Р Е
Ш Е Н
И Е № 59
20.01.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
ХХІІІ-ти състав, на единадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 2301 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. АПК вр.чл.171, т.4 ЗДвП вр.чл.172, ал.5 ЗДвП и е образувано по
жалба на Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0769-002335/19.10.2020 г. на началник
група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за
управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП“.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ поради
противоречието й с материалния закон и несъответствието й с действителната
фактическа обстановка. Твърди се, че жалбоподателят към процесната дата е бил
правоспособен водач и че за него не е съществувало задължение за връщане на
СУМПС. Твърди се също, че в заповедта не са посочени фактическите и правни
основания за издаването й, което съществено нарушава правото на защита на
жалбоподателя. Обосновава се изтекла абсолютна 10-годишна давност за издаването
на ЗПАМ. Иска се отмяна на акта, както и присъждане на разноски.
В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. А., който поддържа жалбата
и обосновава липса на материалните предпоставки за издаване на оспорената
заповед. Ангажира доказателства – Удостоверение за преминато допълнително обучение
рег.№ 65/2011 г., издадено от „Авто-тест 2000” ООД, за завършен от
жалбоподателя на 04.07.2009 г. курс за допълнително обучение съгласно чл. 157,
ал.3 ЗДвП, като твърди, че никога не е губил правоспособност, че през 2010 г. и
през 2012 г. са му били издадени СУМПС, а през 2019 г. е бил с 39 контролни
точки.
Органът, издал оспорения акт, е
представил заверено копие от преписката по приемането му, вкл. преписи от
цитираните в обжалвания акт НП, послужили като основание за прилагане на мярката.
В писмено становище мотивира неоснователност на жалбата, като сочи, че
жалбоподателят е изгубил правоспособност още към 02.03.2010 г. и че
впоследствие преминатото допълнително обучение е правно ирелевантно, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от Наредба № I-з-2539/17.12.2012
г., не се приемат за допълнително обучение водачи, на които са отнети всички
контролни точки. Сочи доказателства.
В с.з. ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител.
Не претендира разноски.
Административен съд Бургас, след като
взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по нея, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна в
законоустановения срок /заповедта за ПАМ е връчена на жалбоподателя на 05.11.2020
г., а жалбата е подадена на 06.11.2020 г./ и е процесуално допустима.
При служебно извършената проверка за законосъобразност
на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че
същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е
издадена от административен орган с териториална и материална компетентност,
тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се
налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон. В случая това е началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция“-Бургас, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки с т.1.4 от Заповед рег.№
251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас, вр. със Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи /л.27-л.28/.
Спазена е предвидената от закона писмена форма
и в заповедта се съдържат изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Видно от
текста на самата заповед, като фактическо основание за издаването й същата
препраща към издадени срещу Р.Р. 7 бр.наказателни постановления, които също са
приложени към преписката.
При разглеждането на жалбата по същество, съдът намира
за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0769-002335/19.10.2020 г. на началник група към
ОДМВР Бургас, сектор ПП, е иззето
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Р. на осн.чл.171, т.4 ЗДвП. В заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с
влезли в сила наказателни постановления, както следва: с НП № 2058/25.06.2008 г. на РУ Несебър, влязло в сила на 22.07.2008
г., са отнети 10 контролни точки; с НП №
14226/10.09.2008 г. на Сектор ПП Бургас, влязло в сила на 02.03.2010 г., са
отнети 9 контролни точки; с НП №
18417/30.10.200 г. на Сектор ПП Бургас, влязло в сила на 02.03.2010 г., са
отнети 7 контролни точки; с НП № 1355//24.10.2008
г. на РУ Карнобат, влязло в сила на 02.03.2010 г., са отнети 4 контролни
точки; с НП № 985/28.03.2008 г. на ОД
МВР София, Сектор ПП, влязло в сила на 02.03.2010 г., са отнети 3 контролни
точки; с НП № 837/17.09.2009 г. на РУ
Тунджа, влязло в сила на 02.03.2010 г., са отнети 10 контролни точки, и с НП № 66966/03.06.2009 г. на Отдел ПП при
СДВР, влязло в сила на 02.03.2010 г., са отнети 4 контролни точки.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
представените от ответника по жалбата писмени доказателства - НП №
2058/25.06.2008 г. на РУ Несебър, НП № 14226/10.09.2008 г. на Сектор ПП Бургас,
НП № 18417/30.10.200 г. на Сектор ПП Бургас, НП № 1355//24.10.2008 г. на РУ
Карнобат, НП № 985/28.03.2008 г. на ОД МВР София, Сектор ПП, НП №
837/17.09.2009 г. на РУ Тунджа, и НП № 66966/03.06.2009 г. на Отдел ПП при СДВР.
В цитираните наказателни постановления изрично е
посочено /във всяко едно от тях/ колко контролни точки се отнемат на
жалбоподателя за нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Общо отнетите на Р.
контролни точки са 47.
Видно от отбелязванията върху самите НП, същите са
били връчени срещу подпис лично на жалбоподателя и са влезли в законна сила,
както следва:
1. НП №
2058/25.06.2008 г. на РУ Несебър
е влязло в сила на 22.07.2008 г. и с него са отнети 10 контролни точки;
2. НП № 14226/10.09.2008 г. на Сектор ПП
Бургас е влязло в сила на 02.03.2010 г. и с него са отнети 9 контролни
точки;
3. НП № 18417/30.10.200 г. на Сектор ПП Бургас
е влязло в сила на 02.03.2010 г. и с него са отнети 7 контролни точки;
4. НП №
1355//24.10.2008 г. на РУ Карнобат е влязло в сила на 02.03.2010 г. и с него са отнети 4 контролни точки;
5. НП № 985/28.03.2008 г. на ОД МВР София,
Сектор ПП е влязло в сила на 02.03.2010 г. и с него са отнети 3 контролни
точки;
6. НП №
837/17.09.2009 г. на РУ Тунджа е влязло в сила на 02.03.2010 г. и с
него са отнети 10 контролни точки;
7. НП №
66966/03.06.2009 г. на Отдел ПП при СДВР е влязло в
сила на 02.03.2010 г. и с него са отнети 4 контролни точки.
Жалбоподателят е
представил в с.з. Удостоверение за преминато допълнително обучение рег.№ 65/2011 г.,
издадено от „Авто-тест 2000” ООД, с което е удостоверено завършен от
жалбоподателя на 04.07.2009 г. курс
за допълнително обучение съгласно чл. 157, ал.3 ЗДвП. Посочената в
удостоверението дата не кореспондира с датата, посочена в друго писмено
доказателство, представено от ответника и неоспорено от жалбоподателя, а именно
– с посочената дата в Протокол № 06/20.08.2011 г. за резултатите от проведено
обучение на водачи на МПС съгласно чл. 158, ал.1, т.1 ЗДвП, видно от който
посоченото допълнително обучение се е състояло на 20.08.2011 г., а не на
04.07.2009 г., както е посочено в представеното от жалбоподателя удостоверение,
като за преминатото на 20.08.2011 г. допълнително обучение, на жалбоподателя е
било издадено именно Удостоверение № 65/20.08.2011 г. /т.5 от протокола/. Освен
това, няма логика фирмата, ако е провела обучението през 2009 г., да издаде 2
години по-късно удостоверение за това. Поради това, съдът приема, че
представеното от жалбоподателя удостоверение е с невярно съдържание досежно
удостоверената в него дата на завършване на обучението, което на практика е
сторено от жалбоподателя на 20.08.2011 г. Към тази дата, обаче, на
жалбоподателя са били отнети вече всички контролни точки с влезли в сила НП,
тъй като още към 02.03.2010 г., когато е влязло в сила и последното връчено му
наказателно постановление, същият е бил с вече отнети 47 контролни точки.
Въз
основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „изземване на свидетелството за управление“ на лице,
което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Последната
норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е
длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл.170,
ал.1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест
негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които
обосновават налагането на ПАМ.В случая органът следва да докаже, че на Р. са
отнети максималният брой контролни точки и че същият е станал неправоспособен,
в резултат на което е имал задължението да върне свидетелството си за
правоуправление съгласно чл. 157, ал.4 ЗДвП.
Процесните наказателни постановления, с
които жалбоподателят е бил санкциониран, са издавани в периода 2008-2009 г., в
който за спорното правоотношение е действала Наредба №
Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер
на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат /отм. сНаредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. За определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в сила от 04.02.2013 г./.По действащата за релевантния
период наредба, максималният брой контролни точки е 39 и отнемането им се е извършвалосамо въз основа на влязло в сила
наказателно постановление /чл.2 и чл.3 от Наредба № Iз-1959/27.12.2007
г./.
Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените
наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата
разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Съответно, по този ред на контрол подлежи и
точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова
обжалването на наказателно постановление, дори и само в частта му, в която е
отбелязан броят на отнетите по силата на закона контролни точки, се извършва по
реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.
По отношение на цитираните седем наказателни постановления, не са
ангажирани доказателства за обжалване и отмяна по реда на чл. 63 от ЗАНН, както
ине е оспорена верността на извършените вписвания относно датата на влизането
им сила, поради което съдът приема, че са налице доказателства, съобразно
нарочното отбелязване върху тях, че същите са връчени и влезли в сила. След
като са влезли в сила, наказателните постановления не могат да бъдат предмет на
косвен съдебен контрол в настоящото производство, относно точното отбелязване
на контролните точки, които са отнети, поради което съдът е длъжен да се
съобрази с отразеното в тях, а именно, че на Р. са отнети общо 47 контролни точки.
Отнемането
на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно
постановление, а възстановяването им в периода, релевантен за делото, се е
извършвало по реда, предвиден в чл.158 от ЗДвП (редакция ДВ, бр.51/2007 г.). Според
разпоредбата на чл.158, ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция, броят на точките
за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1.чрез
частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато
допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие
че водачът е изпълнил задължението си по чл.190, ал.3, което удостоверява със
съответните платежни документи/разпоредбата на чл. 190, ал.3 ЗДвП има
отношение към заплащането на наложеното с НП наказание „глоба“/; 2.служебно,
до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която
е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са
отнети контролни точки.Според ал.2 на чл.158 ЗДвП в приложимата
редакция, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството може
да се възстановява само до първоначалния максимален размер. Съгласно чл.157,
ал.5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в
резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде
допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството.
Граматическото,
логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл.158, вр. чл.157 от ЗДвП
налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното
им отнемане, до първоначалния максимален размер (арг.: чл.158, ал.2 от ЗДвП),
но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл.157, ал.4,
вр. ал.3 и ал.1 от ЗДвП). В последната хипотеза водачът губи придобитата
правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на
чл.157, ал.5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством
някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки. /В
този смисъл е и Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017
г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева/. Ето защо, завършеният от Р.
през 2011 г. курс за допълнително обучение е правноирелевантен факт, какъвто е
и фактът на впоследствие издадените му при липса на правоспособност 2 бр.
СУМПС, тъй като тези факти не могат да санират изначалната липса на
материалните предпоставки както за преминаване на допълнително обучение, така и
за издаването на СУМПС, тъй като и двете хипотези изискват водачът да е бил
правоспособен, т.е. да не са му отнети всички контролни точки.
В конкретния
случай по 7 бр. наказателни постановления, влезли в сила в периода от
22.07.2008 г. до 02.03.2010 г., на жалбоподателя са отнети 47 контролни точки,
т.е. всички точки, следователно възстановяването на придобитата правоспособност
е можело да стане единствено по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП, което няма
твърдения и доказателства да е било сторено.
Представената по преписката справка картон за водач /л.24-л.326/
не е официален документ и има единствено регистърен, вторичен характер, поради
което и не може да служи като доказателство за налични, респ. отнети брой
контролни точки, нито служи като доказателство за служебно възстановени
контролни точки и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
нито за административния орган, нито за съда /в този смисъл е Решение № 15813/18.12.2018
г. по адм.дело № 5172/2018 г. на ВАС, І отделение;Решение № 12924 от 24.10.2018
г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017 г., VII о.,/. Ето защо, не следва да бъде
зачетено записаното в нея на ред 18 и ред 23 служебно възстановяване на 39 и на
6 контролни точки, респ. на 31.01.2014 г. и на 07.09.2019 г., тъй като не са
били налице условията на чл.158, ал.1, т.2 ЗДвП, доколкото към 02.03.2010 г.
жалбоподателят Р. вече е бил неправоспособен, поради изгубване на всички 39 на
брой контролни точки, и не е било възможно служебното им възстановяване до
пълния им размер.
Без значение за законосъобразността на оспорената ПАМ
са твърденията за изтичане на абсолютна давност. Изпълнението на наложените с
влезли в сила НП административни наказания е неотносимо към заповедта по
чл.171, т.4 от ЗДвП. Отнемането на контролните точки става автоматично с
влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда,
предвиден в чл.158 от ЗДвП. В случая институтът на погасителната давност по
ЗАНН е неотносим. Самото отнемане на контролните точки не съставлява
административно-наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се
издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и
съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен
акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено
състезателно производство се решава независимо и самостоятелно
административноправен спор и се налага санкция за извършено административно
нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидарно
НПК, докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид
административна принуда без санкционни последици.Самият ЗАНН урежда два вида
принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел ІІ, глава ІІ и
ПАМ - в раздел ІІІ на същата глава. По своето правно естество заповедта за
налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от
нормите на АПК. Поради това, институтът на погасителната изпълнителска давност
по чл.82, ал.1 ЗАНН или абсолютната давност по ал.3 на същия текст, са
неотносими. Правилото на чл.82 от ЗАНН регламентира погасяването по давност на
изпълнението на наложеното административно наказание, а не последиците от него.
Още по-малко приложима е в случая
нормата на чл. 285 АПК. Съгласно ал.1 на цитирания текст, ако специален закон
не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако
са изминали 5 години от влизането му в сила. Посочената норма има предвид
изпълнителните основания по чл. 268 АПК, които са: индивидуални или общи
административни актове; решения, определения и разпореждания на
административните съдилища; споразумения пред административните органи или пред
съда; административни договори. Процесните 7 бр. НП не притежават белезите на
никое от изпълнителните основания по чл. 268 АПК и не могат да бъдат такова
изпълнително основание, каквото има предвид чл. 285 АПК.
Доколкото по делото няма спор, че към
датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, жалбоподателят не е върнал
своето СУМПС в съответната служба на МВР, следва да се приеме, че са възникнали
фактическите основания за налагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т.4 ЗДвП и че обжалваният акт е издаден в съответствие с материалния
закон.
С оглед на горното, жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, разноски на
жалбоподателя не се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-002335/19.10.2020
г. на началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с която спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „изземване на
свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП“.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП.
СЪДИЯ: