Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
единадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
Иванка Иванова гр. д. № 5682 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение от
05.01.2021 г., постановено по гр. д. № 55401/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 45 състав, е признато за установено, на основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.86 ЗЗД, че Л.Й. А.-М.дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата в размер на 3 725, 68
лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия, за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж. к.”********,
абонатен номер 192594, сумата в размер на 33 лв., представляваща главница за
такси за дялово разпределение, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК - 15.10.2018 г. до окончателно изплащане,
сумата в размер на 367, 97 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за отопление на имота, за периода от 15.09.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата в
размер на 6, 05 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за такси
за дялово разпределение, за периода от 15.09.2016 г. до 01.10.2018 г. Отхвърлен е
предявеният иск за главница за топлинна енергия за сумата от 0, 01 лв.,
разликата над уважената сума от 3 725, 68 лв. до пълно предявената от 3 725, 69
лв., и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 12.11.2018г. в производството по ч. гр. д. № 66323/2018г. по
описа на СРС, 45 състав. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 132, 65 лв. - разноски в заповедното
производство и 632, 66 лв. разноски в исковото, съразмерно на уважената част от
исковете. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца „М.Е.“ ООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове,
е депозирана въззивна жалба от ответницата Л.Й. А.-М.. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неосновано и неправилно. Счита, че решаващият
съд не е съобразил доброволно заплатените от нея 4 369, 48 лева., за
установяването на което е поставила въпрос към счетоводната експертиза, като
вещото лице съобрази представените от нея фискални бонове. Поддържа, че по
делото не е установено, че някой живее в жилището. Твърди, че жилището е
необитаемо, поради което не е налице реално потребление. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 10.02.2022
г. оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част,
като му присъди сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
насрещната страна.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема следното:
СРС е
сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр.
с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот –
апартамент 32, находящ се в гр. София, ж. к. **********, с абонатен № 192594,
като му дължи сумата в размер на 3 725, 69 лв. – главница представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018
г., за което са издадени общи фактури № **********/31.07.2016г.; №
**********/31.07.2017г.; № **********/31.07.2018г., сумата в размер на 33 лв. -
главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -
15.10.2018 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 367, 97 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2016
г. до 01.10.2018 г., както и сумата в размер на 6, 05 лв. — мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016 г. до
01.10.2018 г.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва
предявените искове. Твърди, че е заплатила претендираните от ищеца суми. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като й
присъди сторените по делото разноски.
На
15.10.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л.Й. А.-М.. В т.12 от заявлението е пояснено,
че длъжникът е ползвала топлинна енергия през периода м.05.2016 г. – м.04.2018
г. доставена в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „**********, с
абонатен № 192594. Същата не е заплатила и дължимите от нея суми за топлинна
енергия, дялово разпределение, както и стойността на изравнителните сметки за
процесния период. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: 3 725, 69 лв.
- главница и 367, 97 лв. - лихва, а за дялово разпределение: 33 лв. - главница
и 6, 05 лв. - лихва. Претендира сторените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
С
разпореждане от 12.11.2018 г. по ч. гр. д. № 66326/2018 г. на СРС, 45 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя
и сторените в заповедното производство разноски в размер на 82, 65 лв. -
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно
от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 99, том
ІІІ, рег. № 3470, дело № 480/2008 г. Гергана Симеонова и И.Х.Е.са продали на Л.Й.
А.-М.собствените си 2/3 ид. ч. от апартамент № 32, в находящ се в гр.София, ж. к.”***********.
С нотариален акт за дареие на недвижим имот № 143, том І, рег. № 1161, дело №
139/2008 г. Г.С.Т.е дарила на дъщеряси Л.Й. А.-М.собствената си 1/3 ид. ч. от
посочения апартамент.
Видно от представения протокол от проведеното на 01.08.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.
к.”********, етажните собственици са взели решение да се
сключи договор с ЕТ „А.Б.“, което да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е
съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили
горното решение, включително и един от праводателите на ответницата.
Въз основа решението на Общото събрание, етажната собственост е сключила
договор № ТС 023/02 от 29.08.2002 г. с ЕТ „А.Б.” за извършване на услугата
„топлинно счетоводство”.
От основното и допълнително заключение на вещото лице инж. Б.В.-Т.по
изслушаните пред СРС съдебно - технически експертизи, които не са
оспорени от страните и съдът възприема като компетентно дадени, се установява,
че третото лице - помагач на страната на ищеца „М.Е.” ООД е
извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба. За процесния период адресът е посетен за
проверка само през 2016 г. Експертизата е установила, че в процесното жилище се
ползва топла вода и поради липса на водомера за топла вода, разхода се изчислява
на 3 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие,
съгласно чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.). Дружеството е изготвяло изравнителни сметки след
всеки отоплителен сезон като изчисленията са съгласно методиката за дялово
разпределение към действащата наредба. На ответницата са начислени 3 503, 93
лв. за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и още 497, 73 лева за
изравняване след изравнителните сметки. Общият размер възлиза на 4 001, 66
лв.
Пред
СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С.С..
От експертното заключение се установява, че процесиите суми са частично
заплатени, както следва: на 18.10.2019 г. е заплатена главница в размер на 275,
96 лв. – главница и лихва в размер на 27, 15 лв. по изравнителна сметка за
доплащане за период м.07.2017 г. - м.04.2018 г., като тези суми са взети
предвид при определяне размера на незаплатените задължения. Стойността на топлинната
енергия за исковия период възлиза на 4 001, 64 лв. След приспадане на
сумата от 275, 96 лв. остатъкът възлиза на 3 725, 68 лв. На абоната е начислена
и главница за такси за дялово разпределение общо в размер на 33 лв. Мораторната
лихва върху главницата от 3 725, 68 лв. за периода от 15.09.2016 г. до
01.10.2018 г. е в размер на 367, 98 лева, а върху главницата от 33 лв. е в
размер на 6, 13 лв. за същия период.
При
изслушване в съдебно заседание вещото лице изрично е уточнило, че при изготвяне
на експертното заключение е взело предвид представените с отговора на исковата
молба фискални бонове от ответницата. От тях единствено се отнасят за исковия
период сумата от 275, 96 лв. за главница и лихва в размер на 27, 15 лв.
Останалите плащания не касаят разглеждания период.
Ответницата
е представила по делото 24 фискални бонове във връзка с извършени от нея
плащания по фактури, издадени след 31.08.2018 г. Във всеки от фискалните бонове
изрично е посочена фактурата, по която е извършено плащането. Същевременно
исковият период е от м.05.2015 г. до м.04.2018 г.
Във
въззивното производство са ангажирани фактури от 31.10.2021 г. и от 30.11.2021
г., които се отнасят за вземания, извън разглеждания период. Ето защо същите се
явяват неотносими към спорния предмет и не следва да се обсъждат.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Искът е предявен в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция, след постъпило от
длъжника възражение. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая страните не спорят, а и от представените по делото се установи,
че за исковия период между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови,
като ищцата е клиент на топлинна енергия в качеството
си на собственик на топлоснабдения имот.
Жалбоподателката релевира довод, че е погасила задълженията си към ищеца
чрез извършени плащания, съгласно представените по делото фискални бонове.
Стойността на реално доставената топлинна енергия е установено от
експертното заключение на вещото лице инж. Б.В.-Т., което не е оспорено от
страните. Във връзка със своевременно релевираното възражение от ответницата за
погасяване на претендираното от ищеца задължение е изслушана съдебно – счетоводна
експертиза. Вещото лице е съобразило извършените плащания от ищцата, които имат
отношение за исковия период. Експертното заключение не е оспорено от страните,
същото е обстойно и задълбочено обосновано, вещото лице е ползвало всички
относими за поставените задачи материали, включително и представените от
ответницата фискални бонове, като е достигнала до обосновани изводи. По делото
не са ангажирани доказателства, които да разколебаят изводите на вещото лице.
Ето защо съдът изцяло възприема експертното заключение по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза.
Предвид обстоятелството, че исковият период е от м.05.2015 г. до
м.04.2018 г., а извършените от ищцата плащания са по фактури, издадени след
31.08.2018 г., то същите не се отнасят до претендираните от ищеца вземания. Ето
защо неоснователно е възражението на ответницата, че е платила стойността на
доставената топлинна енергия до процесния топлоснабден имот през исковия
период.
За пълнота
на изложението е нужно да се отбележи, че в представените във въззивното
производство фактурите е отбелязано, че за процесния апартамент няма неплатени
задължения към дата на плащане – съответно 12.11.2021 г. и 11.12.2021 г. В
съобщенията към фактурите е налице изрично отбелязване, че посочените суми не
включват задължения по заведени от „Т.С.“ ЕАД съдебни дела. С оглед на това
спорните в настоящото производство вземания не са удостоверени в съставените в
последствие фактури, като въз основа на тях не може да се направи извод за
погасяването на спорните по делото задължения.
Жалбоподателката поддържа, че по делото не е доказано, че процесният имот
е ползван през исковия период.
За съществуването на облигационно
правоотношение между страните няма значение дали клиентът реално е ползвал
топлоснабдения имот или не. Ето защо не е необходимо ангажирането на
доказателства от ищца в тази насока, поради което доводът на жалбоподателката
се явява неоснователен.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
Жалбоподателката
не е релавирала оплаквания относно размера на задължението за топлинна енергия
и за дялово разпределение, както и относно размера и периода на мораторната
лихва върху главниците, поради което и на основание чл.269 ГПК тези въпроси стоят
извън пределите на въззиния контрол. Ето защо не следва да се обсъждан по
същество.
По разноските по производството:
Доколкото
ответникът по жалбата не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба и не е
представляван в проведеното открито съдебно заседание, следва да се приеме, че
същият не е защитаван в настоящото производство, поради което не са налице
предпоставките на чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК и не следва да се ангажира
отговорността на жалбоподателя за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.01.2021 г., постановено по гр. д.
№ 55401/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 45 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато
за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес ***,
срещу Л.Й. А.-М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.”***********, ап.32, искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.150, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Л.Й. А.-М., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, сумата от 3 725, 68 (три хиляди
седемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки) лв., представляваща
стойност за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2015 г.
до 30.04.2018 г., сумата от 33 (тридесет и три) лв., представляваща
стойност за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.10.2018 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 367, 97 (триста шестдесет и
седем лева и деветдесет и седем стотинки) лв., представляваща обезщетение за
забава върху задължението за цена за доставена топлинна енергия за периода от
падежа на всяко вземане за периода от 15.09.2016 г. до 01.10.2018 г. и за
сумата от 6, 05 (шест
лева и пет стотинки) лв.,
представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на услугата
дялово разпределение, за които суми е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 66326/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 45 състав.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е
постановено при участие на трето лице – помагач „М.Е.“ ООД, ЕИК ********, с
адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.