Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3352 09.08.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5092 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против А.И.М., ЕГН **********, Ж.И.М.,
ЕГН ********** и Н.С.Д., ЕГН **********, с която са предявени субективно и
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът
имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление
и горещо водоснабдяване. Ответниците като съсобственици на придобит и по
наследство топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, имали
качеството на клиенти на топлинна енергия, а като такива били длъжни да
заплащат месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на
задължението си в срок, дължали обезщетение за забава в размер на законната
лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на топлинна
енергия, дружеството, в качеството си на продавач, доставило такава на стойност
282,84 лева през периода 01.10.2015 г. – 31.08.2017 г, която не била платена.
Предвид забавата, се дължала и сумата от 33,91 лв. - обезщетение за забава за
периода 04.05.2016 г. – 27.03.2018 г.
От тези вземания, съобразно равните
права на ответниците /три деца/, се моли за осъждането им да платят суми от по 94,28 лева – главница и 11,30 лева – лихва, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от постъпване на исковата молба в съда –
28.03.2018 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски. Релевира се
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците А.М.
и Ж.М. не са подали писмени отговори, макар ИМ, приложенията и уточненията да
са получени лично. В съдебно заседание представят доказателства за плащане на
дължимите суми, освен разноските.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Н.Д., чрез назначения
особен представител, който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че
не е процесуално и материално легитимиран да отговаря, т.к. не е ясно дали е
приел изрично или мълчаливо наследството. Отделно, наследодателят Р. С. нямала
качеството на клиент и потребител на услугите на ЕВН. Нямало данни да е
собственик на имота. Нямало доказателства дали ТЕ е предоставяна за периода, по
какъв начин и методика са изчислявани търсените суми. Липсвало решение на ЕС в
сградата за сключване на договор и включването й към топлофикационната мрежа,
както и за дялово разпределение на ТЕ. Моли се за отхвърляне на исковете спрямо
този ответник.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателност на исковете, дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер,
като докаже, че ответниците имат качеството на клиенти на топлинна
енергия и отговарят за задълженията при твърдените права, както и изправността
си - че през процесния период е доставял договореното количество и
качество топлинна енергия, но въпреки
осъщественото топлоподаване, съответната услуга не е била заплатена в
определените срокове.
Ответниците следва да проведат
насрещно доказване, както и да установят такива положителни факти, които да
изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, а отв. Д. – и
въведените в ОИМ възражения, а при установяване наличието на дълг, следва да
докажат, че са погасили.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема
следното:
Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата
на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на
клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква
по силата на закона. В допълнение – в случая е налице и договор за доставка на
ТЕ за отопление и БГВ в сградата, където се намира процесният имот /л.84-91/,
поради което възражението в ОИМ е неоснователно.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия
е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща
продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по
гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.
Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за
имот, находящ се в *****************************. Във връзка с доказване
правото на собственост както на наследодателя Р. Н. С. така и впоследствие на ответниците като наследници
по закон /УН – л. 20/, са приети Декларации по чл. 14, чл. 27 и пар. 2
ПЗР на ЗМДТ за описания имот /л.120-130/. Същият е деклариран първоначално от
наследодателя като собствен, а след смъртта му – от тримата наследници по закон
– ответници по делото, като съсобствен с по 1/3 ид.ч. от правата. Предвид последното,
съдът приема, че отв. Д. е приел наследството на наследодателя му, като няма
данни съшият да се е отказал от същото, при което и е материално легитимиран да
отговаря по исковете за своята част, а възраженията в ОИМ са неоснователни.
Същевременно, се установява и, че ответниците при равни права са титуляри на
вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е начислена ТЕ,
при което както наследодателят, така и те, имат качеството на клиенти на
дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН. Възраженията в ОИМ са
опровергани.
Налице
са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него
права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен
да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е
регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и
дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Определянето размера на месечното
задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление
или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на
разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани
в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост.
По делото е
прието заключение на съдебно – техническа експертиза /л.98-103/, в което
експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ за
отопление и сградна инсталация. Дяловото разпределение е извършено коректно и с
оглед изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е
ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния
счетоводител. Технологичните разходи в размер на 73,587806 MWh са за сметка на
ЕВН. В процесния период е начислявана ТЕ, при условията на т.6.7, вр. с т.6.5.
от Методиката за 1 бр. щранглира, поради липса на уред за измерване. Отбелязано
е, че няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца.
Разпределението и начисляването на ТЕ са извършвани в съответствие с нормативните изисквания. Заключението не е
оспорено, няма основание да не бъде кредитирано, доколкото експертът е
отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
Конкретният
размер на задълженията се установява от вещото лице по ССЕ, което изчислява
разпределеното количество ТЕ на база данните от СТЕ, тези, предоставени от
ищеца и нормативно определените цени на услугата. Експертът е обосновал, че за
процесните периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат с претендираните
суми /лихвата е с 1 ст. в повече, но предвид диспозитивното начало в процеса се
дължи произнасяне по търсената сума от 11,30 лева/. Съдът кредитира
заключението като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Поради
изложеното, исковете за главни и акцесорни вземания са доказани по основание и
размер. Основателно е и искането за присъждане
на законна лихва. Доколкото в хода на процеса, ответниците А.М. и Ж.М.
са платили дължимите суми, които факти се признават от ищеца, исковете спрямо
тях следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане, а тези спрямо отв. Д.
– уважени, като основателни, т.к. ищецът проведе пълно и главно доказване на претенциите
си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят
на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по
чл. 80 ГПК /л.137/ и доказателства за плащане на: 5 лв. – ДТ за СУ; 100 лева –
ДТ; 150 лева – възн. за особения представител; общо 300 лева – депозити за СТЕ
и ССЕ, като на осн. чл. 78, ал.8, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1
НЗПП, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение на сумата от 100
лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, проявената
процесуална активност, явяването в о.с.з., ангажирането на доказателства.
Сумата
за депозит за особения представител и тези за експертизи се възлагат изцяло в
тежест на отв. Д., предвид оспорванията и факта, че двете ответници погасиха задълженията
си в хода на процеса и не възразиха против претенциите. Останалите разноски от
общо 205 лева се дължат по равно от всеки ответник или по 68,33 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Н.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: 94,28 лева /деветдесет и четири лева и
двадесет и осем стотинки/ – главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за обект на потребление - съсобствен
имот съобразно правата му, находящ се в ********** за периода
01.10.2015 г. – 31.08.2017 г.; 11,30
лева /единадесет лева и тридесет стотинки/ - обезщетение за забава за
периода 04.05.2016 г. – 27.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 28.03.2018 г. до
окончателното погасяване, както и общо 518,33
лева /петстотин и осемнадесет лева и тридесет и три стотинки/ - разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
********* против А.И.М.,
ЕГН ********** и Ж.И.М., ЕГН ********** за осъждането им да платят всяка сумите
от по 94,28 лева – главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за обект на потребление - съсобствен имот съобразно правата им
от по 1/3, находящ се в гр.************************ за периода
01.10.2015 г. – 31.08.2017 г. и по 11,30
- обезщетение за забава за периода 04.05.2016 г. – 27.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от постъпване на исковата молба в
съда – 28.03.2018 г. до окончателното погасяване, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА А.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
сумата от 68,33 лева /шестдесет и
осем лева и тридесет и три стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж.И.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 68,33 лева /шестдесет и осем лева и
тридесет и три стотинки/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банковa
сметкa на ищеца „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:
IBAN:
***, BIC: *** – „Уникредит Булбанк” АД
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ