Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
П., 10.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно заседание проведено
на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Михаил Алексов
като
разгледа гр. д. № 01919 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и в условията на
евентуалност с искове чл.
55/59, вр. чл. 79 ЗЗД.
Производството по делото e образувано по искова молба подадена
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П. 2303 кв.„Мошино” ТЕЦ „Република”,
представлявано от Изпълнителния директор
СРЕЩУ "Си Ви Кар" ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от В.С.Л.
С искане да бъде установено спрямо ответника, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.”
АД ЕИК ********* гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния
директор сумата в общ размер от 627.12 лв. лв. /Шестстотин
двадесет и седем лв. и 12 ст./, от която сума главница в размер на сумата
от 543.29 лв. лв. /Петстотин четиридесет и три лв. и 29 ст./ за консумирана топлинна енергия
на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П.,
ул. "***, за периода от 01.05.2018г. г. до 30.04.2020 и м. 08.2020г., включително и лихва за забава на месечните
плащания в размер на сумата от 83.83 лв. лв. /Осемдесет
и три лв. и 83 ст./, за периода от 10.07.2018г.
г. до 25.01.2021г. г., както и лихва
за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и
деловодни разноски.
В условията на евентуалност се предявява и иск осъждане на ответника "Си Ви Кар" ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В.С.Л., да заплати сумата в общ размер от 627.12 лв. лв. /Шестстотин двадесет и седем лв. и 12 ст./,
от която сума главница в размер на сумата от 543.29
лв. лв. /Петстотин четиридесет и три лв. и
29 ст./ за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се
на адрес гр. П., ул. „***“ №22, за периода от 01.05.2018г.
г. до 30.04.2020 и м. 08.2020г., включително
и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 83.83 лв. лв. /Осемдесет и три лв. и 83 ст./, за
периода от 10.07.2018г. г. до 25.01.2021г. г., както и лихва за забава от датата
на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането,
съставляваща левовата стойност на това, с което ответникът се е обогатил за сметка
на „Топлофикация - П.“ АД, без правно основание, до размера на това с което е намалено
имуществото на дружеството, както и да им бъдат присъдите посочените лихви.
В
исковата молба ищецът чрез пълномощника си юрисконсулт – М.Т. твърди,
че между
него от една страна и ответното
дружество - „СИ ВИ КАР“
ЕООД -
титуляр по партида, от друга страна
е налице облигационноправна вразка, която възниква от момента на откриване
на партида с абонатен № FIRM74040 на името на ответника, като титуляр
по сметката и купувач на топлинна енергия за топлофицирания обект и от което правоотношение
произтича претендираното вземане от страна на топлофикационното дружество. Твърди,
че доказателство за горното изложение, са представения на съда от страна на дружеството
им към исковата молба: Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 93/2007 г.
и с оглед гореизложеното, безспорно по делото се установява, че е налице валидно
облигационно отношение между страните, относно доставката и ползването на топлинна
енергия, касателно топлоснабдяването на процесния топлофициран обект, възникнало
по силата на закона и писмения договор и от които произтича претендираното вземане
в полза на дружеството им.
На ответното дружество
– „СИ ВИ КАР“ ЕООД е
връчен препис
от ИМ и приложенията към нея на 13.07.2021 г., на
осн. чл. 50 ал. 4 ГПК
като в определения едномесечен срок
за писмен отговор не се констатира да е упражнило такъв по делото.
В
съдебно заседание състояло се на 11.11.2019 г. процесуалния представител
на ищеца– юрисконсулт Софрониева поддържа
исковата молба, както и формулираните искания за назначаване на съдебни експертизи. Претендира разноски.
Ответното
дружество, чрез процесуалния представител – адв. Велков оспорва предявения против
дружеството иск като
неоснователен и недоказан,
като мотивира че следва да се докаже,
че има договорно правоотношение, писмен договор между страните, защото ответникът
все пак е юридическо лице. Претендира разноски.
РС П., като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Не
е спорно, че ответникът е собственик на недвижим имот – представляващ
търговско помещение /магазин за хранителни стоки №96/
, находящо се в гр. П., кв. „Изток“, ул.“***“, в жилищна сграда – блок № 22.
Ищецът е представил натариален акт за продажба на недвжижим имот № 93,
том II, рег. № 6257, дело №247 от 14.12.2007 г.,
видно от който, „СИ ВИ КАР“
ЕООД, ЕИК *********
е собственик на недвижим имот –представляващ търговско помещение /магазин
за хранителни стоки №96/ , находящо се в гр. П., кв. „Изток“, ул.“***“, в жилищна сграда – блок № 22.
Ответникът не оспорва, че за процесния период 01.05.2018
г.- 30.04.2020 г. и м. 08.2020 г. не е заплащал топлинна енергия за този имот по
откритата партида с абонатен номер № FIRM74040 .
Не е спорно, че имотът се намира в сграда
–етажна собственост, в която се доставя топлинна енергия от ищеца.
Ищецът е представил Общи условия
за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация
П.” АД на потребителите в гр. П..,
приети на 18.12.2007 г., одобрени с решение на ДКЕВР
от 14.04.2008
г., които в чл. 1, ал. 2 уреждат, че продажбата на топлинна енергия от "Топлофикация П." АД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. П.., се извършва въз
основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на общите условия. Според глава IV на
ОУ- „Заплащане на ТЕ", чл.31, ал. 1 и ал.2 - купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
ежемесечно в срок дължими суми
за топлинна след получаване на издадена от продавача
данъчна фактура.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
се установява, че услугата „дялово
разпределение“ на топлинна енергия е въведена
от момента на подписването на Договор № 399/28.12.2000 г. между фирмата за дялово
разпределение на топлинна енергия и СЕС. Между топлофикационното дружество и фирмата
за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия
за продажба на топлинна енергия на битови потребители/, уреждащ взаимоотношенията между тях. През процесния период,
топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства
на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му
могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинна енергия за СЕС е определено
правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение
на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в
СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в сградите етажна собственост. Счита, че начислените
суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба през процесния период. Прогнозно определените текущи разходи на
топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените
или нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните сметки за съответните периоди.
Няма разлика в сумите по главницата, определни от вещото лице и тези по исковата
молба на ищеца. Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети
за потреблението на топлинна енергия в СЕС.
Преичислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок.
В заключението на счетоводната експертиза се посочва, че месечните количества топлинна енергия са
начислявани на база прогнозна консумация за имотите в сградата и изравнителни сметки,
след реален отчет на уредите. Услугата дялово
разпределение на топлинна енергия през процесния период е извършвана от „Директ“
ЕООД. За периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. 4 м. 08. 2020 г. за адрес гр.
П., ул. „***“ 22, стойността на начислената доставена и потребена, но незаплатена
топлинна енергия е в размер на 452, 71 лева без ДДС, в това число сума за отопление
477, 40 лева., сума за битово горещо водостабдяване 0.00 лева, вноска за дялово
разпределние 32.16 лева, корекция от зравнителни сметки – 56,85 лева, като сума
за възстановяване. Общата сума за периода с ДДС е в размер на 543,29 лева. Законната
лихва за забава на месечните плащания за исковия период от 10.07.2018 г. до 25.01.2021
върху главницата за топлинна енергия, е в размер на 83.83 лева, общо начислени суми
за топлинна енергия и лихви за забава за процесния период 627,12 лева. Сумите от
изравнителните сметки, издадени от фирмата за дялово разпределение за периода 05.2017
г.- 08.2020 г. , са въведени в счетоводството на ищеца по партидата на ответника
в размер на общо -56,85 лева, като сума за
възстановяване. Съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – П.“ АД на потребителтие в гр.П., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължми суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Към датата на
посещение в дружеството –ищец, намало извършени плащания по партидата на
ответника. Сочи се, че за порцесния период са издавани месечни фактури от „Топлофикация
– П.“ АД, с получател „СИ ВИ КАР“ ЕООД. Процесните фактури са отразени като вземане
в счетоводството на „Топлофикация – П.“ АД. Няма отразени плащания за задължения
по фактурите в счетоводството на „Топлофикация – П.“ АД. Процесните фактури са отразени
в Справката-декларация по ЗДДС, включително в дневниците за продажби на „Топлофикация-П.“
АД. Няма данни процесните фактури да са получени от „СИ ВИ КАР“ ЕООД, нито да са
отразени като задължения в счетоводството. „СИ ВИ КАР“ ЕООД няма регистрация по
ЗДДС.
По делото не се спори, че
не е сключен договор между страните по делото за процесния период, поради
което между тях не е възникнало валидно облагационно провоотношение за продажба
на топлоенергия. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставената ТЕ на договорно основание, то
същото разполага с права и иск по чл. 59 ЗЗД.
По делото няма спор, че
сградата в която се намира обекта, собственост на ответното дружество е
етажна собственост и същата е била топлофицирана. Ищцовото дружество е доставило на абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия отчетено от общия топломер. Ответното дружество е собственик на процесния топлоснабдителен
имот-търговско помещение, находящо се в гр. П., ул.“***“ 22, с
аб. № FIRM74040.
Съгласно разпоредбата на
чл. 149 ал.1 т.3
от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата
на§ 1,т. 43 ЗЕ/отм./ и § 1, т. 33а от
ДР на ЗЕ след изменението му с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., "небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. За разлика от чл. 149 разпоредбата на
чл. 150 ал.1 от ЗЕ урежда, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. При съпоставка на двете норми следва изводът, че правоотношенията
с битовите клиенти се уреждат само от общите условия, а небитовите клиенти сключват
индивидуален писмен договор, важащ наред с общите условия.
По делото е безспорно, че ответникът-търговско
дружество е собственик на имот в сграда-етажна собственост, която се снабдява с
топлинна енергия от ищеца и не е сключил писмен договор с ищеца съобразно разпоредбата
на чл. 149 от ЗЕ и съобразно чл.1 ал.2 от Общите условия, действали към началния
момент на процесния период.
Същевременно
ответникът е потребил доставена в имота топлоенергия, отчетена през процесния период.
Т.е. с ползването на топлоенергията се е обогатил за сметка на ищеца. Не е посочил
основание за това обогатяване.
Фактическият
състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната
даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да
е настъпило без основание. Обогатяването маже да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя
липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл. 142, ал.2 ЗЕ за процесния
имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като не е заплатил нейната стойност ответникът
е спестил разходи, които е следвало да направи.
Предвид
представените по делото доказателства и доводите на страни по делото, несъмнено
е, че ответникът е "небитов клиент" по смисъла на разпоредбата на §1,
т.33а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ. Легалната
законова дефиниция за "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно
разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция
на закона (§1, т.42 и т.43), така и в действащата, следва че законодателят е използвал
като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект (физическо
или юридическо лице); нуждите, за които той ползва/купува енергия (битови - за домакинството
си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди).
Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани
правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи
в практиката.
В
случая ответникът е търговец, който по занятие извършва търговска дейност. При осъществяване на своята дейност, а не при задоволяване
на битови нужди, той е придобил собствеността върху топлоснабдения имот чрез покупко-продажба. Тук следва да се има предвид, че понятието "стопански
нужди", или "небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори
по – широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретния
имот. Несъмнено е, че ответното търговско дружество няма домакинство, няма собствени
битови нужди, нито топлоснабденият имот е предназначен за задоволяване на такива
(магазин), което сочи на небитово ползване на топлоенергията.
От
горното следва, че ответникът е "небитов клиент", спрямо когото е приложима
разпоредбата на чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ, която изисква сключването на писмен договор
за продажба на топлинна енергия между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Договорът се сключва при ОУ по чл. 298, ал.1, т.2 от ТЗ, които обаче стават задължителни за страните по търговската сделка – ако такава
бъде сключена. Разпоредбата на чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ (както в действаща редакция
– изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. – приложима към процесния
период, така и в предишната редакция) предвижда, че продажбата на топлинна енергия
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между производител
и пряко присъединен потребител (клиент – ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) на топлинна енергия за стопански нужди (респ. "небитови нужди" – ред.,
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Предвидената писмена форма е такава
за действителност на правоотношението.
Ответното
дружество е "небитов клиент" по смисъла на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ /ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г, която е приложима през процесния период,
или - "потребител за стопански нужди" §1, т. 43 от ДР на ЗЕ /изм. и доп.
ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ и това обстоятелство е изрично
признато в исковата молба и се извежда не само от качеството му на търговец, а и
по аргумент от противното на нормата на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова, ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, която определя битовия клиент като такъв,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, каквито ответното дружество няма и за каквито не би могло да я използва.
Ето защо, доказване наличието на валидно облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлинна енергия между страните в настоящото производство е само
с доказателства за сключването на договор в изискуемата писмена форма, какъвто не
е бил сключен между ищеца и ответното дружество. Следва да бъде посочено още, че
по делото не са ангажирани и доказателства, относими към приложение на нормата на
чл. 293, ал. 3 от ТЗ, нито такива, установяващи съвпадането на насрещни писмени
волеизявления в отделни документи, които документи обективират предложение за сключване
на договор и приемане на предложението от дружеството – ответник.
С
оглед така установеното, при изричното оспорване на ответника чрез процесуалния му представител, че не е налице писмен договор с ищеца, при липсата на доказателства,
включително и за действия по плащане евентуално на топлинна енергия от ответника
за предишен период или за такива от които да се обоснове прилагане на чл. 293, ал.3 ТЗ, не може да се приеме, че страните по настоящето дело са обвързани от договор
за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Тук
следва да се посочи разликата между хипотезата на договор за търговска продажба
на топлинна енергия за небитови нужди, и хипотезите на договор за търговска продажба
на топлинна енергия за битови нужди, който се счита за сключен и с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), т.е. писмена форма
не е предвидена. В този случай топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията Общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В този случай договорната връзка се предполага
по силата на закона, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (чл.
106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм/) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата
на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие. Това обаче не важи за възникване на договорното правоотношение
с "небитовите клиенти", тъй като спрямо тях не са приложими публикувани
ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди по чл. 150, ал.1 от ЗЕ, а се
изисква изрично сключването на писмен договор. Спрямо тях са приложими Общите условия,
приети с Решение по Протокол № 13 от 18.12.2007 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация П." АД, на основание чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ и с Решение
№ ОУ-012/14.04.2008 г.
на ДКЕВР, където в чл. 1, ал.2 също е посочено продажбата се извършва възоснова
на писмен договор с всеки купувач.
С
разпоредбите на чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие
и потребителите/клиентите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки
потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните
тела в обитаемия обект и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
като топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/.
На следващо място, за да дължи едно лице цената на топлинната енергия не следва
да бъде установено, че то е използвало топлинна енергия за небитови нужди – възоснова
на сключен писмен договор, или за собствени битови нужди като собственик или ползвател
на вещно основание – в който случай договорната връзка се предполага по силата на
закона, без да е необходимо писмена форма (чл. 150 от ЗЕ). Анализът на действащата
през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при
които такова договорно отношение възниква- писмен договор по чл. 149 от ЗЕ или наличие
на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект
в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Тази хипотеза е
приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден
имот няма сключен писмен договор по чл. 149 от ЗЕ, явяващ се по правило основен
източник на облигационните правоотношения.
Сключването
на писмен договор при условията на договорна автономия (чл. 8 и чл. 9 от ЗЗД) е
приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал.1 от
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти
на топлинна енергия за небитови нужди- т.3, съответно- между доставчика на топлинна
енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост- т.6.
С
оглед на горното, РС П. намира,
че след като страните по настоящето дело– небитов клиент и "Топлофикация –
П.", не са сключили писмен договор, съгласно изискването на
чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ, между тях липсва възникнало валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия, по силата на което да бъде ангажирана договорната
отговорност на ответника за заплащане на претендираните суми. Ето защо, като не
е установен източник на облигационно договорно отношение между страните, и ако е
ползвана услугата за топлоснабдяване на процесния имот от ответника то той дължи
сумите за използвана топлинна енергия на основание чл. 59 от ЗЗД.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск
за установяване съществуването на парично вземане за обезщетение за неоснователно
обогатяване е доказан по основание.
Относно
размера на иска - от заключението на СТЕ се установява количеството на действително
потребената от ответната страна топлинна енергия за процесния период от време, изчислена
на база прогнозните стойности по издадените за исковия период фактури и действително
и реалното количество доставена топлинна енергия по изравнителните сметки. В заключението
е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и
по компоненти – сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и БГВ и
доплащане по изравнителни сметки за процесния период. Всички тези компоненти са
включени във формирането на цената на топлиннана енерия, която е нормативно определена.
Вещото лице е изготвило заключение въз основа на изготвени от ищеца документи.
Предвид изложеното, съдът намира, че
следва да кредитира заключението на вещото лице по техническата експертиза, извършило
изчисления за проверка на посоченото съответствие. Въз основа на нормативната уредба
същото е изчислило размер на дължимите за топлинна енергия суми в размер
на 543,29 лева. Искът следва
да бъде уважен в размера, посочен в заключението на вещото лице.
По
делото не се спори относно факта, че към настоящия момент ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на тази сума, а в този смисъл е и констатацията на
вещото лице по ССЕ, поради което същият дължи връщане на получената без основание
вещ, респ. нейната стойност. Предявеният евентуален
иск е основателен и доказан до размера
от 543, 29 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата, като според чл. 84, ал. 2 от ЗЗД когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. В случая вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване
и задължението не е с определен срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада
в забава след покана от страна на кредитора. Претенцията относно вземане за обезщетение
за забава чл. 86, ал.1 от ЗЗД би била основателна само за периода от поканата по
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, а не от деня на който е била дължима месечната вноска за топлинна
енергия съгл. Общите условия. По делото не е приложена покана за откриване на партида, сключване на договор
и заплащане на дължими суми за потребена топлоенергия,
поради което заявената претенция
за обезщетение за забава в размер на 83.83 лева не е доказана по размер, което означава,
че предявеният иск трябва да бъде отхвърлен.
При
този изход от делото, искането
на ищеца за присъждане на разноските следва да се уважи съразмерно на уважената
част от исковете (чл. 78 ал.1 от ГПК). От страна на ищцовото дружество се претендира
сумата от 550.00 лв. заплатена държавна такса, заплатени
разноски за вещи лица и юрисконсулско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК,вр.чл.37 ЗПП и чл.25,ал.1 НЗПП в полза на ЮЛ или ЕТ се присъжда възнаграждение
в размер определен от съда,ако те са били защитавани от юрисконсулт,като възнагражденията
по дела с материален интерес за една инстанция е в размер от 100 до 300 лв. Настоящия
съден състав счита,че с оглед материалния интерес, фактическата
и правна сложност на делото намира,че ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв.
На ответното дружество следва да бъдат присъдени
разноски съгласно разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
По
изложените мотиви РС П.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П. 2303 кв.„Мошино” ТЕЦ „Република”,
представлявано от Изпълнителния директор срещу "Си
Ви Кар" ЕООД с ЕИК *********, представлявано
от В.С.Л. иск за осъждане на ответника,
че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”
представлявано от Изпълнителния директор сумата в общ размер от 627.12 лв. лв. /Шестстотин двадесет и седем лв. и 12 ст./,
от която сума главница в размер на сумата от 543.29
лв. лв. /Петстотин четиридесет и три лв. и
29 ст./ за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се
на адрес гр. П., ул. "***, за периода от 01.05.2018г.
г. до 30.04.2020 и м. 08.2020г., включително
и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 83.83 лв. лв. /Осемдесет и три лв. и 83 ст./, за
периода от 10.07.2018г. г. до 25.01.2021г. г., както и лихва за забава от датата
на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането,
както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ поради липса на сключен договор между страните.
ОСЪЖДА по предявения иск в условията на евентуалност „СИ ВИ КАР“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Брезник, бл. 1, вх.Б, ап.8,
да заплати на „Топлофикация П.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. П., 2303, кв. Мошино, ТЕЦ „Република, сумата 543,29 лева, представляваща
стойността на доставена от ищеца топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за м. 08. 2020 г. до топлоснабден имот,
находящ се на адрес гр. П., ул. "***, с която сума ответника се е обогатил без
правно основание, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 19.04.2021
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска
за законна лихва за забава върху главницата размер на 83.83 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „СИ ВИ КАР“ ЕООД,
ЕИК *********
да заплати на „Топлофикация П.“ АД, ЕИК *********, направените
по настоящото дело разноски в размер на 478,50 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Топлофикация П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., 2303, кв. Мошино, ТЕЦ „Република, да
заплати на „СИ ВИ КАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Брезник, бл. 1, вх.Б, ап.8,
разноски в размер на 39.00 лева, съразмерни на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен
срок от връчването му пред ОС П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А