№ 11983
гр. Варна, 05.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20253110101089 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83 от ГПК.
Образувано е по исковата молба от Г. И. М., с която е предявен иск
положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик въз основа на давностно владение на
недвижим имот с идентификатор №10135.2564.267, с площ от 365 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. „8-ма“ № 124,
ведно с построената в същия сграда с идентификатор № 10135.2564.267.1, със
застроена площ от 54 кв. м.
С молба с вх. № 24102 от 17.03.2025 г. от страна на ищцата е направено
искане за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса.
Към настоящия момент съдът с определение от 26.06.2025 г. е насрочил
производство по реда на чл. 70, ал. 1 от ГПК за определяне на данъчната
оценка на процесния поземлен имот, на базата, на която следва да се изчисли
и дължимата държавна такса. Затова и съдът, следва да отложи произнасянето
по искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна
такса до определяне на цената на иска.
С молба с вх. № 73369 от 26.08.2025 г. ищцата е поискала да бъде
освободена от задължението за заплащане на първоначален депозит по
назначената съдебно-оценителна експертиза в размер на 300 лева. В условията
на евентуалност, при оставяне на молбата без уважение е направено искане за
определянето на нов срок за внасяне на депозита.
Молбата се явява допустима, а разгледана по същество е и
неоснователна по следните съображения:
От служебно изисканата справка от НАП-Варна се установява, че
молителката има регистриран трудов договор в Средно училище „Елин
Пелин“ – гр. Варна, като за 2024 г. е получила 33874.37 лева, при месечно
трудово възнаграждение за м. януари и м. февруари 2025 г. – около 2250 лева.
1
От служебно изготвената справка от 04.09.2025 г. в НАП е видно, че към
настоящия момент не е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, на
длъжността „старши учител“ в Средно училище „Елин Пелин“ – гр. Варна. От
справката в НАП – Варна е видно, че за 2024 г. ищцата е получила и суми
около 950 лева във връзка с членуване в избирателни секционни комисии.
От изисканите два броя справки от Агенция по вписванията – гр. Варна
от 18.03.2025 г. и от 05.09.2025 г. се установява, че не са налични данни за
притежавани недвижими имоти от страна на Г. И. М., като са налични
вписвания единствено по отношения на множеството водени дела от или
срещу страната.
От справката от ОД на МВР-Варна се установява, че молителката
притежава собственост върху лек автомобил марка „Ауди“, считано от
14.02.2024 г.
Във връзка с разкритата банкова тайна са постъпили данни от
„Централна Кооперативна Банка“ АД, от които се установява, че към
03.09.2025 г. Г. И. М. има крайна наличност по банковата си сметка от
70553,10 лева. От движението по сметката й се установява, че продължава и
през 2025 г. да получава доходи от трудово правоотношение, както и
обезщетение от ДСП по чл. 70 от ЗХУ от по 95,70 лева месечно.
На страната с определение № 3614 от 18.03.2025 г. й е предоставена
възможност да депозира декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние във връзка с искането си по чл. 83 от ГПК, като такава не е
представена по делото.
Съобразно приетото в теорията и в съдебната практика /така Определение
№ 487 от 17.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3917/2020 г., IV г. о., ГК/, идеята
на законодателя да даде възможност за освобождаване на страна от заплащане
на такси и разноски по производството е мотивирана от социални
съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности.
Това значи, че не е достатъчно само твърдение за липса на достатъчно
средства за заплащане на дължимите по делото разходи за такси и разноски,
но и наличие на данни за това. Производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК не е
спорно, като законодателят е предвидил установяване на твърдяното
материална затруднение с представяне на имуществена декларация от
страната – молител. Той носи наказателна отговорност за невярност на
декларираните обстоятелства, а съдът извършва преценката си на базата на
декларираното. По делото може да има и други доказателства, имащи
отношение към обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съдът прави съвкупна
преценка конкретно за всеки случай, предвид наличните доказателства за
това.
Преценката за възможността на ищеца да заплати съответната такса се
прави към момента на искането за освобождаване /така определение № 573 от
12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 274 от
12.05.2015 г. по гр. д. № 1842/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о. и други/.
2
В настоящия случай, сумата, от която се иска да бъде освободена
ищцата е в размер на 300 лева, определена за депозит по назначената по
делото съдебно-оценителна експертиза. Молителката получава доходи от
трудови правоотношения в размер над средния за страната, притежава
моторно превозно средство, както и сумата в размер на 70553,10 лева по
банкова сметка, открита в „Централна Кооперативна Банка“ АД. Макар и
последната да е с намалена трудова работоспособност, както и да не
притежава недвижими имоти, не би могло да се достигне до извод, че
заплащането на сумата от 300 лева би създало особени затруднения на
молителката.
С оглед на горното, молбата на Г. И. М. за освобождаване от
задължението за внасяне на сумата от 300 лева, представляваща първоначален
депозит по назначената съдебно-оценителна експертиза се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 73369 от 26.08.2025 г.,
депозирана от Г. И. М., ЕГН: ********** за освобождаване от задължението за
заплащане на сумата от 300 лева, представляваща първоначален депозит по
назначената съдебно-оценителна експертиза по гр. д. № 1089/2025 г. по описа
на Районен съд – Варна, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца Г. И. М. в
едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесен
първоначален депозит по назначената съдебно-оценителна експертиза от 300
лева по сметка на Районен съд – Варна.
УКАЗВА на страната, че при неизпълнение на дадените указания, съдът
ще постанови принудителното събиране на сумата, на основание чл. 77 от
ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд
– Варна единствено в частта, в която е оставена без уважение молбата по чл.
83 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3