Решение по КНАХД №2440/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба от Зам. Кмета на Община Варна чрез процесуалния му представител ю.к. С. Д., против Решение №1127/25.09.2025г по АНД № 5100/2024г на ВРС, 44-ти с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП № 650/18.11.2024г и наложената на С. Ж. Ж., [ЕГН], от гр.Варна, глоба в размер на 50лв. на осн.чл.178е от ЗДвП. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН - неправилно приложение на материалния закон, като конкретно се оспорват доводите на ВРС за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на НП. Излагат се съображения за законосъобразност на постановлението, въз основа на които се претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП; претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание по същество касаторът се представлява от ю.к. С. Д., която поддържа изцяло жалбата, както и претенцията за присъждане на разноски.

Ответникът С. Ж. чрез пълномощника си адв.А. Д. от *** с писмения си отговор оспорва жалбата като неоснователна. Конкретно сочи, че е ангажирал доказателства, че тротоарът, върху който е бил паркиран собствения му л.а., е определен от общинската администрация за паркиране на МПС със специални тротоарни плочи; че собственият му л.а. „Опел“ е с максимална маса под 2.5 тона; че не е доказано кой е водачът, паркирал л.а. на тротоара; че към момента на нарушението Ж. е бил на работа по график на място, различно от мястото на паркиране; че не е установено по несъмнен начин, че нарушението е извършено в кв. Аспарухово, като според касатора то е извършено в кв. Аспарухово ; че с липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението в НП е нарушено правото на защита на ответника. С тези съображения настоява за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, и претендира присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява; адв.Д. е депозирал писмени бележки, с които поддържа исканията си пред съда.

Участващият в производството представител на Варненска Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.

 

Касационната инстанция преценява жалбата като основателна.

 

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел от фактическа страна, че на 09.09.2024г около 10:42ч св.Р. Р. – полицай в сектор „Общинска полиция“ към ОДМВР – Варна, извършвайки обход на ул ."Средец" до Детска ясла №9 в жк. Аспарухово в гр.Варна, установил, че л.а.“ Опел“ с рег. № [рег. номер], собственост на касационния ответник С. Ж. Ж., [ЕГН], е паркиран върху тротоар. Преценявайки, че с това своя поведение Ж. е извършил нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДВП, на място св. Р. наложил глоба с фиш в размер на 50лв. Срещу същия на Ж. депозирал възражение на 16.10.2024г, в което изразил несъгласието си с описаната във фиша фактология. В тази връзка св.Н. К. – командир на отделение в сектор „Общинска полиция“ към ОДМВР – Варна съставила против него АУАН от 30.10.2024г за същото нарушение, квалифицирано по чл.94 ал.4 от ЗДвП. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпило възражение против АУАН, преценено от АНО като неоснователно, след което било издадено и НП, възпроизвеждащо изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.178е от ЗДвП на Ж. била наложена глоба в размер на 50 лв.

При така установената фактология от правна страна съдът приел, че нарушението е безспорно доказано от фактическа страна, и същевременно - че в процедурата по издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизпълнение на изискването на чл.57 ал.1 от ЗАНН за пълно описание на нарушението. По-конкретно съдът приел, че НП не съдържа съществени белези на наказуемо по чл.94 ал.3 от ЗАНН деяние, а именно – липсват твърдения, че това място не е сред разрешените за паркиране места и че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци. Така съдът достигнал извод, че НП е постановено при неизяснена фактическа обстановка – още повече, че в случая не е направена и фотоснимка, която да удостовери деянието, за което е ангажирана отговорността на Ж.. Като счел, че констатираното процесуално нарушение е от категорията на съществените, съдът отменил НП като незаконосъобразно, и присъдил на касационния ответник адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

Настоящата инстанция счита, че така достигнатият краен правен извод противоречи на описанието на нарушението в НП, поради което – и на приложимите в случая процесуални и материалноправи норми.

По силата на чл.94 ал.3 изр.2 от ЗДвП престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона (1) се допуска върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места (2), успоредно на оста на пътя (3), ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци (4). Четирите условия за допустимост на паркирането върху тротоар в населено място в цитирания текст са предвидени в условията на кумулативност, т.е. липсата дори само на едно от тях резултира в забрана за такова паркиране. В конкретния казус по отношение на л.а. на С. Ж. в НП е посочено, че е паркиран на тротоар, който не е определено място за тази цел от собственика на пътя или от администрацията. Определеното място за паркиране върху тротоар от собственика на пътя или администрацията, която го стопанисва, се обозначава със знак Д20 (чл.54 ал.2 т.5 от ППЗДвП) и с допълнителна табела Т12 (чл.55 ал.9 и чл.61 от ППЗДвП), която указва времето, в което паркирането е разрешено, или времетраенето, до което то се ограничава; посоката и разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни средства, за които той е предназначен, и начинът на паркиране. Сред събраните в хода на съдебното следствие пред ВРС гласни и писмени доказателства липсват такива за наличие на двата пътни знака върху тротоара до Детска градина №9 в ж.к. Аспарухово, което е обяснимо дори в оглед ширината му от 1 метър (видна и от фотоснимките), обективно изключваща спазването на законоустановеното изискване за разстояние от минимум 2 метра за преминаване на пешеходци. Поради изложеното твърдението на касационния ответник, че мястото за паркиране върху тротоара било обозначено със специални тротоарни плочи, е несъстоятелно.

Неизпълнението на това условие за допустимост на паркирането върху тротоар в населени места е изрично и ясно описано както в АУАН, така и в НП, което е достатъчно за обективната съставомерност на вмененото административно нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП, без да е необходимо да се изследват и описват и останалите три условия на текста и да се събират доказателства дали и те са изпълнени. Описанието на обективните признаци на нарушението в посочения обем в случая очевидно е било напълно достатъчно и за нарушителя, за да разбере извършването на какво точно нарушение му е вменено и да организира защитата си срещу него – което Ч. е направил напълно адекватно, оспорвайки глобата с фиш, АУАН по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН, и НП пред съда. Поради изложеното и в отклика от въззивния съдебен състав настоящият приема, че съдържанието на НП не е обременено с недостатък по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, и с наличното описание на нарушението в АУАН и в НП не е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо или осуетяващо правото на защита на наказаното лице. Същевременно АУАН и НП са издадени при установена в пълнота релевантна фактология, обосноваваща еднозначен извод за извършено обективно и субективно съставомерно нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП от С. Ж., което е безспорно доказано и правилно квалифицирано от АНО, и за него законосъобразно е ангажирана отговорността му чрез налагане на глоба в специалния минимум от 50лв. по приложимия чл.178е от ЗДвП в актуалната й за казуса редакция, преди увеличението на глобата на 100лв. с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025г. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в предвидените за това срокове по чл.34 от ЗАНН, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяна на НП, и при правилно приложение на материалния закон, като е наложена глоба в минимален размер за доказано и съставомерно административно нарушение.

По изложените съображения изводът на въззивния съдебен състав за отмяна на НП е незаконосъобразен, което налага отмяна на решението му и постановяване на ново такова по същество, с което НП да бъде потвърдено, като се даде възможност да настъпят целените с него правни последици.

При този изход на делото претенцията на касатора за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размер на 130 лв. на осн.чл.143 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран и на осн.чл.222 ал.1 от АПК касационният съдебен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение №1127/25.09.2025г по АНД № 5100/2024г на ВРС, 44-ти с-в, вместо което ПОСТАНОВЯ:

ПОТВЪРЖДАВА издаденото от Зам. Кмета на Община Варна НП № 650/18.11.2024г и наложената на С. Ж. Ж., [ЕГН], от гр.Варна, глоба в размер на 50 (петдесет) лв. на осн.чл.178е от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. Ж. Ж., [ЕГН], от гр.Варна, да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет) лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.