Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети
състав, в открито съдебно заседание на девети ноември 2021
година, в състав:
Председател:
Мария Иванова-Даскалова
Секретар: Оля
Йорданова
Като разгледа
докладваното от административния съдия М. Иванова-Даскалова административно
дело №1934 по описа за 2021г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена
стойност.
Образувано
е по постъпила с вх. №12658/27.08.2021г.
жалба от „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №151-ФК/12.08.2021г.
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ и
чл.186, ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на
търговски обект – магазин за строителни материали със склад и офис, находящ
се в гр. Варна, ППЗ, ул.„Мургаш“, стопанисван от дружеството
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата
се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и
немотивирана, издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с целта на закона. Оспорва се, че е извършено нарушението описано
в заповедта. Продажбата била извършена
от Г.Е. Г. заемащ длъжността „общ работник“, който по длъжностна характеристика
не бил оправомощен да извършва продажби в обекта, да приема плащания по
извършени такива, да ги регистрира в ЕКАФП чрез издаване на фискални касови
бележки. Изтъква се, че в момента на продажбата М. С. К. заемаща длъжността „управител
на склад“ не присъствала в търговския обект и извършилия продажбата Г. я направил
без нейното знание и на своя отговорност. Поради това административния орган
неправилно ангажирал за случилото се отговорността на „Мис стил България“ ЕООД.
Чл.186 от ЗДДС не създавал задължение за органа във всеки случай на
констатирано нарушение да прибегне до административна принуда. Позовавайки се
на чл.22 от ЗАНН, сочат че законодателят изрично предвидил ПАМ задължително да
е свърана с конкретно нарушение и неговите последици. Поради това
принудителната мярка не можела да изпълнява цели, свързани с нарушенията „по
принцип“, в каято насока се цитира съдебна практика. Излагат се доводи, че
преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в
съответствие със спецификите на мерките, във всяка конкретна хипотеза на
нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. В случая налагането на ПАМ не отговаряло на
нито една от целите закрепени в ЗАНН. Посочено е, че липсват конкретни мотиви
относно необходимостта от принуда и специфичната нейна цел. Изводът на
административния орган за укриване на значителна част от продажбите бил
произволен и необоснован с конкретни факти. По отношение на продължителността
на срока на ПАМ се твърди, че мотивите, с които е определен не съдържат
конкретен извод на администртативния орган каква е тежестта на нарушението,
какви са последиците от него и какви са спецификите, налагащи определянето
именно на 14-дневен срок за запечатване на обекта. Мотивите относно съразмерността
на мярката били формани и оставало неясно по какъв начин твърдението, че
„административният орган упражнява правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо“ обосновава извода, че процесната ПАМ не засяга
права и законни интереси в по–голяма степен от необходимото за постигане на целта.
Като не е посочено защо е определен именно срок от 14-дни, била препятствана
възможността да се проведе контрол за съответствие на мярката с целта на закона
и за спазване на принципа на съразмерност. Считат, че при издаване на
обжалваната заповед административният орган е действал в нарушние на този принцип.
Освен това издадената ПАМ преди да се издаде НП препятствало прилагането на чл.
187, ал. 4 от ЗДДС. Мярката препятствала извършването на търговска дейност в
обекта и реализирането на приходи от нея, с което се засягали правата на
данъчнозадълженото лице и интересите на фиска от извършване на регистрирани
продажби. Освен това ПАМ не отговаряла и на специфичните цели на ЗДДС. Претендирасе
отмяна на Заповедта за налагане на ПАМ и присъждане на сторените по делото
разноски. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа
жалбата. Акцентира, че към момента на издаване на процесната ПАМ срещу
дружеството – жалбоподател не е образувано административно – наказателно
производство за нарушението. В тази връзка счита заповедта за преждевременно
издадена, с което били нарушени правата на жалбоподателя, включително правото
му да се възползва от предвидената в чл. 187 от ЗДДС възможност да се прекрати
действието на мярката чрез заплащане на наложената санкция. Поддържа и
останалите доводи в жалбата, с които иска отмяна на Заповедта и присъждане на
дружеството на разноските по делото.
Ответникът
Началник отдел “Оперативни дейности” Варна в депозирани писмени
бележки от упълномощения юрисконсулт оспорва жалбата. Счита я за неоснователна
и моли да бъде оставена без уважение. Излага съображенията поради които ствърди, че
Заповедта е правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с целта на
закона. Намира за безспорно установени и доказани обстоятелствата свързани с
основанието за издаването й. Органът издал заповедта в условията на обвързана
компетентност, тъй като по закон бил длъжен при констатиране на административно
нарушение да издаде заповед за налагане
на ПАМ. 14-дневния срок, за който е наложена ПАМ бил определен при правилна преценка на конкретния случай и при спазване на АПК. Целта на ПАМ била да гарантира, че всички лица ще спазват законовите
норми и ще осигурят бюджетните приходи, чрез надлежното и законосъобразно
отразяване и деклариране на движението на стоките и всички реализирани обороти
при осъществяване на търговската дейност. Моли за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер съгласно наредбата към Закона за правната
помощ.
Като взе
предвид становището на страните, прецени по отделно и в съвкупност
доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, въз основа на
приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и
правни изводи:
Административното
производство е започнало по повод извършена проверка на 11.08.2021г.
в търговски обект – магазин за строителни материали със склад и офис, находящ
се на адрес: гр. Варна, ППЗ, ул. „Мургаш“, стопанисван от „Мис
Стил България“ ЕООД- гр.Варна, с ЕИК *********. Проверяващите
констатирали, че дружеството не спазва реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба, тъй като след покупка на 1 бр. торба с
пясък на стойност 1,50 лв., за което е заплатено в брой на лицето Г.Е. Г., общ работник във фирмата, в 10:50 часа,
не бил издаден касов бон от работещото в обекта ФУ. За това и установеното при
проверката в обекта, извършена от двамата инспектори по приходите в ГД „Фискален
контрол“
при ЦУ на НАП е съставен Протокол
за извършена проверка сер. АА №0435676/11.08.2021г. В него отразили, че
обекта е магазин за строителни материале с площ 72 кв.м, нает от
„Инфрастрой-К“АД-Варна с договор срещу месечен наем от 504лв. без ДДС; че в обекта е
наличен и функционира фискален касов апарат, по който разчетената
касова наличност била 0,00лв., а в който фактически били установени 1,50лв. За наличните средства
във ФУ общия работник в обекта Г. съставил опис. Така проверяващите
констатирали разлика
от 1,50лв., с която
сума наличните в брой средства в касата били в повече от регистрираните като постъпили в касата от продажбите на тази
дата.
В Протокола за проверката е отразено констатираното от инспекторите по
приходите, че в обекта на „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна няма въведен софтуер
за управление на продажбите в търговския обект /СУПТО/, който да е свързан с
ФУ.
Въз основа
на описаното като установено в протокола за проверката и в приложените КЛЕН, междинни
отчети, опис на наличните парични средства и т.н., началникът
на отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП намерил, че „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна не е спазило реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, с което изпълнил състава на чл.186
ал.1 т.1 б.а от ЗДДС и на основание чл.186 ал.1 и чл.186 ал.3 от ЗДДС
издал Заповед №151-ФК/12.08.2021г.,
с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.186 ал.3 от ЗДДС е постановено
запечатване на обекта - магазин за строителни материали със склад и офис,
стопанисван
от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
С преписката ответникът представя АУАН №F624425/24.08.2021г. съставен срещу „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна за това, че на 11.08.2021г. в 10:50 часа при
извършена проверка в стопанисвания от него търговски обект – магазин
за строителни материали торба пясък и заплащане
на цена от 1,50 лв., в брой от проверяващия Л. Т., не е издаден касов бон от работещото в обекта ФУ, което е квалифицирано като
нарушение на чл.25 ал.6 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118, ал.1 от ЗДДС. В
този съставен АУАН от инспектора по приходите О. Н. Д. е посочено, че сред документите
свързани с нарушението са Протокола за извършена проверка сер.АА №0435676/11.08.2021г.
С преписката е представен още един акт за
установяване на още едно такова административно нарушение на чл.25 ал.6 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118, ал.1 от ЗДДС - АУАН № F624426 от 24.08.2021г. съставен
срещу „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна за това, че на 09.07.2021г. за извършена
покупка в същия търговски обект – магазин за строителни материали на 3 торби
цимент, 6 торби пясък и 9 торби чакъл на обща стойност 39,60лв., при заплащане на цената на общия
работник Г.Е. Г., той издал подпечатана хартиена бележка, а не била издадена
фискална касова бележка или от кочан за ръчни касови бонове, което било
констатирано при проверката на 11.08.2021г. и извеждането на КЛЕН от работещото
в обекта ФУ за дата 09.07.2021г.
В хода на
настоящото съдебно производство от ответника е представено издаденото наказателно постановление №602847-F624425 от 30.09.2021г., с което за нарушението изразяващо се в неиздаване
на фискален бон за извършената на 11.08.2021г.
продажба в обекта на дружеството, за което е съставен АУАН
№F624425/24.08.2021г. е наложена имуществена санкция в размер на 600лв. на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Във връзка
с компетентността на издателя на обжалваната заповед за
налагане на ПАМ с преписката са представени Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. и изменящата я Заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020г.
– и двете издадени от Изп. директор
на НАП, с която на директорите на дирекции „Контрол“ и началниците на отдели “Оперативни дейности” в
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП са предоставени правомощия
да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване
на обект“ по чл.186 от ЗДДС. По делото е приета Заповед № 321/26.05.2021г. с която Филипина
Валентинова Тодорова е назначена на длъжност началник на отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП.
Видно от разписката към Заповедта за налагане на ПАМ №151-ФК/12.08.2021г. /л.12 от преписката/, тя е връчена на 24.08.2021г. на управителя и представляващ „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна – С. К. К. срещу
подпис. В заповедта
е посочен реда и сроковете за оспорването й. Жалбата срещу нея е депозирана на 26.08.2021г. чрез ТД на НАП-Варна до Административен съд-Варна.
С оглед
изложеното и доказателствата, оспорването с
жалбата е упражнено в законово установения 14-дневен срок от връчването й, от
активно легитимирано лице – „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна,
което е адресат на заповедта за налагане на ПАМ, чиито права
се засягат неблагоприятно от този административен акт. Това обосновава извода,
че за дружеството е налице правен интерес и активна легитимация за оспорване на
Заповедта и жалбата му срещу нея е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта
за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – от Началник отдел
“Оперативни дейности” Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, на когото със Заповед
№ЗЦУ-1148/25.08.2020г. изменена със Заповед
№ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на Изп. директор на НАП са предоставени правомощия да
издава заповеди за налагане на ПАМ „запечатване
на обект“ по чл.186 от ЗДДС за нарушения на
територията на гр.Варна.
Заповедта
е издадена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени
фактическите и правни основания, въз основа на които е постановена със
съответната разпоредителна част, поради което са неоснователни оплакванията в
жалбата в тази насока. Изложените в Заповедта мотиви отговарят на изискването
на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се
извърши проверка за законосъобразност на Заповедта на всички основания по
чл.146 от АПК.
Основателно
ответната страна изтъква, че при издаването
на Заповедта на основание чл.186 от ЗДДС административния орган действа
при условията на обвързана компетентност. От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 11.08.2021г.
двамата инспектори по
приходите са
извършили проверка в
магазина за строителни материали, стопанисван от „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, ул. „Мургаш“, ППЗ, в който при извършена контролна покупка от инспектор
Л. Т. на торба пясък, заплатена
в брой, на работещият като общ -работник
Г.Е. Г., след получаване на сумата не е бил издаден
фискален касов бон от въведеното в експлоатация и функциониращо фискално
устройство в обекта. Законодателят е предвидил при констатирано такова
нарушение да се налага ПАМ, без възможност за преценка от административния
орган дали да постанови такава. При тази уредба и
съобразно установените факти за случая правилно
административния орган намерил, че е задължен да приложи чл.186,
ал.1, т.1, б.а от
ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка „запечатване
на обект“ за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон,
касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), издаден по
установения ред за доставка/продажба. С оглед изложеното,
съдът счита, че наведените в тази насока възражения от жалбоподателя са
неоснователни.
Издаването
на заповед за налагане на ПАМ е самостоятелен
процес по издаване на индивидуален административен акт, различен от процеса по
реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП. Макар и уредени в ЗАНН, принудителните
административни мерки се различават от административните наказания. ПАМ се
налагат за предотвратяване или прекратяване на административни нарушения, а не
за да бъде санкциониран нарушителя за извършването на тези нарушения. Поради
това не съставлява съществено процесуално нарушение издаването на Заповедта за
налагане на ПАМ преди да е съставен АУАН за нарушението, респ. след като е съставен такъв и преди да е издадено за него НП.
По аргумент от тази правна уредба в производството по
налагане на ПАМ
не се дължи преценка налице ли са предпоставките за
издаване на НП за него. Неиздаването на НП преди постановяване на акта за
налагане на принудителната мярка не е основание за отмяна на Заповедта
за налагане на ПАМ като неправилна и незаконосъобразна. Неоснователни са доводите
в жалабата, че административният орган е нарушил принципа на съразмерност и по
– специално правилото в чл. 6, ал. 5 от АПК.
Нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при
заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. Анализът
на това нормативно правило за поведение сочи, че издаването на наказателно
постановление за налагане на административно наказание е релевантно за
действието на наложената принудителна мярка, като заплащането на наложената
имуществена санкция представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпил
след налагането й. Следователно, издаването на НП и изпълнението на наложената
административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за
прилагане на мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС, която разписва, че ПАМ се прилага
независимо от наложени глоби и имуществени санкции.
От
приетите по делото доказателства се установява, че заповедта
е издадена след като са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение
за случая, в съответствие с общото изискване на чл.35 от АПК, при правилно
приложение на процесуалните и материалните норми. Съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС
фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на
стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер,
с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация
фискално устройство, от одобрен тип, в случая - фискално устройство с
конкретизиран в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална
бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в
търговски обект, по аргумент от чл.25, ал.1 т.1, във връзка с чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства. С представените с преписката и приети по
делото писмени доказателства: Протокола
за извършена проверка №0435676/11.08.2021г.,
отчет от КЛЕН от ФУ от дата 11.08.2021г.,
дневен отчет от ФУ, опис на парични средства
описаните в заповедта факти и обстоятелства са доказани. Жалбоподателят общо оспорва установеното в Заповедта, като твърди, че
лицето извършило продажбата и приело плащането не е било оправомощено да извършва
продажби в търговския обект, съответно да ги регистрира в ЕКАФП чрез издаване
на фискални касови бележки. Правилно административният орган е преценил в
случая фактите. Факт е, че въпреки
отсъствието от обекта на служителя в дружеството, натоварен с извършване
на продажбите, търгоския обект е работел, бил е отворен и общия работник в
држеството Г. е извършвал продажбите на стоките, за които е получавал цената в
брой и средствата е поставял в касата на ФУ. Поради това правилно и
законосъобразно проверяващите инспектори, а и издателя на заповедта са
направили извода, че именно при осъществяване на дейността на дружеството в
обекта когато при конкретната покупко-продажба са нарушени цитираните в
Заповедта и в АУАН разпоредби, свързани с изискването за регистриране на ФУ на
всяка получена сума от покупко-продажба на стока. Факта, че предаването на
стоката и получаването на сумата в брой за нея от купувача и поставянето й в
касата е извършено от общия работник в склада на дружеството, а не от
управителя на склада, при което продажбата не е регистрирана на работещото в
обекта ФУ не води до друг извод. Дружеството е субекта, който трябва да създаде
такава организация в търговския си обект, че да се спазват изискванията за
регистриране на ФУ на всяка извършена в него продажба на стока дори когато управителя
на склада отсъства, щом обекта продължава да обслужва с клиенти. Липсата на
създадена такава организация в обекта не може да обоснове извода, че дружеството
не отговяра за нарушенията на законовите изиизискванията при осъществяване на
дейността си. Поради това неоснователни са доводите и твърденията в жалбата за
неправилно и незаконосъобразно налагане на ПАМ за
нарушението, поради липсата на оправомощаване по
силата на длъжностната характеристика на служителя Г. да извършва и
регистриране на продажбите на стока от склада на клиентите в ЕКАФП. Тези факти
и обстоятелства не дерогират задължението на
дружеството за издаване на касов бон за получената цена в момента на
плащането. Установяването на нарушението е достатъчно условие компетентният
орган да наложи ПАМ на дружеството като задължено от закона лице да спазва реда
за отчитане на продажбите от търговската му дейност, без значение кой точно
служител от персонала му е извършил закононарушението. Аргумент за правилността
на преценката на ответника при налагане ПАМ на дружеството е обстоятелството,
че макар да е общ работник, именно Г. Г. е присъствал през
цялото време на проверката и е съдействал на проверяващите, изготвил е описа на
наличните парични средства в брой в касата, посочил е произхода им и е
присъствал на разпечатването на КЛЕН от ФУ, отчетите и т.н. Видно от положените
подписи в края на протокола, на проверката е присъствала и управителката на
склада М. С.– К. и нито тя, нито Г. са посочили възражения в протокола по повод
на проверката и са получили за дружеството, в качеството на работодател екземпляр
от него. Дружеството не е подало възражения срещу констатациите в протокола, с
твърдения за други факти, нито е представило доказателства за други, различни
от установените от проверяващите обстоятелства. Административният орган е
представил преписката с протокола и др. писмени доказателства, които доказват
описаните в Заповедта факти и обстоятелства. Поради това неоснователно в
жалбата се твърди, че не са били изяснени конкретните факти и обстоятелства
свързани с нарушението, както и че не е доказано изложеното в обстоятелствената
част на Заповедта.
Гореизложеното и факта, че процесното нарушение не е първо и единствено
такова за дружеството се подкрепя от представения с преписката АУАН № F624426,
който е съставен на 24.08.2021г. срещу „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна за
това, че на 09.07.2021г. за извършена покупка в магазин за строителни материали
на 3 торби цимент, 6 торби пясък и 9 торби чакъл на обща стойност 39,60лв., при заплащане на която цена на
общия работник Г., той издал подпечатана хартиена бележка и не е била издадена
фискална касова бележка или от кочан за ръчни касови бонове, което било
констатирано при проверката на 11.08.2021г. и извеждането на КЛЕН от работещото
в обекта ФУ за дата 09.07.2021г. От обясненията на М.
С.– К. депозирани пред административния орган е установено, че едва на 12.07.2021г. за тази продажба е издаден касов бон. Видно,
че предходния месец по сходен начин е било извършено друго такова нарушение на
задължението за регистриране на продажбата при получаване на цената и описаното
в заповедта за налагане на ПАМ нарушение през м. август не е изолиран случай, а
обичайна практика за жалбоподателя.
Всички
факти и обстоятелства свързани с нерегистрирането на получените средства за
извършената в обекта продажба, за проверката
и установеното при нея са описани в Протокола сер. АА №0435676/11.08.2021г.,
екземпляр от който е връчен на продавача и представляващ „Мис
стил България“ЕООД-гр.Варна и правилно са отразени в обстоятелствената
част на Заповедта за налагане на ПАМ, поради което съдът формира въз основа на тях изводите си за правилността на приложението
на закона и съответствието му с целта, за постигане на която се издава, както и
с общте принципи в АПК. За заплатена цената за закупената стока, която в случая е торбя с пясък, с пари в брой на
купувача е следвало да бъде издаден и предоставен документ
за продажбата от наличното в обекта на дружеството,
регистрирано и функциониращо фискално устройство, което не е
направено. Неизпълнението
на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез ФУ
безспорно засяга държавните интереси, свързани с отчитането на приходите от
задължените лица и плащането на данъците върху действително реализираните
обороти. На административният орган налагащ ПАМ е предоставена преценката за
какъв срок да запечата конкретния търговски обект, който не може да е по-дълъг
от месец. С процесната Заповед е определен срок от 14
дни, който се явява в средния размер, спрямо максималния
предвидения в закона срок. Той е съобразен с
конкретния случай, с изложените по-горе обстоятелства, които правилно са
отчетени от издателя на заповедта.
С
обжалваната заповед е наложена ПАМ на дружеството във
връзка с констатирано неизпълнение на законово възведеното задължение за
регистриране на всяка продажба на ФУ. Създадената организация в обекта, обстоятелството, че при проверката административните органи са установили и
друго нарушение, извършено от дружеството, свързано с неиздаване на ФКБ в
момента на извършване на продажбата, както и установеното наличие на публични
задължения, правилно
и законосъобразно са отчетени от административния орган при индивидуализиране на срока, за който се налага мярката. Поради
това неоснователни са оплакванията, че
запечатването на обекта и забрана достъпа до него за 14 дни за нерегистрираната
продажба на ФУ в размер на 1,50лв. нарушава принципа за
съразмерност. Тази мярка се налага независимо от предвидените
глоби или санкции, няма характер на допълнителна санкция, а има превантивно
действие. Неоснователни са доводите в жалбата за несъответствие
на Заповедта с целта на закона, която в случая е упражняване на нормативно предвидена принуда върху субекта извършващ дейност в
обекта, която да го насочи към спазване на чл.118 от ЗДДС и Наредба №Н-18/13.12.2006г.
за реда за отчитане на продажбите. Крайната
цел на заповедта е да въздейства по максимално ефективен начин
върху обществените отношения, свързани с регистрирането и отчитането на
продажби в търговските обекти чрез ФУ. Непосредствената
му цел е да предизвика по-добра организация за
регистриране на всяка продажба на ФУ в него и предотвратяване на продажби,
които не се регистрират и отчитат по законовия ред и
начин. Срокът определен в Заповедта е съответен на конкретните
факти и обстоятелства и достатъчен за постигане на целите за които ПАМ се
налага. Той е определен в размер съобразен с обществените интереси и достатъчен
за да приведе поведението на търговеца към спазване на установения правов ред. Заповедта
е акт издаден в съответствие
с целта посочена в чл.22 ЗАНН.
Спазено е изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на заповедта за
налагане на ПАМ, поради което не е допуснато съществено нарушение на
изискването по чл.59, ал.2 т.4 от АПК, в каквато насока е установената съдебна
практика в Решение №12854/17.10.2012г. по адм.д.№402/2012г., Решение №
11926/27.09.2011г. по адм.д.№2177/2011г. и Решение № 2371/24.02.2017г. по
адм.д.№ 13978/2015г. на ВАС.
Неоснователни
са възраженията в жалбата, че не са настъпили вреди за бюджета, а вредите,
които ще претърпи дружеството от наложената ПАМ за срок от 14 дни ще бъдат
значителни. Невъзможността обекта да реализира евентуални обороти през срока на
ПАМ не представлява вреда в размер на евентуалните приходи. В Заповедта е указан срока и началния час и ден на запечатването, с оглед
на което представителят на дружеството може да прецени кога да преустанови
временно зареждането му със стока. С
оглед изложеното, неоснователни са доводите в жалбата за нарушение на принципа
за съразмерност в чл.6 от АПК при индивидуализиране на срока на
ПАМ в конкретната заповед.
Съдът намира, че в
случая не е била приложима новата разпоредба на чл.186а от ЗДДС,
обнародвана в ДВ, бр. 104/2020г. за освобождаване от
налагане на ПАМ, която е в сила от 12.12.2020г. и действаща по време на извършване на нарушението и издаване на Заповедта
за налагане на ПАМ. Както бе посочено като установено от фактическа страна от
проверяващите инспектори и посочено в Протокола за извършената
проверка сер. АА № 0435676/11.08.2021г. „Мис стил
България“ЕООД-гр.Варна не е лице по чл.118, ал.18 от ЗДДС, тъй като в обекта му няма въведен софтуер
за управление на продажбите в търговския обект /СУПТО/, който да е свързан с
ФУ. Поради това не е била налице тази кумулативно необходима
предпоставка, при която принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС не
се прилага.
С оглед изложеното Заповедта за налагане
на ПАМ №151-ФК/12.08.2021г. е законосъобразно издадена, не са налице основания по чл.146 т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК за отмяната й и
оспорпването с жалбата следва да се отхвърли като неоснователно.
При този изход
на спора своевременно направеното искане от пълномощника на ответната страна за
присъждане на юристконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На
основание чл.143 ал.4 от АПК и чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК във
вр. с чл.37 от ЗПП „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна следва
да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
това и на основание чл.172 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването с жалба вх. №12658/27.08.2021г.
жалба от „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №151-ФК/12.08.2021г.
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите сумата от
100/сто/лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд на РБ по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: