорно ,че процесните части се владеят от ответника
КСВ без да е налице правно основание за това ,противопоставимо на правото
на собственост на ищците.
5
Ето защо така предявените искове следва да бъдат уважени като
основателни и доказани и първоинстанционният съд ,като е постановил
решение ,с което е стигнал до същите фактически и правни изводи и е
уважил исковете е постановил правилно решение ,което в неговата атакувана
част следва да бъде потвърдено.
Следва с оглед изхода на делото на въззиваемите страни да бъдат
присъдени разноски в размер на 2 000 лв. ,представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ето защо съдът ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 174/14.07.2021 г. ,постановено по гр.д.
1061/2010 г. по описа на ОС – С. З. в частта ,в която е прието за установено по
отношение на К. на с. в. ЕИК ****** ,че М. Н. В.- ЕГН ********** е
собственик на 4/16 ид.части, Д.И. А. ЕГН ********** е собственик на 2/16
ид.части, СТ. П. ИВ.- ЕГН ********** е собственик на 2/16 ид.части, М. П.
П.- ЕГН ********** е собственик на 2/16 ид.части; непълнолетната АН. АЛД.
Б.- ЕГН **********/действаща лично и със съгласието на своята майка М. В.
Б.- ЕГН **********/, е собственик на 1/16 ид.част и малолетния В. АЛД. Б.-
ЕГН ******/действащ чрез своята майка и законен представител М. В. Б.-
ЕГН **********/ е собственик на 1/16 ид.част от реална част от недвижими
имоти ,както следва :
а/ в размер на 14 кв.м., от поземлен имот с идентификатор *********,
намираща се в югоизточната част на имота, целият с площ целият с площ
109263 кв.м., при съседи: *******; *********; ******; ********;
********; ********; ********; *******; ********* ********; *********;
********;
б/ в размер на 2123 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ********,
намираща се в североизточната част на имота, целият с площ 182089 кв.м.,
при съседи: ******; **********; *********; **********;
********; *******8; ***********; ***********; *********; ********;
*******6; *******5; **********; *********; **********; ********;
***********; **********;
КАКТО И в частта ,в която К. на с. в. ЕИК ****** е осъдено да предаде
собствеността и владението върху посочените имоти ,а също и са присъдени
разноски.
6
ОСЪЖДА К. на с. в./КСВ/- ЕИК ******, гр.С., бул. Г. Т., № *** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Н. В.- ЕГН **********, Д.И. А. ЕГН **********, СТ. П.
ИВ.- ЕГН **********, М. П. П.- ЕГН **********, непълнолетната АН. АЛД.
Б.- ЕГН **********/действаща лично и със съгласието на своята майка М. В.
Б.- ЕГН **********/ и малолетния В. АЛД. Б.- ЕГН ******/действащ чрез
своята майка и законен представител М. В. Б.- ЕГН ********** / разноски за
настоящата инстанция в размер на 2 000 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на КСВ –
М. о..
Решението е подлежи на обжалване в 1 месечен срок от връчването
му до страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7