№ 15329
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110141967 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу Е. В. И. за сумата от 173,46 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2018г. - м.04.2021г., вкл., до имот на адрес: гр. София, ж.к. „Л***, аб.№162773, ведно със
законна лихва за период от 09.09.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 34,24 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за период от 15.09.2019г. до 24.08.2022г., за сумата от
26,26 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.08.2019г. - м.04.2021г.,
вкл., ведно със законна лихва за период от 09.09.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането и за сумата 5,19 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху последната главница за период от 01.10.2019г. до 24.08.2022г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 49185/2022г. на СРС,
64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата
на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Позовава се на изтекла погасителна давност
при приложение на давностния срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД по отношение на главните вземания, както
и на акцесорните съгласно чл.119 ГПК. Оспорва претендираната цена за услуга дялово
разпределение, защото ищецът не бил легитимиран да получи вземането. Оспорва и претенцията за
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище
по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носители на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с
ищеца или че наследници на такова лице, че през процесния период ищецът е доставял топлинна
енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот № 145, том I,
рег. № 7060, дело № 134 от 2016г. от 04.08.2016г. (л.16 от делото) се установява, че ответницата е
призната за собственик на процесния имот, придобит от нея по завещание. Не се установява
ответницата да се е разпореждала с притежаваните от нея вещни права върху имота или на друго
основание да е губила правата си върху имота, поради което съдът приема, че ответницата е
собственик на имота през процесния период (арг. чл.99 ЗС). При това през процесния период
ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и
§ 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник
договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи
условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди -
чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ.
Безспорно е между страните, че през процесния имот в топлоснабдения имот е доставена
топлинна енергия на претендираната стойност.
Не се установява и не се твърди плащане на претендираните задължения.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Неоснователно е възражението за неравноправен характер на клаузата, уреждаща
правилата, по които клиентът изпада в забава. В случая е установен конкретен срок за изплащане на
задълженията, който тече след периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава в размер на
законната лихва се претендира след изтичане на 45 дни от датата, на която е издадена общата
2
фактура, в която е начислен размер на задължението според реалното потребление.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлиннна енергия. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на
съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на
задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на
задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.
При това за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на цената за
доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата
възлиза на сумата от 34,24 лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл.422,
ал.1 ГПК) на 09.09.2022г. При това погасено по давност е вземането за м.05.2018г. – м.06.2019г.,
вкл. Размерът на непогасеното по давност вземане за цена за доставена топлинна енергия за
периода м.07.2019г. – м.04.2021г. възлиза на сумата от 105,97 лева, определено от съда на
основание чл.162 ГПК и на база неоспорените задължения по приетите като доказателства
фактури.
На основание чл.119 ЗЗД погасено по давност е и акцесорното вземане, начислено върху
погасената по давност главница. Размерът на непогасеното по давност акцесорно вземане,
определен на основание чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 20,92 лева.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 105,97 лева за
периода м.07.2019г. – м.04.2021г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение (когато искът се счита предявен – чл.422 ГПК) до окончателното
плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода. Искът
за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 20,92 лева и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен
спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е
извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Техем сървисис“ ЕООД.
3
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на
договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на
чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните
отношения между страните.
Като доказателства по делото са приети протокол от ОС на етажните собственици и договор
№ 66 от 16.09.2004г. между етажните собственици и третото лице – помагач, което дружество е
избрано от етажните собственици за извършване на услугата „топлинно счетоводство“. В
посочения договор е уговорена и абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за
разпределение на разхода отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуални сметки в размер на 4,20 лева на измервателен уред (раздел IV,
т.2). Следва да се посочи, че този договор не може да бъде източник на задълженията за размер на
услугата дялово разпределение през процесния период, защото така сключеният договор между
етажните собственици и топлинния счетоводител (лицето, извършващо дяловото разпределение) се
счита прекратен със сключване на договор между топлопреносното предприятие или доставчика на
топлинна енергия и лицето, извършващо услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл. 139в ЗЕ съгласно пар.5 от ПЗР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.).
Съгласно пар.6 от ПЗР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.)
топлопреносното предприятие сключва договор с лицето по чл. 139б, с което сградата - етажна
собственост (СЕС), е била в договорни отношения за отоплителен сезон 2006/2007 г. Клиентите в
СЕС могат да сменят лицето, което до влизане в сила на наредбата е извършвало дяловото
разпределение, при спазване на разпоредбите по чл. 139б и чл.140, ал.2 ЗЕ. Такъв договор е
сключен и това е приобщеният по делото договор от 22.06.2017г. при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в ЗЕ между топлофикационното
дружество и третото лице – помагач „Техем сървисис“ ООД (л.37 и сл. от делото).
Размерът, редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ,
действали към процесния период. При това източникът на размера на цената за услугата дялово
разпределение през процесния период са Общите условия на топлофикационното дружество и
допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на
услугата дялово разпределение се формира : 1./ от цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, 2./ от цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота и 3./ от цена за отчет на уредите на допълнително
определена дата. От страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на
услугата дялово разпределение. От приетото без възражения заключение на вещото лице и
представените от третото лице – помагач индивидуални справки за отопление и топла вода относно
процесния имот през процесния период е видно, че относно процесния имот е доставена услугата
дялово разпредение, като са изготвени изравнителни сметки, за която услуга съгласно чл.36, ал.1
ОУ се дължи цена за услугата дялово разпредление. При това искът за цена за услуга дялово
4
разпределение е доказан по основание, като поради липса на данни за неговия размер на основание
чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза
на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Само ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като за настоящото
производство в общ размер от 525 лева (държавна такса – 25 лева, депозит за особен представител
– 400 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева
съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност
на делото), на ищеца се следват разноски в размер на 336,21 лева, а за заповедното производство
при пълен размер на разноските от 75 лева (държавна такса от 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение – 50 лева) съразмерно се следва сумата от 48,03 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Е. В. И., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ж.к. „Лагера“, бл.44, вх.А – адв. Д., дължи на Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 105,97 лева – цена за доставена
топлинна енергия за периода м.07.2019г. – м.04.2021г., вкл., до имот на адрес: гр. София, ж.к.
„Л***, аб.№162773, ведно със законна лихва за период от 09.09.2022г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 20,92 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от
15.09.2019г. до 24.08.2022г. и сумата от 26,26 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от
09.09.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 173,46 лева и за периода м.05.2018г. - м.06.2019г.,вкл., иска за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 34,24 лева и изцяло иска за сумата 5,19 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата от
01.10.2019г. до 24.08.2022г.
ОСЪЖДА Е. В. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ж.к. „Лагера“, бл.44, вх.А –
адв. Д., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 336,21 лева –
разноски за настоящото производство и сумата от 48,03 лева – разноски за заповедното
производство.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN : BG48SOMB
9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач - “Техем
Сървисис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Проф.
Георги Павлов” № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6