Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА Я.
и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 13240 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са
с обща искова молба искове от М.Д.Й. против различни ответници: иск против М.И.Х.
с правно основание чл.108 от ЗС; иск против М.И.Х. и А.А.К., починал в хода на
делото и заместен от неговите правоприемници Т.А.К. – Х. и А.А.К., с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди,
че придобил по наследство и давност недвижим имот, представляващ апартамент №
68, находящ се в гр.София, жк.“********А, вх.В, на осмия етаж, състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 79.36 кв.м.,
ведно с прилежащо избено помещение № 21
и 2.444% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, при съседи на жилището: стълбище, двор, апартамент № **************“ и
на избеното помещение: коридор, мазе № 20 и мазе № 22. Твърди, че неговият баща
Д.П.Й. владял имота от 10.09.2006 г. до
своята смърт на 11.02.2009 г. След неговата смърт ищецът присъединил владението
на баща си и продължил да владее имота до началото на 2017 г. В процесното
жилище се намирали негови движими вещи – лични, както и придобити по наследство
от баща му, той разполагал и с ключове за апартамента. Макар да живеел в
Испания, при идванията си в България, ползвал имота, както и възлагал на други
лица да го наглеждат, вместо него. Твърди, че през м.май 2018 г. заварил в
имота непознати за него лица, сред които ответникът А.А.К.. Подал сигнал до
полицията и била образувана прокурорска преписка № 29609/2018г. на СРП, в хода
на която било установено, че ответникът М.И.Х. настанил А.А.К. в имота да го
ползва. Ответниците отказвали да напуснат имота и да го предадат на ищеца. С
поведението си те лишили ищеца от възможността да ползва имота, поради което му
дължали обезщетение за ползата, от която бил лишен, в размер общо на 2483.44
лв. за периода 01.06.2018г. – 31.01.2019 г./допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 26.06.2024 г./. Поради
изложените съображения моли съда да
признае за установено по отношение на ответника М.И.Х., че ищецът е собственик на
гореописания недвижим имот на основание наследство и давностно владение и да
осъди ответника М.И.Х. да му предаде владението на имота. Наред с това моли
съда да осъди ответниците М.И.Х. и А.А.К., починал в хода
на делото и заместен от неговите правоприемници Т.А.К. – Х. и А.А.К., да му
заплатят солидарно сумата от 2483.44 лв., представляваща обезщетение за
ползване на имота без основание през периода 01.06.2018г. – 31.01.2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба/04.02.2019
г./ до окончателното изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът М.И.Х. оспорва исковете като недопустими, поради наличие на
друго производство по гр.д. № 78637/2018г. на СРС, ГО, 128 състав, по чл.310,
ал.1, т.2 от ГПК. Оспорва исковете като неоснователни, поради следните съображения:
оспорва ищецът да е собственик на имота; твърди, че той не е наследник на Р.С.В.,
а само на своя баща Д.П.Й./бивш съпруг на Р.В./, поради което не би могъл да
придобие целия имот по наследство;
оспорва ищецът да е владял имота; ответникът твърди, че той самият е
живял в имота заедно с Р.В. и Д. Й. до
тяхната смърт, като се е грижел за тях. Твърди, че от 09.03.2003 г. до 19.02.2020г./датата на
подаване на отговора на ИМ/ в продължение на повече от 16 г. владеел
непрекъснато имота и го придобил по давност чрез добросъвестно владение през периода
09.03.2003 г. – 09.03.2009 г., евентуално чрез недобросъвестно владение през
периода 09.03.2003 г. - 09.03.2013 г. Твърди, че в края на 2017 г. поканил
другите две лица – ответникът А.А.К. и Г.Р.М. да живеят в имота. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Правоприемниците на починалия в хода на делото ответник А.А.К. - Т.А.К. – Х. и А.А.К. - оспорват иска, поради
следните съображения: оспорват ищецът да е собственик на имота; поддържат
становището, че ищецът би могъл да придобие по наследство само идеална част от
имота; оспорват твърденията на ищеца, че е придобил имота по давност; твърдят,
че той изобщо не е бил във фактическа власт на имота; техният баща А.К. живеел
в имота като наемател и възприемал като собственик на имота единствено
ответника М.И.Х.. Твърдят, че те двете не владеят имота. Поддържат възражение,
че ищецът не е отправил писмена покана за заплащане на обезщетение за
ползването на имота. Молят съда да отхвърли предявения иск и да им присъди
направените по делото разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.04.1986 г. с нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за
териториално и селищно устросйтво № 175/03.04.1986 г., том VII, н.д. № 1375/1986г. Р.С.В. е придобила в индивидуална
собственост процесния недвижим имот - апартамент *********осми етаж, комплекс “Вълчо
Иванов“/сега жк.“Св.Троица“/, със застроена площ от 79.36 кв.м., ведно с
прилежащо избено помещение № 21 и 2.444% ид.части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: стълбище, двор,
апартамент № **************“ и съседи на избеното помещение: коридор, мазе 20 на
апартамент 67 и мазе 22 на апартамент 69.
След придобиването на апартамента, на 29.12.1991 г. Р.С.В. е сключила
граждански брак с Д.П.Й..
На 09.09.2006 г. Р.С.В. е починала и е оставила за наследници: Д.П.Й./съпруг/
и своите племенници: М.Н.А.и Г. Н.Н./ деца на нейния починал брат Н.С.Н./.; А.К.А./дъщеря
на нейната починала сестра В.С.М./; В.И.Т.и Г.И.А./ деца на нейната починала
сестра В.С.И./.
На 11.02.2009 г. е починал Д.П.Й. и е оставил за наследник своя син М.Д.Й./ищецът
по делото/. Актът за смърт е съставен значително по-късно на 09.12.2009 г.,
което се установява от удостоверение за наследници от 09.05.2018г./ л.40 от
приложена пр.пр. № 29609/ 2018 г. на СРП.
На 13.02.2018 г. М. Д.Й. е предявил против М.И.Х., А.А.К. и Г.Р.М. искова
молба по чл.310, ал.1, т.2 от ГПК за осъждане на ответниците да опразнят
процесния апартамент. В исковата молба ищецът е твърдял, че имотът е бил даден
за безвъзмедно ползване от неговия баща на ответника М.И.Х., който на свой ред допуснал
в имота другите двама ответници/А.А.К. и Г.Р.М./ да го ползват безвъзмездно. С
исковата молба е заявил, че е прекратил всякакви отношения за ползване на
имота.
С решение от 14.07.2021 г. по гр.д. № 78637/2018 г. на СРС исковата молба е отхвърлена. В мотивите съдът
е приел, че не е бил сключен договор за послужване между предишните собственици
на апартамента – Д. Й. и Р.В. от една страна и ответника М.Х. от друга страна,
който да е прекратен от ищеца. Приел е, че липсва основен елемент от фактическия
състав предявения иск по чл.310 от ГПК, вр чл.249 от ЗЗД, поради което не може
да се претендира опразване на жилището.
Към делото е приложена пр.пр. – 29609/2018 г. на СРП, образувана по повод
на подаден сигнал от 11.05.2018 г. от М.Д.Й., в който е посочил, че при завръщането
си от Испания в България, на 08.05.2018 г., е установил, че процесният
апартамент, придобит от него по наследство, се обитавал от непознати за него
лица. От домоуправителя научил, че
жилището има нов собственик – М.Х., който живеел в близост. При разговор с Х.,
последният го уведомил, че е придобил имота по давност. С постановление за
отказ от образуване на досъдебно производство от 05.09.2018 г. по пр.пр. №
29609/2018 г. на СРП е отказано образуване
на досъдебно производство по чл.323 от НК, тъй като е прието, че няма данни за
извършено престъпление, а е налице гражданскоправен спор между страните. Горепосоченото
постановление е потвърдено с постановление от 13.11.2018г. по пр.пр. №
19283/2018 г. на СГП.
Към
делото е приложена пр.пр. № 6401/2009г. на СРП срещу неизвестен извършител за
разследване дали на 11.02.2009 г., около
15.15 часа, в гр.София, неизвестно лице е склонило Д.П.Й. към самоубиство и
дали е последвало такова – престъпление по чл.127, ал.1 от НК. С постановление
за прекратяване на наказателно производство от 25.06.2009 г. на СРП
производството по преписката е прекратено, тъй като назначената съдебно медицинска
експертиза е установила, че причината за смъртта на Й. е болестна, по тялото на
починалия не е имало следи от насилие, нито е било установено наличие на етилов
алкохол или други летливи редуциращи вещества.
Видно от писмо с изх.№ **********_1/12.11.2018 г. на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД при извършена проверка на 06.11.2018 г. е
установено, че електР.хранването на процесния апартамент е преустановено и
средството за търговско измерване е демонтирано. Не е констатирано неправомерно
присъединяване до границата на собственост на електрическите съоръжения. Към
датата на писмото няма постъпили искания от други лица за възстановяване на
захранването на имота.
Представена е справка за консумирана в имота електрическа енергия по
фактури, издадени през периода 27.07.2016 г. – 27.09.2018 г. В справката е посочено че обектът е на името
на клиент Р.В.. От нея е видно, че през периода 27.07.2016 г. – 27.06.2017
г. в имота не е била консумирана
електрическа енергия./л.181/.
Видно от писмо от 12.04.2023 г. на „Електрохолд Продажби“ ЕАД за процесния
обект е имало сключен договор за
доставка на електрическа енергия с Р.В.. Договорът е бил валиден през периода
22.12.2004 г. – 17.09.2018 г. „Електрохолд Продажби“ ЕАД е поискало на
14.10.2010 г. от
електроразпределителното дружество да преустанови снабдяването с електрическа
енергия на обекта, поради наличие на непогасени в срок задължения, на основание
чл.123, ал.1 от Закона за енергетиката и във връзка с чл.42, ал.2 от ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд Продажби“ ЕАД.
Към писмото е приложена справка за издадени фактури през периода 10.03.2009 г.
– 04.11.2010 г. за консумирана
електрическа енергия в имота. Задълженията по тези фактури са погасени на една
и съща дата – 16.05.2017г./л.276/.
Видно от писмо от 13.04.2023 г. на „С.в.“ АД процесният имот е водоснабден.
За него са издавани фактури през периода 06.02.2009 г. – 06.10.2011 г. Считано
от 07.10.2011 г. издаването на сметки по партидата на имота е преустановено. Към
писмото е приложена справка, от която е видно, че в рамките на посочения период
има месеци, в които консумацията на вода е „0“.
Представено е писмо от Дирекция „Общински приходи“ от 24.11.2022 г., в
което е осочено, че освен М.И.Х., само Р.С.В.е била вписана като собственик по
партидата на процесния имот.
Представено е удостоверение от 08.11.2022 г. на СРС, издадено по искане на
пълномощника на ответника Х., в което е посочено, че не е вписано заявление за
приемане на наследството на Р.С.В. от Д.П.Й..
Видно от данъчна декларация от 28.05.1998 г. процесният имот е бил
деклариран като собствен на Р.С.В..
Представена е приходна квитанция от 22.03.2022 г. от М.И.Х. за заплатен данък за битови отпадъци и данък
недвижим имот, дължими по фактури, издадени на 27.01.2021 г./л. 92/.
Видно от констативен нот.акт № 198/21.12.2020 г., том първи, рег. № 2913,
нот.дело № 160/2020 г. на нотариусК., с район на действие - районът на СРС, М.И.Х.
е признат за собственик по давност върху процесния апартамент – самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1202.267.4.68 по КККР на гр.София, одобрени
със заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота:
гр.София, район „Илинден“, ж.к.“************/.
Представени са разписки, издадени от
„Изи Пей“, през периода 27.11.2015г. – 02.05.2019 г., в които е посочено, че е
заплащан данък сгради на името задължено лице Р.С.В. за задължения по
документи от 01.10.2010 г. до 30.06.2010 г.; от 01.01.2010 до 01.06.2010 г.; от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.; от
01.01.2010 г. до 31.12.2011 г., от
01.01.2019г. до 31.12.2019 г., а за наредител е посочен М.И.Х../л.48 – л. 52/.
От писмо от 05.01.2023 г. на Министерство на правосъдието, ГД “Изпълнение
на наказанията“ се установява, че М.И.Х. не е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ и не е задържан на друго основание по реда на НПК в затворите и
арестите на страната.
В писмо от НСС от 27.01.2023 г. също е посочено, че няма данни за периода
2003 г. - 2013 г. ответникът М.И.Х. да е бил задържан в арестите на страната.
Видно от свидетелство за съдимост от 30.11.2023 г. ответникът М.И.Х.
не осъждан.
От заключението на назначената по делото техническа експертиза, което съдът
приема изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че средният
пазарен наем за процесния апратамент за периода 01.06.2018 г. – 31.01.2019 г.
възлиза на 2483 лв.
По искане на страните по делото са събрани гласни доказателствени средства.
В своите показания св. Й., ангажиран от ищеца, заявява, че познавал бащата
на ищеца, тъй като къщата на дядо му и къщата на Д. Й. били съседни, намирали
се в с.Брестовица, Пловдивска област. По-късно през 2010 г. се запознал и с
ищеца. Тъй като дворът на къщата, притежавана от бащата на ищеца, не бил
поддържан, оттам в двора на свидетеля идвали змии, поради което той потърсил
контакт с Д. Й., за да получи разрешение
да премахне бурната растителност от неговия двор. Свидетелят потърсил Й. в София
в ж.к “Света Троица“, в апартамента на осмия етаж, но му казали, че може да го
намери около църквата. Срещнали се и той го поканил в апартамента. Тогава все
още живеел със съпругата си Р.. Говорили за имота в с.Брестовица и се разбрали
свидетелят да го поддържа. Св.Й. му казал, че иска да придобие имота и се разбрали да подаде
данъчна декларация, за да го придобие по давност. Свидетелят посещавал Й. 3 - 4
пъти годишно, носел му круши и грозде, понякога и стари часовници, защото Й. се
интересувал от часовникарство. Той нямал телефон и обикновено свидетелят звънял
на звънеца, някой му отварял и той се качвал горе или го намирал в едно кафене
около църквата. До 2006 г. Д. Й. живеел
със съпругата си. След като жена му
починала, живеел сам. Свидетелят знаел това, защото бил влизал в апартамента
след смъртта й. Й. веднъж го попитал как да постъпи, за да остане апартаментът
на сина му, който живеел в Испания. Казал, че жена му имала някакви пременници,
които нямали претенции към апартамента. Тогава свидетелят, който бил адвокат,
го посъветвал да не прави нищо, тъй като не бил в цветущо финансово положение, за
да иска обстоятелствена проверка. След 2009 г. го потърсил няколко пъти, но не
го намерил. През 2010 г. свидетелят се запознал с ищеца, който дошъл в с.Брестовица.
Тогава свидетелят научил, че бащата на ищеца починал в някакво кафене. Ищецът
му разказал, че имало служебно погребение. Той оставил на свидетеля ключове /на
друго място в показанията заявява, че ищецът му дал един ключ/ да ходи да проверява апартамента, когато може
и той ходел до апартамента един, два пъти годишно. След смъртта на Д. Й.,
свидетелят влизал в жилището. В началото на 2017 г. последно ходил в
апартамента. Преди това бил ходил 2011 г. - 2012 г. в апартамента. Нямало
промяна в жилището. Нямало следи от влизане. Нямало и ток. Свидетелят завладял
имота на Д. Й. в с.Берстовица, придобил го по давност, обединил двата парцела, бутнал
къщата на Д., за да си построи своя къща
и там имало фотографии, които ищецът го помолил да остави в апартамента. Свидетелят
заявява, че няма роднинска връзка с Д. Й.. Отказал да бъде адвокат на ищеца,
тъй като не разбирал от тази материя. Същевременно заявява, ищецът никога не се
бил обръщал към него да му бъде адвокат. Не му е известно Д. Й. да е страдал от
заболяване на очите. Не знае дали се заключва входната врата на кооперацията.
Същевременно заявява, че входната врата се заключвала. Ако било отворено, се
качвал до горе. Нямал ключ от входната врата. Ищецът след смъртта на баща си
живеел в Испания, връщал се отвреме навреме в България. Двамата се чували.
Когато ищецът дошъл в България, казал на свидетеля, че вратата била
сменена и го попитал дали знае нещо. Ищецът
завел дела, тъй като в апартамента имало хора. На свидетеля не му е известно
дали ищецът е имал лични вещи в апартамента. Помолил го да остави в жилището
само техни снимки и часовници от старата къща. Свидетелят ги оставил в началото
на 2018 г. Къщите в с.Брестовица разрушил в края на 2016 г. Твърди, че придобил
имота на Й. по давност през 2014 г. или 2015 г. Д. вече бил починал. Свидетелят поел ангажимент към ищеца, когато
идва в командировка до София, да посещава апартамента, за да види дали нещо не
е паднало, дали не е протекло. Нямал ангажимент да поддържа жилището. Просто да
го наглежда, когато имал възможност и време за това. Ищецът завел дело срещу
свидетеля за имота в с.Берстовица. Това дело приключило отдавна. Д. Й. приживе
бил съгласен свидетелят да придобие по давност имота в с.Брестовица. На въпроса
защо бащата е бил съгласен с това, като по този начин е лишил сина си от посочения
имот, свидетелят заявява, че е придобил имота по този начин, за да не правят
разходи за прехвърлителна сделка. Не бил придобил имота беплатно. Д. Й. не бил
в лоши отношения със сина си. Делото с ищеца приключило със споразумение, одобрено
от съда, и отказ от иска. Едновременно било постигнато съдебно споразумение и
ищецът се отказал от иска. Свидетелят твърди, че е юрист, адвокат по професия.
Не може да каже какво точно е било споразумението. Последно заявява, че в съда
е имало само отказ от иска срещу него.
От показанията на св.Х. и св.Х., ангажирани от ответника М.Х., се
установява, че са съседи с ответника, живеят
в същата кооперация. Св.Х. е на същия етаж, на който се намира процесният
апартамент, живее там от 30 години. Св.Х.
заявява, че жилището било придобито от Р.В. през 80-те години. По-късно Р. се
омъжила за Д.. Починала през 2006 г. Д. починал 2-3 години след нея. Те нямали
деца от брака си. Наскоро свидетелката научила, че Д. имал син. Р. и Д.
страдали от здравословни проблеми, имали и заболяване на очите, двамата били с „малки
очички“. Проблемът с очите бил видим. През 1998 г. – 1999 г. ответникът М.Х.
започнал да се грижи за тях, като им помагал за сметките и с пазаруване, както
и с придвижването им. След 2003 г. Р. го поканила да живее в апартамента.
Според свидетелката той владеел апартамента, защото живеел там, плащал
сметките, направил ремонти, плащал такси за входа и данъци за имота, сменил
щрангове, грижел се за Р. и Д., имал ключ от апартамента. Живеел заедно с Р. и Д.,
те го приемали като свой син, а той се грижел за тях. През този период никой
друг не се грижел за тях. Никой друг не бил идвал в апартамента. От 2003 г.,
когато М. дошъл да живее при тях, Р. и Д. живеели в спалнята. Грижите за тях от
страна на М. били постоянни – купуване на лекарства, водене на лекар, плащане
на такси и пазаруване. Р. имала намерение да му прехвърли жилището, но внезапно
починала. М. останал да живее и след нейната смърт в апартамента. Д. предложил
на М. да живее в жилището Той живеел във всички помещения, освен в спалнята. Свидетелката
предполага, че погребението на Р. било извършено със средства на М., защото Д. нямал пари. М. не
бил наемател, а живеел в апартамента и се грижел за него. След смъртта на Д., М.
продължил да живее непрекъснато в жилището. На свидетелката не е известно дали е
бил прекъсван токът в апартамента, нито дали е била спирана водата. Не знае в коя стая е спал
М., но той държал хола, свободната стая, кухнята, мокрото помещение. След като М.
дошъл, направил ремонт в хола. Сменил мокета, тапети, боядисал стаите. Не знае през
коя година е направен ремонтът. М. сменил и мебелите. Свидетелката не е
присъствала на погребението на Р.. Не знае дали Д. е присъствал. Не знае кой е
погребал Д.. Била близка с Р., но не и с Д., който бил пришълец в квартала. Била
чувала от Д. да казва, че това, което М. направил за него, никой друг не го бил
правил. Синът на Д. никога не се бил появявал в жилището. През 2003 г. - 2022
г. в жилището имало наематели – А. и Г., двамата били слепи. М. бил социален
асистент на единия от двамата. Преди да се настанят наемателите в жилището, М. живеел
през лятото в апартамента. Наемателите живели около две години в жилището,
свидетелката не е сигурна за периода от време. Входната врата на блока се заключвала.
Не знае дали Д. е имал мобилен телефон. Ако в жилището е имало някакъв телефон,
това е било много отдавна. Освен М. и наемателите, не била виждала други хоа да
влизат в апартамента.
В своите показания св.Х. заявява, че е съсед на ответника М.Х., живее в
същия вход, в който се намира процесният апартамент. Твърди, че Р. придобила апартамента през 1986
г. като обезщетение за отчужден имот. Впоследствие през 1991 г. или 1992 г. се
омъжила за Д. Й.. Свидетелят знаел от Д., че има син от друга жена, но той не
бил идвал в апартамента. Дори на погребението на баща си не дошъл. Р. починала
през 2006 г., а Д. - през 2009 г. Двамата страдали от специфично заболяване на
очите, били с дръпнати очи и двамата. От 1997 г. -1998 г. М. също бил съсед.
През 2003 г. се преместил да живее в жилището на Р.В.. Той се грижел за тях,
водел ги на лекар, купувал им лекарства, плащал данъците за апартамента и таксите
за входа, владеел апартамента. Р. и Д. се отнасяли към М. като към свой син.
Той не бил техен наемател, издържал ги като свои родители. Два или три пъти
правил ремонт на апартамента. Р. му дала ключ от жилището. Тя имала намерение
да му прехвърли апартамента, но внезапно
починала през 2006 г. Докато били живи, Р. и Д. живеели в стаята, между кухнята
и голямата баня. М. ползвал хола и другата стая с балкона. През 2016 г. - 2017
г. М. пуснал в имота двама души да живеят под наем – А. и Г.. М. бил социален
асистент на Г., който бил сляп. След смъртта на Р. ответникът продължил да
живее в апартамента и да плаща сметките. След смъртта на Д., М. продължил
да живее в жилището, където живеел и до момента. Свидетелят не знае в
апартамента да е било спирано електричесвото. От Р. бил чувал, че има намерение да прехвърли имота
на ответника. Свидетелят не е присъствал на погребението на Д., но ходил на опелото. М. имал дете, но не бил сключил брак
с майката на детето. Жена му не била
живяла в процесния апартамент, тя си имала нейно жилище. М. живеел сам в апартамента
на Р.. На свидетеля не е известно М. да е лежал в ареста. Двамата пътували
заедно до Швейцария и Германия от 1990г. до 2009 г., откъдето вкарвали коли за
продажба. М. спрял да пътува в чужбина, защото цялата агитка се разпаднала през
2009 г. Били около 10 човека. Свидетелят не знае по колко време М. е отсъствал
от страната, когато е пътувал до чужбина. Ответникът направил първите два
ремонта, докато Р. и Д. били живи, а третият ремонт - след смъртта на Д.. Входната врата на блока сега се заключвала. Свидетелят не си
спомня дали след смъртта на Р. се е заключвала. Преди 3-4 години вратата
вече се затваряла с чип и бутон.
Съдът не кредитира
показанията на св.Й., тъй като същият е
заинтересован от изхода на делото, показанията му са вътрешно противоречиви,
житейски нелогични и неубедителни, както и не се подкрепят от останалите
доказателства по делото. Свидетелят е заинтересован от изхода на делото, тъй
като срещу него е бил предявен иск от ищеца по друго дело за имот в с.Брестовица,
който свидетелят е завладял, а впоследствие ищецът се е отказал от иска си
срещу Й.. Свидетелят едновременно заяви, че е била постигната съдебна спогодба и
същевременно твърди, че ищецът се отказал от иска си срещу него. Свидетелят е адвокат, поради което знае, че това не е
възможно – да се постигне едновременно съдебна спогодба и ищецът да се откаже
от иска си. Свидетелят заяви, че не може да каже какво е било одобреното от съда
споразумение. В крайна сметка, притиснат от въпросите на пълномощника на
ответника, свидетелят заяви, че по това друго дело е имало само отказ от иска.
Не е ясно в замяна на какво ищецът се е отказал от иска си срещу свидетеля,
това така и не бе изяснено от него. На следващо място свидетелят заяви, че е
посещавал Д. Й. и той бил съгласен неговият имот да бъде завладян от свидетеля,
но заявява, че не му е известно Й. да е имал заболяване на очите. Според
останалите свидетели/св.Х. и Х./ обаче заболяването
на Д.Й. е било видимо, то е деформирало очите му и те са били присвити,
дръпнати, св.Х. ги описва като „малки очички“. На следващо място свидетелят
едновременно заяви, че не му е известно входът на блока да се е заключвал, а
същевременно посочи, че входът се е заключвал и той самият не е имал ключ от
входа. При това положение не е ясно как е посещавал апартамента на Й. след
неговата смърт. Твърди, че ищецът му бил дал „ключове“, на друго място в
показанията заявява, че му дал „ключ“ от апартамента, за да го наглежда, когато
идва в командировка в София, но ако това е така, той би трябвало да му е дал и
ключ от входната врата. Свдетелят едновременно твърди, че Д. Й. бил в добри
отношения със сина си и искал да му остави апартамента, но същевременно сочи, че
бащата дал съгласие свидетелят да завладее имота в с.Брестовица и по този начин
да лиши сина си от този имот. Заяви, че не бил придобил имота безплатно, макар
да го придобил по давност, но не уточнява нито каква сума е платил, нито кога я
е платил. От друга страна, в случай, че действително е платил някакви пари за
имота в Брестовица, то житейски логично би било и с оглед на упражняваната от
него професия като адвокат, да поиска сделката
да се изповяда пред нотариус, вместо да предприема несигурния способ за
придобиване на имота по давност. По изложените съображения съдът изцяло не
кредитира показанията на свидетеля Й..
Съдът кредитира
показанията на св.Х. и св.Х. в частта, в която описват как ответникът М.Х. е
придобил ключ от имота, както и че се е
нанесъл в жилището, за да помага на Р.В. и Д. Й. в ежедневието им. Съдът
кредитира показанията им и в частта, в която заявяват, че не са виждали ищеца
да посещава имота, тъй като тези свидетели живеят в съседни имоти и имат
непосредствени впечатления за посочените отношения. Съдът не кредитира показанията на св.Х. и св.Х. обаче в частта, в
която твърдят, че ответникът М.Х. владеел имота още докато са били живи Р.В. и Д.
Й., тъй като се касае за правен термин, чието съдържание свидетелите не
разбират, а и противоречи на изявления на самия ответник М.Х. в писмено
сведение от 08.08.2018 г. по приложена
пр.пр. № 29609/2018г. на СРП /л.17/ и писмени обяснения без дата по същата
преписка на СРП/л.20/, в които е
посочил, че е разчистил имота след смъртта на Д. Й. и че „стопанисва апартамента
след смъртта на Д. Й.“. Съдът не кредитира показаният на свидетелите и в
частта, в която твърдят, че ответникът Х. живеел непрекъснато в имота, докато били живи Р.В. и Д. Й., както и след тяхната смърт, тъй като показанията им
се опровергават от представените по делото писмени доказателства за
преустановяване на електР.хранването в имота на 14.10.2010 г. и
преустановяването на издаване на сметки за вода след 07.10.2011 г. Единият от
свидетелите Х. сам твърди, че заедно с ответника са пътували през периода 1990
г. до 2009 г. до Швейцария и Германия, откъдето вкарвали автомобили за проджба, т.е за периодите от време, през
които е пътувал в чужбина, ответникът не е живял в апартамента.
При така събраните по делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са
с обща искова молба искове от М.Д.Й. против различни ответници: иск против М.И.Х.
с правно основание чл.108 от ЗС; иск против М.И.Х. и А.А.К., починал в хода на
делото и заместен от неговите правоприемници Т.А.К. – Х. и А.А.К., с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
По предявения от М.Д.Й. против М.И.Х. иск с
правно основание чл.108 от ЗС:
Съгласно чл.108
от ЗС, собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това.
За да бъде
уважен искът трябва да е осъществен следният фактически състав: 1/ищецът да е
собственик на процесната вещ; 2/ответникът
да владее или държи вещта;
3/упражняването на фактическа власт върху вещта да е без правно
основание.
Ищецът в
исковата молба твърди, че придобил целия имот по наследство и давностно владение. От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е собственик по
наследяване по закон, на основание чл.5, ал.1 от ЗН, на 2/3 ид. част от процесния апартамент. Това е така, тъй като
жилището е било индивидуална собственост на Р.С.В., което се установява от нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона
за териториално и селищно устройство № 175/03.04.1986 г., том VII, н.д. № 1375/1986 г.
На 09.09.2006 г. Р.С.В. е починала и е оставила за наследници: Д.П.Й./съпруг/
и своите племенници: М.Н.А.и Г. Н.Н./ деца на нейния починал брат Н.С.Н./.; А.К.А./дъщеря
на нейната починала сестра В.С.М./; В.И.Т.и Г.И.А./ деца на нейната починала
сестра В.С.И./.
Съгласно чл. 9, ал.2 от ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и
сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то
се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в
противен случай получава 2/3 от наследството. А когато
съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи,
той получава една трета от наследството в първия случай и половината във
втория.
В конкретния случай Р.В. и Д. Й. са сключили граждански брак на 29.12.1991 г.,
т.е към датата на смъртта на Р.В./09.09.2006г./ са изминали повече от 10
години, поради което Д. Й. е придобил 2/3 ид. част от процесния апартамент, на
основание чл.9, ал.2 от ЗН, по наследяване по закон.
След неговата смърт на 11.02.2009 г.
притежаваната от него 2/3 ид.част от процесния апратамент е придобита от
неговия син/ищецът / по наследяване по закон, на основание чл.5, ал.1 от ЗН.
Спорен въпрос по делото е дали ответникът М.И.Х. е придобил по
давност притежаваното от ищеца право на
собственост върху 2/3 ид.част от имота,
както и останалата 1/3 ид.част.
По отношение на притежаваното от ищеца право на собственост върху 2/3 ид.част от имота, придобито по наследяване по закон:
Ответникът М.Х. твърди, че придобил имота по давност чрез непрекъснато
владение, осъществено през периода от 09.03.2003 г. до 09.03.2009г./добросъвестно
владение/ или през периода от 09.03.2003
г. до 09.03.2013г./недобросъвестно владение/. Макар в отговора на исковата
молба ответникът да твърди, че е придобил имота чрез добросъвестно владение, не
е изложил фактически твърдения да е осъществил такова владение. Съгласно чл.70
от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание,
годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена. В конкретния случай изобщо не са изложени
фактически твърдения ответникът да е установил владение, въз основа на
основание, годно да го направи собственик, през периода 09.03.2003 г. –
09.03.2009 г., поради което съдът не
изследва тази хипотеза.
По въпроса дали ответникът е придобил имота чрез недобросъвестно давностно
владение:
Съгласно чл.68 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Според чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Владението се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване
на фактическа власт върху вещта, и
субективен – намерение да се държи вещта като своя. В тежест на
ответника е да установи, че е довел до знанието на всички намерението си да
свои имота, като открито, демонстративно го е владял, отблъсквайки владението
на собственика.
На първо място по делото не бе установено ответникът да е упражнявал
непрекъснато фактическа власт върху имота в продължение на 10 години. На
09.03.2003г. ответникът е бил допуснат до имота от Р.В., която му е
дала ключ. Той е живял заедно с нея и
съпруга й в процесния имот/св.Х. и Х./, пазарувал
е, грижел се е за тях, заплащал е таксите за входа, помагал е с плащането на
данъците, извършил е ремонти в
апартамента. Не се установява обаче непрекъснато да е живял в жилището. Косвено
доказателство за това е, че е имал свое жилище в съседния вход, където е бил
адресно регистриран по постоянен адрес от 22.11.2001 г. и по настоящ адрес ***,
което се установява от справка от 01.06.2018 г. в АИС “БДС“, находяща се на л.
37 от приложена по настоящото дело пр.пр.№ 29609/2018 г. по описа на СРП. Самият
М.И.Х. в писмено сведение от 08.08.2018 г., представено по същата преписка на
СРП/л.17/, е посочил за свой постоянен адрес ***, а не адесът на процесния апартамент,
който е в същия блок, но във вх.В, ап.68. Пряко доказателство за обстоятелството, че М.Х. не е живял постоянно
в процесното жилище, са и показанията на св.Х., който заявява, че през периода 1990
г. до 2009 г. заедно с ответника М.Х. са пътували до Швейцария и Германия, откъдето вкарвали
автомобили за проджба, т.е за периодите
от време, през които е пътувал в чужбина, ответникът не е живял в апартамента. На
следващо място по делото се установи, че след смъртта на Д. Й. в имота е било спряно
електричеството и е преустановено издаването на сметки за вода по партидата на
имота. На 14.10.2010 г. е било преустановено подаването на електрическа енергия,
а на 07.10.2011 г. е преустановено издаването на сметки за вода по партидата на
имота. Електричеството е било спряно, поради неплащане на задълженията за
периода 10.03.2009г. – 04.11.2010 г./писмо от 12.04.2023 г. на „Електрохолд
Продажби“ ЕАД и писмо от 13.04.2023 г. на „С.в.“ АД/. При извършена проверка на
06.11.2018 г. е установено, че електР.хранването продължава да е преустановено
и средството за търговско измерване е демонтирано./писмо с изх.№ **********_1/12.11.2018 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/. Следователно,
през периода от м.10.2010 г. до 06.11.2018г. в жилището не е имало ток и не са
били издавани сметки за вода. От справката, приложена към писмо от 13.04.2023
г. на „Софийска вода“ЕАД /л.279 – 282/ е видно, че и преди 07.10.2011 г. е
имало периоди, в които в жилището изобщо не е била е консумирана вода – напр.
от 20.10.2009г. до 20.01.2010 г.; от 20.01.2010 г. до 21.04.2010г.; от
21.04.2010 г.- 17.06.2010 г.; от 20.10.2010 г. до 16.12.2010 г. Така събраните доказателства установяват, че
ответникът не е живял постоянно в жилището през периода 2003 г. - 2009г., тъй
като е имало периоди от време, през които е пътувал до Швейцария и Германия, за
да закупува и транспортира до България автомобили за продажба. Не е живял
постоянно в жилището и през периода 2009 г. – 2010 г., през който има продължителни
месеци, в които не е консумирана вода в жилището. Не е живял в жилището след преустановяване
на електР.хранването на 14.10.2010 г., а за периода след 07.10.2011 г. не са
издавани и сметки за вода. Едва през 2018г. в имота са се настанили слепите Г.М.
и А.К., които ответникът М.Х. е допуснал в имота. Това става ясно от писмените обяснения
на ищеца и от неговата жалба по пр.пр. № 29609/2018 г. по описа на СРП, че през
м.май 2018 г. е заварил в имота непознати за него лица, за които ответникът е
посочил в своето писмено сведение пред разследващия орган от 08.08.2018г.
/л.17/, че са Г.М. и А.К., които допуснал да живеят в имота от няколко месеца.
На следващо място не се установява ответникът да е демонстрирал намерение „да
свои“ имота, което да е довел до знанието на собствениците. Той е бил допуснат
в имота на 09.03.2003 г. от Р.В.. Липсват доказателства да е започнал „да свои“
имота, докато Р.В. е била жива, или докато Д. Й. е бил жив. Той е живял заедно
с тях, грижел се е за тях, пазарувал е, помагал им е при плащането на данъци и
такси. Липсват доказателства заплащането на данъците и таксите да е ставало със
средства на самия М.Х.. През цялото време, докато Р.В. е била жива/до
09.09.2006 г./ и след нейната смърт до 11.02.2009г., когато е починал Д. Й.,
ответникът е имал ключ от апартамента, имал е определена стая в това жилище, но
е живеел в него заедно с Р.В. и Д. Й., а след смъртта на В., е продължил да
живее в апартамента с нейния преживял съпруг Д. Й.. През този период липсват
доказателства да е „своил“ имота, да е отблъснал владението на собственика на
имота - Р.В., а впоследствие и на Д. Й., а и подобно поведение би било
житейски нелогично, предвид
обстоятелството, че е бил допуснат в имота именно, за да се грижи за
възрастните Р.В. и Д. Й. и да придобие жилището чрез прехвърлянето му от Р.В.,
което не се е случило приживе. Самият ответник в писмено сведение от 08.08.2018
г. по приложена пр.пр. № 29609/2018г. на
СРП /л.17/ е посочил, че е разчистил имота след смъртта на Д. Й.. В
писмени обяснения без дата по същата преписка № 29609/2018г. на СРП/л.20/
ответникът е заявил, че „стопанисва апартаманта след смъртта на Д. Й.“.
Писмените обяснения и писменото сведение на ищеца по пр.пр. № 29609/2018г. по
описа на СРП съдържат извънсъдебно признание на неизгодни за него факти, а
именно, че е започнал да стопанисва и да разчиства апартамента едва след
смъртта на Д. Й.. Косвено доказателство,
че ищецът не е своил имота, докато са били живи Р.В. и Д. Й., е и
обстоятелството, че докато е живял с тях, не е променил и адресната си
регистрация, която е била за друг апартамент в същата сграда - гр.София, ж.к.“**************а
не за процесния апартамент, който е в същия блок, но във вх*********справка в АИС “БДС“ от 01.06.2018 г., находяща се на
л. 37 от приложена по настоящото дело пр.пр.№ 29609/2018 г. по описа на СРП/.
След смъртта на Р.В. и Д. Й. до 27.11.2015 г. ответникът не е заплащал
данъци за имота. Едва на 27.11.2015 г. е заплатил данък за имота и такса смет,
чрез „Изи Пей“, за периода 01.01.2010 г. – 30.06.2010 г. Във вносната бележка е
посочено за задължено лице – Р.В.. На
06.06.2016 г. е заплатил данък за имота
и такса смет за периода 01.01.2010 г. - 01.06.2010 г., като отново във вносната
бележка е посочено задължено лице - Р.В..
На 01.06.2017 г. е заплатил данък за имота и такса смет за периода 01.01.2010
г. - 31.12.2010 г. Във вносната бележка е посочено задължено лице - Р.В.. На
03.06.2018 г. е заплатил данък за имота и такса смет за периода 01.01.2010 г.
-31.12.2011 г., като отново във вносната бележка е посочено задължено лице - Р.В..
На 01.05.2019 г. е заплатил данък за имота и такса смет за периода 01.01.2019
г. -31.12.2019 г., като отново във вносната бележка е посочено задължено лице -
Р.В.. /л.48 – л.52/. Ответникът не е декларирал имота пред данъчните органи
като своя собственост.
Дори и след 2015 г. до 2018 г. намерението на ищеца да свои имота не е било
ясно заявено, тъй като в имота не е имало ток и не е консумирана вода, при заплащането
на данъци и такси за имота е посочено задължено лице – Р.В., поради което не
може да се приеме, че ответникът открито и демонстративно е своил имота. Едва през 2018 г.
ответникът е довел до знанието на единия от собствениците - М.Й., че възприема
имота като своя собственост, тъй като го е придобил по давност. През 2018 г.
ответникът е допуснал да живеят в имота и негови познати – Г.М. и А.К..
Събраните по делото доказателства установяват, че едва през 2018 г. ответникът е демонстрирал по несъмнен начин
намерение да свои имота и от този момент
нататък е започнала да тече придобивна давност, но исковата молба е
подадена на 04.02.2019 г. по пощата, а от 2018 г. до 04.02.2019 г. ответникът
не би могъл да придобие имота по давност.
В подкрепа на твърденията си, че е придобил имота по давност ответникът М.Х.
представи констативен нот.акт № 198/21.12.2020 г., том първи, рег. № 2913,
нот.дело № 160/2020 г. на нотариусК., с район на действие - районът на СРС, с
който е признат за собственик по давност върху процесния апартамент./л.87/.
Констативният нотариален акт се ползва с доказателствна сила относно
съществуването на правото на собственост, признато с нотариалния акт/ ТР № 3/2012
г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК/, но тази доказателствена сила може да бъде
оборена в рамките на исков процес. Ищецът в настоящото производство оспори
доказателствената сила на представения констативен нотариален акт, тъй като не
е изтекла придобивна давност в полза на ответника, а и констативният нотариален
акт е съставен след подаване на настоящата искова молба.
Поради съображенията, изложени по-горе, съдът прие, че изводът на нотариуса
за принадлежността на правото на собственост върху имота е неверен, тъй като не се установи нито М.Х.
да е упражнявал фактическа власт върху имота в продължение на 10 години, нито открито
и демонстративно да е „своил“ имота,
отблъсквайки владението на собственика.
По отношение на правото
на собственост върху останалата 1/3 ид.част от имота:
Ищецът твърди, че продобил имота по наследство и по давностно владение. По отношение на 2/3 ид.част от правото на
собственост върху имота се установи, че я е придобил по наследяване по закон.
Следователно, за останалата 1/3 ид.част ищецът следва да ангажира
доказателства, че я е придобил чрез давностно владение.
Ищецът твърди, че е придобил 1/3 ид.част от имота чрез давностно владение,
което първоначално осъществил баща му, а впоследствие и самият той върху имота.
Тези твърдения на ищеца не бяха доказани. На първо място не се установи
бащата на ищеца да е „своил“ целия имот и да е отблъснал владението на
останалите съсобственици. На следващо място след смъртта на баща му на
11.02.2009 г. ищецът не е упражнявал
фактическа власт върху имота, тъй като е живеел в Испания. Завърнал се е в
България през май 2018 г., което обстоятелство сам е посочил в подадена жалба
по пр.пр. № 29609/2018 г. по описа на СРП. Съдът приема, че ищецът по извънсъдебен
ред е признал неизгоден за него факт. За периода от м.май 2018 г. до датата на
подаване на исковата молба – 04.02.2019 г. ищецът не би могъл да придобие имота
по давност. Следва да се посочи, че той не е и изложил твърдения да е довел до
знанието на останалите съсобственици намерението си да свои тяхната идеална
част от имота. Вместо това твърди, че единствено спрямо ответника М.Х. е
демонстрирал намерение да свои имота, но от доказателствата по делото се
установи, че М.Х. през 2018 г. не е бил собственик на имота, тъй като не е
могъл да го придобие по давност.
По изложените съображения, предявеният иск по чл.108 от ЗС следва да бъде
уважен за 2/3 ид.част от правото на собственост върху имота, а в останалата
част, в която ищецът е поискал да бъде признат за собственик и на останалата
1/3 ид.част от имота и да бъде осъден ответникът да му я предаде, искът следва
да бъде отхвърлен.
Тъй като по делото се установи, че М.И.Х. не е придобил по давност 2/3
ид.част от процесния имот, констативният нотариален акт № 198/21.12.2020г., том първи, рег. № 2913,
нот.дело № 160/2020 г. на нотариусК., с район на действие - районът на СРС, следва
да бъде отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, в тази част.
По предявения иск по
чл.59, ал.1 от ЗЗД срещу М.И.Х. и А.А.К., починал в хода на делото и
заместен от неговите правоприемници Т.А.К. – Х. и А.А.К.:
Ищецът претендира обезщетение по чл.59, ал.1 от ГПК от ответниците, за
които е посочил, че са солидарно задължени. В уточняваща молба от 23.07.2019 г.
ищецът отново е посочил, че обезщетението се претендира солидарно от
ответниците. В случай, че на са налице условия за солидарна отговорност,
заявява, че претендира от всеки от тях
по 1/3 от дължимото обезщетение. По
същество с уточняващата молба от 23.07.2019 г. не са предявени нови искове, нито
е направено изменение на иска, тъй като претенцията вече е въведена за
солидарно осъждане на ответниците, като съдът е длъжен да се произнесе по този
иск, съобразно установената отговорност за всеки от ответниците, вкл. и по
въпроса дали са солидарно или разделно отговорни. Размерът на претендираното обезщетение е 2483.44 лв./допуснато
изменение на иска в съдебно заседание от 26.06.2024 г./
Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може
да се защити./чл.59, ал.2 от ЗЗД/.
В тежест на ищеца е да ангажира доказателства за следните обстоятелства:
1/за обстоятелството, че е обеднял, поради невъзможност да реализира печалба от
правото си на собственост върху имота под формата на месечен наем; 2/за
обогатяването на ответниците – да докаже, че са ползвали имота през посочения в
исковата молба период 01.06.2018г. – 31.01.2019 г.; 3/да съществува връзка
между обогатяването и обедняването; 4/да не съществува основание за разместването
на благата; 5/ да ангажира доказателства за размера на месечния пазарен наем за
имота за периода 01.06.2018г. – 31.01.2019 г.
Правоприемниците на ответника К. не оспорват, че техният баща е ползвал
процесния имот през периода 01.06.2018 г. - 31.01.2019 г., след като е бил
допуснат в него от ответника М.Х../отговор на исковата молба, становище на адв.К.
в съдебно заседание от 30.11.2022 г. – л.199 – гръб/. Самият М.Х. в писмено сведение
от 08.08.2018г. и в писмено обяснение от 2018 г., двете представени по пр.пр. №
29609/2018 г. по описа на СРП, е признал, че е допуснал в имота А.К. и Г.М.,
както и че самият той също е ползвал имота.
Така по делото се установява, че ответникът М.Х. е ползвал имота през
периода 01.06.2018 г. – 31.01.2019 г.,
без да има основание за това, и го е предоставил за ползване и на А.К..
Следователно ответникът Х. се е обогатил за сметка на ищеца и дължи обезщетение
за ползването на имота, съответстващо на притежаваното от ищеца право на
собственост върху 2/3 ид.част от имота,
което възлиза на 1655.33 лв./2/3 от пазарния наем за целия имот от 2483 лв., съгласно
заключението на техническата експертиза/, до който размер и срещу този ответник
искът е основателен.
Не се установи ответникът А.А.К., починал
в хода на делото и заместен от неговите правоприемници Т.А.К. – Х. и А.А.К., да
дължи обезщетение за ползването на имота, тъй като той го е ползвал въз основа
на конкретно основание - устен договор за временно ползване на имота, сключен с
ответника М.Х..
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен спрямо
ответника М.И.Х. за сумата от 1655.33 лв., а в останалата част, до пълния
предявен размер от 2483.44 лв. срещу ответника М.И.Х., както и в частта срещу
ответника А. А.К., починал в хода на
делото и заместен от неговите правоприемници Т.А.К. – Х. и А.А.К., искът следва
да бъде отхвърлен.
По разноките:
Ответникът М.И.Х. следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2516.68 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
При определяне на разноските съдът съобрази, че ищецът е направил разноски
за адвокатско възнаграждение от 1500 лв., 250 лв. за вещо лице, 18 лв. за такси
за преписи от документи, 783 лв. – за държавна такса. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца. Делото е усложнено от фактическа страна - предявени са
няколко иска срещу различни лица, изследвано е възражение на ответника, че е
продобил имота по давност, както и са проверявани твърдения на ищеца за
придобиване на имота по наследство и по давност, събрани са множество писмени и
гласни доказателствени средства, изслушано е заключение на техническа
експертиза за установяване размера на дължимото обезщетение по един от
исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника М.И.Х., на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 9.42 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на Т.А.К. – Х. и А.А.К., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 300
лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
По предявения от М.Д.Й., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – за адв. Б., против М.И.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл.108 от ЗС:
ПРИЕМА за установено по отношение на М.И.Х.,
ЕГН **********, че М.Д.Й., ЕГН **********
е собственик по наследяване по закон, на
основание чл.5, ал.1 от ЗН, на 2/3 идеална част от апартамент № 68, находящ
се в гр.София, ж.к.“**************, с площ от 79.36 кв.м., състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащо избено помещение №
21 и 2.444% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, при съседи на жилището: стълбище, двор, апартамент № **************“
и на избеното помещение : коридор, мазе № 20 и мазе № 22, който апартамент е с идентификатор
68134.1202.267.4.68 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18- 49/16.09.2015г. на Изпълнителния директор на
АГКК-София, находящ се на адрес: град София, район“Илинден“, ж.к. „**************,
апартамент 68, с площ от 79.36 кв.м., при съседи: на същия етаж: 68134.1202.267.4.69,
68134.1202.267.4.44, под обекта: 68134.1202.267.4.65, над обекта:
68134.1202.267.4.71, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част, в която се иска да бъде прието за установено по
отношение на М.И.Х., че М.Д.Й. е собственик на останалата 1/3 идеална част от
имота на основание наследство и давностно владение, осъществено през периода от
10.09.2006 г. до началото на 2017 г.
ОСЪЖДА М.И.Х., ЕГН ********** да
предаде на М.Д.Й., ЕГН **********, владението на 2/3
идеална част от гореописания недвижим имот, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част, в която се иска предаване на владението върху
останалата 1/3 идеална част от недвижимия имот.
ОТМЕНЯ, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № 198/21.12.2020г., том първи, рег. № 2913, нот.дело № 160/2020 г. на
нотариусК., с район на действие - районът на СРС, в частта, в която М.И.Х., ЕГН **********, е признат за собственик
по давност на 2/3 идеална част от апартамент с идентификатор 68134.1202.267.4.68 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18- 49/16.09.2015г. на
Изпълнителния директор на АГКК-София, находящ се на адрес: град София,
район“Илинден“, ж.к. „**************, апартамент 68, при съседи: на същия етаж:
68134.1202.267.4.69, 68134.1202.267.4.44, под обекта: 68134.1202.267.4.65, над
обекта: 68134.1202.267.4.71.
ОСЪЖДА М.И.Х., ЕГН **********, да
заплати на М.Д.Й., ЕГН **********, на основание чл.59, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1655.33лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание през
периода 01.06.2018 г. – 31.01.2019 г. на 2/3 идеална част от апартамент с идентификатор 68134.1202.267.4.68 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-
49/16.09.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, находящ се на адрес:
град София, район “Илинден“, ж.к. „**************, апартамент 68, с площ от 79.36
кв.м., при съседи: на същия етаж: 68134.1202.267.4.69, 68134.1202.267.4.44, под
обекта: 68134.1202.267.4.65, над обекта: 68134.1202.267.4.71, ведно със
законната лихва, считано от 04.02.2019 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер от 2483.44
лв. по иска, предявен срещу М.И.Х.,
както и в частта, в която се иска солидарно осъждане на М.И.Х., ЕГН **********, с А.А.К., ЕГН **********,***,
починал в хода на делото на 12.10.2019 г.
и заместен от неговите правоприемници Т.А.К.
– Х., ЕГН **********, и А.А.К., ЕГН **********, двете със съдебен адрес ***
- за адв. К., за сумата от 2483.44
лв., представляваща дължимо обезщетение
за ползване без правно основание на гореописания имот през периода
01.06.2018 г. – 31.01.2019 г.
ОСЪЖДА М.И.Х. да заплати на М.Д.Й.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
2516.68 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Д.Й. да заплати на М.И.Х., на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 9.42 лв., съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА М.Д.Й. да заплати на Т.А.К. – Х. и А.А.К., на основание чл.78, ал.3
от ГПК, направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: