Присъда по дело №4328/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда по НОХД 4328/2021 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП
срещу Л. Й. СТ., ЕГН: **********, родена на 11.05.1985г. в град Бургас, българка, с
българско гражданство, осъждана, неженена, неграмотна, с настоящ адрес: гр.Бургас,
ул.***3, в момента в Затвора гр.Сливен, за това, че на 27.07.2018 г., в гр.Бургас, ул.***, от
магазин „***“, в условията на опасен рецидив отнела чужди движими вещи - парична сума в
размер на 31,40 лева /тридесет и един лева и четиридесет стотинки/ от владението на З. Х.
Г., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; както и на 27.07.2018 г.,
в гр.Бургас, ул.„Цар Петър“ №14, от магазин „***“, в условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление направила опит да отнеме чужди движими вещи - парична сума
в размер на 70,00 лева /седемдесет лева/ от владението на З. Х. Г., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като опитът останал недовършен по независещи
от дееца причини - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29,
ал.1, б.“Б“, вр. чл.18, ал.1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при
условията на чл. 371, т.2 НПК подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение спрямо подс.С.
досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от
нея самопризнания. Счита, че следва да се има предвид стойността на отнетото имущество,
както и личността на подсъдимата, поради което предлага да се определи наказание
лишаване от свобода след редукция по чл.58а НК в размер на една година и четири месеца
при строг режим.
Служебният защитник на подсъдимата - адв. Синигерова моли съда, предвид реда, по
който се разглежда делото, при постановяване на присъдата да вземе предвид смекчаващите
отговорността обстоятелства, каквито са направените пълни самопризнания и указаното
съдействие на ДП и да наложи на подзащитната и наказание по реда на чл.55 НК от шест
месеца лишаване от свобода при строг режим.
В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимата заявява, че
съжалява за стореното.Моли за по-ниско наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
На 27.07.2018г. подс. С. се срещнала в гр.Бургас, в района на ЖП гарата със своите
познати св.М. Т. и М. А.. Около 14.30 часа трите посетили магазин за цигари и алкохол
„***“ в гр.Бургас, ул.***. Магазинът бил собственост на „Аркс 7“ ООД, с управител и
собственик З. Х. Г.. По това време на работа в магазина била св.Р. К.. Св. Т. останала пред
магазина, а св. А. и подс. С. влезли вътре. А. искала да си купи солети и поради това тя и
продавачката К. отишли до щанда за солети, който бил в дъното на магазина. В това време
С. останала в близост до входа на магазина, до стъклен щанд, зад който имало чекмедже, в
което била касата на магазина. Докато никой не гледал С. се пресегнала през щанда и взела
от касата сумата от 31.40 лева. След това излязла от магазина и споделила за извършената
кражба на св. Т.. Около минута по-късно С. отново влязла в магазина и тъй като все още
нямало никой в близост до щанда с касата тя отново се пресегнала, за да вземе оттам още
пари. Взела сумата от още 70 лева. Продавачката К. този път чула шумолене и се обърнала.
Видяла подсъдимата, която се била пресегнала над щанда с касата и държала в ръцете си
пари. К. се затичала към нея, качила се върху стъкления щанд, който се счупил и успяла да
хване обвиняемата за ръката, за да я спре. Видяла, че С. държала в ръцете си 70 лева, а
1

касата била в отворено положение. К. издърпала от ръцете на подсъдимата парите, а С. се
отскубнала и побягнала извън магазина. Впоследствие с тези пари подсъдимата закупила
храна и алкохол. От своя страна св. К. се обадила на собственика З. Г. и я информирала за
станалото. Тъй като К. се съмнявала, че от касата липсвали и други пари, още същия ден
била извършена ревизия и било установено, че липсвала сума в размер на 31.40 лева.
Видно от приложената справка съдимост обвиняемата Л. Й. СТ. е осъждана
многократно: по НОХД № 580/2017г. по описа на PC Айтос й е било наложено наказание
пет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. По НОХД № 314/2017г. по описа на PC Айтос й е
било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196, ал.1,
т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б.“а“, вр.чл.26, ал. 1 от НК.Видно от
изложеното се касае за умишлени престъпения от общ характер по смисъла на НК, като
изпълнението на наказанията не е било отложено по реда на чл.66 от НК. Поради това
настоящото деяние е извършено в условията на опасен рецидив, съгласно чл.29, ал.1, б.“Б“
от НК.

По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимата самопризнание, което се подкрепят от събраните по досъдебното
производство доказателства, а именно:
От гласните доказателства: обяснения на подсъдимата, показанията на свидетелите
Г., К., Т., А., Т..
От писмените доказателства: справка за съдимост; протокол за разпознаване,
писма, както и други писмени доказателства приложени в ДП.
От експертизите - съдебно техническа експертиза.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от гореизброените доказателствените
източници, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
същото в лицето на привлечените към наказателна отговорност лица. Предвид разпоредбата
на чл. 373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимата С. е осъществила
от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.26 ал.1, чл. 29, ал. 1 б.“б“ вр. чл.18 ал.1 от НК, за което и е
повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна тя е осъществила изпълнителното деяние на
кражбата, посредством активни действия. Тя в взела посочената сума пари от св.К. и е
направила опит да вземе друга сума. По този начин тя е прекъснала фактическата власт на
пострадалия върху вещите, като същевременно е установила своя трайна фактическа власт
върху тях. Парите са движими вещи по смисъла вложен в ЗС, както и че към датата на
инкриминираното деяние същите са били "чужди" за подсъдимата, доколкото тя не е
носител на правото на собственост върху тях. Св.А. по никакъв начин не е позволявал на
подсъдимите да взимат вещите му или да се разпореждат с тях. Това е така, доколкото
2

съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава
каквото и да е съмнение в неговата воля.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината "пряк умисъл" по
смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като е съзнавала общественоопасния характер на
извършеното, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването
им, което е обективирано в нейното поведението - съзнавала, че отнетите вещи са чужда
собственост, че с действията си прекъсват фактическата власт на досегашния владелец и
установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. От
волева страна подсъдимата е искала настъпването на общесвеноопасните последици
изразяващо се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на
своя фактическа власт върху тях. Наред с това тя е действалиаи с намерени противозаконно
да присвои вещите - т.е. да се разпоредят фактически или юридически с тях, като със свои,
като в изпълнение на това намерение тя е предприела действия по своене на вещите.
Умисълът включва и съзнаване на това, че извършва деянието след като е осъждана с
влезлите в сила присъди, посочени в обвинителния акт. В този смисъл и правилно
деянието е квалифицирано в условията на "опасен рецидив" по смисъла на чл. 29, ал.1, б."Б"
от НК. Това е така, доколкото към инкриминирания период тя е била осъждана на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. От изтърпяване на наказанието по
визираните съдебени актове до извършване на настоящото престъпно деяние, не е изтекъл
предвидения в чл. 30, ал.1 от НК пет годишен срок, поради което приложение следва да
намерят именно правилата за опасния рецидив, така както е посочил и прокурора.
Обвиняемата е извършила двете деяния, предмет на настоящото дело в условията на
продължавано престъпление. При първото бръкване в касата на магазина тя взела сумата от
31.40 лева, а само минута след това се опитала от същото място да вземе и сумата от 70 лева,
но не успяла, тъй като К. й попречила. Двете деяния осъществяват състава на
престъплението кражба, и двете са извършени при една и съща форма на вината - умисъл, в
рамките само на няколко минути, от едно и също място, при напълно идентична обстановка,
като второто деяние е било от обективна и субективна страна продължение на първото.
След като с лекота успяла да открадне сумата от 31.40 лева от касата на магазина тя видяла,
че продавачката все още не гледала към касата и решила, че ще може без проблеми да
открадне оттам още пари.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимата беше призната за виновна, законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 2 до 10 години, като съдът може да
постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.Настоящият състав
счита, че за постигане целите на наказанието, като отчете имущественото положение на
подсъдимата и на основание чл. 57, ал.1 НК, на същата следва да се наложи наказание
лишаване от свобода, без налагане на конфискация.
Съдът определи наказание на подс. С. при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид изказаното от нея самопризнание и императивната разпоредба
на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, при постановяване на осъдителна
присъда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от
НПК – каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията
на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато
едновременно са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл.
55, ако е по – благоприятно за дееца. Предвид смекчаващи вината обстоятелства (изразеното
от нея съжаление за извършеното, оказаното съдействие на досъдебното производство,
ниската стойност на предмета на престъплението, продължителния период от време и
липсата на други образувани наказателни производства), които съдът приема като
многобройни в този случаи, намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК,
тъй като същите се явяват по – благоприятни за подсъдимата при определяне на наказанието
и. Ето защо съдът наложи на подсъдимата за извършеното от нея деяние на основание чл.
3

58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наказание „Лишаване от свобода” за срок от
три месеца.Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да
постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на дееца и наред с това ще въздейства върху същия предупредително и
най-вече ще отнеме възможността да върши други престъпления в един период от време.
Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото. Към момента на извършване на инкриминираното деяние
подсъдимата е била осъждана на "лишаване от свобода" за престъпления от общ характер,
поради което не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66,
ал.1 от НК.По отношение на режима: доколкото настоящето умишлено престъпление е
извършено преди да са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено
наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, то и
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "Б" ЗИНЗС на подсъдимата следва да бъде определен
първоначален "СТРОГ" режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от
свобода.
По разноските.
Съдът осъди С. на основание чл. 189, ал.3 НПК, да заплатят в полза на бюджета на ОД
на МВР - град Бургас, направените в хода на досъдебното производство, разноски в размер
на 195 лева за изготвена съдебно-техническа експертиза.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се уведомят писмено страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

4

Номер на акта:	92
Дата:	15 ноември 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия:	Анатоли Йорданов Бобоков

Дело:	20212120204328
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 септември 2021 г.

Присъда по дело №4328/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите