Мотиви по Присъда №
20/22.05.2019г. по нохд 36/2019г. на РС Провадия
Подсъдимият Н.М.Н. е предаден на съд по обвинение в това, че през периода от
23.02.2017год. до 28.12.2018год. в гр.Провадия, община Провадия, област Варна,
след като с решение №54/23.02.2017год. по гр.д.№1200/2016год. по описа на PC-Провадия, в сила от
23.02.2017год. е бил осъден да издържа свои низходящи - дъщеря си Г.Н. Н.,
родена на ***год. и сина си Ц. Н. Н., роден на ***год. чрез тяхната майка и
законен представител Х. Ж. К. /тогава Н./, като заплаща за дъщеря си Г.месечна
издръжка в размер на 120.00лева и за сина си Ц. месечна издръжка в размер на
115 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски - общо 46 месечни на обща стойност 5 405.00 лева.
Представителят на Районна прокуратура Провадия
поддържа в обвинението като доказано по несъмнен начин и пледира за осъждане
на подсъдимия и неналагане на наказание на основание чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимият не се явява в съдебно
заседание, производството е протекло в негово отсъствие на основание чл.269,
ал.3, т.4, б.“а“ от НПК. Защитникът му пледира за признаването му за виновен в
повдигнатото обвинение и неналагането на наказание предвид заплащане на
процесните издръжки.
След преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията,
вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Подс.Н.М.Н. и св.Х. Ж. К. били съпрузи.
Живеели в гр.Провадия, община Провадия, област Варна. От брака си имали две
деца - Г.Н. Н., родена на ***год. и Ц. Н. Н., роден на ***год. След фактическата
раздяла между съпрузите децата останали да живеят със своята майка в семейното
жилище в гр.Провадия. С Протокол №200 от 17.03.2015год. по гр.д.№47/2015год. по
описа на PC-Провадия, съпрузите
постигнали спогодба, одобрена надлежно от съда, съгласно която подс.Н.М.Н. се
задължил да изплаща месечна издръжка на детето Г.в размер на 120 лева, а на
детето Ц. - месечна издръжка в размер на 90 лева. Видно от приложените
материали /в копия/ на изп.д.№37/2015год. по описа на ДСИ при PC-Провадия, дължимата от подс.Н.
издръжка била събирана по принудителен ред - чрез запор на трудовото му
възнаграждение.
През 2016 год. подс.Н. и св.К. инициирали образуването на гр.д.№1200/2016год.
по описа на РС- Провадия, съгласно решение №54 от 23.02.2017год. по което
бракът им бил прекратен с развод по взаимно съгласие. Съгласно същото решение
упражняването на родителските права спрямо децата Г.и Ц. било възложено на
майката - Х. Ж. К.. В тежест на бащата - подс. Н. била постановена месечна
издръжка в размер на 120 лева в полза на детето Г.Н. Н. и месечна издръжка в
размер на 115 лева в полза на детето Ц. Н. Н., платими чрез тяхната майка и
законен представител Х. Ж. Н.. Посоченото съдебно решение е влязло в законна
сила на 23.02.2017год. Към този момент момент св.К. и двете издържани деца Г.и Ц.
продължили да живеят в гр.Провадия, област Варна в домакинството на своята
майка.
След датата на влизане на решението в сила
- 23.02.2017год. подс.Н. не заплатил нито една вноска по дължимата месечна
издръжка в полза на децата си. В тази връзка било образувано изп.дело
№20183130400358 по описа на СИС при PC-Провадия с длъжник Н.М.Н. и взискател Х. Ж.
К.. Видно от писмо изх.№596/29.01.2019год. на ДСИ при PC-Провадия по цитираното
изпълнително производство към датата на извеждането му няма внесени суми.
Видно от писма рег.№ 10-03-11-504 от
21.05.2018год. и рег.№ 10-03- 11-839 от 18.08.2018год. на Директора на Д“Бюро
по труда“-гр.Провадия, подс.Н.Н. е бил регистриран в дирекцията за периода от
26.04.2018год. до 23.05.2018год., като регистрацията е прекратена на основание
чл.20, ал.4, т.1 от ЗНЗ, считано от 23.05.2018год.
Видно от писмо изх.№47695-1 от
04.09.2018год. на Директора на ТД НАП-Варна през периода от 03.05.2017год. до
датата на справката подс.Н. е работил по трудови правоотношения с „Кейсинг
България“ ЕООД-Варна, за срок от пет месеца; с „БГ Пласт-Варна“ ЕООД, за срок
от един месец и с „Варна Яхт Пейнт“ ООД-гр.Монтана, считано от 31.08.2018год..
Видно от справка за съдимостта на подс. Н.
не е осъждан към инкриминирания период. Приложена е справка с добри
характеристични данни по местоживеене.
От платежни нареждания от 21.02.2019г. и
11.03.2019г. се установява, че подс.Н. е превел по изп.дело №20183130400358 по
описа на СИС при PC-Провадия суми за погасяване на задълженията си за
издръжка, а именно: два пъти по 2292,47 лева или общо сума 4584,94 лева, а на
05.04.2019г. сума в размер на 1849,31 лева, с което е погасил задълженията си
за заплащане на издръжка описани в обвинителния акт.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства.
От правна страна съдът
намира следното:
Престъплението по чл.183,ал.1 от НК е от вида „продължени” престъпления и
се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две
месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който
по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено,
при хипотезите посочени в Семейния кодекс. За да е съставомерно едно деяние по
чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от
кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение
на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице. В настоящият случай се установиха всички тези
елементи: от обективна страна подсъдимият, след като е бил осъдена да изплаща
издръжка децата си Г.Н. Н. и Ц. Н. Н. не е изпълнила това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 46 вноски, с което е
осъществила състава на престъплението по чл.183,ал.1 от НК.
От субективна страна, подсъдимият е извършил деянието си с пряк умисъл,
обективиран изцяло в действията й тъй като безспорно е знаел, че системно не
изпълнява своето задължение по изплащане на издръжката, за което е осъден по
1200/2016 на ПРС. Съзнавал е и общественоопасния характер на деянието, разбирал
е това и е желаел настъпването на общественоопасните последици.
Поощрителната разпоредба на чл.183, ал.3 от НК предвижда деецът да не се
наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни
задължението си , без да са настъпили други вредни последици за
пострадалия. Кумулативните условия за приложение разпоредбите на ал.3 са
четири:
-Деецът да не е изпълнил цялото си задължение,т.е.да е заплатил
на пострадалия всички месечни вноски,които дължи;
-Заплащането да е преди постановяване на присъдата от първата инстанция;
-За нуждаещият се да не са настъпили други вредни
последици,т.е.неизпълнението на задължението за издръжка да не поставя
пострадалия в особено затруднено материално положение;
-Деецът да не се е ползвал от привилегията на този законов институт.
От събраните по делото доказателства е видно, че тези предпоставки в
конкретния случай са налице, подс.Н. е заплатил задълженията си за издръжка
преди постановяване на присъдата от първата инстанция, по делото няма данни за
децата му, на които дължи издръжка, да са настъпили други вредни последици от
неплащането, поради което и настоящият състав на съда намира, че основанията на
чл.183 ,ал.3 от НК са налице и на подсъдимият не следва да бъде налагано
предвиденото наказание за извършеното престъпно деяние.
Предвид изложеното и на основание чл.183, ал.3 от НК съдът не налага
наказание на подсъдимия Н. за извършено престъпление по чл.183,ал.1 от НК, но
го признава за виновен.
На основание чл.309,ал.2 от НПК, съдът счете за необходимо да отмени
взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение, а именно ”Подписка”
по отношение на подсъдимия, поради това, че съдът не му наложи
наказание.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: