РЕШЕНИЕ
№ 1267
гр. Бургас, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20232120106818 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на
„А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от А. В. Д. и М. М. срещу Д. Р. Т. , ЕГН **********, с адрес: ***, с
която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца за
следните суми:
1. 38,53 лв. - главница, представляваща неплатени месечни такси и потребление за
периода от 23.02.2022г. до 22.04.2022г. (период на изискуемост 25.03.2022 г. до
17.05.2022 г.) по договор за електронни съобщителни услуги № М5236738;
2. 10,98 лв. - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане,
включващи цената на вноските за закупено устройство на изплащане за отчетен
период от 23.02.2022 г. до 22.03.2022 г.
3. 210,21 лв. неустойка, включваща 2,00 лева – обезщетение за обработка на
просрочени задължения, дължимо на дата 17.04.2022 г.; 92,49 лв. – неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, дължима от 21.04.2022 г. до
21.07.2022 г.; 30,65 лв. – неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги,
дължима от 21.04.2022 г. до 16.10.2022 г. и 85,07 лв. - неустойка за дадена
отстъпка от цената на устройство, дължима за периода 21.04.2022 г. до 16.10.2022
г.
4. 36,23 лв. мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ до 07.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, начиная
от подаване на заявлението - 08.09.2023г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № *** г. на БРС.
1
Ищецът посочва в исковата молба, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на
телекомуникационни услуги по силата на цитираните договори. Твърди се, че
ответникът не е изплатил задължението си за плащане на потребените услуги и
уговорените абонаментни такси. Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът
е прекратил едностранно договора считано от 21.04.2022 г. и е начислил неустойка -
дължима поради предсрочното прекратяване на договора в посочените размери,
формирани както следва: 2,00 лева – обезщетение за обработка на просрочени
задължения, дължимо на дата 17.04.2022 г.; 92,49 лв. – неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС, дължима на дата 21.04.2022 г.; 30,65 лв. –
неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, дължима на дата 21.04.2022 г. и
85,07 лв. - неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство, дължима на дата
21.04.2022 г.. Във връзка с предоставена стока на изплащане - апарат Huawei P40 lite
Black + PB TTEC се твърди, че не са изплащани месечните вноски в периода от
23.02.2022 г. до 22.03.2022 г. Договорът е прекратен и затова се претендират неустойка
, начислени за едностранно прекратяване на договора. Главниците се претендират
ведно с начислена лихва за забава. Направено е искане за присъждане на направените
по делото разноски. Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от ответника, с който се оспорват изцяло претенциите за месечни такси за
потребление за процесния период, тъй като се твърди, че през този период ответникът
не е бил абонат на ищцовото дружество и е прехвърлил номера си на друг оператор.
Оспорва се дължимостта на суми за устройство по договор за продажба на изплащане,
тъй като се излага, че ответникът счита договора за продажба на изплащане за
прекратен и устройството за изцяло изплатено. На следващо място се оспорва
вземането за неустойки поради липса на основание за начисляването им, като се излага,
че същите са прекомерни и излизат извън обезщетителната, обезпечителната и
санкционната функция на неустойката.
В съдебно заседание чрез процесуален представител исковата
молба се поддържа. Ответникът не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени
доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Към първоинстанционното производство е приложено чгд № *** г., в рамките на
което с разпореждане от 13.09.2023 г. по повод заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК е
разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за 38.53 лева
главница, дължима за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги за
периода от 25.03.2022г. до 17.05.2022г., предоставяни със системен партиден номер
М5236738, като част от рамков договор с уникален номер *********, сумата от 10.98
лева, представляваща неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане за същия период, сумата от 210.21 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор, сумата от 36.23 лева, мораторна лихва върху
сборната сума от 259.72 лева, дължима за периода от 15.04.2022г. до 07.09.2023г.,
начислявана от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки
отделен документ до датата, предхождаща деня на депозиране на заявлението, ведно
със законната лихва върху сборната сума от 259.72 лева, начиная от подаване на
заявлението - 08.09.2023г. до изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни
разноски от 75 лева , от които 25 лева заплатена държавна такса и 50 лева
2
юрисконсултско възнаграждение. Издадена е заповед №*** от 11.09.2023 г., връчена
на длъжника по делото лично на 14.09.2023 г. Последният е подал възражение срещу
заповедта на основание чл. 414 от ГПК, като на осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е
указал на заявителя с разпореждане №10045 от 02.10.2023 г., получено на 10.10.2023 г.,
в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си. Пред БРС в срок (на
10.11.2023 г.) е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане,
съответни на заявеното по реда на чл. 410 от ГПК в заповедното производство.
Последното обуславя допустимостта на настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, нужно е да
бъдат установени като настъпили следните факти: валидно сключени между страните-
Рамков договор № *********/18.07.2016 г. и към него по партида М5236738 -
приложение № 1 от 18.07.2016 г. за условия за ползване на тарифни планове при А1
One Unlimited 30 за номер *** ***, допълнително приложение към Приложение №1 от
16.10.2020 г. А1 Net protect; Допълнително приложение към Приложение №1 за
ползване на Екстра A1 Wallet Unlimited ot 16.10.2020 г.; Приложение №3 –
ценоразпис, с предмет предоставяне на услуги посочени в приложенията от 16.10.2020
г. и договор за продажба на изплащане № *********/16.10.2020 г. с предмет апарат
Huawei P40 lite black+PB TTEC; Ищецът следва да докаже и че в качеството му на
доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните
договорно отношение, той е предоставил посочените услуги на ответника, като е
начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно
Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер;
че е изправна страна по договора за продажба на изплащане, т.е предоставил е
държането на вещта срещу уговорена преференциална цена, включваща първоначална
вноска от 10, 98 лв. и 23 оставащи месечни вноски съгл. Погасителен план (общо 262,
54 лв.); че дължимата отстъпка от цената на устройството е в размер на 85, 07 лв; че
стандартната цена на абонаментния план за №*** е 36, 99 лв, но с отстъпката е 30, 99
лв., поради което са дължими пропорционално 30, 65 лв.; осъществяване на
предпоставките даващи му основание едностранно да прекрати договорните
отношения с ответника и момент на това прекратяване; наличие на уговорени
неустойки и размер на претенцията за тях; договаряне размера на неустойката в
съответствие с типични разходи и обичайна печалба.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното от
фактическа страна:
На 18.07.2016 г. г. между страните е сключен договор за мобилни услуги. На
16.10.2020 г. към него е сключено приложение № 1 за телефонен номер *** с избран
тарифен план А1 One Unlimited 30 за срок от две години при стандартен месечен
абонаментен план от 36, 99 лв. с промоционална цена на месечната абонаментна такса,
важима в рамките на срока на действие на приложение № 1, т.е до 16.10.2022 г. /т.5.2./
в размер на 30, 99 лв. На същата дата 16.10.2020 г. към рамковия договор е сключено и
допълнително приложение № 1 за телефонен *** – за включен мобилен интернет на
максимална скорост; и Приложение №1 за защита срещу опасни уебсайтове за срок от
две години – и двете при месечна абонаментна такса от 1 лв. стандартна такса.
Като приложения към договора са подписани ценоразпис за ползваните
допълнителни електронни съобщителни услуги. С отделна декларация, абонатът е
потвърдил, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ, които са му били и
предоставени от оператора, ведно с преддоговорна информация по чл. 4 от ЗЗП, в т.ч
относно правото на отказ от договора и стандартен формуляр за упражняване правото
3
на отказ от договора. В чл.6 е регламентирана отговорност за вреди във вид на
неустойки, в случай, че достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът прекратен по
инициатива или по вина на aбоната преди изтичане срока на ползване. При тези случаи
абонатът дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси дължими за
абонамента по техния размер без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване,
като когато абонатът е физическо лице максималният размер на неустойката не може
да надвиши трикратния на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Като допълнение към тази
неустойка, абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, закупени или
предоставени на лизинг/на изплащане, съответстваща на оставащия срок на ползване
на съответния абонамент. В случая отстъпката предоставена от пазарната цена на
крайно устройство, закупено в пакет с услугите по това приложение е посочена да е в
размер на 628, 06 лв. /т.7.6 от условия на тарифния план/.
На 16.10.2020 е сключен и договор за продажба на изплащане на мобилно
устройство № *********/16.10.2020 г. с предмет апарат Huawei P40 lite black+PB
TTEC; С приемо- предавателен протокол от същата дата е удостоверено, че
ответникът е получил устройството. Съгласно т. 3 от договора, закупуването на вещта
по договора е обвързано от ползването на електронни съобщителни услуги
предоставени въз основа на договор за услуги сключен с продавача. Цената на
устройството е 263, 52 лв, чието плащане е уговорено да се извършва на 24броя
вноски, включващи една първоначална от 10, 98 лв. и 23 последващи в общ размер от
252, 54. с включена годишна лихва от 5 %. Дължимите месечни вноски се отразяват
във фактурите издавани от продавача по договора за услуги. В т.12.3 е предвидено, че
при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски, всички суми,
дължими до края на договора, стават изискуеми от датата на издаване на фактура за
тях, определена за издаване на месечните ДФ.
По делото са представени ОУ на оператора за взаимоотношенията между него и
абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на А1 България
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, ценоразпис на А1 за клиенти по договор, както
и са описани фактури обективиращи задълженията на абоната.
С изрична декларация ответникът е удостоверил получаването на приложимите
ОУ и преддоговорна информация по чл. 4 ЗЗП. Следователно, процесните договори за
мобилни услуги и продажба на изплащане, носещи неоспорените подписи на страните,
са валидно сключени. По своята същност договорът за мобилни услуги касае
доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и
представени доказателства за уговорка в различен смисъл, и поради това отношенията
между страните се регламентират от общите правила за договорните задължения с
предмет натурална престация. Договорената цена се дължи при реално извършена
доставка. Подписвайки договора, потребителят декларира, че е запознат, приема и е
получил екземпляр от ОУ на дружеството по повод договорните отношения. При
липсата на оспорване на представените извлечения от електронната система на
оператора на мобилна комуникационна мрежа, в които доставените услуги са
индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на посочените
мобилни услуги. Задълженията на мобилния оператор са определени в сключените с
ответника потребителски договори и по същество се свеждат обобщено до това
операторът за поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин,
че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да
4
използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство
телекомуникационни услуги /пренос на глас, на данни/ и пр. разписани в чл. 41 ОУ и
сл. Това означава, че мобилният оператор извън предвидените в условията по договора
изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема на заявения от
потребителя трафик на информация. Ответникът не е твърдял неправомерна намеса от
страна на мобилния оператор в консумирания чрез потребителските устройства трафик
на услуги и в заключение, сумите са начислени за осъществени услуги, поради което
потребителят дължи цената за тях. Ето защо, претенцията за сумата от 38, 53 лева, като
стойност на месечна абонаментна такса за потребени услуги по партида № М5236738
при липса на твърдения, респ. доказателства за погасяване на това задължение се явява
доказана по основание и размер.
По договора за продажба на изплащане от 16.10.2020 г. неплатените задължения
са в размер на общо 10, 98 лева- вноски 23.02.2022 г. до 22.03.2022 г. С подписването
на приемо- предавателния протокол от същата дата, ответникът е декларирал
получаването на вещта, поради което и съдът приема, че ищецът е изпълнил това си
задължение. Корелативно на него е това на купувача да плаща дължимата цена за на
изплащане съгласно погасителния план. Договорът валидно обвързва страните по него,
поради което и при липса на твърдения за плащане, дължимите вноски начислени до
соченото прекратяване на облигационната връзка са на общо основание дължими.
Вноските за февруари-март са текущо начислени в ДФ № ********* от 25.03.2022 г. по
договора за услуги, така както разписва чл. 6.2 от договора. Това е сторено от
оператора по аргумент, че предвид неизпълнение на задължение по плащане на
задълженията на ответника на две последователни вноски е упражнено правото за
разваляне на договора. Доколкото в случая претенцията на продавача се съразмерява с
дължимата до края на договора цена и предвид липсващи твърдения вещта да е била
върната, то следва да се приеме, че претенцията се явява доказана в своето основание.
В заключение, исковата претенция следва да бъде уважена в целия й размер, при липса
на доказателства за извършено плащане на така установеното задължение.
Що се отнася до акцесорната претенция за лихва за забава, съдът приема същата
за изцяло основателна и доказана по отношение на уважения размер на главницата за
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и върху главницата
за неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, доколкото не
са ангажирани доказателства за заплащането им и начислената лихва касае главницата
по всяка фактура от датата на падежа до 07.09.2024 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК).
На следващо място, предмет на претенцията са неустойки за предсрочно
прекратяване на договорните отношения между страните по вина на абоната по
партида със системен номер М5236738, формиран, както следва: 2,00 лева –
обезщетение за обработка на просрочени задължения, дължимо на дата 17.04.2022 г.;
92,49 лв. – неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, дължима от
21.04.2022 г. до 21.07.2022 г.; 30,65 лв. – неустойка за дадена отстъпка от цената на
услуги, дължима от 21.04.2022 г. до 16.10.2022 г. и 85,07 лв. - неустойка за дадена
отстъпка от цената на устройство, дължима за периода 21.04.2022 г. до 16.10.2022 г.
Твърди се, че посочените неустойки са дължими поради прекратяване на
договора по вина на абоната предвид допусната забава в плащането на дължимите
суми повече от 124 дена съгласно чл. 54.12 ОУ. Съгласно чл.6.1 от Приложение № 1 в
такива случаи, абонатът дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси
дължими за абонамента по техния стандартен размер без отстъпка, като нейният
5
размер не може да
превиши трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В този случай, като допълнение
към неустойката, абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства
закупени и/или предоставени на лизинг, съответстваща на оставащия срок на ползване
по съответния абонамент. Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е
породило дължимост на посочената договорна неустойка е допусната забава в
изплащане на дължимите суми
продължила повече от 124 дена, което съгласно чл. 54.12 ОУ е основание за
едностранно прекратяване на договорното правоотношение, което като факт настъпва
автоматично. Установено е, че ответникът не е заплащал дължимите в полза на
ответника суми за ползвани услуги за месец март и април 2022 г., като видно от
заявлението му пред ВИВАКОМ (л. 46) последното е отправено за пренос до друг
мобилен оператор на 19.04.2022 г. В конкретния случай се претендират суми от ищеца,
дължими до 21.04.2022 г., който срок е два дена след подаденото заявление, което води
до обоснован извод, че два дена е обичайно технологично необходимото време за
обработка на заявлението на абоната, като за този период са му начислени 2, 03 лв.
Характерът на неустоечната клауза е гаранционно-обезпечителен и има за цел
да покрие и изначално да определи по размер вредите на изправната по договора
страна в случай на неизпълнение на насрещната страна, без да е необходимо те са
бъдат доказвани. От представените по делото писмени доказателства безспорно се
установява: първо, че страните са уговорили падеж на плащането на цената за
предоставените услуги, а именно датата посочена в издаваните фактури и второ, че са
уговорили неустоечна клауза за предсрочно прекратяване на договора поради
неизпълнение от страна на потребителя на задълженията му договора. Размерът на
неустойката не е изначално определен, но е определяем и зависи от остатъчния период
на договора, следващ неговото едностранно прекратяване, лимитиран с максимален
срок. Ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по
смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, приложими в случая са нормите на ЗЗП и в
частност тази на чл. 143 ЗЗП. Последната дава дефиниция на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя- това е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя. Както се посочи при преценка действителността на неустоечната клауза
за нищожна съобразяват се постановките на т. 3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. В
приложение №1 операторът е уговорил максимален размер на дължимата неустойка
размер, съизмеряващ се със сбора на три месечни абонаментни такси. Едностранното
прекратяване лишава доставчика от очакван фиксиран по размер приход, което засяга
съществено неговия интерес. Затова и предвидимите за търговеца вреди не могат да се
простират до края на уговорения срок, но несъмнено обхващат период на търсене на
сделка на покритие, с която да се замести загубения клиент. Ето защо, с договаряне на
неустойка, определена като сбор от три месечни абонамента, кредиторът не възлага на
потребителя необосновано високо обезщетение. Затова и клаузата регламентираща
нейната дължимост е действителна. В този смисъл претенцията за неустойка от 92, 49
лв. следва да бъде уважена в цялост.
По отношение на неустойката, явяваща се разлика между стандартната цена на
предоставено устройство и дължимата преференциална такава по договорите заявена в
6
размер на 85, 07 лева, съдът приема следното:
Както се посочи, в случай на прекратяване договора през първоначалния срок по
вина или по инициатива на потребителя, е регламентирана дължимост и на неустойка
съизмеряваща се със съответстваща на оставащия срок на договора за абонамент
ползвана отстъпка от пазарната цена на закупени или предоставени на изплащане
устройства. Следва да се отчете, че неустоечните клаузи имат за цел да компенсират
вредите, които доставчикът като добросъвестна страна понася от едностранно
предсрочно прекратяване на договор с фиксиран срок на ползване на мрежата му.
Общата стойност на вещта с абонаментния план е определена на 263, 52 лв. Този вид
неустойка е уговорен като допълнение към неустойката за предсрочно прекратяване
съизмерима в максимален размер на тримесечни абонаменти такси по договора без
ДДС. Уговарянето й в размер на отстъпката от пазарната цена на устройството, без
абонаментен план, съответна на оставащия срок от договора, съдът приема, че
обуславя извод за необосновано висока неустойка по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП,
поради което и прилагането на такава клауза спрямо потребителя ще следва да се
отрече. Безспорно, операторът е договарял тази цена на устройството, защото е
очаквал дългосрочното обвързване с потребителя и потребяване от него на услуги за
определен период от време. Вярно е, че без отстъпките в цените нито потребителя,
нито доставчикът биха се съгласили на дългосрочното обвързване, но прекратяването
осуетява само очакваните от търговеца приходи в намаления им размер. Процесната
клауза е договорена в допълнителното споразумение, касаещо обвързване по
дългосрочен (2 г.) абонамент за ползване на мобилни услуги, чието предсрочно
прекратяване води реално до негативните последици за оператора измерими с
неустойката в трикратния размер на уговорените месечни абонаментни такси, чието
уговаряне съдът прие за действително. Допълнителното обезщетение към него, обаче
не може да бъде оправдано с предвидимия размер на вредите на доставчика.
От друга страна, формулировката на процесната клауза, не създава яснота за
определения или определяемия размер, като не е посочена конкретната ставка и начало
на периода, съотносими към текста съответстваща на оставащия срок на договора. В
договора за мобилни услуги не е посочена пазарната цена, на която вещта се предлага,
било то и от оператора, въз основа на която потребителят да направи информиран
избор дали да встъпи в дългосрочно обвързване с посочените параметри. В
действителност не е конкретно посочена и стойност на отстъпката, което като практика
може да се определи и като заблуждаваща такава. Понастоящем претенцията възлиза
на 78 % от договорената цена на устройството към момента на сключване на договора
с потребителя, по който начин клаузата задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП в противоречие и на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната й
функция, постигайки и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с
потребителя цена на вещта. С оглед на гореизложеното и предявения иск за сумата от
85, 07 лв. , като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до неустойките, претендирани като пропорционална отстъпка от
цената на абонаментния план за мобилна услуга, предоставени за номер *** при
подписването на двугодишни договори с ищеца следва да се има предвид следното:
В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че
„изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се
схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният
механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението
7
между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици“. Това е принцип в общностното потребителско право, който
следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство, не
само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и в предходните разпоредби, съдържащи
примерно изброяване на видове неравноправни клаузи в потребителското право,
доколкото при неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя
същият остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения
договор – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно финансовата тежест, която поема
при допускане на неизпълнение. В случая, действително се касае до компенсаторна
неустойка, уговорена с лице, потребител, по повод предоставяна услуга по
предварително изготвени едностранни общи условия на ищеца-оператор. Така
уговорената неустойка, не само съвпада изцяло по обем с обезпечените главни
задължения, но и ги надхвърля, доколкото с нея е предвидено отпадане на
договорените между страните отстъпки от цените. По този начин, не само се нарушава
принципа на справедливост, заложен от законодателя в чл. 9 от ЗЗД, но и се достига до
неоснователно обогатяване в полза на ищеца, Дори да се приеме, че процесната
неустойка е следвало да компенсира ищеца за пропуснатите плащания по договора, то
в случая, тези вреди се явяват свръхобезпечени, т.е. неустойката излиза извън
обезпечителната си и обезщетителна функции, като води и до неоснователно
обогатяване на ищеца. Достига се до предварителна договорка, при отсъствие на
насрещна престация от оператора, да му се заплати сума, по-голяма от пълния размер
дължимото договорно възнаграждение. Още повече, прекратяването на договора по
вина на ответника, по никакъв начин не е препятствало ищеца да реализира печалба от
предоставяне на същата услуга на трети лица, предвид което и недоказан се явява
размерът на твърдените от ищеца вреди. Аналогични са и изложените съображения на
настоящия състав мотивирани като относими и към претендираната неустойка в размер
на пропорционална част от отстъпките по абонаментния план, вкл. с оглед липсата и
при тях на яснота относно вида на тези отстъпки, които се имат предвид в клаузите и
начина на определяне на тази дължимата „част“. С оглед гореизложеното и
предявените искове за сумите от 30, 65 лв. като промоционална отстъпка на
абонаментния план за тел. № *** като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Що се отнася до обезщетението за обработка на просрочени задължения
последното е дължимо по силата на чл. 27.1. от ОУ и на факта на изпадане в забава, а
размерът му е определен в абсолютна стойност. От посоченото става ясно, че
претендираната сума не е стойността на реално направените разходи, а е отнапред
фиксирана от кредитора сума, дължима от потребителя при изпадането му в забава.
Иначе казано, на потребителя се възлага в тежест репариране на сума, определена
предварително от кредитора по неясен механизъм, без фактическият състав на
възникване на вземането изобщо да включва реалното извършване на някакъв разход.
Тъй като предпоставка за начисляване на обезщетение за обработка е единствено
забавата на длъжника и вземането не е обвързано с периода на забава, условията на
договорната клауза, която предвижда заплащането на претендираното, сочат, че по
характера си то не обезщетение, а допълнителна такса. Кумулирането му с останалите
последици от забавата (обезщетения и неустойки), дължими от длъжника при същите
предпоставки, представлява още едно допълнително мораторно обезщетение.
Гореспоменатото води до нищожност на посочената клауза, водеща до субобезпечение
задълженията на потребителя, което обуславя нейната недължимост.
8
Като последица от частичното уважаване на главната претенция за неустойка, в
полза на ищеца следва да се присъди и претендираното обезщетение за забава върху
нея (върху сумата от общо 92, 49 лв.), от 21.04.2022 г. (датата на издаване на
съответния счетоводен документ и настъпване изискуемостта на неустойката) до
08.09.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК), което съдът
служебно изчислява на 14, 19 лв., като в останалата си част до претендираните 29, 26
лв. искането следва да се отхвърли.
По разноските: Предвид изхода на спора такива се дължат на ищеца по общото
правило на чл. 78, ал. 1 ГПК. Присъждането им е поискано. Изводът за частична
основателност на исковете поставя въпроса за размера на вземането за разноски в
исковото производство, които следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от
иска. Претендират се такива в настоящото производство от 100 лв. юк.
възнаграждение, 25 лв. държавна такса. Или общият размер на разноските в исковото
производство е 125, 00 лв. За заповедното производство се претендират 25 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част
на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 68,
34 лв. в исковото и 75 лв. в заповедното производство. Ответната страна не
претендира разноски, поради което и такива не му се следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „А 1 България“, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** съществува вземане срещу ответника Д. Р. Т., ЕГН **********, с
адрес: *** за сумите, както следва: сумата от 38,53 лв. - главница, представляваща
неплатени месечни такси и потребление за периода от 23.02.2022г. до 22.04.2022г.
(период на изискуемост 25.03.2022 г. до 17.05.2022 г.) по договор за електронни
съобщителни услуги № М5236738; 10,98 лв. - неплатени суми за устройство по
договор за продажба на изплащане, включващи цената на вноските за закупено
устройство на изплащане за отчетен период от 23.02.2022 г. до 22.03.2022 г. ; 92,49 лв.
– неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, дължима от 21.04.2022 г.
до 21.07.2022 г.; както и сумата от 21, 16 лв. мораторна лихва върху посочените
вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по
всеки отделен счетоводен документ до 07.09.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците, начиная от подаване на заявлението - 08.09.2023г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумите 2,00 лева
– обезщетение за обработка на просрочени задължения, дължимо на дата 17.04.2022 г.;
30,65 лв. – неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, дължима от 21.04.2022 г.
до 16.10.2022 г. и 85,07 лв. - неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство,
дължима за периода 21.04.2022 г. до 16.10.2022 г., както и за разликата над
присъдената сума от 21, 16 лева до 36, 23 лв., представляваща сбор от дължими
мораторни лихви върху сумите за неустойка под формата на пропорционална отстъпка
от цената на абонаментния план и пропорционална отстъпка от цената на устройството
на изплащане.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. Р. Т., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „А 1 България“, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** сумата от 68, 34 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски
пред първа инстанция и сумата от 75 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10