РЕШЕНИЕ
№ 650
гр. Ямбол, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20242330101311 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „Първа инвестиционна банка“АД
против Н. П. Д. и С. П. У. и двете от гр. Я. иск, с който се претендира да бъде обявен
за недействителен спрямо ищеца, нотариален акт за дарение на недвижим имот от
12.10.2023 год., по силата на който първата ответница е дарила на втората ответница ,
свой собствен недвижим имот- УПИ, находящо се в землището на с. Р. , подробно
описано в исковата молба.
В исковата молба се посочва, че на 08.11.2022 год. между ищцовата банка, Г. Н.
Д. – кредитополучател и ответницата Н. Д. , в качеството й на солидарен длъжник бил
сключен договор за банков кредит, с краен срок за погасяване 01.11.2023 год. Въпреки
поетите по договора задължения кредитополучателят и солидарният длъжник не
погасявали задълженията в уговорените срокове, поради което и банката предприела
действия по снабдяване с ИЛ по ч.гр.д. № ***2023 год. на ЯРС. Въз основа на него
било образувано ИД ****/2024 год., като при извършена справка се установило, че с
НА от 12.10.2023 год. солидарния длъжник Д. дарила на сестра си С. У. свой собствен
подробно описан имот.
Ищецът счита, че с посоченото действие ответницата е увредил интереса му на
кредитор. На първо място ищецът имал вземане срещу ответника възникнало преди
датата на увреждащото събитие, което вземане по изложени съображения счита, че не
е необходимо да бъде ликвидно изискуемо. Излага подробни съображения поради
които счита, че в случая е налице увреждане, като вкл. имотът бил прехвърлен
безвъзмездно, което не налагало да е налице знание за увреждането у приобритателя.
Иска се уважаване на така предявеният иск, както и присъждане на направените
по делото разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от особения
1
представител на ответницата У., с който се посочва , че предявеният иск е
неоснователен. Оспорват се изцяло изложените в ИМ факти и обстоятелства. Оспорва
се ищецът да е имал качеството кредитор по отношение на първата ответница.
Оспорва се и твърдението, че вземането е възникнало преди извършване на
действието, т.к. дарението било извършено на 12.10.2023 год., а ИЛ бил от 23.11.2023
год. Не било налице и увреждане на кредитора, т.к. от извършена справка в Агенция
по вписванията се установявало, че основният длъжник Г. Д., както и съдлъжника Н.
Д. притежавали множество недвижими имоти, вкл. ищецът е обезпечил вземането си
посредством вписване на възбрана върху няколко имота. Оспорва се и наличието на
знание за увреждането у първия ответник. Претендира се за отхвърляне на
претенцията.
Отговор на ИМ не е депозиран от ответницата Н. Д..
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответницата Д., редовно уведомена, не се явява и не изразява становище по иска.
Ответницата У. се представлява от особен представител, чрез когото оспорва
иска и моли за отхвърлянето му.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно между страните, а и видно от приложените писмени доказателства е,че
между ищецът в качеството на кредитор, Г. Н. Д.– кредитополучател и ответницата Н.
Д. – съдлъжник е бил сключен договор за банков кредит от 08.11.2022 год. , по
силата на който банката- ищец е предоставила на кредитополучателя сумата от 32 400
лв. по посочена банкова сметка, при уговорен краен срок за погасяване – 01.11.2032
год. по погасителен план, неразделна част от договора.
На 23.11.2023 год. ищецът се е снабдил по ч.гр.д. № ***2023 год. на ЯРС със
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжници Г. Д. и Н. Д. за
незаплатени суми по гореописания договор за банков кредит. Издаден е ИЛ №
******/23.11.2023 год., въз основа на който от страна на ищеца е поискано образуване
на ИД ****/2024 год. по описа на ЧСИ И. Х., за удостоверяване на което е представена
и приета и Сметка за размер на дълга към 14.11.2024 год..
По делото е прието и копие от НА № ******/12.10.2023 год., по силата на който
ответницата Д. е дарила на сестра си/Удостоверение за родствени връзки от 13.05.2024
год./ – ответницата У. /действаща чрез пълномощника си Н. Д./ собствения си
недвижим имот, находящ се в с. Р., общ. Т., подробно описано, при условие на запазено
право на ползване върху имота от страна на дарителя – пожизнено и безвъзмездно.
Приета е и справка чрез отдалечен достъп за имот, касаеща процесния такъв.
В подкрепа на твърденията си относно имущественото състояние на
кредитополучателя Г. Д. и солидарния длъжник Н.Д. по договора за банков кредит,
особения представител на ответницата е представил справки от Служба по
вписванията за посочените лица за периода 1995 – 30.09.2024 год. , видно от които
действително Г. Д. притежава недвижими имоти върху които са налагани заличавани
възбрани в полза на различни кредитори – КОНПИ, вкл. „ПИБ“АД, както и
ответницата Д. притежава недвижими имоти върху част от които е наложена възбрана
в полза на кредитора „ПИБ“АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
2
Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Безпротиворечиво съдебната практика приема, че Павловият иск има за предмет
потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе
си сделка /или друго правно действие/, с която длъжникът го уврежда. Това право
възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна,
но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата
сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от
длъжника и третото лице да увреди кредитора.
С иска не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка (или друго
действие) в отношенията между страните, които са я сключили (длъжника и третото
лице). Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на
Павловия иск. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по
отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. В
производството по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД длъжникът не може да се брани с
възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като
кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да
осъществи само по иска за вземането.
За успешното провеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД ищецът следва да установи
качеството си на кредитор спрямо ответника , извършването на правно действие от
ответника, с което се увреждат интересите на първия, вземането да е възникнало преди
датата на извършването му, както и знание от длъжника, че с атакуваното действие
уврежда интересите на кредитора, като това знание се презюмира, когато
разпоредителния акт е безвъзмезден. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, в случая да установи възраженията, които излага в отговора, а именно , че
ищецът не е кредитор по отношение на първата ответница, че вземането е
възникнало преди извършване на действието, т.к. дарението било извършено на
12.10.2023 год., а ИЛ бил от 23.11.2023 год. , липсата на увреждане на кредитора, т.к.
основният длъжник Г. Д., както и съдлъжника Н. Д. притежавали множество
недвижими имоти, вкл. ищецът е обезпечил вземането си посредством вписване на
възбрана върху няколко имота, липса на знание за увреждане у първия ответник.
В процесния случай, според съда безспорно се установи , че ищецът притежава
качеството кредитор по отношение на първия ответник Н. Д., което качество е
възникнало от момента на сключването на договора за банков кредит – 08.11.2022
год. и предаване на сумата по него на кредитополучателя. Освен това вземането на
кредитора за сумата по кредита е възникнало преди извършване на дарението, което
кредиторът твърди, че го уврежда, тъй като съгласно съдебната практика ответникът
има качеството на длъжник, не от момента, в който вземането е било съдебно
признато, а от момента, в който е възникнала облигационната връзка по сключения
договор във връзка със съществуващите между страните материално-правни
отношения. Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД може да е всеки титуляр на парично
или непарично вземане, без да е необходимо то да е ликвидно или изскуемо, или да е
установено с влязло в сила решение /РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 26.01.2011 Г. ПО ГР. Д. №
551/2010 Г., на ВКС ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60330 ОТ 03.06.2021 Г. ПО Т. Д. № 1906/2020
Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и др./.
На следващо място предвид безвъзмездността на атакуваната сделка- дарение,
без значение за делото е обстоятелството дали приобретателят / в случая втората
ответница/ е знаела за увреждащото действие и какво е субективното й отношение към
него.- Решение № 741/ 23.10.2009 г. по гр. дело № 808/2008 г., г.к. , ІІІ г.о. на ВКС.По
3
смисъла на чл. 135,ал.1 от ЗЗД знанието би било релевантно при атакуване на
възмездна сделка, каквато настоящата не е.
Във връзка с възраженията касаещи имущественото състояние на кредитора и
съдлъжника по договора за кредит, а именно притежаваните други имоти, върху които
в полза на различни кредитори , вкл. настоящия ищец са вписани възбрани следва да
се има предвид, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на
кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго
правно действие, с което длъжникът го уврежда. В това производство имуществото на
другия съдлъжник не е предмет/ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 806 ОТ 13.06.2014 Г. ПО ГР. Д. №
6019/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/. Право на кредитора е да поиска прогласяване на
увреждащите го сделки за относително недействителни. Неупражняването на това
право не може да се свърже с неоснователност на иска по чл. 135 ЗЗД за определеното
правно действие. Още повече, че в случая отговорността е солидарна и на кредитора е
предоставена възможност да иска удовлетворяване на вземането си изцяло от всеки
един от солидарните длъжници.
Освен горното в практиката на ВКС се приема и, че правото по чл. 135 ЗЗД е
вид обезпечение за кредитора, което той може да получи, както и след като разполага
с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него. Възражението, че
длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, или че получена
насрещна престация е равностойна на цената на недвижимия имот не е основание само
по себе си, да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би означавало при
недобросъвестност на длъжника - същият не плаща свой дълг, да му се предостави
възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи
принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага
разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от
длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява
цялостното финансово състояние на длъжника или разликата между продажната и
действителната цена и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или
същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл. 135 ЗЗД. В случая следва да се
има предвид и, че върху голяма част от имуществото на главния длъжник по кредита
са наложени възбрани в полза на трето лице - КОНПИ.
Несъмнено атакуваното действие – дарение на собствена ид. част от недвижим
имот е увреждащо по отношение на кредитора. Самият факт , че първият ответник се
лишава безвъзмездно от свои права върху недвижим имот, след като е възникнал дълга
му към ищеца, съставлява увреждащо действие, водещо до намаляване на активите му.
Без значение за прогласяване на недействителността на процесното дарение на голата
собственост върху имота е запазеното право на ползване на длъжника / в посочения
смисъл РЕШЕНИЕ № 195 ОТ 31.12.2020 Г. ПО ГР. Д. № 622/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА
ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 574 ОТ 24.04.2014 Г. ПО ГР. Д. № 6628/2013 Г., Г. К., ІV Г. О.
НА ВКС/.
Предвид гореизложеното, ЯРС приема, че претенцията на ищеца се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена, като се обяви за недействително
разпореждането посредством дарение с процесния недвижим имот.
По разноските:
С оглед уважаването на претенцията и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът
има право на направените в настоящото производвто разноски в размер на общо 1365
лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 300 лв.,
4
депозит за особен представител – 1000 лв. и за издаване на СУ и заплатена държавна
такса- общо 65 лв. Доказателтва за размера на заплатената такса за вписване на ИМ
пред настоящата инстанция не са представени.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 135,ал.1 от ГПК за недействителен по отношение
на “Първа Инвестиционна Банка“АД, ЕИК ****************** - Нотариален акт
№******/12.10.2023 год., нот. дело № **** год. на нотариус Т. Д. по силата на който
Н. П. Д., ЕГН ********** е дарила на сестра си С. П. У., ЕГН ********** собствения
си недвижим имот, находящ се в с. Р., общ. Т., а именно УПИ *** , целия с площ 1410
кв.м. , съгласно скица, 1510 кв.м. съгласно доказателствен акт, в кв. * по
регулационния план на с. Р., при граници и съседи - улица, улица, УПИ ***, УПИ*** .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. П. Д., ЕГН ********** и С. П. У.,
ЕГН ********** да заплатят на “Първа Инвестиционна Банка“АД, ЕИК
****************** сумата от 1365 лв. – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5