Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 307 29.09.2020 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На седемнадесети септември Година две хиляди и двадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Жана Кметска
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 392 по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Р.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Димитринка Радева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх.А, ет. 3 против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, чрез пълномощник адв. Станислава Райчева от АК-София, да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило на 01.11.2018 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – К.П.В., с ЕГН ********** и сумата от 593.50 лв. имуществени вреди вследствие на същото събитие, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на увреждането – 01.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 01.11.2018 г. около 14.20 ч. на републикански път № ІІ-66, км. 16, при управление на МПС с рег. № А 67 05 МК, марка „Сеат“, модел „Ибиса“, собственост на Таня Николаева Вичева, водачът Кръстю Вичев е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил на Р.Г. тежка телесна повреда – многофрагментарно счупване на лакътната кост и лакътния израстък, довела до затрудняване на движенията и осъществяване на основната функция на ръката за срок не по-малък от 3 – 4 месеца при нормален ход на оздравителния процес. Р.Г. е претърпяла няколко хирургически операции на лявата ръка, наложили продължителен период на лечение, с причинени значителни болки и страдания.
Според ищцовата страна, отговорността на ответното дружество произтича от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/22/118002997232, със срок на покритието 23.10.2018 г. – 22.10.2019 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи. Според чл. 493 от КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.
Ищцовата страна счита, че обезщетителният характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. Съгласно изискванията на чл. 380, във вр. с чл. 106 от КЗ, на 28.03.2019 г. Р.Г. е депозирала пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение, като по така отправените претенции била образувана преписка/ щета с № 0000-1000-03-19-7253/ 01.04.2019 г., по която липсва произнасяне от страна на застрахователя. Към датата на подаване на исковата молба, плащане по претенцията не е било извършвано.
В исковата молба изрично се подчертава, че вредите, които продължава да търпи ищцата, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид причиненото увреждане на лявата ръка на Р.Г.. Претендират се разноски.
В постъпилия писмен отговор от претенцията, същата се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. На първо място, ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието. При условия на евентуалност, ответникът счита претендираното обезщетение за завишено по размер. Отделно от това твърди, че пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат чрез непоставяне на предпазен колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП. С оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следва да се намали с оглед приетия процент на принос.
Второ, предявената искова претенция е неоснователна и необоснована, тъй като съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер.
Трето, ответникът прави възражение по изложените твърденията в исковата молба за последиците от увреждането, като на 02.11.2018г. ищцата е била изписана от болничното заведение в Бургас в добро общо състояние и без усложнения. Епикризата от 19.11.2018г. съдържа диагноза „паралитичен илеус“, която е без връзка с настъпилото ПТП.
Четвърто, претенцията за законна лихва от датата на събитието е оспорена с твърдението, че такава е дължима от по-късен момент на основание чл. 497 ал. 1 от КЗ. Релевантни по отношение на началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението, били чл. 106 ал. 3 във връзка с чл. 496 и чл. 497 от КЗ, като евентуално лихва върху присъденото обезщетение се дължи от 24.06.2019г., когато ищцата е предоставила изискани допълнителни документи пред застрахователя. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
В депозираната допълнителната искова молба, ищцата излага доводи за неоснователност на направените от ответника възражения. Размерът на претенциите е изцяло съобразен с практиката на съдилищата, като оздравителният процес всъщност все още продължава. Съпричиняване от страна на Р.Г. не би могло да има, тъй като настъпилото ПТП е довело до пробождане на лявата ръка на пострадалата с парче от мантинелата и изобщо свободно движение на тялото на пострадалата в автомобила не е имало.
Законната лихва се дължи от момента на увреждането върху цялата сума.
Подаденият отговор на допълнителната искова молба, съдържа уточнения във връзка с възраженията за съпричиняване от страна на пострадалата, като са преповторени всички доводи, вече изложени в отговора на исковата молба.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания.
В съдебно заседание ответното Застрахователна компания „Лев инс“ АД чрез процесуалния си представител, изрази становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си обосновава със заключенията по приетите съдебно-автотехническа и медицинска експертизи.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била заведена щета под № 0000-1000-03-19-7253/ 01.04.2019г. при застрахователя (л.33-39 по делото). Исковата молба е постъпила в съда след постановения отказ за плащане от застрахователя.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника Застрахователна компания „Лев инс“ АД и участвалото в ПТП МПС с рег. № А 67 05 МК, марка „Сеат“, модел „Ибиса“, собственост на Таня Николаева Вичева, по повод ЗЗГО полица BG/22/118002997232, със срок на покритието 23.10.2018 г. – 22.10.2019 г. (непредставена).
Според съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 388/ 01.11.2018г. на ОД на МВР-Сливен (л.6) и съставени протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие (л.7-13), участник е бил автомобил м.“Сеат“ с ДК № А 67 05 МК със собственик Т.Вичева и водач Кр.Вичев, което е било с деформации в челната част, с разкъсване в предната дясна престилка към левия фар, торпедната стена на нивото на кормилното управление и отвор, образуван от преминаването на металната ограда. Разкъсано е било също така арматурното табло, задействани са били въздушните възглавници на волана и арм.табло, облегалката на предната лява седалка, задната пета врата липсвала. Челното стъкло е било счупено, предният капак смачкан, а стрелката на спидометъра е отчитала 100 км/ч., а оборотометъра 3100 оборота в минута. Пострадали са и тримата пътници в автомобила: водачът Кр.В. и пътничката Т.В. са загинали, ищцата Р.Г. е с травма на лява подмишница. Р.Г. е била приета в болница в Сливен, а по-късно в МБАЛ Бургасмед, видно от съставената медицинска документация (л.69-118), с извършена операция на ляв лакът с диагноза „счупване на горния край на лакътната кост, закрито“. На 26.03.2019г. поради усложнения, е била извършена нова операция поради „паралитичен илеус“ (л.120-1141). Образуваното досъдебно производство № 1428/2018г. по описа на РУ на МВР-Сливен, вх.№ 3184/18 г., пор.№ 272/18г. на Окръжна прокуратура - Сливен е прекратено с постановление на прокурор при ОП-Сливен на 14.05.2019г. (л.4-5), на основание чл.243 ал.1, т.1, вр.чл.24 ал.1, т.4 от НПК.
Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза (л.160-165), автомобилът „Сеат Ибиса“ е бил фабрично оборудван с триточкови колани за всички пътнически места и се е движел в момента на удара със 100 км/ч. Ищцата е била с поставен предпазен колан, в противен случай би получила и други наранявания (напр.на главата), за каквито няма приложени доказателства.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.180-184), вещото лице д-р П. е посочил, че медикобиологичният характер на увреждането на ищцата се изразява в счупване на лакетната кост в горния край (олекранона) с луксация на ставата, което е станало след удар върху лявата част на автомобила от проникналата вътре мантинела. Към момента на прегледа, функцията на ръката е напълно възстановена, с непълна флексия в лакетната става. Правилно поставеният предпазен колан е ефективен при удар отзад и отпред, но не и при установеното проникване на чуждо твърдо тяло в автомобила.
Според показанията на свидетеля Г. Г. – съпруг на ищцата, на 01.11.2018г. към 17 ч. му се обадила ищцата и му съобщила за станалото ПТП и че има пострадали. На сутринта на следващия ден, свидетелят посетил Р.Г. с болницата в Сливен. Ищцата изглеждала много зле, била изплашена, със силни болки, а лекарите се колебаели какво лечение да предприемат, като в крайна сметка са отказали да я оперират. Поради това закарали пострадалата в Бургас и в Бургасмед била извършена операция, след която Р.Г. била в трагично състояние. Изписана била 7 дни след това, като се наложило свидетелят и роднини да обслужват ищцата напълно. Поради получена криза, свидетелят водил съпругата си и в Окръжна болница - Бургас, където прекарали две денонощия. Пострадалата изобщо не могла да се обслужва, като всичко вършел свидетелят. Едва на 4-тия месец можела да прави някои неща сама. На 5-тия месец била направена операция за изваждане на имплантите. През цялото време пострадалата е провеждала физиотерапии и възстановителни процедури. Понастоящем не може свободно да си служи с лявата ръка – не може да вдига тежко, да извършва сложни движения. Стряска се от всяко подсвирване на кола.
Според свидетелката Г. Н. – приятелка на Р.Г., на 02.11.2018г. научила от пострадалата за станалата катастрофа. На следващия ден я посетила в болницата – била много зле, с дренажи на ръката, защото мантинелата влязла там, без гипс, със шина и на обезболяващи, тъй като изпитвала силни болки. Свидетелката ходила всеки ден в болницата, а после в дома на пострадалата. Видяла, че за всичко се грижи съпругът ѝ – миене, обличане, тоалетна, баня. Това продължило повече от 3 месеца. Р.Г. ходела на рехабилитация в различни болници и санаториуми, а правела упражнения и сама вкъщи. Пострадалата повече не се върнала на работа, защото не можела вече да готви, изтървала инструменти. Пострадалата получила и допълнителни усложнения – отравяне на кръвта вследствие на замърсяване в болницата в Сливен, за което също преминала лечение.
Представените доказателства разкриват следната фактическа обстановка.
На 01.11.2018 г. около 14.20 ч. на републикански път № ІІ-66, км. 16, при управление на МПС с рег. № А 67 05 МК, марка „Сеат“, модел „Ибиса“, собственост на Таня Вичева, водачът Кръстю Вичев е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е допуснал ПТП, довело до неговата и на пътничката Таня Вичева смърт. Водачът е причинил на Р.Г. тежка телесна повреда – многофрагментарно счупване на лакътната кост и лакътния израстък, довела до затрудняване на движенията и осъществяване на основната функция на ръката за срок около 4 месеца при нормален ход на оздравителния процес.
Това се потвърждава от приложените протоколи, съставената медицинска документация, заключенията на приетите съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, а също и от показанията на свидетелите Г. и Н. Механизмът на станало произшествие е изяснен в заключението на в.л. В.Г. – л.160-165, на което съдът се позовава изцяло. Причините са обективни – проникване на части от мантинелата в купето на автомобила, предизвикало нараняването на Р.Г.. Основно вещото лице се е позовало на установеното в прекратеното с постановление от 14.05.2019 г. досъдебно производство.
Съдебно-медицинската експертиза относно състоянието на Р.Г. сочи безспорно, че увреждането е станало при ПТП на 01.11.2018 г. като пътник на задната седалка при настъпилата катастрофа, макар да е била с поставен предпазен колан – последното следва от изводите на вещите лица за липсата на други наранявания по тялото, които пострадалата би получила, ако нямаше такъв. Получила е счупване на лакетната кост в горния край (олекранона) с луксация на ставата. Вещото лице д-р П. посочи, че травмите са свързани с болки и страдания, като възстановяването продължава около 4 месеца, през който период значително е влошено качеството на живот. Уврежданията отговарят да са причинени от проникването на част от мантинелата в лявата ръка и са в причинна връзка с настъпилото ПТП (л.182). В заключението и на медицинската експертиза е отбелязано, че правилно поставеният или изобщо непоставеният предпазен колан, няма връзка с настъпилата травма на Р.Г..
Наличието на прекратително постановление, позоваващо се на чл.243 ал.1, т.1 от НПК, изключва възможността на ищцовата страна да се позове на престъпно деяние. Уставен обаче беше деликт, вследствие на който е налице и увреждане на ищцата. В подкрепа на този извод са събраните по делото доказателства. Или след извършената преценка на доказателствата може да бъде направен обоснован извод, че произшествието е причинено от водача на лекия автомобил – починалият Кръстьо Вичев. При така установените факти, съдът приема, че пътно-транспортното произшествие с причинените от него вреди са вследствие на виновното поведение на водача на л.а.м. „Сеат Ибиса“, който е допуснал нарушение на правилата за движение, обосноваващи неговата вина за настъпването на вредоносните последици.
Изложените факти водят до следните правни изводи. На основание чл.432 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника застраховател. В хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че ищцата Р.Г. е претърпяла страдания, изразяващи се в шок, стрес и изключителни болки след претърпяното пътно-транспортно произшествие, за причиняването на което вина има Кр.Вичев. Последният, чрез своите действия, противоправно е причинил на ищцата тежка телесна повреда, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с ДК № А 67 05 МК, управляван от К. В.
Съгласно чл.
52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката
на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера
на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че иска за
присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен
и следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че
след увреждането и претърпените хирургически намеси, Р.Г. не би могла да живее
както преди това. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че пострадалата
е била принудена да търси помощ от близките и за най-малките действия,
вкл.ходене до тоалетната. Обездвижването и продължилата няколко месеца,
загубата на възможност да продължи да работи и принудителната рехабилитация са
довели до болки и страдания за ищцата, както и продължително ненормално
протичане на нейния живот. Претърпените болки и страдания от ищцата вследствие
на преживяното, невъзможността да води живот както преди, съдът преценява че
отговарят на сумата от 20 000 лв. Или иска по чл. 432 ал. 1 от
По делото ищцата претендира лихва за забава, считано от 01.11.2018 г. – датата на деликта. Но съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 01.04.2019 год. – датата, на която ищцата Р.Г. е подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение (л.34 – известие за доставяне).
Претендират се и 593.50 лв. като имуществени вреди от същото събитие. Приложените платежни документи сочат на основателност на тази претенция, доколкото сумите са изразходвани във връзка с лечението на ищцата. Връзката между направените разходи и причинените на Р.Г. травми, следва и от заключението на приетата СМЕ, в която са обсъдени извършените спрямо ищцата манипулации вследствие на многократните ѝ престои в различни болници. По отношение началният момент на претендираната лихва, важи с пълна сила изложеното по-горе, поради което лихва за забава следва да бъде присъдена от 01.04.2019г., когато е подадено заявление пред застрахователя.
Процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв., за което е приложен списък по чл.80 от ГПК. Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски с нарочно определение на съда № 943/ 26.07.2019г., предвид наличие на хипотезата на чл.83 ал.2 от ГПК. С оглед изхода от спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищцата направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете. По тези съображения и съобразно частичното уважаване на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100.10 лв.
След като ищцата изцяло е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, дължимата държавна такса върху присъдените обезщетения следва да се възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 823.74 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете и предвид чл.78 ал.3 от ГПК, ЗК „Лев Инс“ АД има право да получи част от направените разходи за възнаграждение за САТЕ и СМЕ в размер на 149.62 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Черни връх“ № 51Д, представлявано заедно от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, чрез пълномощник адв. Станислава Райчева от АК-София да заплати в полза на Р.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Димитринка Радева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх.А, ет. 3 сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило на 01.11.2018 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – К.П.В., с ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от 01.04.2019 г. до окончателното изплащане, по следната сметка IBAN: *** „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр Р.Д.Г., като иска до претендираните 35 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Черни връх“ № 51Д, представлявано заедно от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, чрез пълномощник адв. Станислава Райчева от АК-София да заплати в полза на Р.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Димитринка Радева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх.А, ет. 3 сумата от 593.50 (петстотин деветдесет и три лв. петдесет ст.) лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на настъпило на 01.11.2018 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – К.П.В., с ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от 01.04.2019 г. до окончателното изплащане, по следната сметка IBAN: *** „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр Р.Д.Г..
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Черни връх“ № 51Д, представлявано заедно от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, чрез пълномощник адв. Станислава Райчева от АК-София да заплати в полза на Р.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Димитринка Радева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх.А, ет. 3 сумата от 1100.10 (хиляда сто и десет лв. десет ст.) направени по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, по следната сметка IBAN: *** „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр Р.Д.Г..
ОСЪЖДА Р.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Димитринка Радева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх.А, ет. 3 да заплати в полза на ЗК „Лев инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Черни връх“ № 51Д, представлявано заедно от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, чрез пълномощник адв. Станислава Райчева от АК-София сумата от 149.62 лв. (сто четиридесет и девет лв. шестдесет и две ст.) направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Черни връх“ № 51Д, представлявано заедно от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, чрез пълномощник адв. Станислава Райчева от АК-София да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 823.74 лв. (осемстотин двадесет и три лв. седемдесет и четири ст.) лв. дължима такса върху уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: