Решение по дело №59/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 81
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Бисера Максимова
Дело: 20203500500059
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                       01.07.2020  г.                        гр.Търговище

 

                                                

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                гражданска колегия                                  

На двадесет и втори юни                                                2020 година

В публично съдебно заседание в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир Петков

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: Татяна Даскалова

                                                                                           Бисера Максимова

 

                                                                                   

Секретар  Ирина Василева

като разгледа докладваното от Б.Максимова

В. гр. д. № 59  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

    С Решение № 199 от 14.11.2019 година, постановено по гр. д. 264/2019 година по описа на Районен съд - Попово, съдът е признал за установено по иска на С.Г.С., ЕГН ********** ***, по отношение на С.Й.Ж., ЕГН********** от гр.Русе, действаща чрез процесуален представител адв. З.Паскалев, със съдебен адрес-***, партер-взискател по изп. дело №96/2018 г., по описа на СИС при ПпРС и М.С.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес-*** - длъжник по изп.дело №96/2018 г., по описа на СИС при ПпРС, че вещите- Резачка STIHL MS270, бензинова; Резачка ROYAL REC 1840, електрическа сериен №2011/12/ЕВ037955 и Храсторез GRIZZLY MGPS25, сериен № *********, мощност 0,8 киловата, с три броя приставки, НЕ СА СОБСТВЕНОСТ на М.С.Г., с посочен ЕГН и адрес - длъжник по изп.дело №96/2018г., по описа на СИС при ПпРС, КАТО е отхвърлил иска в останалата му част за следните движими вещи: 1. Телевизор „НЕО", с диагонал 21 инча, модел TV- 2170US, сериен номер **********; 2. Телевизор „Тошиба", с диагонал 14 инча, модел 14N5XN, сериен №40013517; 3. Четирикрилен гардероб с надстройка , тъмен махагон; 4.Спалня с ракла на пружина, тъмен махагон; 5. Тоалетка с огледало, тъмен махагон; 6. Нощни шкафчета - 2 броя; 7. Печка на дърва, производител „Прометей"; 8. Алуминиев радиатор 15 ребра /90см./ и алуминиев радиатор двоен 18 ребра /109см./; 9. Вентилатор Cool Lreeze 2003; 10. Газова печка TESY , с маркуч и вентил, сериен №06464;     11. Водоструйка PARKSIDE PHD 150D3, на ток, сериен №201510205300; 12. Шевна машина , крачна; 13.Стьлба алуминиева разтегателна, производител HELPER, модел 6609; 14. Ъглошлайф ЕЛТОС , произведен в България, 180 вата.

    Постъпила е въззивна жалба от С.Й.Ж., ЕГН********** от гр.Русе, действаща чрез процесуален представител адв.З. Паскалев, със съдебен адрес-***, срещу посоченото съдебно решение, в която се излага следното:

    Решението е недопустимо, тъй като е искът е предявен от лице, което не се е легитимирало като собственик на процесните вещи. Отделно от това решението е незаконосъобразно, тъй като липсват доказателства относно собствеността на тези вещи.

    Моли се за отмяна на решението и за прекратяване на прозводството по делото.

    Не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба.

    Доказателствени искания не са направени.

    В съдебно заседание въззивницата не се явява. Постъпило е писмено становище за даване на ход на делото и за уважаване на въззивната жалба.

    В съдебно заседание ищецът по иска се представлява от адвокат Ц., който моли да бъде потвърдено атакуваното съдебно решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

    В съдебно заседание ответната страна М.С.Г. се явява лично и изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

    Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е  ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените  доказателства и констатира следното:

      Пред ПпРС С.Г.С. *** е предявил иск да бъде признато за установено по отношение на страните по изпълнително дело № 96/2018 година по описа на СИС при ПпРС, че определени движими вещи, спрямо които е насочено принудително изпълнение за задължения на М.С.Г., са негова собственост. Искът е частично уважен за определени движими вещи и предмет на въззивно обжалване се явява решението на Поповския рйонен съд, в частта му, в която е признато за установено, че ищецът е собственик на Резачка STIHL MS270, бензинова; Резачка ROYAL REC 1840, електрическа сериен №2011/12/ЕВ037955 и Храсторез GRIZZLY MGPS25, сериен № *********, мощност 0,8 киловата, с три броя приставки. В останалата част искът е отхвърлен, но доколкото въззивницата атакува решението като  постановено по недопустим иск, съдът приема, че предмет на обжалване се явява цялото решение.

    Фактите по спора са следните:

    С.Й.Ж., от гр.Русе   е взискател по изп. дело №96/2018 г. по описа на СИС при ПпРС. М.С.Г., с постоянен адрес ***, е длъжник по това изпълнително дело. На 12.02.2019 г. е извършен опис на движими вещи, намиращи се на  адрес в с. Водица, който е регистриран като постоянен за длъжницата.  Видно от протокола за опис на движими вещи, на тази дата са описани следните вещи: 1. Телевизор „НЕО", с диагонал 21 инча, модел TV-2170US, сериен номер **********; 2. Телевизор „Тошиба", с диагонал 14 инча, модел 14N5XN, сериен №40013517; 3. Четирикрилен гардероб с надстройка , тъмен махагон; 4.Спалня с ракла на пружина, тъмен махагон; 5. Тоалетка с огледало, тъмен махагон; 6. Нощни шкафчета - 2 броя; 7. Печка на дърва, производител „Прометей"; 8. Алуминиев радиатор 15 ребра /90см./ и алуминиев радиатор двоен 18 ребра /109см./; 9. Вентилатор Cool Lreeze 2003; 10. Резачка STIHL MS270, бензинова; 11.Резачка ROYAL REC 1840, електрическа сериен №2011/12/ЕВ037955; 12.Газова печка TESY, с маркуч и вентил, сериен №06464; 13. Храсторез GRIZZLY MGPS25, сериен № *********, мощност 0,8 киловата, три броя приставки; 14.Водоструйка PARKSIDE PHD 150D3, на ток, сериен №201510205300; 15. Шевна машина, крачна; 16.Стълба алуминиева разтегателна , производител HELPER, модел 6609; 17. Ъглошлайф ЕЛТОС,  произведен в България, 180 вата. След извършения опис е наложен запор на движимите вещи, както и е извършена експертна оценка на описаните вещи, като видно от заключението на вещото лице, същата възлиза на сумата от 2552 лв.

    На 02.04.2019 година С.Г.С., който живее на този адрес и е баща на ищцата, предявява настоящия иск, за да бъде установено, че той е собственик на описаните вещи, а не длъжницата по изпълнителното дело.

    Във въззивната жалба се сочи, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не е представил доказателства за собственост върху описаните вещи.

    Допустимостта на иска се обославя от правните твърдения на ищеца – той твърди, че е собственик на тези вещи. Предявеният от него иск се явява допустим. Дали ищецът е собственик или не на претендираните вещи – това е въпрос по съществото на спора и касае основателността на иска. Съгласно чл. 440, ал. 1 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, т.е. в закона е предвиден способ за защита на правата на третите лица, засегнати от принудителното изпълнение, под формата на отрицателен установителен иск. В конкретния случай безспорно е налице висящо изпълнително производство за изпълнение на парично задължение с взискател - първият ответник и длъжник - вторият ответник. Безспорно по делото е обстоятелството, че по висящото изпълншително дело е налице изпълнение - опис на имущество, което е насочено срещу движими вещи, които ищецът отрича да са на длъжника по изпълнителното дело.

    В случая постановеното от ПпРС съдебно решение е допустимо, поради което следва да се прецени неговата законосъобразност с оглед правния интерес на въззивницата.  А той касае само частта, в която искът е уважен за следните вещи: Резачка STIHL MS270, бензинова; Резачка ROYAL REC 1840, електрическа сериен №2011/12/ЕВ037955 и Храсторез GRIZZLY MGPS25, сериен № *********, мощност 0,8 киловата, с три броя приставки.

    Относно правото на собственост върху тези вещи в настоящото производство е установено, че те не са собственост на длъжника по делото. Вещите са закупени от сина на ищеца Васил Г. в полза на ищеца.  М.Г. заявява в съдебно заседание, че от 30 години не живее в този имот. Тук съдът държи да подчертае, че ролята на постоянния адрес на едно лице е само като място, на което това лице получава официалната си кореспонденция. Съгласно чл. 93 от ЗГР „Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението….Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление…. Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт.“

   Не може да се презумира, че щом лицето е посочило за постоянен адрес ***, то вещите на този адрес са нейна собственост. Ответницата има регистриран настоящ адрес ***, където живее и където е обичайно да разполага със собствени движими вещи. В гр. Велико Търново живее и нейният брат – Васил Г..***, където е извършен описа от съдебния изпълнител, живее само ищецът, който владее и ползва процесните вещи.  Презумпция, че движимите вещи, които се намират на мястото, посочено от длъжницата за постоянен адрес, са нейна собственост, не съществува. Но в случая е доказно нещо повече – тези движими вещи са собственост на ищеца по делото.

    Ето защо съдът счита, че въззивната жалба се явява неоснователна. Този извод на съда се налага от предвидената в разпоредбата на чл.440 от ГПК цел, която е да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за задължение на длъжника върху имущество, което не му принадлежи. В този смисъл съдът приема, че тези вещи не са на ответника и длъжник по изп.дело-М.Г., поради което насочване на принудително изпълнение по отношение на тези три вещи би било неоснователно.

    Предявеният иск е основателен по отношение на тези вещи. Решението на Поповския районен съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

    На въззиваемата страна С.Г. следва да се присъдят разноски в размер на запхлатеното адвокатско възнааграждение в размер на 300 лева.

    Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК

 

                                                    Р  Е  Ш  И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА Решение № 199 от 14.11.2019 година, постановено по гр. д. 264/2019 година по описа на Районен съд - Попово, като правилно и законосъобразно.

    ОСЪЖДА С.Й.Ж., ЕГН********** от гр.Русе, действаща чрез процесуален представител адв. З. Паскалев, със съдебен адрес ***, да заплати на С.Г.С., ЕГН **********,***, направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 300 /триста/ лева.

    Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                    2.