№ 32
гр. Разлог, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря К. И. Т.,
разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Гр. дело №
20211240100704 по описа за 2021 година
Производството е инициирано въз основа на искова молба, подадена от Е.М.Д., ЕГН*, с
адрес: о.Д., с.Ц., у.“Р.”№10, чрез адв. Т., против М.А.П., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.И.”№99, в.А,
е.3, а.7.
Искът е предявен по реда на чл.422, във вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – установителен иск след
подадено възражение срещу заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
462 от 2021 г. по описа на РС-Рг. В исковата молба се сочи, че на 19.07.2019 г. между ищеца
и ответника бил сключен договор за паричен заем, по силата на който Е.М.Д. предал на
М.А.П., сумата от 8`550.00 лева. Твърди се, че 4`000.00 лева от така заетата сума следвало да
бъдат върнати до септември 2019 г, а остатъкът от 4`550.00 лева - до м.02.2020 г. Наведени
са доводи, според които до момента ответната страна все още не е погасила задължението
си, поради което ищецът е депозирал първоначално заявление по чл.410 от ГПК, а
впоследствие и настоящия положителен установителен иск. С горепосочените обстоятелства
ищцовата страна настоява да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че ответникът й дължи следните суми, предмет на ч.гр.д. 462 от 2021 г. по
описа на РС-Рг, а именно: 8`550.00 лева - неизплатена главница по договор за заем, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /02.04.2021 г./ до
окончателното плащане и 940.50 лева - законна лихва за периода от 01.03.2020 г. до
31.03.2021 г. Настоява се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от
последния съдебни разноски в заповедното и в исковото производства.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в указания му законен срок няма
подаден писмен отговор.
С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.240 от ЗЗД.
В проведеното открито съдебно заседание не се явява представител на ищеца, а негов такъв
изпраща молба, посредством която поддържа исковите претенции и моли за постановяване
на неприсъствено решение. Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание, нито се
представлява от пълномощник.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
По ч.гр.д. №462 от 2020 г. по описа на РС-Рг на длъжника е връчена заповед за изпълнение
на длъжника /ответник по настоящото дело/, след което от последния е постъпило
възражнеие. Поради това са дадени указания на заявителя да предяви иск в месечен срок от
1
получаване на съобщението. Искът е предявен своевременно и е образувано настоящето
гр.д. №704/2021 г.
Исковата молба /установителният иск/ е връчена лично на ответника. В разпореждането, с
което е указано връчване на исковата молба е посочено на ответника, че ако в едномесечен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, не представи отговор и не се яви в
първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на производството в
негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл.238 от
ГПК.
За съдебното заседание ответникът е призован надлежно. От съдържанието на обратната
разписка е видно, че в призовката се съдържа текст, посредством който ответнатат страна е
предупредена, че при неявяване в съдебно заседание и непредставяне на отговор, ищецът
може да поиска постановяването на неприсъствено решение.
По делото не е постъпил отговор на искова молба, не е поискано от ответника
производството да продължи в негово отсъствие. Същият не е ангажирал доказателства. От
изложеното се установява, че са налице предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.1 от ГПК,
за постановяване на неприсъствено решение.
В същото време настоящият съдебен състав приема, че с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и съобразявайки представените от ищеца писмени доказателства, в
това число представеният препис от споразумение, искът се явява вероятно основателен. По
този начин е налице и втората предпоставка, визирана в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК,
необходима за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на исковото производство, в полза на ищеца трябва да бъдат присъдени и
сторените от него съдебни разноски в заповедното производство /989.81 лева - държавна
такса и адвокатско възнаграждение/ и в настоящото исково производство /199.33 лева –
държавна такса и 800.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
.Мотивира от горното и на основание чл.238, ал.1, във вр. чл.239, ал.1 е ал.2 от ГПК, РС-Рг
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.240 от ЗЗД, че М.А.П., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.И.”№99, в.А,
е.3, а.7 дължи на Е.М.Д., ЕГН*, с адрес: о.Д., с.Ц., у.“Р.”№10, следните суми: 8`550.00 лева -
неизплатена главница по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК /02.04.2021 г./ до окончателното плащане и 940.50 лева -
законна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2021 г.
ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.И.”№99, в.А, е.3, а.7, да заплати на Е.М.Д., ЕГН*, с
адрес: о.Д., с.Ц., у.“Р.”№10, сумата от 989.81 лева - сторени съдебни разноски по ч.гр.д.
№462 от 2021 г. по описа на РС-Рг.
ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.И.”№99, в.А, е.3, а.7, да заплати на Е.М.Д., ЕГН*, с
адрес: о.Д., с.Ц., у.“Р.”№10, сумите от 199.33 лева – държавна такса и 800.00 лева –
адвокатско възнаграждение, представляващи съдебни разноски по настоящото дело.
Решението на съда е окончателно, предвид разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
2