Р Е Ш Е Н И Е
гр. И., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД И., III състав в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 993/2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Л.Г.А. срещу И.Е.А. следните искове: 1) иск с правно основание чл. 49 СК за прекратяване на сключения с акт №0245/21.07.2018 г., съставен в гр. София, р-н Триадица, общ. Столична, граждански брак между тях поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на съпруга И.А.; 2) искове с правно основание чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И. И.А., ЕГН **********, и определяне на местоживеене на детето на адреса на майката- гр. И., ул. „И.“ №56, за определяне на подходящ режим на лични отношения на бащата И.Е.А., за осъждане на И.Е.А., да заплаща на детето И. И.А., чрез неговата майка и законен представител Л.Г.А., месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба- 09.12.2020г., до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; 3) иск с правно основание чл. 149 СК за осъждане на бащата И.Е.А., да заплати на детето детето И. И.А., чрез неговата майка и законен представител Л.Г.А., издръжка за минало време- от 01.02.2020го до 01.12.2020г., в размер на общо 3800лв..
Направено е и искане с правно основание чл. 53 СК за възстановяване на фамилното име на съпругата преди брака- П..
Направено е искане за предоставяне на семейното жилище.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили граждански брак през 2018., от който имат едно малолетно дете. Поддържа, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, както и че съпрузите не живеят заедно и поддържат контакт единствено във връзка с детето.
В срока по чл. 131 ГПК от ответникът е постъпил отговор на исковата молба, в който посочва, че е постигнато споразумение между страните. Впоследствие са постъпили няколко молби за отлагане на делото и с последната молба от 29.10.2021г. се прави искане за даване ход на делото и се оспорват всички предявени искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0245/21.07.2018 г., съставен в гр. София, р-н Триадица, общ. Столична, се установява, че страните са сключили граждански брак помежду си на 21.07.2018г..
От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане се установява, че страните имат родено едно дете- И. И.А., ЕГН **********, роден на ***г..
От декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на ищцата се установява, че същата получава доходи от 700лв., не притежава недвижими имоти и МПС и не получава доходи от наеми и др..
От показанията на св. Ц. И., майка на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че след сключване на брака страните са живели в дома на свидетеля, че ответникът в голямата част от времето е командирован в чужбина и за последно през м. март 2020г. е бил в общия дом, където майката и детето живеят и до настоящия момент. След м. март 2020г. ответникът не се е прибирал при семейството си. Установява се също така, че във връзка с изчезнали златни изделия от дома са започнали проблеми между съпрузите и ответникът е станал по- агресивен. Установява се, че ответникът не е заплащал ежемесечно издръжка за детето и страните са във фактическа раздяла, като детето и ищцата продължават да живеят в дома на свидетеля.
От показанията на св. С. П., преценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че през м.04.2020г. съпрузите окончателно са се разделилищ, като отношенията са били влошени още по време на бременността на ищцата, че работата на ответника е свързана с пътуване и същият е в България не повече от 4-5 месеца в годината, че ответникът вече не живее при ищцата и детето. Установява се, че преди раздялата ответникът не се е държал добре с ищцата- повишавал е тон, наричал я е с обидни думи („Боклук“), обяснявал й е, че не става за нищо, отправял е псувни, което е повлияло на емоционалното състояние на съпругата. Установява се също така, че от раждането на детето на 01.01.2020г. ответникът го е виждал 2-3 пъти, не е изпращал ежемесечно средства, а само инцидентно, че след раздялата съпрузите почти не поддържат контакт.
От Социален доклад на ДСП И. се установява, че основни грижи за детето полага майката, като детето и майката живеят в къщата на бабата на детето по майчина линия. Установява се, че детето е в добро здравословно състояние, за него се полагат адекватни грижи, потребностите му са задоволени и са осигурени необходимите жилищни условия. Установява се също така, че детето е привързано към майката.
От изслушване на ищцата по реда на чл. 59, ал. 6 от СК се установява, че ответникът е правил онлайн залагания на мачове на стойност хиляди левове, че е взимал от пари, предназначени за детето, че според ищцата е взел и 80гр. злато, нейна собственост, че преди раздялата ответникът е отправял заплахи към ищцата („Ще направя така, че да катастрофираш“, „Ще те размажа“, „Ще й пръсна мозъка по асфалта“), както и че последната е подавала различни жалби в тази връзка. Установява се също така, че страните са живели заедно, като през месец март 2020г. ответникът е заминал в командировка и повече не се е върнал, че единствено ищцата полага грижи за детето, че ответникът не желае да вижда често детето, че е платил 200лв. през м. октомври или ноември 2020г.. и 400лв. през м. август 2021г.. Установява се, че ответникът получава доходи между 2000лв. и 5000лв. в зависимост от това в коя държава е командирован.
По главния и насрещния иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбоко разстройство е налице, когато между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение. Непоправимо разстройство е, когато не може да се преодолее отчуждението и не могат да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. За да бъде уважен предявеният иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които се е достигнало до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и вината на ответника.
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства съдът приема за установени по безспорен начин по делото- по правилата на пълно и главно доказване (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК). материалноправните предпоставки, обуславящи възникването на спорното право, а именно, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
В случая с оглед обстоятелството , че от м. март 2020г. съпрузите не живеят заедно и липсва комуникация помежду им брачните отношения между тях са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало чувството за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Страните са престанали да поддържат нормални семейни отношения, основани на любов, разбирателство и взаимно уважение. Бракът им вече е изпразнен от съдържание и запазването на формалното му съществуване не е в интерес на съпрузите. Ето защо бракът между страните следва да бъде прекратен поради дълбоко му и непоправимо разстройство на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая такова искане е направено с исковата молба.
Брачната вина представлява субективно и отрицателно психично отношение и фактическо поведение на съпруга към брачните задължения, което има за резултат дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като не всяко брачно провинение представлява брачна вина, а само онова, което е причинило резултата - разпадането на брака.
В настоящия случай по делото се установиха брачните провинения на ответника, изразяващи се във внезапно напускане и незавръщане в общия дом, дезинтересиране от съпругата и детето, неучастие в отглеждането на детето (чрез полагане на грижи или финансово), невнасяне на средства в семейния бюджет, взимане на предназначени за детето пари, абдикиране от общата грижа за семейството, агресивно поведение и отправяне на обиди, заплахи и псувни към съпругата. Следователно от страна на ответника е налице проява на неуважение, липсват положени усилия за взаимно разбирателство, както и не са полагани грижи за семейството по смисъла на чл. 14 от СК.
Действително работата на ответника е свързана с пътуване извън страната, но това е било факт и преди раздялата между съпрузите- ответникът е прекарвал около 4-5 месеца в България, но ги е прекарвал в общия дом. Следователно внезапното напускане на общия дом през м. март 2020г. и липсата на последващо завръщане в общия дом не могат да бъдат обяснени със служебни ангажименти и стремеж за осигуряване на по- добър живот за семейството. В този смисъл от страна на ответника е налице напускане на семейното жилище без важни причини да налагат съпрузите да живеят разделно през периода, в който ответникът е в България (арг. от чл. 15 от СК).
С оглед всичко гореизложено между страните е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност и доверие, като това е станало по вина на ответника.
По отношение на исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК:
При преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени родителските права, определящ е интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на детето, привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение, материалните възможности на родителите.
Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за детето.
Като последица от предоставяне на упражняването на родителските права на единия родител, другият следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК.
Решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето на единия родител следва да се основава на интересите на детето. Интересът на детето не е имагинерно понятие. Той се преценява с оглед на следните обстоятелства: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето; привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Важно е да се подчертае, че в случая се касае само за предоставяне упражняването на родителските права, а не за лишаване от такива. Родителските права (и задължения) се запазват и за родителя, комуто не е предоставено тяхното ежедневно упражняване.
Съобразно изложеното, при съвкупното разглеждане на всички обстоятелства и доказателствената съвкупност, служещи като критерии за определяне интереса на детето съдът намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката и местоживеенето на детето следва да бъде при нея.
Майката притежава необходимия родителски капацитет, респ. изискуемите личностни и морални качества, има желанието и е способна да полага адекватни грижи за детето, като в тази насока са всички събрани по делото доказателства
От друга страна се установи, че бащата се е дезинтересирал от детето и не изпълнява родителските си задължения спрямо тях.
Следва да се има предвид и установената силна емоционална връзка на детето с майката, която се установява от изготвения по делото социален доклад, като в тази връзка следва да бъде посочено, че социалните работници са професионалисти и независими трети лица по отношение на семейството.
Съдът прецени и жилищните условия при майакта, като същите са достатъчни и подходящи за отглеждане на детето.
Предвид гореизложеното, във висш интерес на детето е да не се променят обезпечената към момента от бащата спокойна семейна, битова и социална среда, в която детето се развива, чувствайки се защитено, обичано и обгрижвано.
При тези аргументи съдът намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката.
Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за детето.
Отчитайки фактите, че детето е родено на ***г. (към момента на постановяване на решение е на 1г. и 10м.), че бащата е виждал детето едва няколко пъти, както и че детето е силно привързано към своята майка, съдът счита, че до навършване на три години от детето следва да бъде определен по- строг режим на лични отношения, а след това същият да бъде разширен.
Регламентирайки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът изхожда основно от правата и интересите на детето, без да отчита неудобството за родителя, който ще се ползва от правото си на лични отношения. Затова и с оглед конкретните фактически особености на случая, настоящият съдебен състав намира за най-удачен следния режим за осъществяване на лични контакти – ДО НАВЪРШВАНЕ НА ТРИ ГОДИНИ ОТ ДЕТЕТО- всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца без преспиване за времето от 10,00 часа до 18,00 часа на съответния ден на адреса на майката ( гр. И., ул. „И.“ №56) и в нейно присъствие, както и във всички останали случаи извън този режим по взаимно съгласие на родителите; СЛЕД НАВЪРШВАНЕ НА ТРИ ГОДИНИ ОТ ДЕТЕТО-всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя с преспиване на адреса на бащата, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, както и всяка четна календарна година - за майските и новогодишните празници, а всяка нечетна календарна година - за великденските и коледни празници, както и във всички останали случаи извън този режим по взаимно съгласие на родителите. Този режим на лични отношения в настоящия казус се явява най-подходящ, защото охранява интереса на детето, съобразявайки се както с необходимостта от изграждане и задълбочаване на връзката дете-баща, така и с нуждата от гарантиране в достатъчна степен спокойствието и стабилността в ежедневието на детето. Същевременно следва изрично да се посочи, че полагането от бащата на грижи над обема, предвиден с решението на съда, е не само желателно, но и силно препоръчително, защото това е начинът да бъдат посрещнати емоционалните нужди на детето от общуване и с двамата родители, всеки от които е длъжен да допринесе за благоденствието на детето си. Установената с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето родител цели да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията родител-дете, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг, включително по-разширен режим. Същевременно, при необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.
Само за пълнота, предвид установения по делото факт, че бащата не е предоставял регулярно средства за издръжката на детето, съдът намира за необходимо да отбележи, че задължението за издръжка на родителя, който не полага непосредствени грижи за детето, е форма на участие при обезпечаване на материалните му потребности. Ето защо и такава се дължи, независимо от обстоятелството дали и съответно в какъв обем осъществява личните си контакти, като изпълнението, респ. неизпълнението на задължението за издръжка, показва отношението на родителя към нуждите на детето и осигуряването на неговото развитие.
Като последица от предоставяне родителските права на майката, бащата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето си.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК.
Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, учебни спортни и културни занимания. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения за издръжка към други лица и др.
Съгласно чл. 49, ал. 2 ППЗЗДет. на децата до 3 години държавата може да отпусне помощ в размер до 4-кратния размер на гарантирания минимален доход. Гарантираният минимален доход съгласно Постановление № 305 от 19 декември 2017 г. на Министерски съвет за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход е 75 лв., респ. 4- кратният му размер е 300лв.. Това е установен в закона обективен критерий за определяне на минималната издръжка, необходима на едно дете с оглед най-основните му нужди, включително за храна, облекло, лекарства и пр. Като се има предвид обаче, че горепосоченият размер на гарантирания минимален доход не е променян от близо три години, както и че е ноторен факт поскъпването на живота в страната през този период, то всичко това следва да бъде съобразено и издръжката да бъде определена в подходящ размер.
С оглед всичко това съдът намира, че размерът на издръжката на детето месечно възлиза на 450лв..
Досежно разпределението на така необходимата месечно за издръжка на детето сума между двамата родители следва да се съобрази разяснението на ППВС № 5/1970 г., че поначало родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, следва да поеме по-малък размер от общата месечната издръжка на детето, доколкото се приема, че той дава част от издръжката в натура, а и неизбежно върху него ляга тежестта от възпитанието и грижите за детето. Наред с това следва да бъде съобразено и обстоятелството, че месечният доход на ответника (между 2000лв. и 5000лв. в зависимост от страната, в която е командирован) е в пъти по- висок от този на ищеца (около 700лв.) и надхвърля средните размери за страната.
Балансът между тези два фактора мотивира съда да приеме, че съобразно възможностите си ответникът може да заплаща издръжка в размер на 400 лв. месечно. Съдът намира, че за всеки родител задължението за издръжка на детето му следва да е приоритет. Наред с това върху ответника не тежи задължение за издръжка на друго непълнолетно лице.
С оглед гореизложеното бащата следва да заплаща на всяко дете месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба- 09.12.2020г., до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Следва да бъде посочено, че ответникът е заплатил 400лв. през м. август 2021г., който факт се признава от ищцата и нейния процесуален представител. Като факт настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК това плащане следва да бъде взето предвид при постановяване на решението и искът за издръжка да бъде отхвърлен в тази част.
По иска с правно основание чл. 149 СК:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по иска с правно основание чл. 149 СК за заплащане на издръжка за минало време се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ответникът да е следвало да изплаща издръжка в твърдяния размер за детето за процесния период. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. При провеждане на това доказване в тежест на ответника е да докаже, че е заплащал издръжка в съответния размер през този период.
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за минало време - за периода от 01.02.2020го до 01.12.2020г. в размер на 400лв. месечно или общо 3800лв. с оглед признание от ищеца за платени 200лв. през м. октомври/ноември 2020г.,, също е доказана по основание и размер, тъй като е категорично изяснено, че през този период детето живее при майката и се отглеждат от нея с помощта на нейните близки, като при доказателствена тежест, лежаща изцяло върху ответника, последният не установява да е изпълнявал задължението си за осигуряване ежемесечна издръжка на детето. Нещо повече, налице са убедителни доказателства за това, че майката не е предоставяла издръжка и не е участвала по никакъв начин в посрещане на разходите за задоволяване нуждите на децата си.
Поради изложените по-горе съображения относно размера на текущата издръжка съдът намира, че и издръжката за минало време следва да се определи в претендирания размер от 400 лв. месечно за всеки месец от посочения период или общо в размер от 4000лв., от които да бъдат приспаднати заплатените 200лв..
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно текущата издръжка и издръжката за минало време.
По искането с правно основание чл. 53 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 53 СК, съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласно разпоредбата на чл. 326 от ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят след прекратяване на брака. В настоящият случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг, е заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име П., поради и което следва да бъде постановено същата след развода да носи предбрачното си фамилно име.
По отношение на искането с правно основание чл. 56 от СК:
Определение на понятието "семейно жилище" е дадено в § 1 от Допълнителни разпоредби на СК, а именно "семейно по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца". Обстоятелството чия е собствеността на жилището, когато то е собственост на трети лица, е без значение, а предоставянето на ползването му винаги на първо място цели да защити интересите на ненавършилите пълнолетие лица.
Отново като критерий законодателят поставя наличието или липсата на ненавършили пълнолетие деца от брака, чиито интереси следва да бъда защитени. В случая страните имат едно ненавършило пълнолетие дете.
Семейното жилище може да е недвижим имот собственост на страните или само на някой от съпрузите, или да е собственост на трето лице – близък на страните, предоставено под наем или в заем за послужване. В случая семейното жилище е собственост на близък на една от страните- майката на ищцата.
Семейното жилище е предмет на иска за предоставяне, само ако това жилище не може да се ползва от двамата съпрузи. Това е хипотезата, когато жилището не може да се раздели за удобно ползване от двамата съпрузи по начин, че да не е необходимо преустройство и няма условия да се ползва общо от тях, поради изключително влошени отношения. От приетия по делото социален доклад се установява, че семейното жилище представлява къща с приземен етаж и още един етаж, като в същото живеят майката, дете, бабата по майчина линия и непълнолетната леля на детето по майчина линия. От свидетелските показания и изслушването на ищцата се установиха влошените отношения между страните. Поради това съдът приема, че жилището не може да се ползва от двамата съпрузи, тъй като не може да се раздели за удобно ползване от тях и няма условия да се ползва общо поради изключителното влошените отношения.
Съдът намира, че между страните не е налице спор относно семейното жилище, същото е напуснато от ответника и следва да бъде предоставено на родителя, който ще упражнява родителските права- ищцата.
По разноските:
С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на ответника ще се възложат направените и претендирани от ищеца разноски в производството в размер на 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- И. също държавна такса в размер на 560 лв. за издръжката на детето (съобразно уважената част от иска), както и държавна такса в размер на 152 лв. върху присъдената издръжка за минало време.
Мотивиран от така изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49 СК сключения на 21.07.2018г. граждански брак между И.Е.А., ЕГН **********, и Л.Г.А., ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак №0245/21.07.2018 г., съставен в гр. София, р-н Триадица, общ. Столична, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга И.Е.А..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето И. И.А., ЕГН **********, на майката Л.Г.А., ЕГН **********, и определяне на местоживеене на детето на адреса на майката в гр. И., ул. „И.“ №56.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата И.Е.А., ЕГН **********, и детето И. И.А., ЕГН **********, както следва:
· ДО НАВЪРШВАНЕ НА ТРИ ГОДИНИ ОТ ДЕТЕТО- всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца без преспиване за времето от 10,00 часа до 18,00 часа на съответния ден на адреса на майката ( гр. И., ул. „И.“ №56) и в нейно присъствие, както и във всички останали случаи извън този режим по взаимно съгласие на родителите.
· СЛЕД НАВЪРШВАНЕ НА ТРИ ГОДИНИ ОТ ДЕТЕТО- всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя с преспиване на адреса на бащата, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, както и всяка четна календарна година - за майските и новогодишните празници, а всяка нечетна календарна година - за великденските и коледни празници, както и във всички останали случаи извън този режим по взаимно съгласие на родителите.
ОСЪЖДА бащата И.Е.А., ЕГН **********, да заплаща на детето И. И.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л.Г.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба- 09.12.2020г., до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ В ЧАСТТА за месечна издръжка за месец август 2021г. в размер на 400лв. поради погасяване чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА бащата И.Е.А., ЕГН **********, да заплати на детето И. И.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л.Г.А., ЕГН **********, издръжка за минало време- от 01.02.2020го до 01.12.2020г., в размер на общо 3800лв..
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56 от СК след прекратяване на брака СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. И., ул. „И.“ №56, за ползване на Л.Г.А., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК след прекратяване на брака Л.Г.А. да носи предбрачното си фамилно име П..
ОСЪЖДА И.Е.А., ЕГН **********, да заплати на Л.Г.А., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА И.Е.А., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- И. държавна такса в размер на 560 лв. за издръжката на детето, както и държавна такса в размер на 152 лв. върху присъдената издръжка за минало време
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: