№ 366
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание
на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506468 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6468/21 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Б.Р.И.“ ЕООД ЕИК
**** от гр.София срещу решение №20197508 от 14.09.2020 г по гр.дело №54095/18 г на СРС
, 82 състав , поправено с решение от 16.03.2021 г по същото дело ; с което въззивникът е
осъден по иск на М. В. В. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД да
довърши монтажа за своя сметка на технически изправен луксозен асансьор с
автоматични врати , включително и като се постави кабина и всички части необходими за
функционирането на асансьорната уредба във вх.А на жилищна сграда в гр.София ул.**** ,
според поетото задължението в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 01.11.2006 г и съобразно нормативните изисквания .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като същото се
основава на доказателства от друго дело , които не са надлежно приети по делото .
Представената по делото нотариална покана не е връчена на управителя на въззивника , а
посочения в поканата едномесечен срок е невъзможен . На място са монтирани някои части
от асансьора , но не е поставена кабина и някои други части .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Безспорно ответникът не е изпълнил задължението си да монтира асансьор на сградата и той
е признал това си задължение . Не са доказани форсмажорни обстоятелства , а липсата на
1
парични средства не е извинителна причина . В течение на делото /от датата на обезпечаване
на доказателства/ са минали повече от 2 години и асансьорът отново не е монтиран .
Асансьор е трябвало да се монтира още 2012 година преди издаване на разрешение за
ползване . Извършено е обезпечаване на доказателства и разноските в това производство се
присъждат в исковото производство .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.09.2020 г
и е обжалвано в срок на 02.10.2020 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС
; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че в приложение №1 т.2 Раздел „Довършителни работи“
към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.11.2006 г е
предвидено , че при продажба на имота в сградата трябва да има по 1 брой луксозен
асансьор с автоматични врати . Съгласно чл.5 от предварителния договор срокът за
изграждане на обекта и въвеждането му в експлоатация е до м.11.2007 г . Самото
разрешение за ползване на сградата е издадено на 28.12.2012 г , а според св.Светлана Балева
в процесния вход на сградата не е монтиран асансьор . Според СТЕ на място е започнало
изграждане на асансьорна уредба и са монтирани 5 броя асансьорни врати и 2 броя водещи
релси . За изпълнение на процесното задължение не е предвиден срок , но е налице
нотариална покана връчена на ответника на 31.08.2017 г . Без значение е , че изпълнението
на задължението е възложено на трето лице , което евентуално има финансови затруднения .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивната жалба . Неоснователен е доводът на въззивника , че решението се основава
на доказателства , които не са събрани по делото , а по друго дело . Гр.дело №9669/18 г на
СРС , 26 състав е такова по обезпечаване на доказателства /чл.207-чл.209 ГПК/ , което е
легитимен способ за събиране на доказателства и не представлява нарушение на
принципите за публичност и непосредственост по чл.11 ГПК . В о.с.з на 28.01.2020 г СРС с
изрично определение е приложил по делото гр.дело №9669/18 г на СРС , 26 състав , с което
изслушаната СТЕ е приобщена към доказателствения материал по делото .
Не могат да се споделят мотивите на първоинстанционния съд , че изпълнението на
2
процесното задължение не е обвързано със срок и е била необходима покана до ответника .
Съгласно чл.5 от предварителния договор срокът за изграждане на обекта и въвеждането му
в експлоатация е ноември 2007 г . Това е и срокът за изпълнение на процесното задължение ,
защото доставката и монтаж на асансьор безспорно е част от изграждането на обекта.
Учудващ е фактът , че обектът е въведен в експлоатация през 2012 г без да има монтиран
асансьор , но дори това да е допустимо , от този факт не следва , че е отпаднало
задължението на ответника да монтира асансьор в процесния вход . Асансьор може да се
монтира за удобство и когато това не е задължително по закон – например в еднофамилна
сграда на повече от един етаж .
СРС ясно е изразил волята си - на място да се довърши монтажа на асансьора . Срокът за
монтаж на асансьора отдавна е изтекъл преди години и ответникът не може да иска нови и
нови срокове , които видно и от поведението му в течение на делото , така и не спазва .
Законосъобразно СРС е съобразил , че съгласно чл.209 ГПК разноските в производството по
обезпечение на доказателства се присъждан в исковото производство . Отделно ,
въззивникът не е обжалвал решението от 16.03.2021 г за отказ за изменение на решението в
частта за разноските .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна в размер на 650 лева
адвокатско възнаграждение . До този размер е намелено адвокатското възнаграждение от
850 лева поради прекомерност .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20197508 от 14.09.2020 г по гр.дело №54095/18 г на СРС , 82
състав , поправено с решение от 16.03.2021 г по същото дело .
ОСЪЖДА „Б.Р.И.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София да заплати на М. В. В. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 650 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4