Решение по дело №4300/2025 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. София, 05.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 31 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христинка Колева
Членове:Мирослава Тодорова

Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
в присъствието на прокурора Н. С. А.
като разгледа докладваното от Христинка Колева Частно наказателно дело №
20251100204300 по описа за 2025 година
на основание чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняването
на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за условно предсрочно освобождаване на Д. И.
М., ЕГН **********, на Съд за затворнически надзор № 1- Каталония,
Кралство Испания, постановено на 10.03.2025г., влязло в законна сила на
10.03.2025г., с което на българския гражданин Д. И. М., в производство по
условно предсрочно освобождаване, е наложено наказание „Пробация“,
осъден по съкратено производство 4/2016, досъдебно производство
1367/2024г., Следствен съд № 20- Барселона на Окръжен съд Барселона, като
определя на съответстващите на българските такива по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от
НК, а именно:

1.“задължителна регистрация по настоящ адрес- два пъти седмично за
1

срок от шест месеца

2. “задължителни периодични срещи с пробационен служител- два
пъти седмично за срок от шест месеца

ПРИСПАДА изтърпяното наказание „Пробация“, считано от
10.03.2025г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 5 дневен срок
от днес пред Софийски апелативен съд.

След влизане на решението в сила на основание чл.16, ал.8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за
пробация с оглед упражняването на надзор върху пробационните мерки и
алтернативните санкции незабавно да бъде информиран на Окръжен съд-
Барселона, Кралство Испания и Министерство на правосъдието на Република
България.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Мотиви по Н.Ч.Д.№ 4300/2025г. по описа на СГС, НО, 31-ви състав

Производството е по реда на чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху
пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОАС/.
Образувано е по молба на Съд за затворнически надзор № 1- Каталония, Кралство
Испания за признаване на решение, с което на българския гражданин Д. И. М., в
производство по условно предсрочно освобождаване е наложено наказание „Пробация“.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП поддържа,
че са налице основания за признаване и приемане за изпълнение на чуждестранното
решение, а именно решение на Окръжен съд- Барселона, 21- ви състав, по отношение на
българския гражданин Д. И. М., с което на същия за извършено престъпление подправка на
платежни документи Счита, че извършеното престъпление съответства на деяние по чл.249,
ал.3 от НК на Република България. Предлага съдът да приспадне периода на задържане от
20.11.2023г. до 10.03.2025г., както и периода от 11.03.2025г. до влизане в сила на съдебното
решение.
Българския гражданин Д. И. М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание
пред настоящата инстанция.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Българският гражданин Д. И. М. е роден на 15.08.1992г. в гр.Пловдив.
С решение от 07.11.2022г. на Окръжен съд- Барселона по съкратено производство
4/2016, досъдебно производство 1367/2014, Следствен съд № 20- Барселона на българския
гражданин Д. И. М. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години
за подправка на платежни инструменти.
С решение от 10.03.2025г. на Съд за затворнически надзор № 1- Каталония,
Кралство Испания съдът е постановил условно предсрочно освобождаване, влязло в законна
сила на 10.03.2025г.
Изложената фактическа обстановка, съдът изведе на база на приобщените по делото
относими писмени доказателства на български език, съпътващи молбата за признаване на
съдебното решение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Разглежданият акт, с която е сезирана българската държава представлява молба за
признаване на съдебно решение по смисъла на чл.2, т.1 от ЗПИИСРРПОУАС, подадена от
компетентен орган на молещата държава в писмена форма до съответния компетентен съд в
Република България. Към молбата за признаване на съдебното решение са приложени
всички изискуеми се документи в нарочен превод на български език. Искането за признаване
на решението е направено с цел изтърпяване на наказание „Пробация“, наложено в
молещата държава.
Представени са копия от влязлите в сила решение от 07.11.2022г. на Окръжен съд-
Барселона по съкратено производство 4/2016, досъдебно производство 1367/2014, Следствен
съд № 20- Барселона, решение от 10.03.2025г. на Съд за затворнически надзор № 1-
Каталония, от които да се проследи хронологията до и след постановяването им, описание на
престъплението, за което е осъден Д. И. М. с посочена правна квалификация и за което е
постановено условно предсрочно освобождаване. Съдебният акт, изпратен за признаване и
1

изпълнение от държава- членка на Европейския съюз се отнася за деяние, което съставлява
престъпление и по законодателството на Република България, което фактическото му
описание в чуждия съдебен акт изцяло покрива признаците на престъплението по чл.243,
ал.1 от НК, т.е. първото условие за признаване и изпълнение по чл.14, ал.1 от
ЗПИИСРРПОУАС е налице. Изпратеното за признаване и изпълнение решение несъмнено
представлява решение по смисъла на чл.3, т.1, б.“б“ от ЗПИИСРРПОУАС, тъй като е съдебен
акт на издаващата държава, с което се установява, че определено физическо лице е
извършило престъпление и му е наложено наказание, а впоследствие е условно предсрочно
освободено.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки разпоредбата чл.14 от ЗПИИСРРПОУАС,
намира, че така отправената молба отговаря на изискванията на закона, като не са налице
основанията за отказ по чл.15 от същия закон. Решението се отнася за мерки, които се
определи като пробационни и не са изключени от българския законодател в специалния
закон, като такива върху които не може да се упражнява надзор.
Не се установяват данни за повторност на осъждането, нито настъпила давност, и а
престъплението е извършено на територията на Кралство Испания, осъденото лице не се
ползва с имунитет, нито е наказателно неотговорно. Спазени са били стандартите за
справедлив процес в производството в Кралство Испания и наложените мерки не са такива
със срок по- малък от шест месеца.
Съдът намира, че не са налице основания за отказ по чл.15, ал.1, т.1- т.9 от
ЗПИИСРРПОУАС. Представеното удостоверение по чл.16 от ЗПИИСРРПОУАС е пълно и е
налице съответствие между него и решение от 07.11.2022г. на Окръжен съд- Барселона по
съкратено производство 4/2016, досъдебно производство 1367/2014, Следствен съд № 20-
Барселона. Република България и държавата, чийто гражданин е осъденото лице и в която то
има постоянно местоживеене.
Настоящият съдебен състав намира, че не са отрицателните предпоставки за
признаване по чл.15, ал.1, т.12 и т.13 от ЗПИИСРРПОУАС, свързани с продължителността на
пробационните мерки и местоизвършване на престъплението, тъй като видно от описанието
на инкриминираното действие, същото е извършено на територията на издаващата държава
и определената продължителност на пробационните мерки не е по- малка от шест месеца.
Съдът счита, че не са налице основания за отлагане признаването на съдебния акт по
чл.16, ал.5 от ЗПИИСРРПОУАС, тъй като Удостоверението по чл.16 от Рамковото решение е
пълно, съответства на съдебния акт и е преведено на български език;
Настоящият съдебен състав намира за налични основанията за признаване решение
от 10.03.2025г. на Съд за затворнически надзор № 1- Каталония, Кралство Испания и да бъде
постановено неговото изпълнение като се определи, включително и чрез адаптиране,
съдържанието на пробационните мерки. Съдебният състав, изхождайки от принципа, че
специалния закон цели утвърждаване на взаимното признавана на актове на държавите
членки на Европейския съюз на съдебни решения за пробация, намира, че следва да
съобрази наличието на пробационни мерки от съответния вид в българския наказателен
кодекс. Наложените пробационни мерки са такива по смисъла на чл.3, т.6 от
ЗПИИСРРПОУАС. При тези обстоятелства съдът счете, че мерките, които трябва да се
допуснат за изпълнение са: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест
месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ два пъти седмично за
срок от шест месеца. От приложеното по делото Удостоверение е видно, че българския
гражданин Д. И. М. търпи наказание „Пробация“, считано от 10.03.2025г. поради което съдът
приспадна изтърпяното до постановяване на решението наказание.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

2

ПРЕДСЕДАТЕЛ:.....................................

ЧЛЕНОВЕ:1.................................

2.........................................
3

Номер на акта:	511
Дата:	5 юли 2025 г. (в сила от 8 юли 2025 г.)
Съдия:	Христинка Колева

Дело:	20251100204300
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	27 юни 2025 г.

Решение по дело №4300/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите