№ 615
гр. Варна, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20223100100884 по описа за 2022 година
Предявени са искове от В. Й. Т. срещу Т. Т. А. за връщане сумата 26 000
евро, частично от 50 000 евро, дадени по договор за заем от 08.11.2019 г., по
чл. 240 ЗЗД и за заплащане сумата 12 543 лв., представляваща обезщетение за
забава при връщане на горната главница в периода от 14.11.2019 г. до датата
на подаване на исковата молба – 19.04.2022 г., по чл. 86 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху присъдената главница от 20.04.2022 г. до
окончателното изплащане, с присъждане на разноските.
Ответникът оспорва исковете. Предявява възражение, че договорът за
заем е несъществуващ, тъй като не го е подписвал, евентуално документът е
дописан, евентуално сумата не е предадена и ищецът не е разполагал с такава
сума, евентуално че прикрива уговорка с ТД за плащане на остатък от цената
на жилище с банков кредит, той при условие, че дружеството представи акт
образец 16 за сградата. Сочи, че дружеството не е представило акта в срок и
срокът за усвояване на кредита е пропуснат. Намира, че задължението му за
плащане към дружеството е отпаднало. Евентуално предявява възражение за
погасяване на иска за обезщетение за забава. Претендира разноски.
Ищецът оспорва възраженията.
По същество страните поддържат становищата. Ищецът представя
бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От представените от ищеца заверен препис (л. 5) и оригинал (л. 80 и л.
1
203) се установява, че на 08.11.2019 г. е съставен документ, озаглавен договор
за заем, по който ответникът е заявил, че ще заплати остатъка от 26 000 евро
на ищеца до 14.11.2019 г., от получената (сума) 50 000 евро, а после е
добавено, че ще заплати 26 000 евро до два дни след постъпване на сумата в
личната му сметка. Долу върху листа е вписано, че на същата дата ответникът
е получил 50 000 евро.
В представените от ответника заверен препис (л. 27) и оригинал (л. 214)
от същия документ, липсват посочването, че договорът е за заем, името на
кредитора, цяла получена сума 50 000 евро и изявлението, че на същата дата
ответникът я е получил.
Ищецът твърди, че тези части от текста са били механично заличени (л.
82).
От първото заключение на вещото лице К. М. (л. 204) се установява, че
документът е подписан от ответника.
Във второто заключение (л. 277) вещото лице приема, че документът в
държане на ответника (л. 214) е копие от лазерен принтер на документа на л.
80 от делото преди изписване на текстовете: "за заем", "от получената 50 000
евро", "на В. Й. Т. ЕГН **********", изявлението за получаване на цялата
сума 50 000 евро и други текстове, посочени в изложението (л. 275) и
изписването на знака "z". Сочи, че след отпечатването са нанесени със син
химикал знакът "z" и отвесно цифров текст (телефонен номер), последният от
ищеца. Цифровият текст 01514546 63 08 и 0894 29 21 36 е изписан от
ответника с черен химикал също след отпечатването (л. 203 и л. 275).
От представения от ответника заверен препис (л. 36) се установява, че
на 15.08.2019 г. е сключен предварителен договор за продажба на недвижим
имот от "НАЗГРУП" ООД на ответника за 141 000 евро, платими, както
следва: първа вноска – 2500 евро до 20.08.2019 г., втора вноска – 7500 евро до
15.09.2019 г. и трета вноска – 131 000 евро до 20.11.2019 г. Представител на
дружеството е Д.Б.. На мястото за подпис е отпечатано името А..
От представения от ответника заверен препис (л. 28) се установява, че с
РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД е сключен договор за жилищен
кредит от 08.11.2019 г., по който ответникът може да усвои лимит 1: 126 000
евро след като отправи предизвестие и учреди обезпечение – до 19.12.2019 г.;
лимит 2: 27 000 евро след представянето на акт 16, но не по-късно от шест
месеца, считано от датата на договора (чл. 2.2.1).
Банков превод не се доказва със свидетелски показания.
Ответникът не е представил годни доказателства, че е платил на ООД
само 105 000 евро и дължимият остатък е в размер на 26 000 евро. Поради
това връзката с процесния документ не може да бъде направена.
Въпреки това в оригиналния си вид процесният документ не съдържа
основание за обещаното плащане, посочване на ищеца като кредитор, нито
изявление, че сумата е получена.
След отпечатването на копието, което ответникът е задържал, той лично
е написал цифровия текст 01514 … върху оригинала. Само от разположението
на този цифров текст и добавените текстове не може да се каже кой текст вече
е бил добавен към момента, в който ответникът е написал цифровия.
2
Поради това съдът приема, че ищецът не е доказал постигането на
съгласие и предаването на сумата т.е. съществуването на правоотношение по
договор за заем.
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 4 620 лв.,
представляваща сторените разноски по списък (л. 299).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В. Й. Т., ЕГН **********, с адрес:
******** чрез адв. К. М., ВАК, служебен адрес: гр. Варна, ул. "Ружа" № 5,
тел. за контакт: 0888/825-595 срещу Т. Т. А., ЕГН **********, адрес: *******,
съдебен адрес: гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 16А, ет. 1, ап. 7 чрез
адв. Д. Й., ВАК за връщане сумата 26 000 (двадесет и шест хиляди) евро,
частично от 50 000 евро, дадени по договор за заем от 08.11.2019 г., на
основание чл. 240 ЗЗД и за заплащане сумата 12 543 (дванадесет хиляди и
петстотин и четиридесет и три) лв., представляваща обезщетение за забава
при връщане на горната главница в периода от 14.11.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба – 19.04.2022 г., на основание чл. 86 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху главницата от 20.04.2022 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА В. Й. Т. да заплати на Т. Т. А. с. ЕГН, с. а. сумата 4 620
(четири хиляди и шестстотин и двадесет) лв., разноски по списък, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3