РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Кюстендил, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
в присъствието на прокурора Владимир Мицов
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500314 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. №
272112/08.06.2021 г. от Наталия И.а – мл. прокурор в Районна прокуратура – гр.
Кюстендил, насочена против решение № 260365 от 01.06.2021 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 2250/2020 г. по описа на същия съд.
С Решение № 260365/01.06.2021 г., постановено по гр.д. № 2250/2020 г. по описа на
РС – Кюстендил, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. АС.
ИЛ., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ул. „***“ № ***, сумата в размер на*** лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
незаконното му обвинение /съгл. решение по НОХД № 536/2012 г. на КРС, потвърдено с
решение по ВНОХД № 117/2019 г., влязло в сила на 20.05.2019 г./ и изразяващи се в
негативно засягане на честта и достойнството му, създаване и поддържане на чувство на
несигурност и страх от незаконно осъждане за нещо, което не е извършил, изживени стрес,
засягане на психическото му и физическо здраве, КАТО до пълния предявен размер от ***
лева, както и за сумата от 300 лева., представляваща претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на хонорар за адвокатска защита /по НОХД № 536/2012 г. на
КРС/, исковата претенция е оставена без уважение като неоснователна и недоказана.
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. АС. ИЛ., ЕГН:
1
**********, с адрес: гр.*** ул. „***“ № *** сума от 20 лева разноски по водене на делото.
С допълнително решение № 260399 от 23.06.2021г., постановено от РС – Кюстендил
по гр.д. № 2250/2020 г. по описа на същия съд, по реда на чл. 250 от ГПК, съдът е допълнил
решението си от 01.06.2021г. в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер *** лева със следното: „…ведно със
законната лихва върху главницата от *** лева, считано от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда – 20.05.2019 г.“
Първоинстанционното решение е обжалвано в осъдителната част по отношение размера
на присъденото обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Въззивникът
твърди, че по делото липсвали доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
сочени в исковата молба, и непосредствената им причинна-следствена връзка с обвинението,
за което е бил признат за невиновен и оправдан по късно. Счита размера на присъденото
обезщетение за несъответстващ на критерия за справедливост, формулиран в чл. 52 от ЗЗД,
завишен и несъответен на икономическия стандарт в РБ, на съдебната практика, вкл. тази на
ЕСПЧ и несъобразен с вида, характера и интензитета на упражнената принуда и сочи доводи
в тази насока. Твърди, че характерът и степента на увреждане в случая не са високи,
причинените неудобства вследствие на обвинението са обичайни; интензитетът на принуда
и засягане на законоустановените свободи е в ниска степен, предвид обстоятелството, че по
отношение на И. не е била взета мярка за неотклонение и не са били постановени други
мерки за процесуална принуда; разследването и ДП е продължило дълъг период, но с оглед
спецификата на казуса е протекло в разумни срокове, а обвинението не било публично
разгласено. Иска се изменение на обжалваното първоинстанционно решение и намаляване
на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с
действително претърпените от ищеца и критерия за справедливост, съгл. чл. 52 от ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Д. АС. ИЛ.
ОС – Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна
страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е
внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на
жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
съответно допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че са
налице всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на
ЗОДОВ в хипотезата на оправдаване на обвиняемия при повдигнато и водено срещу него
наказателно производство. Счел е, че по делото било безспорно доказано, че ищецът е
изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди – пряка и
непосредствена последица от повдигнатото срещу него обвинение. Проведено било от
2
страна на ищеца доказване на твърдението, че същият е претърпял неимуществени вреди,
макар и не в поддържания в исковата молба обем. За да определи размера на присъденото
обезщетение съдът е съобразил продължителността на воденото наказателно производство
срещу ищеца в негово присъствие – 9 години, предвиденото наказание за престъплението, в
което е бил обвинен – лишаване от свобода, вида на търпените от него психически
страдания – тревожност, безпокойство, напрежение, потиснатост, а и зачестилите състояния
на повишено кръвно налягане, особено около съдебните заседания. Приел е за установено
негативно засягане на честта и достойнството на ищеца, създаване и поддържане на чувство
на несигурност и страх от незаконно осъждане, изживения стрес, засягане на психическото
му и физическо здраве, но било неустановимо като последица от незаконното обвинение той
да е бил в депресия. Всичко това обосновало районния съд да приеме, че сумата от 8000 лева
е справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди на ищеца,
като за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева, искът е отхвърлен като
неоснователен.
Въззивният съд приема за правилни изводите на първоинстанционния съд относно
основателността на исковата претенция, но не споделя становището му относно размера на
присъденото обезщетение, като приема същия за завишен, и с оглед на възраженията,
обективирани във въззивната жалба, следва да допълни:
Основателността на предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ образуваното наказателно
производство да е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето; 3/ да
е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена
връзка.
Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при
условията на пълно и главно доказване от ищеца- чл.154, ал.1 ГПК.
В разглеждания случай от приетите от първоинстанционния съд писмени и гласни
доказателства се установява, а и това обстоятелство не е спорно, че ищецът е бил привлечен
като обвиняем по ДП № ЗМ 490/2011 г., за което е било образувано ДП-441 от описа на КРП
за 2011 г., като за това е бил предаден на съд с постановление на прокурор при КРП, а пред
КРС е било образувано НОХД № 536/2012 г. Не е спорно също, че е признат за невиновен за
извършването на деянието, за което е бил обвинен, както и че Присъдата № 56/21.09.2018 г.
на КнРС, постановена по НОХД № 536/2012 г. по описа на съда е била потвърдена с
решение на въззивния съд по ВНОХД № 117 по описа за 2019 г. и е влязла в законна сила на
20.5.2019 г. Не е било оспорено и фактическото твърдение, че КРП инициирала започване на
процедура по възобновяване на производството по НОХД № 536/2012 г. на КРС, с
предложение вх. № 10137/2019 г., като предложението й било оставено без уважение с
резолюция от 20.09.2019 г., поради липса на законово основание за това.
За всестранно и обективно изясняване на спора по делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Е. С., А. И. и А.а Т.-С.. От
показанията на свидетелите станало ясно, че поради продължилото почти 7-8 години
наказателно дело ищецът присъствал на почти всяко съдебно заседание, като това налагало
той да отсъства от работа, същият се изнервял, притеснявал се, дори ставал неадекватен,
имал притеснения да общува и с близките си, тъй като се притеснявал, че е подсъдим. Бил
3
подтиснат, а отношенията със съпругата му се влошили значително, т.к. тя го укорявала
непрекъснато че е подсъдим, притеснявал се и, че децата му били принудени да
свидетелстват по делото. Висящото дело му попречило да започне работа, за която
кандидатствал. Същевременно след образуването му започнал да повишава кръвно
налягане,, а когато наближавали датите на с.з. ставал нервен, притеснен за евентуално
неоснователно осъждане, пиел хапчета за понижаване кръвното налягане.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Спорните между страните въпроси, с оглед наведените във въззивната жалба
възражения, са свързани с размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че искът е доказан по
основание. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи,
оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер - в
случая Прокуратурата на Република България. Действията по повдигане и поддържане на
обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано.
В случая спрямо ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление от общ характер. С оглед на това, повдигнатото и поддържано обвинение
следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното
производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за
виновност на лицето предвид събраните доказателства.
Установен е и фактът на причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в преживени негативни емоции и състояния – притеснение, тревожност, безпокойство,
напрежение, потиснатост, в каквато насока са дадените пред районният съд свидетелски
показания, които се кредитират и от настоящата инстанция, доколкото сочените като
изпитани от ищеца негативни емоционални преживявания, са характерни и съответстват по
интензитета си на преживявания, които би изпитал всеки човек, срещу когото е насочена
наказателна репресия. Показанията на свидетелите Е. С., А. И. и А. Т.-С., в които се
съдържат сведения за негативните последици от обвинението върху начина на живот на
ищеца, както и неговото емоционално състояние, следва да бъдат ценени като
последователни и житейски логични, представляват допустими доказателствени средства
/стандартно използвани в исковия процес за доказване на подобни обстоятелства/, като
преценката на доказателствената им стойност е послужила за опора на правилни изводи на
първоинстанционния съд относно един от правопораждащите спорното право факти –
настъпването на горепосочените преки и непосредствени вреди.
Безспорно се констатира, че образуваното наказателно производство е засегнало
личността и достойнството на ищеца, което води до психо - емоционален дискомфорт. От
друга страна обаче не е доказано, преживените от ищеца негативни емоции да са увредили
значително или трайно здравословното и психическото му състояние. Недоказани остават
твърденията на ищеца за получени усложнения в здравословното състояние на ищеца,
изразяващи се в повишаване на кръвното налягане като резултат от повдигнатото обвинение,
предвид липсата на медицинска документация по делото и компетентна експертиза на вещо
лице лекар – специалист. Дори да се приеме, че е имало такова влошаване на здравословното
състояние в исковия период, по никакъв начин не се доказва то да е в причинна връзка с
повдигнатото обвинение.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че са налице
предпоставките, визирани в чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
4
държавата в лицето на Прокуратурата на РБългария, от чиито действия са причинени вреди
на ищеца Д. АС. ИЛ. – незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за
което той е бил оправдан. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата
да повдига и подържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и
установява пред съда виновността на привлечените към наказателната отговорност лица.
Неизпълнението на това задължение, независимо по какви причини е осъществено, е
основание за възникване на гаранционна отговорност на прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3,
пр.1 ЗОДОВ. Отговорността й по тази законова норма е поставена единствено в зависимост
от крайния акт, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаване на
обвиненото лице – ищецът по делото. Постановяване на оправдателната присъда сочи за
незаконност по смисъла на чл.2 ЗОДОВ на повдигнатото на ищеца обвинение, което е
основание за търсене на обезщетение по този ред.
В случая е доказано, че в резултат на започнатото срещу ищеца наказателно
преследване, повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение в извършване на
престъпление от общ характер, за което впоследствие е оправдан с влязла в сила присъда,
ищецът е претърпял като пряка и непосредствена последица неимуществени вреди.
Безспорно е, че само с постановения оправдателен диспозитив не може в достатъчна степен
да се осигури справедливо удовлетворяване на понесените от ищеца неимуществени вреди,
поради което тези вреди подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратурата на РБ на
основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ. Тази норма има за обект на защита свободата, честта,
достойнството и доброто име на гражданите, защото всяко неоснователно обвинение в
извършването на престъпление неизбежно засяга тези ценности.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема следното:
При определяне размера на обезщетението съдът изхожда от понятието
„неимуществени вреди“, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само
негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време.
Обезщетението следва да е съобразено и с критерия за справедливост, визиран в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който не е абстрактен, а се базира винаги на конкретни факти и
на конкретна преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
В тази връзка, от съществено значение при определяне на това обезщетение е как
обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед неговата личност, начина му на живот,
среда и ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални
страдания, други увреждания и неудобства.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди приложение
намират ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС
по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, намерила отражение в редица съдебни
актове, като например решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г.о. на
ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение №
832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по
гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV
г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС,
решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21.
12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 61 от 28.04.2016г. по гр. д. №
4546/2015г. на ІІІ г. о. на ВКС и др./. В посочената практика на ВКС изрично е изтъкнато, че
при определяне размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички
неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които
ищецът е оправдан, в случай че са повече от едно, съдът следва не само да обсъди всички
5
установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи
обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното
конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.
Общо следва да се отбележи, че справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, според съдебната практика включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя
се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице.
Разпитаните по делото свидетели установяват, че ищецът е бил притеснен, изнервен,
напрегнат и се страхувал да не бъде осъден. Безспорно насочената към ищеца наказателна
репресия е засегнала неговата чест и достойнство, имайки предвид неговата възраст към
момента, съпоставена с чистото му съдебно минало. Настоящият състав приема, че за човек,
който до момента не е бил обект на наказателно преследване, изживяванията са свързани с
изпитван от същия страх, притеснение, тревожност, безпокойство и възможността да бъде
осъден е допринесла за една несигурност относно бъдещето, пораждаща страх и
притеснение. Безспорно също така е и обстоятелството, че същият изпитвал неудобство и
притеснение от близки и роднини, доколкото били засегнати неговата чест и достойнство.
Цялото наказателно производство спрямо ищеца наистина е продължило в рамките
на значително продължителен период от време – от образуването на наказателното
производство през 2011 г. до окончателното му оправдаване през 2019 г, като в рамките на
развилото се съдебно производство ищецът присъствал на множество съдебни заседания,
през който в ищеца са се поддържали негативните емоции и изживявания.
От друга страна настоящият състав отчита, че в рамките на развилото се наказателно
производство спрямо обвиняемия не е била взета мярка за неотклонение, нито са били
предприети други мерки на процесуална принуда. Обвинението не е било публично
разгласено от прокуратурата. Воденото срещу ищеца наказателно преследване безспорно е
допринесло за понасяне от него на негативни емоции, но същите са в степен, съответстваща
на нормалното им отражение върху всяко лице, към което е насочена наказателна репресия.
По делото не са събрани доказателства наказателното преследване да е породило някакви
свръх силни отрицателни изживявания. Правилна е констатацията на първоинстанционния
съд, че липсват доказателства, които да установяват медицинската диагноза депресия.
Въззивният съд не споделя извода на районния съд, който позовавайки се на
свидетелските показания, е приел, че воденото наказателно производство е довело и до
повишаване на кръвното налягане на ищеца. Недоказани остават твърденията на ищеца за
получени усложнения на здравословното състояние на ищеца, изразяващи се в повишаване
на кръвното налягане като резултат от повдигнатото обвинение, тъй като всеобщо известно
е, че кръвното налягане не е постоянна величина и може да се променя по редица причини, а
предвид липсата на писмени доказателства - медицински документи по делото и
квалифицирано становище на лекар, съдът не може да се произнесе по този въпрос.
Предвид всички тези факти и обстоятелства, настоящата инстанция приема
определения от районния съд размер на обезщетение за неимуществени вреди от 8 000 лева
за завишен, а справедливият и достатъчен, за да компенсира ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди, размер възлиза на ****лева.
Следва да се отчете и факта, че обезщетението за неимуществени вреди от деликта по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени
вреди от този деликт и в този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и
глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта
за преодоляването им в тяхната цялост, като същевременно обезщетението не следва да
6
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди. Ето защо, определяне на обезщетение в по-
голям от*** лева размер би нарушило принципа за справедливост.
Като е определил парично обезщетение в по-висок размер и е уважил иска над
сумата от *** лв. до размера от ***лв., районният съд е постановил неправилно решение,
което е необосновано от доказателствата по делото и несъобразено с приложимия закон.
Решението следва да се отмени в частта в която искът е уважен за сумата над **** лева до
присъдения размер 8 000 лева, като искът бъде отхвърлен, и се потвърди в частта му до
сумата до *** лева. Сумата се дължи ведно със законната лихва от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда - 20.05.2019 г.
На основание чл.271, ал.1 от ГПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260365 от 01.06.2021 г., постановено по гр.д. № 2250/2020 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил и допълнено с решение № 260399 от 23.06.2021 г.
постановено по гр.д. № 2250/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил В ЧАСТТА, с
която съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. АС. ИЛ., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ****, ул. „***“ № *** сума в размер над *** /***/ лева до
присъдените *** /****/ лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на незаконното му обвинение /съгл. решение по НОХД №
536/2012 г. на КРС, потвърдено с решение по ВНОХД № 117/2019 г., влязло в сила на
20.05.2019 г./ и изразяващи се в негативно засягане на честта и достойнството му, създаване
и поддържане на чувство на несигурност и страх от незаконно осъждане за нещо, което не е
извършил, изживени стрес, засягане на психическото му и физическо здраве, ведно със
законната лихва върху главницата над ***0 лева до *** лева, считано от момента на влизане
в сила на оправдателната присъда – 20.05.2019 г. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Д. АС. ИЛ., ЕГН: **********,
с адрес: гр. ***, ул. „****“ № *** против Прокуратурата на Република България иск за
сумата в размер на 3 0000 лева /явяваща се горепосочената разлика, представляващи
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното му
обвинение /съгл. решение по НОХД № 536/2012 г. на КРС, потвърдено с решение по
ВНОХД № 117/2019 г., влязло в сила на 20.05.2019 г./ и изразяващи се в негативно засягане
на честта и достойнството му, създаване и поддържане на чувство на несигурност и страх от
незаконно осъждане за нещо, което не е извършил, изживени стрес, засягане на
психическото му и физическо здраве, ведно със законната лихва върху главницата над ***
лева до *** лева, считано от момента на влизане в сила на оправдателната присъда –
20.05.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260365 от 01.06.2021 г., постановено по гр.д. №
2250/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и допълнено с решение № 260399 от
23.06.2021 г. постановено по гр.д. № 2250/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил В
ЧАСТТА, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. АС.
ИЛ., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***сума до размер до *** /***/ лева,
представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
незаконното му обвинение /съгл. решение по НОХД № 536/2012 г. на КРС, потвърдено с
решение по ВНОХД № 117/2019 г., влязло в сила на 20.05.2019 г./ и изразяващи се в
7
негативно засягане на честта и достойнството му, създаване и поддържане на чувство на
несигурност и страх от незаконно осъждане за нещо, което не е извършил, изживени стрес,
засягане на психическото му и физическо здраве, ведно със законната лихва върху
главницата до *** лева, считано от момента на влизане в сила на оправдателната присъда –
20.05.2019 г.
В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8