РЕШЕНИЕ
№ 1152
гр. Варна , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ в публично заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С. Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С.Т. Гражданско дело № 20213110106551 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.XXV - „Бързо производство”от ГПК / на осн.чл.146,
ал.2 СК вр.чл.310, т.6 ГПК/.
Производството по делото е образувано по искова молба от А. А. М., с ЕГН
**********, представляван от своята майка и законен представител А. А. Р., с ЕГН
********** и К. АК. М., с ЕГН **********, непълнолетна действаща със съгласието на
своята майка и законен представител А. А. Р., с ЕГН ********** и тримата с адрес с. ***,
община ***, област ***, действащи чрез пълномощника си адвокат Д.П. – АК ***против А.
М. Ю., с ЕГН ********** и адрес **********, с която са предявени обективно и субективно
кумулативно съединени искове, както следва:
За осъждане ответника АК. М. ЮС. да заплаща в полза на А. А. М., чрез неговата
майка и законен представител А. А. Р. месечна издръжка в размер на 200 лева, с падеж
първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от предявяване на иска –
10.05.2021г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл.143 СК;
За осъждане ответника А. М. Ю. да заплаща в полза на К.А. М., действаща със
съгласието на своята майка и законен представител А. А. Р. месечна издръжка в размер на
300 лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от
предявяване на иска – 10.05.2021г. до настъпване на основание за изменение или
1
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на
основание чл.143 СК;
За осъждане ответника А. М. Ю. да заплати в полза на А. А. М., чрез неговата
майка и законен представител А. А. Р. сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева,
представляваща дължима издръжка за минал период от една година, считано от предявяване
на иска – 10.05.2021г., на основание чл.149 вр. чл.143 СК и
За осъждане ответника А. М. Ю. да заплати в полза на К.А. М, действаща със
съгласието на своята майка и законен представител А. А. Р. сумата от 3600 /три хиляди и
шестстотин/ лева, представляваща дължима издръжка за минал период от една година,
считано от предявяване на иска – 10.05.2021г., на основание чл.149 вр. чл.143 СК.
Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че ответникът А. М. Ю. е баща на децата А. А. М., роден на*** г. и К. А.
М., родена на ***г. Родителите на децата нямали сключен граждански брак и се намирали
във фактическа раздяла от три години. След раздялата на родителите, грижи за
отглеждането, възпитанието и издръжката на децата полагала само майката А. А. Р., а
бащата не взимал никакво участие. Възможностите на бащата да дава издръжка били
големи, тъй като през голяма част от годината работел във ***и получавал значителни по
размер доходи. Освен това бащата нямал задължение за издръжка към други деца. От друга
страна възможностите на майката да осигурява сама издръжката на децата били силно
ограничени, тъй като тя е безработна, получава само семейни добавки за двете деца от
Дирекция „Социално подпомагане" и разчитала на финансовата помощ на баща си и брат
си. И двете деца били ученици и се нуждаели от значителни средства за издръжката им.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител.
Исковите претенции се оспорват по размер като прекомерни и се прави искане за
отхвърляне на същите за размера надвишаващ минималния размер на издръжката определен
в закона.
В открито съдебно заседание ищците, чрез проц. представител поддържат исковите
претенции и молят същите да бъдат уважени. Ответникът, чрез особен представил, оспорва
исковата претенция за сумата над минималния определен в закона размер.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От представени с исковата молба надлежно заверени преписи от удостоверения за
раждане се установява, че А. А. Р. и А.М.Ю. са родители на децата А. А. М., роден на ***г.
2
и К. А. М., родена на ***г. /л.5-6/.
А.А. Ю. е ученик в ***клас в Основно училище „***“ **********, а К. АК. М. е
ученик в ***клас в *** в същото село през учебната 2020/2021г., което се установява от
представени служебни бележки от посочените учебни заведения /л.8-9/.
За периода от 01.09.2020г. до 28.02.2021г. на майката А. А. Р. са изплатени
социални помощи/добавки в общ размер на 575 лева, за което е издадено удостоверение от
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. *** /л.7/.
Ответникът А. М. Ю. няма други ненавършили пълнолетие деца, видно от
служебно извършена справка в Национална база данни „Население“ /л.17/.
За изясняване на фактическата страна на спора са изслушани също показанията на
свидетелите И.Р. К. и В. Л.И., водени от ищцовата страна.
В показанията си свидетелката К. твърди, че живее в с. ***от около 20 години и
познава А.Р. и А.М. и децата им. От около 3-4 години А. и А. не живеели заедно и майката
се грижела за отглеждането и възпитанието на децата. Ответникът не живеел в селото, като
за последно се прибрал преди около две-три години. Тогава се похвалил в селото, че живее
във ***, работел там и получавал по три хиляди, три хиляди и петстотин евро месечно. При
това посещение децата отишли при ответника в гр. ***, след което се върнали с автобус, а
баща им не им дал пари за билети и се наложило майката да плати билетите при
пристигането на децата в селото. Ответникът живеел с друга жена, не плащал издръжка за
децата си и не помагал финансово за отглеждането им.
Свидетелката И. заявява, че познава А. и А. от доста време. Двамата били
разделени от три-четири години. Децата били големи, ходели на училище и имали нужда от
дрехи, обувки, тетрадки. А. живеела с децата в с. *** и сама се грижела за децата.
Ответникът се прибирал в селото преди около година и се похвалил, че живее във ***и
получава три хиляди евро. При прибирането си взел децата, а след това ги изпратил по
автобуса без нито една стотинка. Автобусът спрял пред къщата на А. за да плати билетите
на децата от гр.***до с. ***. Ответникът не давал средства за издръжката на децата след
раздялата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като дадени под страх от наказателна
отговорност, последователни и не противоречащи на другите събрани по делото
доказателства.
В социален доклад, изготвен от служители на Дирекция „Социално подпомагане“ –
*** се посочва, че преките грижи за децата А.А. Ю. и К. А. М. се полагат от майката А. А.
Р. и съжителстващия с нея Б.Ю.. Задоволени били базовите потребности на децата. А.Р.
била всеотдаен родител, отдаден изцяло на своите деца. Същата била трудово ангажирана от
около три месеца и получавала месечно възнаграждение в размер около 600 лева.
3
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.143, ал.1 и чл.149 вр. чл.143, ал.1 СК
за осъждане на ответника А. М. Ю. да заплаща месечна издръжка на своите ненавършили
пълнолетие А. А. М., роден на ***г. и К. А. М., родена на ***г. Предявените искове бяха
доказани по своето основание от факта, че ответника е родител на децата и като такъв
безусловно дължи издръжка на същите. Задължението на родителите да заплащат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК е
безусловно и не зависи от това дали родителят е работоспособен и дали може да се издържа
от имуществото си.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че родителите са
във фактическа раздяла от повече от три години, като в този период преките грижи за
отглеждане и възпитание на децата са поети от майката, а бащата не е предоставял средства
за децата.
Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка
на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Към датата на
провеждане на съдебно заседание размера на минималната работна заплата за страната е 610
лв., определена с ПМС № 320/20.12.2018 г., поради което размерът на дължимата месечна
издръжка не може да бъде определен на по-малко от 162.50 лева. Подобен размер на
месечна издръжка би бил подходящ за дете на ниска възраст и нисък размер на
получаваните от родителя доходи. В настоящето производство се касае за определяне на
издръжка за деца на единадесет и на петнадесет годишна възраст, които посещават учебни
заведения и са необходими всички свързани с това разходи. Получаваните от майката
доходи са в размер близък до минималния за страната. В производството бяха събрани
доказателства, че ответникът работи в чужбина и получава месечно трудово възнаграждение
в размер не по-нисък от 3000 евро. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели, а сведения за местоживеенето на ответника и получаваното от него трудово
възнаграждение свидетелите са получили именно от ответника при последното му
прибиране в с.***. Ответникът няма други ненавършили пълнолетие деца, на които да
дължи издръжка.
Предвид установените по делото нужди на децата и възможностите на родителите
да осигуряват издръжка, съдът намира претендираните с исковата молба размери на текуща
и за минал период издръжка за определение в справедлив размер и подходящ спрямо
нуждите на децата и възможностите на родителите да осигуряват издръжка. Исковите
претенции са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в
4
полза на ВРС и дължимите по делото такси и разноски в общ размер на 1060 лева, от които
720 лева държавни такси за исковете за текуща издръжка, 240 лева държавни такси за
исковете за издръжка за минал период и 100 лева възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. Ю., с ЕГН ********** и адрес ********** ДА ЗАПЛАЩА на А. А.
М., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. А. Р., с ЕГН
********** и двамата с адрес с. ***, община ***, област ***месечна издръжка в размер на
200 /двеста / лева, считано от датата на предявяване на иска - 10.05.2021г. до настъпване на
предвидени от закона основания за изменението й или прекратяването й, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, на основание чл.143, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА А. М. ЮС., с ЕГН ********** и адрес ********** ДА ЗАПЛАЩА на К.
А. М., с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител
А. А. Р., с ЕГН ********** и двамата с адрес с. ***, община ***, област ***месечна
издръжка в размер на 300 /триста/ лева, считано от датата на предявяване на иска -
10.05.2021г. до настъпване на предвидени от закона основания за изменението й или
прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, на основание
чл.143, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА АК. М. Ю., с ЕГН ********** и адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. А.
М., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. А. Р., с ЕГН
********** и двамата с адрес с. ***, община ***, област ***сумата от 2400 /две хиляди и
четиристотин/ лева, представляваща дължима издръжка за минал период от една година,
считано от предявяване на иска – 10.05.2021г., на основание чл.149 вр. чл.143 СК.
ОСЪЖДА А. М. Ю., с ЕГН ********** и адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. А.
М., с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител А.
А. Р., с ЕГН ********** и двамата с адрес с. ***, община ***, област ***сумата от 3600 /три
хиляди и шестстотин/ лева, представляваща дължима издръжка за минал период от една
година, считано от предявяване на иска – 10.05.2021г., на основание чл.149 вр. чл.143 СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в тази му част на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. М. Ю., с ЕГН ********** и адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата
от 1060 лв. /хиляда и шестдесет лева / представляваща дължими държавни такси в размер на
960 лева и разноски за особен представител в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от датата, на която е следвало да бъде обявено – 20.09.2021г.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6