Решение по дело №519/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 801
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 30 юли 2020 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20195640100519
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

801/03.12.2019 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                             Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 519 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от Община Хасково срещу А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М..

Ищецът твърди, че бил собственик на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор 77195.709.39.12.8, находящ се в сграда с идентификатор 77195.709.39.12, разположена в имот с идентификатор 77195.709.39 по КК на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес: гр. *******************************, с площ 57.85 кв.м., а съгласно схемата му - с площ от 58.00 кв.м., с трайно предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, ведно с мазе № 8 с площ от 2.72 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 77195.709.39.12.7, над обекта 77195.709.39.12.6; граници на мазето: мазе № 7 и мазе № 9. Жилищният блок, в който се намирал самостоятелният обект, бил изграден през 1981 г. от държавата, за което бил съставен Акт за държавна собственост № 2677/21.10.1981 г., т.е. към онзи момент бил държавна собственост. Съгласно § 10 от ПЗР на Закона за общинската собственост /ЗОС/, с влизането в сила на закона преминавали в собственост на общините обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението, включително и тези, които били в капитала, уставния фонд или се водили по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество, т.е. към 01.06.1996 г. недвижимият имот станал общинска собственост. В тази връзка била издадена Заповед № ДС-929/11.09.1997 г. на Областния управител, съгласно която се деактували като държавна собственост всички недвижими имоти, които били актувани с АДС № 2677/21.10.1981 г., част от които бил и процесния имот и за който бил съставен Акт за общинска собственост № ***** от **.**.**** г. Тъй като същият представлявал жилище, то се отдавал под наем по реда и условията на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Хасково, като последния договор за наем бил с peг. индекс 180/13.06.2018 г., съгласно който бил отдаден под наем за срок от 1 година на ответниците А.С. и Т.М..*** постъпило искане от А.С. с peг. индекс 94А-2352-2, съгласно което наемателят желаел да се закупи апартамента. Преди процедурата по продажба на имота да бъде завършена, в общината постъпила молба от същото лице, съгласно която заявявал, че се отказва от намерението си да закупи апартамента. На 12.02.2019 г. същият представил на ищеца договор за покупко-продажба с peг. индекс 311/20.07.2018 г., вписан в АВ с номер 5013 от 31.07.2018 г., за процесния имот. Поддържа се, че такъв договор в Община Хасково не се намирал, като посоченият peг. индекс 311 от 2018 г. касаел съвсем друг имот и представлявал договор за наем. Посочените в договора за покупко-продажба Решение № 681/27.04.2018 г. на ОбС-Хасково и Заповед № 671/21.05.2018 г. на Кмета на Община Хасково пък касаели продажбата на друг имот и съответно на други лица. След извършена вътрешна проверка при ищеца се установило, че този договор за покупко-продажба бил представен на кмета на общината и на главния счетоводител, вместо договора за продажба, съгласно Решение № 681/27.04.2018 г. на ОбС-Хасково и Заповед № 671/21.05.2018 г. на Кмета на Община Хасково, за което бил изпратен и сигнал до Районна прокуратура - Хасково за извършено престъпление от страна на длъжностно лице в общината. Сочи се и че вписаните продажна цена, ДДС, дължими местни данъци и такси не били постъпили по сметка на общината. От извършена справка в имотния регистър към АВ се установило, че на 12.09.2018 г. А.С. и Т.М. дарили на дъщеря си Г.М. спорния недвижим имот с НА № 161 от 12.09.2018 г. Твърди се, че Договор за покупко-продажба с peг. индекс 311/20.07.2018 г. бил нищожен поради противоречие със закона и липса на съгласие от страна на компетентния орган - Общински съвет - Хасково - основания по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 47, ал. 1 ЗОС, а при това положение нямало как Г.М. да придобие правото на собственост върху спорния обект, по силата на НА 161 от 12.09.2018 г. Предвид изложеното се иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на описания по-горе недвижим имот и да се осъди ответницата Г.А.М. да му предаде владението върху него. Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали писмен отговор, а в с.з. оспорват исковете. 

Съдът, като като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от приетите писмени доказателства – Акт за държавна собственост № 2677/21.10.1981 г.; 3аповед № ДС-929/11.09.1997 г. на Областния управител на Област Хасково; Акт за частна общинска собственост № 10098/29.11.2017 г.; Схема № 15-548761/03.11.2017 г. за имот с идентификатор 77195.709.39.12.8; Решение № 681/27.04.2018 г. на ОбС – Хасково; Заповед № 671/21.05.2018 г. на Кмета на Община Хасково; Договор за наем на общински жилищен имот с peг. индекс 180/13.06.2018 г.; Договор за наем на жилищен имот с peг. № 311/26.07.2018 г.; Искане от А.С.С. с peг. индекс 94А-2352-2/24.04.2018 г.; Молба от А.С.С. с peг. индекс 94А-2352# 1/13.07.2018 г.;  Договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост с peг. индекс 311/20.07.2018 г.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 161, том II, рег. № 2393, дело № 194/2018 г.; Писмо до Районна прокуратура гр. Хасково с per. № 11-02-01-42/13.02.2019 г., се установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе факти и обстоятелства. В тази връзка не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК, доколкото в случая е налице т.нар. „голо отричане“ от страна на ответниците, т.е. не се оспорват осъществяването на посочени от ищците факти и не се сочат други, различни факти, съдът приема всички релевантни факти относно спорното право за доказани.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединение искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:

По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства – Акт за държавна собственост № 2677/21.10.1981 г., Заповед № ДС-929/11.09.1997 г. на Областния управител на Област Хасково и Акт за частна общинска собственост № *****/**.**.**** г. се установява по несъмнен начин, че първоначално процесният имот е бил държавна собственост, а впоследствие по силата на цитираната в исковата молба законова разпоредба е преминал в партимониума на ищеца. По отношение на атакувания договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗОС с peг. индекс 311/20.07.2018 г. следва да се отбележи, че действително за валидното разпореждане с имот – частна общинска собственост е необходимо да се осъществи сложен /смесен/ фактически състав с административен и гражданскоправен елемент. Съгласно чл. 35 ЗОС той включва: решение на общинския съвет, заповед на кмета на общината и сключване на писмен договор между него и купувача. Тази разпоредба кореспондира и на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, където също е предвидено, че общинският съвет приема решения за разпореждането с общинско имущество, а в частност - и на чл. 47, ал. 1 ЗОС относно общинските жилища, предназначени за продажба. В случая не се спори между страните и се установява по делото, че липсва взето решение на Общински съвет – Хасково за продажбата на процесния имот, доколкото представеното и цитирано в Заповед № 671/21.05.2018 г. Решение № 681/27.04.2018 г. се отнася за друг имот и за друго лице. Следователно, липсва първият елемент от фактическия състав на продажбата на недвижим имот - частна общинска собственост, което дава основание да се приеме, че сключеният между ищеца и първите двама ответници договор е засегнат от порок, водещ до нищожността му. В този смисъл е и Решение № 593 от 19.06.2009 г. по гр. д. № 998/2008 г. на ВКС, III г. о. Безспорно е, че нищожният договор не може да породи правните последици, които страните целят с него. Ето защо се налага изводът, че имотът не е станал собственост на А.С.С. и Т.К.М. *** на горепосочения договор с peг. индекс 311/20.07.2018 г.  

 

 

 

При това положение последващият Договор за дарение от 12.09.2018 г., оформен с Нотариален акт № 161, том II, рег. № 2393, дело № 194/2018 г. на нотариус И. Б., между ответниците също не може да породи вещноправен ефект, т.е. не може да транслира собственически права, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава. Следователно, този договор не легитимира Г.А.М. като собственик на процесния имот и не може да бъде противопоставен на претенцията на ищеца. Накрая следва да се отбележи и че по делото няма спор, че към настоящия момент именно третатата ответница владее имота.

Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 465,36 лева, от които 347,96 лева - държавна такса за образуване на делото, 17,40 лева - държавна такса за вписване на исковата молба, и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на А.С.С., ЕГН ********** и Т.К.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ЕИК по Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Общински" № 1, е собственик на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор 77195.709.39.12.8, находящ се в сграда с идентификатор 77195.709.39.12, разположена в имот с идентификатор 77195.709.39 по КК на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес: гр. *******************************, с площ 57.85 кв.м., а съгласно схемата му - с площ от 58.00 кв.м., с трайно предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, ведно с мазе № 8 с площ от 2.72 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 77195.709.39.12.7, над обекта 77195.709.39.12.6; граници на мазето: мазе № 7 и мазе № 9.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на Г.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ЕИК по Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Общински" № 1, е собственик на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор 77195.709.39.12.8, находящ се в сграда с идентификатор 77195.709.39.12, разположена в имот с идентификатор 77195.709.39 по КК на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес: гр. *******************************, с площ 57.85 кв.м., а съгласно схемата му - с площ от 58.00 кв.м., с трайно предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, ведно с мазе № 8 с площ от 2.72 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 77195.709.39.12.7, над обекта 77195.709.39.12.6; граници на мазето: мазе № 7 и мазе № 9, и осъжда Г.А.М. *** владението върху описания недвижим имот.

ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********, Т.К.М., ЕГН ********** и Г.А.М., ЕГН **********, тримата с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Община Хасково, ЕИК по Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Общински" № 1, сумата от 465,36 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                               СЪДИЯ:/п/ не се чете

    /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.