№ 25341
гр. София, 19.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110127343 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са от „...........“ ЕООД, ЕИК: ........., седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „............. срещу И. В. К., ЕГН: **********, адрес: гр. .....................,
следните установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99
ЗЗД за сумата от 300 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ............. от 19.02.2021 г., ведно със законната лихва
от 01.02.2024 г. до окончателно изплащане;
иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 9 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 19.02.2021- 20.04.2021 г.;
иск по чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 107,15 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 20.04.2021 г. - 23.01.2024 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6031/2024 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът не заплатил дължимите суми по договор,
сключен между ответника и „...........“ АД на 19.02.2021 г., вземанията по който договор
били прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
12.07.2023 г. и Приложение № 1 към него. Сочи, че уведомил въз основа на изрично
пълномощно от цедента чрез имейл ответника за цесията, и ако съдът счете, че същото
уведомяване не е надлежно, за такова следвало да се счита уведомяването с исковата
молба.
В срока по чл. 131 ГПК И. К. оспорва исковете, като твърди, че не е сключвал
процесния договор със „...........“ АД и не е уведомяван от същото дружество и от
ищеца, че има задължения по този договор. Прави възражение за погасителна давност.
1
Възразява, че договорът съдържа клаузи, които противоречат на ЗЗП и ЗПК по
подробно изложени съображения.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже:
1. Наличието на валидно облигационно правоотношение между „...........“ АД и
ответника въз основа на процесния договор за кредит;
2. Усвояване на главницата по кредита в пълен размер от ответника;
3. Размерът и изискуемостта на процесните вземания;
4. Изпадането на ответника в забава по главния дълг в съответен размер, период
на забавата и размер на лихвата за забава;
5. Извършеното прехвърляне на процесните вземания, качеството си на
цесионер и съобщаването на ответника от цедента за прехвърлянето, респ.
упълномощаването на ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото
задължение.
Ответникът следва да докаже при установяване на горните обстоятелства
погасяване на дълга, както и своите искания и възражения, за което не сочи
доказателства.
Приложените към исковата молба доказателства следва да бъдат приети като
относими към предмета на спора.
Неоснователно е оспорването на ответника за нередовност на исковата молба
относно претенцията за сумата от 107,15 лв., по отношение на която ищецът ясно сочи,
че представлява законна лихва за забава.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да посочи банкова сметка или друг начин на
плащане.
Неизпълнението на указанията в срок влече налагане на глоба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.07.2024 г.
от 11,25 ч, за когато да се призоват страните с връчване на препис от настоящия акт.
ПРИЛАГА ч.гр.д.№ 6031/2024 г. на СРС.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за сключването на процесния
договор за кредит по твърдения от него електронен път, както и за усвояването на
2
сумата по кредита от ответника.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от акта на налични имейли адреси на страните, които
ДА СЕ УВЕДОМЯТ по налични телефони за датата и часа на ОСЗ.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3