№ 1568
гр. Русе, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520100625 по описа за 2025 година
Й. А. А. заявява, че притежава лек автомобил „*******“ с рег.№******. На
*********г. около 11 часа установил, че върху МПС-то, паркирано на ул.“*******“ пред
бл.“********“, е паднало изсъхнало дърво. Вследствие инцидента по автомобила били
нанесени сериозни щети, а именно: счупени два фара и предна броня; деформации по
основи на предна лява и дясна броня, преден капак, рамка на радиатор, греда над радиатор,
преден десен кални и др. Пояснява, че наблизо нямало знаци със забрана за паркиране.
Ищецът подал сигнал на единният европейски номер 112. Около час след приемане на
обаждането и предаване сигнала по компетентност пристигнала група, която отстранила от
автомобила клоните и дънера.
Твърди, че няколко месеца преди събитието общински служители отстранявали
изсъхнали клони по дърветата в района, но не премахнали изцяло увредените дървета, което
според ищеца се явявало предпоставка не само за нанасяне материални щети, но и за
увреждане здравето и живота на гражданите.
Предвид значителните повреди, автомобилът бил негоден за ползване по
предназначение. Приблизително два месеца служителите от сервиза извършвали ремонтни
дейности. В този интервал от време ищецът и семейството му търпели неудобства,
изразяващи се в невъзможност да ползват МПС и се придвижвали с такси при нужда.
Молителят оценява тези морални вреди на 1000 лева.
Счита, че щетите, които е понесъл са последица от противоправно бездействие на
общински органи, на които законът вменил в задължение поддържането на декоративната
растителност в населените места, в състояние, което не застрашава живота, здравето и
имуществото на хората.
1
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Русе да му заплати
сумите: 3537.11 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди – повреди по лек
автомобил „*******“ с рег.№******, в резултат на паднало изсъхнало дърво, принадлежащо
към зелената система на Община Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 31.01.2025г. до окончателното й изплащане; 95.08 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода *********г. – 30.01.2025г. и 1000 лева – обезщетение за причинени
морални щети.
Претендира разноски по делото.
В срока от чл.131 от ГПК ответникът – Община Русе е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Счита, че ищецът не е конкретизирал мястото на инцидента.
Твърди, че в случая е налице форсмажор. В тази връзка сочи, че на 20.11.2024г.
привечер, в района на инцидента преминал топъл фронт на обширен атлантически вихър. С
преминаването на бързия студен фронт, малко след полунощ на *********г. вятърът се
завъртял от запад – югозапад, а през деня се усилил чувствително и продължително, като в
периода 10.55 часа – 12.30 часа, скоростта на вятъра достигнала до 20 – 40 м/сек – 9-та, 12-та
степен по скалата на Бофорт. Приема, че е налице непреодолима сила и съобразно
разясненията, дадени в т.10 от Постановление №7/1959г. на Пленума на ВС, общината
следва бъде освободена от отговорност.
Намира претенцията за недоказана по основание и размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че Й. А. А. е собственик на лек автомобил „*******“ с рег.№******,
факт, установен с приложен препис на свидетелство за регистрация част І на МПС.
Автомобилът е предмет на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
със ЗК „****“ АД, със срок на действие от 00.00 часа на 09.01.2025г. до 23.59 часа на
08.01.2026г.
На *********г. в 11.30 часа при дежурен оператор ЕЕН 112 е получено обаждане от
телефонен номер **** – лице, представило се с имената В. А.а, а в 11.45 часа от телефонен
номер ******** – Й. А., които са съобщили, че върху автомобил с рег.№******, паркиран
пред бл.“********“ е паднало дърво. Сигналът е предаден чрез информационно –
комуникационна система на ЕЕН 112 на „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе.
Приложена е „работна карта“ на „******“ ООД, в която са описани увредените
детайли по автомобила и разходите необходими за отстраняването им – 3537.11 лева.
В заключението на приетата автотехническа експертиза се сочи, че визираните в
работната карта на „******“ ООД (дилър и сервиз на марките „****“ и „****“) и видимите
щети на снимковия материал, предоставен от ищеца, отговарят на увреждания, които могат
да бъдат получени по описания в исковата молба начин. Експертът счита, че разходите за
отстраняване на вредите, нанесени по автомобила възлизат на 2536 лева с ДДС. Пояснява,
че на пазара се предлагат екземпляри от същата марка, модел, година и двигател на цени от
2800 лева до 5200 лева. При липсата на данни за оборудването, техническото състояние,
2
пробега и допълнителните екстри на процесното МПС, приема, че средната му пазарна цена
е 4000 лева.
В хода на производството е възложена и приета комплексна експертиза, изготвена от
метеоролог и ландшафтен архитект. Последният установил, че дървото, което е увредило
автомобила е бреза. Този вид дърво имало плоска и силно разклонена във всички посоки
коренова система и страдало от продължително повишаване на температурите и липса на
влага. Поради тази причина брезите често боледували и изсъхвали. Ландшафтният архитект
констатирал, че падналата върху автомобила на ищеца бреза е прогнила. Съседните дървета
от този вид били с изцяло изсъхнали надземни вегетативни части, поради което приема, че и
процесното дърво е било изцяло сухо. Към 2009г., при картотекиране, същото било с
наличие на сухи клони, предвидено за санитарна резитба. Възрастта на дървото към
момента на инцидента била около 41 години. Дървото било във влошено физиологично
състояние, а прогнилата дървесина го правела нестабилно и уязвимо при определени
атмосферни въздействие – силен вятър, силен вятър придружен с обилен дъжд и др.
Експертът поддържа, че дърветата във влошено физиологично състояние, с прогнили и
изсъхнали надземни вегетативни части следва да се премахват, което в случая не било
извършено. Приема, че падането на дървото е свързано с развилите се в периода 20 –
*********г. природни явления. Установил, че в Община Русе не са изготвени документи по
определения ред с цел обезопасяване санитарна резитба или премахване на дървото.
Пояснява, че Общината е задължена да се грижи за състоянието на декоративната
растителност в общинските озеленени площи, като предприема своевременни мерки при
необходимост – резитба или цялостно премахване на изсъхнали дървета.
Вещото лице – метеоролог обяснява атмосферните явления в периода 20 –
*********г. Приема, че в случая от съществено значение е спецификата на
местоположението на процесното дърво. Сочи, че то се намира в своеобразен „коридор“,
разположен между ниски сгради и дървета, ориентиран от запад – югозапад на изток –
североизток. Прави извод, че нахлуващият от запад – югозапад и запад с голяма скорост,
относително студен въздух, приближавайки процесното място край бл.“********“ се
канализира по „коридора“, поради което се усилва локално. Допуска, че се е породила
рециркулация с усилване на турбулентността и вертикалните въздушни течения, поради
което въпросната бреза е изпитала усилено ветрово натоварване. Предвид това, както и
допълнителните фактори, оказващи въздействие върху структурата и якостта на дървото
(предходни валежи, рязко понижаване на температурите, повишаване на атмосферното
налягане) приема, че падането му е свързано с развилите се в периода 20 – *********г.
природни явления.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.49, вр.чл.50 ЗЗД и
чл.84 от ЗЗД.
Претенцията намира своето правно основание в нормата на чл.49 ЗЗД, доколкото в
исковата молба се поддържа, че инцидентът е настъпил, като резултат от бездействието на
3
служители при община Русе, които не изпълнили задължението си да стопанисват правилно
зелената система на територията на община Русе, в частност да премахнат увреденото
дърво, нанесло щети по автомобила на ищеца.
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В
чл.49 ЗЗД е визирано изключение от това правило. Предвидено е, че този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от неговото противоправно
поведение при или по повод изпълнението й. По своя характер, отговорността за чужди
действия или бездействия е безвиновна и от гледна точка на увредения има обезпечително –
гаранционна функция. Основателността на иска предполага кумулативно наличие на
следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по
чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа, които са настъпили при или по повод изпълнението й
и по вина на изпълнителя, както и причинна връзка между противоправното действие и
настъпилите вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на деликвента.
Ответникът е юридическо лице, съгласно чл.14 ЗМСМА, поради което е пасивно
материално легитимиран да отговаря по предявения иск. Според т.1, б.”а” на Постановление
№ 9 от 28.XII.1966г. на Пленума на ВС, посочената отговорност може да възникне и в
резултат бездействието на натоварените от ответника лица по отношение изпълнението на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
работата. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно,
то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Съгласно чл.3
от Наредба №30 за изграждането и опазване на зелената система на територията на Община
Русе, кметът на общината и оправомощени от него длъжностни лица управляват, ръководят
и координират цялостната дейност по планиране, опазване, изграждане и поддържане на
общинските озеленени площи, съобразно предвидените в бюджета на Община Русе средства,
на годишните и дългосрочни програми за развитието на всички елементи на зелената
система и дават указания по приложението на тази Наредба. Според чл.31 от Наредбата,
резитбата и премахването на дълготрайната декоративна дървесна и храстова растителност
се извършва по реда на чл.19 и чл.14 от Наредба №1 на МТРС от 10.03.1993г., независимо от
собствеността им.
От ангажираните в хода на производството доказателства се установява, че лек
автомобил „*******“ с рег.№****** е собственост на Й. А. А. и на *********г., по време на
инцидента е бил паркиран бл.“********“ в гр.Русе. Безспорно е, че на посочената дата
МПС-то е увредено вследствие паднало върху него дърво. От приетата по делото
автотехническа експертиза е видно, че разходите за отстраняване на щетите са на стойност
2536 лева с ДДС.
Спорно между страните е обстоятелството дали ответникът следва да отговаря за
вредите от настъпилия инцидент и дали същият се дължи на непреодолима сила.
Съгласно т.10 от Постановление №7 от 1959г. на Пленума на ВС, собственикът на
вещта и лицето, под чийто надзор се намира, се освобождават от отговорност за
4
причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила.
За да се окачестви едно събитие като непреодолима сила, е необходимо не само то да е
настъпило, но неговото настъпване да не може да се вмени във вина на длъжника.
Природните бедствия са случайни по своя произход и длъжникът не е в състояние нито да
предвиди, нито да предотврати настъпването им, затова те представляват непреодолима
сила. Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие
от случайно събитие, когато се предхожда от виновно поведение. Изхождайки от тези
принципни позиции, залегнали в правната доктрина съдът счита, че в случая не е налице
установена непреодолима сила като причина за настъпилото увреждане.
Действително, силния вятър придружени с валежи от дъжд могат да бъдат
непредвидими и не биха могли да бъдат избегнати, но последиците от тези атмосферни
явления върху общинската зелена площ (дървесната растителност) могат да бъдат очаквани
и съответно могат да бъдат взети мерки, за да не настъпи увреждане. При една
изключителна атмосферна обстановка е нормално да се очаква, че ще бъдат причинени
щети. Твърдението на ответника би било правилно в случай, че установи, че е спазил всички
изисквания на закона относно изпълнението на задълженията си по поддържане на
озеленените площи и декоративната растителност, но само и единствено поради
въздействието на непреодолима сила, се е стигнало до процесния инцидент.
Безспорно бе установено, че процесното дърво е било във влошено физиологично
състояние с прогнила дървесина. Състоянието му е налагало да бъде премахнато, но
доказателство за предприето обследване не са ангажирани от страна на ответната община.
Експертът е констатирал, че не са изготвени документи по определения ред с цел
обезопасяването му – санитарна резитба или премахване. Действително промените във
времето са оказали влияние, но дървото е било увредено.
Налице е виновно бездействие от страна на органи на общината, което ангажира
отговорността й. Ако общината беше направила необходимото обследване на дървото в
изпълнение задълженията си, произтичащи от цитираната наредба, то би се установило, че е
наложително предприемане на съответните мерки спрямо това дърво, с което би се
избегнало увреждането на автомобила на ищеца. Фактът, че метеорологичната обстановка
отговаря на критериите за буря, не означава, че именно тя е причинила увреждането,
въздействайки върху дървото по начин, че да доведе до падането му. В тази връзка следва да
се отбележи, че въпреки метеорологичната обстановка, в района освен увреденото дърво, не
са установени други паднали дървета.
Изложеното води до извод, че претенцията за заплащане обезщетение за
имуществени вреди е доказана по основание. Съобразявайки заключението на приетата по
делото автотехническа експертиза, съдът приема, че дължимото от ответника обезщетение е
2536 лева, до който размер претенцията следва да бъде уважена, а за разликата над 2536
лева, до предявените 3537.11 лева – отхвърлена като недоказана. Релевантна по делото е
действителната пазарна стойност на вредите към датата на увреждането и това е сумата,
която е необходима за възстановяване имуществото в състоянието, в което е било преди
увредата.
5
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на
увреждащото действие, в случая от *********г.
По отношение искането за заплащане обезщетение за неимуществени вреди:
Ищецът не е ангажирал доказателства, че вследствие инцидентът е търпял твърдяните
неудобства, поради което искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска – 587.72 лева [(1051.48 х 2536
/уважената част от иска/) : 4537.11 = 587.72].
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска – 437.35 лева [(991.60 х 2001.11 /отхвърлената част
от иска/) : 4537.11 = 437.35].
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК: ********* с адрес – гр.Русе, пл.”Свобода”№6,
представлявана от кмета П. М., да заплати на Й. А. А. с ЕГН: ********** с адрес: гр.Русе,
ул.“*******“****** сумите: 2536 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди –
повреди по лек автомобил „*******“ с рег.№******, в резултат на паднало изсъхнало дърво,
принадлежащо към зелената система на Община Русе, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от *********г. до окончателното й изплащане и 587.72 лева – разноски
по делото и ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска за разликата над 2536 лева до предявените
3537.11 лева - обезщетение за имуществени вреди и за сумата 1000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Й. А. А. с ЕГН: ********** да заплати на Община Русе, ЕИК: *********
разноски по делото в размер на 437.35 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6