РЕШЕНИЕ
№ 6692
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110133991 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът ... е предявил срещу ответника ... иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 375,60 лева, представляваща сбор от платени разноски в размер на 240,00
лева по изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ ..., и такси по Тарифата към ЧСИ в размер
на 135,60 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
10.06.2024 г., до погасяването.
Ищецът твърди, че срещу него и в полза на ответника по гр.д. № 5633/ 2020 г. на СРС
бил издаден изпълнителен лист за сумата от 780,00 лева за държавна такса /200,00 лева/ и
адвокатско възнаграждение /580,00 лева/. Този изпълнителен лист бил обезсилен с
Определение № 260202/ 06.01.2021 г. по ч.в.гр.д. № 13014/ 2020 г. на СГС. Преди това въз
основа на него било образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ ..., по което
ищецът заплатил по сметка на ЧСИ общата сума от 955,60 лева, включваща 580,00 лева –
адвокатски хонорар, 240,00 лева – разноски в изпълнителното дело, и 135,60 лева – такси по
Тарифата към ЗЧСИ. Сочи, че сумите за разноски и такси са недължимо платени и подлежат
на възстановяване от ответника, което последният не е сторил. В открито съдебно заседание
поддържа иска. Претендира разноските в настоящото производство.
Ответникът оспорва предявения иск като недопустим, евентуално като
неоснователен. Сочи, че ищецът е следвало да се защити срещу действията на ЧСИ с
възражение, което не е сторил, като така обосновава възраженията си за недопустимост на
предявения иск. Излага довод, че вземането е погасено по давност. Моли за отхвърляне на
иска. В открито съдебно заседание поддържа възраженията си. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съдът, с приетия за окончателен доклад по делото, е дал грешна правна
квалификация на предявения иск въз основа на изложените в исковата молба
1
фактически твърдения.
Твърденията на ищеца са, че е понесъл разноски по изпълнително дело, образувано
въз основа на изпълнителен лист, който впоследствие е бил обезсилен с окончателен съдебен
акт.
С неоспорения от страните и приети за окончателен доклад по делото са приети за
безспорни, съответно и доказани следните обстоятелства: Извършено от служители на
ответника във връзка с възложената им дейност действие, свързано с иницииране на
изпълнително производство срещу ищеца: № ... по описа на ЧСИ ..., въз основа на
изпълнителен лист от 26.10.2020 г. за сумата от 780,00 лева за държавна такса /200,00 лева/ и
адвокатско възнаграждение /580,00 лева/, издаден по гр. д. № 5633/ 2020 г. на СРС, по което
изпълнително дело ищецът е заплатил на 11.11.2020 г. по сметка на ЧСИ общата сума от
955,60 лева, включваща 580,00 лева – адвокатски хонорар, 240,00 лева – разноски в
изпълнителното дело, и 135,60 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, като изпълнителният
лист впоследствие е бил обезсилен с Определение № 260202/ 06.01.2021 г. по ч.в.гр.д. №
13014/ 2020 г. на СГС.
При така разглеждания случай става неприложимо общото правило, залегнало в
нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, като
следва да се понесат от кредитора – взискател, послужил си с листа, за да образува
изпълнителното дело. Взискателят, в този случай, дължи връщане на събраните и преведени
му от ЧСИ суми за предварително внесените от него такси и за сторените от него разноски
по изпълнението – свързани с ангажирането на представител по изпълнителното дело, на
отпаднало основание – индиректно/непряко е налице предаване на сумата, опосредено от
съдебния изпълнител. В този случай претенцията на ищеца за връщане на платеното следва
да бъде квалифицирана по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Същевременно таксите, които не са предварително внесени от взискателя, но са
събрани от ЧСИ, като възнаграждение за изпълнението, представляват спестен разход за
взискателя, като с тяхната стойност той се е обогатил за сметка на платилия ги длъжник,
който пък се е обеднил за същата сума. В този случай претенцията на ищеца следва да бъде
квалифицирана по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 55 ЗЗД, ищецът следва да докаже заплащане на сумата, а ответникът,
при установяване на последното, основание за получаването и задържането й.
По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че е платил такси за
възнаграждение на съдебен изпълнител по образувано изпълнително дело от ответника, въз
основа на изпълнителен лист, който е бил обезсилен.
При тези правни квалификации, дадени въз основа на фактическите твърдения в
исковата молба, и разпределената доказателствена тежест, както и съобразявайки
ангажираните от страните доказателства, съдът счита, че е допустимо и правилно да се
произнесе по така предявените искове, като няма да наруши с това си действие правото на
защита на страните, доколкото по всички релевантни факти от предмета на доказване са
събрани относимите доказателства.
По делото е приобщен и препис от изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ .... С
молбата за образуването на изпълнителното дело ответникът е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева за представителство по делото, а от
сумите по процесния изпълнителен лист е поискал да бъде събрана принудително само
сумата от 580,00 лева, присъдена като адвокатско възнаграждение, поради погасяване на
другото вземане по листа доброволно от длъжника. Видно съдържанието на изпълнителното
дело, съгласно сметка – копие от 28.10.2020 г., ответникът е заплатил в брой на ЧСИ ... сума
в размер на 66,00 лева за обикновени такси. ЧСИ ... е издал и фактура от 14.07.2022 г. за
следващата му се пропорционална такса в размер на 69,60 лева, която му е била заплатена от
2
длъжника – ищец в настоящото производство, по банков път с платежното нареждане от
11.11.2020 г. Видно от направените от ЧСИ ... отразявания по изпълнителното дело, на
14.07.2022 г. същият е наредил на взискателя – ответник по настоящото дело, сумата 886,00
лева, от които 580,00 лева за вземането по изпълнителния лист, 66,00 лева – обикновени
такси, и 240,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Поради обезсилването на изпълнителния лист от 26.10.2020 г., ответникът дължи
връщане на платените му през изпълнителното дело от ищеца 306,00 лева за такси и
разноски (66,00 лева – обикновени такси, и 240,00 лева – адвокатско възнаграждение) на
отпаднало основание. Респективно дължи и обезщетение за неоснователно обогатяване със
спестения разход от 69,60 лева, представляващ възнаграждението на съдебния изпълнител за
изпълнението на паричното вземане по листа, която сума е била платена от ищеца като
пропорционална такса по изпълнителното дело.
От изложеното, съдът формира извод, че са възникнали вземания в полза на ищеца
срещу ответника на посочените основания.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение за изтекъл срок на
погасителната давност за вземанията. Вземанията, произтичащи от неоснователно
обогатяване, се погасяват с изтичането на 5 – годишна давност, чийто срок е спрян с
подаването на исковата молба на 10.06.2024 г. Ответникът дължи връщане на даденото,
считано от 06.01.2021 г., когато с определението на СГС е обезсилен процесният
изпълнителен лист, от който момент до датата на подаване на исковата молба пред съда,
срокът за погасяване на вземането по давност не е изтекъл. Ответникът дължи обезщетение
за спестените разходи по изпълнителното дело, считано от момента, в който са направени те
от ищеца – на 11.11.2020 г., откогато до датата на подаване на исковата молба пред съда,
срокът за погасяване на вземането по давност не е изтекъл.
С оглед на всичко изложено, предявените искове се явяват основателни и следва да
бъдат уважени изцяло. Дължи се и претендираната законна лихва, като последица от
уважаване на исковете.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът.
Ищецът е сторил следните разноски: 50,00 лева за държавна такса. Съдът определя и
размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева – за осъщественото
представителство по делото за ищеца от юрисконсулт.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
настоящото производство пред Софийски районен съд разноски в общ размер на 150,00
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от общо 375,60 лева, от която на
правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД сумата 306,00 лева, представляваща вземане за
връщане на платена на отпаднало основание сума за обикновени такси по Тарифата към
ЗЧСИ и за разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № ... по описа на
ЧСИ ..., и на правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 69,60 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване с платена пропорционална такса по Тарифата
към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане по изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ
3
..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2024 г., до
погасяването на сумата от 375,60 лева, както и на правно основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата 150,00 лева, представляваща разноски, сторени в производството пред Софийски
районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4