№ 15982
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я.Е.В.П.
при участието на секретаря Н.С.И.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Гражданско дело № 20211110118760
по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /ФИРМА/ срещу Д. Т.
М., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
/ФИРМА/ следните суми: 1990,21 лв. - главница по Договор за кредитна карта
на физическо лице № *******-2016 от 04.07.2016 г.; 99,91 лева –
договорна/възнаградителна лихва за периода от 18.12.2018 г. до 22.02.2019 г.;
549,00 лева - лихва върху просрочена главница за периода от 22.02.2019 г. до
19.11.2020 г.; 72,00 лв. – дължими разходи за уведомяване.
Ищецът твърди, че на 4.07.2016 г. между /ФИРМА/ - кредитор, от една
страна, и Д. Т. М. - оправомощен държател, от друга, е подписан Договор за
кредитна карта за физически лица № *******-2016. По силата на сключения
договор, ищецът бил предоставил на оправомощения държател кредитен
лимит в размер на 2 000,00 лева. От своя страна, същият се е задължил да
ползва кредитната карта съгласно условията по договора, в т.ч. да
възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минималната
погасителна вноска. Размерът и броят на погасителните вноски зависели от
това дали и колко пари е усвоил оправомощеният държател. При този вид
кредити, т.е. кредитни карти, нямало ясно дефинирани брой вноски, които
следва да бъдат направени с цел погасяване на кредита, т.е. не се изготвял
погасителен план. В чл. 3.1. от договора е определена единствено минимална
погасителна вноска (МПВ), в размер на не по - малко от 3 % от отпуснатия
кредитен лимит, която оправомощеният държател се задължава да осигурява
ежемесечно по сметката си, посочена в чл. 3, и то в случай че ползва суми до
размера на кредитния лимит. В чл. 3.1.1. от договора бил посочен период на
клиентски плащания, т.е. периодът, в който оправомощеният държател можел
да усвоява, т.е. да ползва, суми до размера на кредитния лимит - от 1-во до
30/31-во число на месеца. В чл. 3.1.2. от договора бил посочен период на
погасяване/издължаване (ПП), т.е. периодът, в който задължително следва да
1
бъде осъществена поне минималната погасителна вноска за погасяване на
използваните суми по кредитната карта - от 1-во до 15-то число от всеки
месец, следващ периода на клиентските плащания, т.е. на ползването на
кредитната карта. В чл. 2 от договора страните са уговорили вида, размера и
начина на изчисляване на лихвите, които се дължат, при ползване на суми от
кредитния лимит и/или при допуснати просрочил. Освен основните права и
задължения на страните, банковата сделка регламентирала и случаите, в които
кредитът, в настоящия случай кредитния лимит, ставал предсрочно изискуем,
по-конкретно чл. 8.12. Видно от приложената към справка „Информация за
сметка за периода от 4.07.2016 до 22.02.2019 г.” и „Справка кредитна карта
04.07.2016 г. до 15.02.2019 г." съдържаща данни за извършваните с картата
операции, в т.ч. плащания, тегления, погасявания и др., оправомощеният
държател бил използвал средства от кредитния лимит, но не е погасявал
изцяло и в срок ползваните суми, в т.ч. и МПВ. С оглед неизпълнението,
ищецът се бил възползвал от правото си, съгласно чл. 10.1., във вр. с чл.
10.1.1., във вр. с чл. 8.12. от договора (неплащане на парично задължение), да
обяви цялата непогасена част от кредита за предсрочно изцяло изискуема, в
т.ч. да пристъпи към незабавно събиране на изискуемите суми - главница и
лихви. Ищецът бил упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, респ. преди подаване на настоящата искова молба, за което е
уведомил длъжника чрез Покана за доброволно изпълнение покана (същата,
ведно с придружаващи документи, била приложена към настоящото). Датата,
на която кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем, била на
22.02.2019 г. За изпращане и връчване на поканата по чл. 60 ЗКИ до
длъжника ищецът бил направил разходи в размер на 72,00 лв., които следвало
да бъдат присъдени в тежест на ответника. Прави се искане в случай, че
съдът счете връчването на поканата за доброволно изпълнение за нередовно,
да приеме, че с предявяването, респ. с получаването на препис от исковата
молба, кредитополучателят се считал уведомен за предсрочната изискуемост
на кредита. Това обстоятелство обуславяло и интереса на ищеца да иска
осъждане на ответника за претендираните с исковата молба суми (главница и
лихви), в т.ч. неплатените вноски по кредита с настъпил падеж и вноските с
ненастъпил падеж (предсрочно изискуемата главница), предвид обявената
предсрочна изискуемост.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
Ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Софийски районен съд е сезиран с обективно и кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1)
ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно
2
призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно
открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда
в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото
редовно открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване
неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания,
съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови
неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е
редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане
делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите писмени
доказателства – Договор за кредитна карта за физически лица № *******-
2016, извлечение от счетоводни книги на /ФИРМА/ към 20.11.2020 г., покана
за доброволно изпълнение, информация за сметка за периода от 4.07.2016 –
22.02.2019 г. и справка кредитна карта за периода от 4.07.2016 г. до
15.02.2019 г., се установява, че искът е вероятно основателен - арг. чл. 239, ал.
1, т. 2 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност за присъждането
на разноски разполага единствено ищецът. Последният е поискал
присъждането им, поради което следва да му бъде присъдена сумата от 175,39
лв. – държавна такса за разглеждане на исковете, сумата от 503,74 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Т. М., ЕГН **********, с адрес /АДРЕС/, да заплати на
/ФИРМА/, ЕИК ******, с адрес /АДРЕС/, сумата от 1990,21 лв. - главница по
Договор за кредитна карта на физическо лице № *******-2016 от 4.07.2016 г.,
ведно със законната лихва от 1.04.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането; сумата от 99,91 лева – договорна възнаградителна лихва по
посочения договор за кредитна карта на физическо лице за периода от
18.12.2018 г. до 22.02.2019 г.; сумата от 549,00 лева - лихва за забава,
начислена върху просрочена главница за периода от 22.02.2019 г. до
19.11.2020 г.; сумата от 72,00 лв. – дължими разходи за уведомяване и
връчване на покана по чл. 60 ЗКИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Т. М., ЕГН **********, с
адрес /АДРЕС/, да заплати на /ФИРМА/, ЕИК ******, с адрес /АДРЕС/,
сумата от 679,13 лв., представляваща разноски по делото за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент
от чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3