№ 786
гр. Бургас , 26.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Пламена К. Георгиева
Върбанова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501066 по описа за 2021 година
Производството е по чл.247 ГПК и е образувано по повод писмо изх.№
3225/22.07.2021 г. по описа на Бургаски районен съд, с което делото е върнато на БОС за
поправка на очевидна фактическа грешка.
При извършената проверка по повод посоченото по-горе писмо, съдът
констатира, че при качване на текста на определението в ЕИСС, неправилно е качил вместо
текста на произнесеното и изготвено определение по ч.гр.д.1066/2021 г. по описа на БОС,
текста от файл по друго дело с други страни и друг материален интерес. Според настоящия
състав, тази техническа грешка следва да се отстрани по реда на чл.247 ГПК, като
неправилно каченият текст се замести от текста на произнесеното и постановено
определение по ч.гр.д.1066/2021 г. по описа на БОС, както следва:
Производството е по чл.274 и сл., вр.чл.413, ал.2 от ГПК и е образувано по
частната жалба „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК *********, против
Разпореждане № 2398 от 04.06.2021 г. по ч.гр.д.3714/2021 г. по описа на Бургаски районен
съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника С. П. Г. от гр.Бургас за сумата от
528,08 лв – договорна лихва за задълженията, чиито падежи са настъпили в периода от
25.03.2020 г. до 03.04.2021 г.
Твърди се, че обжалваното разпореждане на БРС е неправилно. По-конкретно се
твърди, че и след изменението на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, обн.в ДВ, бр.100 от 2019 г.,
заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпи права, а само – дали искането не се основава на неравноправна
клауза. Ето защо се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е извършил преценка
на валидността на договора за потребителски кредит, респ.на отделни негови клаузи. На
второ място се твърди, че при предоставеното му от законодателя правомощие да преценява
дали искането на заявителя не се основава на неравноправна клауза, заповедният съд
1
неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на
неравноправната клауза не включва определянето на основния предмет на договора, както и
съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и от друга страна -
стоката или услугата, която ще бъде доставена. Навежда доводи за неправилно приложение
на разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП. Твърди се, че уговореният в договора за кредит ГПР
отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като се позовава на
принципа на свободно договаряне. Сочи се, че по-старата съдебна практика, приемаща
клаузите за лихва надвишаващи трикратния размер на законната лихва за нищожни като
противоречащи на добрите нрави е преосмислена с оглед последващите изменения на ЗПК, с
които е въведено ограничение на максималния размер на годишния лихвен процент, който
не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, а според чл.19, ал.5, вр.ал.4 ЗПК, клаузи надвишаващи тези
размери се считат за нищожни. Твърди се, че длъжникът се е съгласил с тази цена на
кредита на преддоговорния етап. С оглед изложеното се твърди, че ако съдът постави
граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30%, това
неоснователно ще ограничи и размера на годишния процент на разходите до 35-40 процента,
каквото правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми или за
дописване на изключения към тях не е дадено на нито един държавен съд. В подкрепа на
това разбиране цитира съдебна практика. Излага съображения, че кредиторът няма
задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния лихвен процент на
разходите, тъй като в договора е уговорен фиксиран лихвен процент. С тези доводи твърди,
че не е налице недействителност, поради противоречие с добрите нрави за това, което е
позволено от закона с императивна правна норма.
Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане, в частта, в която се отхвърля
заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
длъжника С. П. Г. и вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение относно
вземането за договорна лихва, претендирано със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Моли за присъждане на разноски в размер на 15 лв за заплатената държавна
такса и 50 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в
законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед твърденията в жалбата и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционният Бургаски районен съд е образувано по
заявлението, подадено от частния жалбоподател „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
гр.София, за издаване на заповед за изпълнение против длъжника С. П. Г. за сумата 3144,31
лв, включваща: 1567,90 лв – неплатена главница; 525,08 лв – неплатено договорно
възнаграждение за периода 25.03.2020 г. – 03.04.2021 г.; 1051.33 лв – неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 39,38 лв – лихва за забава от
26.03.2019 г. - изпадането на длъжника в забава, до 03.04.2021 г. – датата на предсрочната
изискуемост, законна лихва в размер на 47,11 лв и разноски.
2
Съобразно разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК към заявлението са приложени
договор за потребителски кредит, ведно с приложенията към него, както и приложимите
общи условия.
БРС е издал исканата Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК за сумите за сумите: 1567,90 лв – неплатена главница; 39,38 лв – лихва за забава от
26.03.2019 г. - изпадането на длъжника в забава до 03.04.2021 г. – датата на предсрочната
изискуемост, и разноски в размер на 58,59 лв.
С обжалваното разпореждане съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за
сумата 528,08 лв – неплатено договорно възнаграждение за периода 25.03.2020 г. –
03.04.2021 г.; 1051.33 лв – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги; както и за разноски над уважения размер от 58,59 лв до претендирания размер от
214,62 лв.
В настоящото производство Разпореждането на БРС се обжалва частично – само
по отношение на сумата от 528,08 лв - договорно възнаграждение.
Съдът намира обжалваното разпореждане за допустимо, но за неправилно в
обжалваната част.
Видно от представения ДПК, договорът е сключен за сумата от 2000 лв,
предоставена за срок от 36 месеца, при уговорени ГПР 46,31% и ГЛП 39,10%.
Съгласно ОУ към договора за потребителски кредит длъжниците са се задължили
да изплатят предварително определено в договора възнаграждение за получения кредит.
Страните по договора са се уговорили същото да се разсрочи във времето и да се погасява от
длъжниците в рамките на погасителния план.
Заявителят твърди, че длъжницата е направила 12 погасителни вноски, и е
изпаднала в забава на 26.03.2019 г., като на 03.04.2021 г. кредитът е станал предсрочно
изискуем, поради което за периода от 06.12.2019 г. до 06.01.2021 г. длъжникът дължи и
лихва за забава в размер на 153,28 лв.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Настоящият състав не споделя мотивите на районния съд касаещи нищожността на
договорената възнаградителна лихва в размер на 39,10%, поради противоречие с добрите
нрави.
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите,
надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера
на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на
ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., няма пречка страните да уговарят възнаградителна
лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не
3
е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД. По действащото българско право
максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е
ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Следователно не
е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, поради което не е налице и противоречие с добрите нрави,
досежно възнаградителна лихва в размер на 39.10%., след като формално ГПР е в
законовите рамки – 50%. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не
е нищожна. Същата следва да се присъди, в претендирания размер от 525,08 лв за периода
25.03.2020 г. – 03.04.2021 г.
С оглед изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
разпореждането на БРС следва да се отмени като неправилно в обжалваната част, с която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за сумата от 525,08 лв. – договорно възнаграждение.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за разноски в настоящото
производство е основателно, като следва да му се присъди сумата от 65 лв. (15 лв. за платена
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от горното, на основание чл.247 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 682 от
12.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 20212100501066 по описа за 2021 г. на Бургаски окръжен съд, като
в диспозитива на определението, ВМЕСТО постановения диспозитив:
ОТМЕНЯ Разпореждането, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 01.03.2021 г. по ч.гр.д.1438/2021 г.по описа на Бургаски
районен съд, с което е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49,
бл.53Е, вх.В за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Т.Й.Д. от гр.Бургас за
сумата от 295,28 лв - договорно възнаграждение, лихва за забава в размер на 153,28 лв,
начислена от 06.12.2019 г. - датата на изпадане на длъжника в забава, до 06.01.2021 г. -
датата на предсрочната изискуемост, като за периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана
законна лихва съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП, и законна лихва в размер на
30,15 лв, дължима от 06.01.2021 г. - датата на предсрочната изискуемост, до 25.02.2021 г.,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, против Т.Й.Д. от
гр.Бургас, ЕГН **********, за сумата от 295,28 лв - договорно възнаграждение, лихва за
забава в размер на 153,28 лв, начислена от 06.12.2019 г. - датата на изпадане на длъжника в
забава, до 06.01.2021 г. - датата на предсрочната изискуемост, като за периода 13.03.-
13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП,
и законна лихва в размер на 30,15 лв, дължима от 06.01.2021 г. - датата на предсрочната
изискуемост, до 25.02.2021 г., както и за сумата от 65,00 лв за направените във въззивното
4
производство разноски.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2398 от 04.06.2021 г. по ч.гр.д.3714/2021 г. по описа
на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "България" № 49, бл.53Е, вх.В за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК против длъжника С. П. Г. от гр.Бургас за сумата от 528,08 лв – договорна лихва за
задълженията, чиито падежи са настъпили в периода от 25.03.2020 г. до 03.04.2021 г., като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, против С. П. Г. от
гр.Бургас, ЕГН **********, за сумата от 525,08 лв - договорно възнаграждение за
задълженията, чиито падежи са настъпили в периода от 25.03.2020 г. до 03.04.2021 г., както
и за сумата от 65,00 лв за направените във въззивното производство разноски.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5