№ 970
гр. София, 11.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500851 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр с чл. 435, ал.2 и сл. от
ГПК.
Подадена е частна жалба от „Виктория Приват“ЕООД, срещу решение №
15/14.01.2022г., с характер на определение постановено по гр.д.№ 846/2021г. по описа на
СОС, с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Виктория Приват“ЕООД срещу
постановление от 26.04.2021г. по изп. Дело № 20209270400708 по описа на ЧСИ С. Л., рег.
№ *** на КЧСИ и район на действие Софийски окръжен съд и е прекратено
производството по делото.
Жалбоподателят излага, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано.Твърди, че с молба е поискано част от обезпечението/наложени възбрани да
бъдат вдигнати и принудителното изпълнение да продължи с изнасянето на публична
продан на конкретно посочени имоти, чиято стойност е достатъчна за покриване на
паричното задължение на дружеството.Твърди се още, че с процесното постановление ЧСИ
Л. се произнася реално по молбата-становище на кредитора, с искане да се премине към
публична продан върху имотите, които дружеството е поискало да бъдат освободени от
възбрана, а е освободил възбраната върху имотите, за които е предложено да продължи
изпълнението, както и че съдебният изпълнител се е произнесъл по искане, за което не е
сезиран.
Моли настоящата инстанция да отмени постановлението на ЧСИ Л. от
26.04.2021г. с даване на указания за точно произнасяне по подадената молба.
Постъпил е отговор на жалбата,с който се излагат аргументи за нейната
неоснователност.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД след като обсъди становищата на страните
1
и събраните по делото доказателства намира следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството пред Софийски окръжен съд е образувано по частна жалба на
„Виктория Приват“ ЕООД – гр. София., срещу постановление от 26. 04. 2021 г. по изп. д. №
20209270400708 по описа на ЧСИ С. Л., рег. № *** на КЧСИ и район на действие Софийски
окръжен съд, съдържащо отказ за прекратяване на принудителното изпълнение по
отношение на два от възбранените общо шест недвижими имота, собственост на
дружеството-длъжник, а именно: 1 . Самостоятелен обект в сграда с 31044.504.31.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
1980/20.12.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без последващи изменения,
находящ се в гр. Златица, улица „Медет”, ет. 1 в сграда с идентификатор 31044.504.31.1, с
предназначение на сградата - за търговия, разположена в поземлен имот с идентификатор
31044.504.31, с предназначение на самостоятелния обект - за обществено хранене, брой нива
на обекта 1, с площ от 478 кв.м., при съседни самостоятелни обекта: няма; под обекта -
31044.504.31.1.5, 31044.504.31.1.6, 31044.504.31.1.7, над обекта - 31044.504.31.1.2, който
имот, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 157, том I, per. №
995/129 от 2005 г.. вписан в Службата по вписванията с вх. Per. № 389/10.05.2005 г., Акт №
63, том II, дело 294/2005 г. представлява: Бивш ресторант „Москва”, находящ се на улица
„Медет“ в гр. ***., Община ***, Софийска област, със застроена площ от 478 кв.м., заедно с
прилежащ терен с площ от 88 кв.м., който съгласно дворищно-регулационния план на гр.
***, одобрен със Заповеди № 302 от 1984 г. и № 124/1998 г., съставлява парцел VII -1198,
при съседи: от три страни улици,УПИ II - за жилищно строителство и административна
сграда и 1 2. Поземлен имот с идентификатор 310044.24.42 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-53/21.06.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, без последващи изменения, находящ се в гр, З., община З., С. област, с
площ от 3531 кв. м., с трайно предназначение на територията - за бензиностанция,
газостанция, и метанстанция, при съседи: ПИ с ИД
31044.24.41,31044.24.51,31044.24.44,31044.24.43 и 31044.24.24, който имот съгласно
доказателствен акт за собственост представлява: неурегулирано място, с площ по
нотариален акт от 3000 кв. м., а по скица 3532 кв. м., без доказателства за разликата,
находящо се в землището на гр. З., С. област, съставляващо имот № 42, заедно със следните
сгради, построени върху него: БЕНЗИНОСТАНЦИЯ на един етаж, с 6 бензиноколонки, с
разгъната застроена площ от 88 кв. м., състояща се от работно помещение, каса, магазин за
авточасти и пособия, склад, две тоалетни, РЕСТОРАНТ с кафене, на един етаж с разгъната
застроена площ от 150 кв. м., състоящ се от зала, кухня, складови и сервизни помещения,
СЕРВИЗ, на един етаж, с разгъната застроена площ от 44 кв. м., състояща се от хале с
подемник и два бокса, при съседи на мястото по нотариален акт: С. Т., наследници на А. П.,
И. К., Д. Ш. и Софийско шосе, и при съседи по скица: имот №41, имот № 24, имот № 43,
2
имот № 44 и път.
Софийският апелативен съд, след като съобрази изложените от страните доводи
и материалите по делото, намира следното:
Производството по изп. д.№ 20209270400708 по описа на ЧСИ С. Л. е образувано
по молба на „Електромашинари Холдинг.“ АД срещу „Виктория Приват“ ЕООД, въз основа
на изпълнителен лист от 17. 07. 2019 г., издаден по т. д. № 135/2012 г. на Софийски окръжен
съд, по силата на който последното е осъдено да заплати на кредитора сумата 293 374,50
лева, законната лихва върху главница от 50 000 лева за периода от 02. 09. 2012 г. – 04. 10.
2012 г. и върху главницата от 293 374,50 лева за периода от 04. 10. 2012 г. до окончателното
плащане, както и за сумата 21 622,96 лева – разноски за съдебното производство, като към
12. 08. 2021 г. общият размер на задължението е в размер на 646 129,94 лева, в това число
присъединените публични вземания и такси и разноски по ТТРЗЧСИ. С молбата взискателят
е поискал от съдебния изпълнител да извърши съответните действия, с цел удовлетворяване
на неговите вземания към длъжника, в това число налагане на запор върху негови банкови
сметки и възбрана върху собствени недвижими имоти.
На 02.07.2020 г. е наложена възбрана върху шест недвижими имота, собственост
на длъжника, подробно описани и индивидуализирани в постановлението, които са били
вписани в СВ към РС – гр. Елин Пелин. По делото са извършени описи на недвижимите
имоти, като са изготвени и експертни оценки от вещи лица – оценители и с протокол от 15.
03. 2021 г. са определени окончателни оценки на имотите, представляващи тяхната
средноаритметична стойност на двете експертни заключения, като общата стойност на
възбранените имоти възлиза в размер на 2 362 507 лева. С молба от 24. 03. 2021 г.
длъжникът е поискал от съдебния изпълнител на основание чл. 443, вр. чл. 441, ал. 2 ГПК да
вдигне наложените възбрани върху два посочени от него възбранени недвижими имота, с
оглед определената с оценките на вещите лица тяхна стойност, която е в размер,
многократно надвишаващ стойността на претенцията на взискателя. Длъжникът е поискал
изпълнителните действия да продължат по отношение на останалите недвижими имоти,
чиято обща стойност покривала неговото задължение. Препис от молбата е изпратен на
взискателя, който на 23. 04. 2021 г. е депозирал писмено становище, в което моли органът
по принудително изпълнение да оставил същата без уважение, като остави в сила
действащите възбрани върху посочените от длъжника два недвижими имота, а по отношение
останалите четири възбраните да бъдат вдигнати и заличени. Аргументирал се е с това да се
гарантира в най-голяма степен събираемостта на целия размер на вземанията по
изпълнителното дело. С постановлението си от 26. 04. 2021 г, съдебният изпълнител е
отказал да прекрати принудителното изпълнение, със заличаване на възбраните, по
отношение на собствените два недвижими имота на длъжника, за които последният е
поискал заличаване на възбраните, и изпълнителното производство е продължило по
отношение на тях. Със същото постановление е прекратено принудителното изпълнение и
възбраните са заличени по отношение на собствените на длъжника четири недвижими
имота, за които взискателят в становището си се е съгласил да бъдат освободени от
3
възбраните. В частта, с която принудителното изпълнение не е прекратено по отношение на
два от общо шестте възбранени недвижими имота, съдебният изпълнител е квалифицирал
постановлението си като акт по чл. 433, ал. 1 ГПК и е посочил на длъжника възможността
му да го обжалва по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Законът не предвижда самостоятелна защита срещу отказа на съдебния
изпълнител да уважи искането за вдигане на обезпечителни мерки, нито срещу отказа по чл.
443 ГПК.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изрично и лимитативно изброява
действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника по
изпълнителното дело. Тъй като нормата е процесуална, тя следва да се тълкува стриктно,
като е недопустимо стесняване или разширяване на приложното й поле. В това поле не
попада обжалване на отказа на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни
мерки при установяване на несъразмерност по реда на чл. 442, ал. 2 от ГПК, нито обжалване
на отказа му да насочи или не насочи изпълнението върху конкретни недвижими имоти.
Такава възможност не е предвидена и в специалните разпоредби на чл. 442а и чл. 443 от
ГПК.
Защитата на длъжника е регламентирана в отделен исков процес с правно
основание чл. 441,ал.1 ГПК, съгласно който заинтересованата страна може да обоснове и
докаже своите правни тези с ангажиране на доказателства и изразяване на становища по
същество.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава решение № 15/14.01.2022г., с характер на определение, постановено
по гр.д.№ 846/2021г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4